Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение за имот на Витоша

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 113

гр. София, 20.02.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Д. Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 12 по описа за 2023 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 303 и сл. ГПК.

Делото първоначално е образувано по две молби за отмяна на влязло в сила решение, а именно решение № 96/2018 от 18.07.2019г. по гр.д. № 1115/2017г. на ІІ г.о. на Върховния касационен съд.

Молбата на Н. И. Н., предявена на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на горепосоченото решение в частта му, с която е потвърдено въззивно решение № 6277 от 03.09.2015 г. по в.гр.д.№ 483/2005г. на Софийски градски съд, е оставена без разглеждане с определение № 1422 от 05.06.2023г.

Със същото определение е допусната до разглеждане молбата на К. Д. Т.. Тя е основана на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и има за предмет влязло в сила решение № 96/2018г. от 18.07.2019г. по гр.д. № 1115/2017г. на ІІ г.о. на Върховния касационен съд, с което е потвърдено въззивно решение № 6277 от 03.09.2015г. по гр.д.№ 483/2005 г. на Софийски градски съд в следните му части: а/ за отхвърляне на предявения от О. С. Т. (с правоприемник по чл. 120 ГПК К. Д. Т.) и от К. Д. Т. иск по чл. 108 ЗС срещу ГПК „Наркооп”- София относно недвижим имот - парцел в м. „П.” от 34,9 дка с граници: изток - М. л., запад - път София-Златни мостове, север сем. В., юг - сем. А.; б/ за уважаване на предявения от главно встъпилите лица А. С. А. (с наследници С. /С./ Д. А., Б. Р. У. /А./, К. М. А., Ф. Е. Ш. /А./, Д. А. А.), М. Д. А., С. /С./ Д. А., Б. Р. У., К. М. А., Ф. Е. Ш., Д. А. А., А. С. П., Д. Е. Г., А. П. К. и Е. П. М. (с конституиран правоприемник К. Г. Ф.) отрицателен установителен иск за имот с площ от 11,8 дка, м. „Г. л.” в НП В., заедно с построения в дворното място ресторант- мотел „Тихия кът”, предявен срещу О. С. Т. (с правоприемник К. Д. Т.) и К. Д. Т..

Молителката представя ново писмено доказателство от значение за изхода на спора, с което се е снабдила след влизане на решението в сила. Това доказателство е удостоверение от Софийски градски съд, служба „Архив”, издадено на 19.06.2020г., според което за периода 1906 - 1936г. не е намерено гражданско дело № 43 от 1919г. по описа на Софийски апелативен съд .

Ответникът по молбата ГПК „Наркооп”- София я намира за неоснователна.

Ответниците - главновстъпили лица по делото оспорват молбата. Предвид настъпило междувременно наследствено правоприемство главновстъпилите лица към момента на образуване на настоящето производство са следните: С. /С./ Д. А., Б. Р. У., К. М. А., Ф. Е. Ш., Д. А. А., А. Р. Д., Д. Е. Г., А. П. М.-К. и К. Г. Ф.. Д. Г. е починал в хода на процеса и заместен от наследниците си С. Б. К.-Г. и М. Д. Г..

По основателността на молбата Върховният касационен съд намира следното:

С решението, чиято отмяна се иска, е потвърдено извършеното от въззивния съд - Софийски градски съд отхвърляне на предявения от Д. Т. А. /баща на молителката К./ и други физически лица иск по чл. 108 ЗС срещу ГПК „Наркооп”, за установяване собствеността по наследство и делба на имот, находящ се в Народен парк „В.“, м. „П.“ с площ от 34,9 дка и за предаване владението върху него. За да потвърди отхвърлянето на този иск Върховният касационен съд е намерил за правилен изводът на въззивната инстанция, че ищците не са провели пълно доказване на правото си на собственост върху имота на посочените придобивни основания - наследство и делба. Касационният състав е намерил, че не е допуснато процесуално нарушение с неразглеждането на заявеното с молба от 08.08.2014 г. пред въззивната инстанция от ищцата К. Д. Т. основание по първоначалния иск - придобивна давност, тъй като с въвеждането му се прави опит за недопустимо изменение на иска пред въззивния съд (т. 9 от ТР № 1 от 04.01.2000 г. на ВКС, ОСГК). В решението са разгледани оплакванията на жалбоподателката К. Т. за необоснованост на извода за отсъствие на идентичност между имота, притежаван от праводателите й, и застроения със сградите на мотел-ресторант „Тихия кът”. Тези оплаквания касационният състав е намерил за неоснователни. Счел е, че констатациите на въззивния съд, че документите, на които се позовава К. Д. Т., касаят имоти, чиято площ е многократно по-малка от претендирания, както и че представената скица, изготвена от в.л. К., не е титул за собственост, са обосновани. Според съда съвкупният анализ на събраните по делото доказателства дава основание за кредитиране на заключението на тройната техническа експертиза на вещите лица Ем. Й., П. П. и П. М., прието в о.с.з. 29.06.2001г. (според него идентичност е налице между имота, претендиран от главно встъпилите лица и имота, върху който е построен мотел-ресторант „Тихия кът”, закупен от И. К. през 1903 г.; съгласно протокола от 22.04.1912 г. имотът на ищците е бил в съседство със закупените от К. имоти, тъй като преди публичната продажба процесният имот е бил собственост на В. А. - съсед на ищците по протокола) и на допълнителните заключения на същите експерти, приети в о.с.з. 29.01.2003 г. (съгласно които от справка в ПК „В.” е установено, че на наследниците на Х. А. са възстановени имоти с обща площ от 7,990 дка; възстановеният имот, нанесен по координати на ПК „В.“ не попада в застроения от ГПК „Наркооп” терен, както е показано на скица № 1 към допълнителната тройна експертиза). Наред с това, приложима е и разпоредбата на чл. 222 ГПК /отм./ предвид задължителната за гражданския съд сила на влязлата в сила на 24.06.2013 г. присъда, с която вещите лица Й. и П. са признати за невинни и са оправдани по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл. 291, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 НК във връзка с дадените пред Софийски районен съд заключения. По тези съображения е прието, че липсва основание за касиране на въззивното решение в частите, атакувани с жалбата на К. Д. Т..

При тези мотиви е видно, че в решението на Върховния касационен съд, чиято отмяна се иска, не е обсъждано съществуването на гражданско дело № 43/1919г. (за което се отнася новопредставеното писмено доказателство), нито са правени някакви изводи във връзка с него. В първата инстанция е представена от главновстъпилите лица скица(снимка), изготвена по това дело и тя е послужила на техническите експертизи за идентифициране границите на спорния имот. Първоинстанционният съд в съдебно заседание на 15.02.2000г. е извършил констатация за идентичност между оригинала и копието, което е по делото. Тази скица е била обект на комплексна почеркова и техническа експертиза (л.934-944 от делото), която е работила с оригинала, предоставен от едно от главновстъпилите лица и е установила, че подписите върху нея са истински. Според експертизата и обясненията на в.л. Д. (л.961) скицата е изработена от материал промазано зебло, на какъвто носител са се съставяли тогава картите. Видно е от делото и се признава от молителката, че въззивният съд е предприел действия по изискване на дело № 43/1919г., които са останали безрезултатни. Въз основа на тези данни във въззивното решение Софийски градски съд е намерил за недоказани оспорванията на скица № 43/1919г. на САС (л.1044 от делото).

При тези обстоятелства е ясно, че невъзможността да се намери гр.д. № 43/1919г., към което е била представената по делото скица, е установена още в рамките на съдебното дирене и това не е ново обстоятелство по делото. Ето защо, представеното в настоящето производство ново писмено доказателство не е в състояние да обуслови отмяна на влязлото в сила решение. За да се допусне отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая от една страна, удостоверението от служба „Архив“ на Софийски градски съд, съдържащо информация, че не е намерено гр.д. № 43/1919г. на Софийски апелативен съд, не установява ново обстоятелство, нито такова, което от значение за спора. От значение за спора е скицата, която е била по това дело, но както бе посочено, тя е представена по делото, нейната истинност е изследвана и въз основа на нея експертизите са правили изводи за границите на спорните имоти. От друга страна, при добросъвестно водене на процеса не е имало пречка молителката да се снабди с това удостоверение по време на висящността на производството, продължило повече от 25 години. На основание изложеното молбата за отмяна следва да се остави без уважение.

При този изход молителката дължи разноски на ответниците.

Ответникът ГПК „Наркооп“-София не претендира разноски.

От страна на ответниците по молбата - главновстъпили лица са направени разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Разноските са заплатени от Д. Г.. Той е починал и на негово място в процеса участват наследниците му С. Б. К.-Г. и М. Д. Г. (виж определение от 09.03.2023г.). Сумата да се присъди на тях.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Д. Т. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 96/2018г. от 18.07.2019г. по гр.д. № 1115/2017г. на ІІ г.о. Върховния касационен съд, с което е потвърдено въззивно решение № 6277 от 03.09.2015г. по в.гр.д.№ 483/2005 г. на Софийски градски съд в следните части: 1/ за отхвърляне на предявения от молителката и от нейната наследодателка О. С. Т. иск по чл. 108 ЗС срещу ГПК „Наркооп”-София относно недвижим имот - парцел в м. „П.” от 34,9 дка с граници: изток - М. л., запад - път София-Златни мостове, север сем. В., юг - сем. А.; 2/ за уважаване на предявения от главно встъпилите лица А. С. А. (с наследници С. /С./ Д. А., Б. Р. У., К. М. А., Ф. Е. Ш., Д. А. А.), М. Д. А., С. /С./ Д. А., Б. Р. У., К. М. А., Ф. Е. Ш., Д. А. А., А. С. П., Д. Е. Г., А. П. К. и Е. П. М. (с конституиран правоприемник К. Г. Ф.) против О. С. Т. (с правоприемник К. Д. Т.) и К. Д. Т. отрицателен установителен иск за собственост на имот с площ от 11,8 дка, м. „Г. л.” в НП В., заедно с построения в дворното място ресторант- мотел „Тихия кът”.

ОСЪЖДА К. Д. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв. К., [улица] да заплати на С. Б. К.-Г. и М. Д. Г., двете от [населено място], [улица], ет.3 сумата 500 (петстотин) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: