Служебно назначаване на експертиза при спор за мястото на подхлъзване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50045

гр. София, 19.12.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр.дело № 2561/2022 г. и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Касационното производство е образувано по касационна жалба от ищеца в производството М. И. Г., действаща чрез адв. С. Й. от АК – Варна, срещу въззивно решение № 34 от 07.03.2022 г. по в.гр.д. № 600/2021 г. на Апелативен съд – Варна, ГО, с което е отменено първоинстанционното решение № 1615/01.11.2021 г. по гр.д. № 1486/2021 г. на ОС- Варна, вместо което е отхвърлен иска с правно осн. чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД на М. Г. срещу община Варна за заплащане на сумата 30 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, настъпили в вследствие на подхлъзване на непочистен от сняг и лед тротоар и падане на 06.01.2017 г. близо до блок 13 на улица „Студентска“, и иска за сумата 3141,82 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие същия инцидент, изразяващи се в направени разходи за медикаменти и консумативи, и е осъдена ищцата да плати на ответника разноски за двете съдебни инстнации. С касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, иска се неговата отмяна и уважаване на исковете, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции.

Насрещната страна община Варна - ответник в производството, с писмен отговор чрез пълномощник юрк.Г. П., оспорва касационната жалба. Претендира разноски в касационното производство.

Третото лице-помагач на ответника- „Хидрострой“ АД, с писмен отговор чрез пълномощник адв.С. С. от АК-В., оспорва касационната жалба.

С определение № 50067 от 27.02.2023 г. по чл.288 ГПК по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от М. И. Г. срещу община Варна иск с основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди (подробно описани), ведно със законната лихва върху нея от 06.01.2017 г. до окончателното изплащане, в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса : При направено оплакване във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения, въззивният съд длъжен ли е да събере доказателства, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, за да изясни фактическата страна на спора?, поради констатирано противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение № 60/24.07.2019 г. по т.д.№ 1727/2018 г. на ВКС, І т.о.

Със същото определение по чл.288 ГПК е оставена без разглеждане и е прекратено касационното производство по касационната жалба на М. Г. срещу въззивното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея срещу община Варна иск с основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 3141,82 лв.– обезщетение за имуществени вреди ведно със законната лихва върху нея от 04.04.2017 г., до окончателното изплащане. В тази част определението на ВКС е влязло в сила на 28.03.2023 г. като необжалвано.

В проведеното открито съдебно заседание по чл.290 ГПК пред касационния съд, касаторът ищец поддържа оплакванията си чрез пълномощник адв.Й., а ответникът община Варна с писмено становище преди заседанието поддържа оспорването на касационната жалба. Третото лице помагач „Хидрострой“ АД не е взело ново становище.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба ищцата твърди, че е паднала на непочистено от снежни навявания и заледено място, обозначено от нея с исковата молба и с уточнителна такава /след указания на първоинстанционния съд/ като на тротоара на бул. "Осми приморски полк" в гр. Варна, в пешеходната му част, в посока кв.Виница - Център, от страна на жилищните блокове, с най-близък ориентир /поради липсата на адм. адрес/ от долната страна на паркинга на бл. 13 на ул. „Студентска”, мястото на падане е и обозначено на схема- извлечение от Google Maps, предствавено от ищцата с молба по чл.129, ал.2 ГПК/ на л.26 от делото на ОС-Варна/.

Въз основа на анализ на показанията на двамата разпитани свидетели и на приложената схема-извлечение от Google Maps, въззивният съд е направил извод, че инцидентът на 06.01.2017 г. не е настъпил на соченото от ищцата с исковата молба място - тротоар на бул. "Осми приморски полк" в гр. Варна, от долната страна на паркинга на бл. 13 на ул. „Студентска”, което място би обусловило отговорността на ответника като собственик и стопанин на пътя и тротоара към него съгласно чл.11 ЗОбщС и §6, т.1 и т.6 от ДР на ЗДвП, а е настъпил на друго място - на пешеходна алея, ограждаща сградата на бл.13 и служеща за връзка между нея и съседния бл.12, както и с намиращия се паркинг между тях, което друго място не е улица, респ. тротоар с посочените характеристики по ЗДвП, а е прилежаща площ към съществуващите сгради по смисъла на чл.22 ал.2 от ЗУТ. Направен е извод, че според значението, вложено в ЗУТ, прилежащата площ към сградите следва да се приеме за такава, необходима за обслужването на съответната сграда, и така не е част от уличната инфраструктура и дори в случаите, когато е оформена като тротоар за преминаване, и не се покрива с дефиницията на §6 т.6 от ДР на ЗДвП, тъй като не е прилежаща към платното за улично движение на превозни средства. Поради това за общината не съществува задължение, вменено й от закона, да поддържа, включително почиства от сняг и лед, в междублоковите пространства, а това задължение тежи върху собствениците или ползвателите на недвижими имоти или части от тях, по силата на чл.72, ал.2 Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Варна, приета с решение № 515-7 по протокол № 13 от 29.09.2016 год на Общинския съвет в гр. Варна. Така е формиран краен извод, че общината не следва да отговаря за вредите, които евентуално биха настъпили в пространствата около жилищните сгради, и поради липсата на законово задължение за общината да извършва дейност по снегопочистване на мястото, където е настъпил инцидентът и ищцата е пострадала, не е налице противоправност като съществен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, а първоинстанционното решение – отменено.
Въззивното решение е постановено по редовна искова молба, като мястото на произшествието е описано словесно и е конкретизирано с допълнителна молба, към която е приложена и скица-разпечатка от Google maps, с обозначаване на описаното място на тази скица /л.26 от делото на ОС-Варна/.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: С посоченото от касатора решение № 60/24.07.2019 г. по т.д.№ 1727/2018 г. на ВКС, І т.о. е даден отговор, че съгласно задължителните разяснения обективирани в т.3 на ТР№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна; или оплакване за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или когато доказателствата са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. При този отговор на въпроса, който се споделя и от настоящия касационен състав, въззивното решение се явява неправилно поради допуснато процесуално нарушение. Въззивният съд, като не е съобразил направеното от въззивника-ответник оплакване с въззивната жалба, че факт от правно значение за спора – установяване мястото на настъпване на процесния инцидент, е останал неизяснен и за изясняването му е необходима активност от съда с оглед възможността съда служебно да събира доказателства, необосновано е приел, първо, че приложената схема-извлечение от Google maps е годно доказателство да установи прилежащата площ към сгради- бл.12 и бл.13 в кв.Левски, ул.Студентска, гр.Варна, и липсата на тротоар на този прилежащ терен, и второ, че същата схема е годно доказателство да установи и липса на идентичност между посоченото от ищцата място на падане като тротоара на бул.Осми приморски полк и това място на падане, което въззивния съд е приел да се установява от направения от него анализ на показанията на свидетелите. Необосноваността на горните изводи следва от липсата на каквото и да е отразяване в представена по делото от ищцата скица-извлечение от Google maps като част от молбата за отстраняване нередовности на исковата молба (л.26 от делото на ОС-Варна) както на бл.12 и бл.13 и алеята между тях, така и на очертания на прилежащ терен към тях по смисъла на ЗУТ, така и на елементите на пътя бул.Осми приморски полк. За установяване градоустройствения статут на бл.12 и бл.13, на територията между тях и бул.Осми приморски полк в гр.Варна, кв.Левски, на градоустройствените елементи на тази територия /тротоар, алея, паркинг, площадки, парк, градини и др./ и на прилежащия терен към двата блока, съответно на елементите от пътя на бул.Осми приморски полк в посочената от ищцата зона на падането в молбата й на л.26 от делото на ОС-Варна, въззивният съд е трябвало да назначи служебно техническа експертиза поради необходимост от специални знания, което не е сторено, и така е допуснал процесуално нарушение- отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.
Неоснователно е оплакването на касатора-ищец, че въззивният съд се е произнесъл по възражение, което не е заявено в срока по чл.133, ал.1 ГПК. Действително с отговора на исковата молба ответникът община Варна не е оспорил твърдението на ищцата, че бул.Осми приморски полк в посочената с исковата молба зона е общинска собственост, за поддържането на която община отговаря, но това не лишава ответната община от подлагане на преценка дали събраните доказателства пред първата инстанция доказват, че падането е настъпило именно на посоченото от ищцата място. Във въззивната си жалба ответникът община Варна не е направил преклудирано възражение, а оплакване за необоснованост извода на първоинстанционния съд относно приетото място на падане като такова на тротоар на път-общинска собственост, като противоречащ този извод на направен от въззивника-ответник анализ на събраните доказателства- показанията на двамата свидетели, от който анализ на свидетелските показания въззивникът-ответник прави извод падането да е настъпило на друго място, различно от соченото от ищцата.Това оплакване относно възприетия от първоинстанционния съд правно значим факт, посочен от ищцата, е в кръга на проверка от въззивния съд съгласно чл.269, изр.второ ГПК. Съдебната практика на ВКС по приложението на чл.133 ГПК приема, че когато в установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, но дори и в такава хипотеза се запазва възможността на ответника да се брани чрез посочване на чисто правни съображения с въззивната си жалба срещу наведените от ищеца в исковата молба обстоятелства, без да сочи нови факти и доказателства, които не фигурират в исковата молба, респ. в доклада по чл. 146 ГПК и които са извън хипотезите в чл. 147 ГПК / решение № 12 от 10.04.2020 г. по гр. д. № 1873/2019 г., на ВКС, ГК, І г. о./. Правораздавателната дейност на въззивната инстанция не се изчерпва само с контрол върху валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, а е насочена към разрешаване на правния спор, аналогично на дейността на първата инстанция и за да се произнесе по спора, въззивният съд следва да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи и тези изводи да намерят отражения в мотивите на решението. Ето защо като е направил своя самостоятелна преценка дали показанията на свидетелите установяват твърдяното от ищцата място на падане, въззивният съд не се е произнесъл недопустимо по ненаведено възражение на ответника в срока по чл.133, ал.1 ГПК.
Обжалваното решение по иска за неимуществени вреди, като постановено, без да бъдат предприети дължимите от въззивния съд процесуални действия, следва да се отмени, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови процесуални действия. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да допускане съдебно-техническа експертиза с формулираната по-горе задача. Едва след изясняване с помощта на вещо лице на тези горепосочени характеристики на територията, в която ищцата твърди да е паднала, въззивният съд може да обсъди показанията на свидетелите Я. и Я. и да прецени тяхната доказателствена стойност спрямо твърдените от ищцата с исковата молба и молбата на л.26 от първоинстанционното дело факти относно точното място, на което е настъпил процесния инцидент, и ако прецени, че свидетелите да подкрепят твърденията на ищцата относно мястото на падане, следва да направи преценка дали това място представлява тротоар като част от път общинска собственост като необходимо условие да се ангажира на основание чл.49 ЗЗД отговорността на общината за вреди от неподдържането на такъв тротоар в безопасно състояние за движението на пешеходци, като съобрази и отговора на исковата молба, подаден от ответника община Варна, в който няма оспорване, че бул.Осми приморски полк в посочената от ищцата зона, е общински път. Отмяната на решението в частта по иска за неимуществени вреди обуславя и отмяна на въззивното решение в частта за разноските, които ищцата е осъдена да плати на ответника, съразмерно на цената на иска за неимуществени вреди (представляваща цената на иска за неимуществени вреди 96,33 % от общия сбор на цената на двата иска), или над сумата 24,33 лв. за държавна такса за въззивно обжалване и над 22,02 лв. за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
При новото разглеждане на спора по същество въззивният съд следва да определи и разноските, които страните си дължат в зависимост от изхода на спора по иска за неимуществени вреди, включително и по разноските за настоящето производство, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
Ето защо настоящият състав на ВКС, Второ гражданко отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 34 от 07.03.2022 г. по в.гр.д. № 600/2021 г. на Апелативен съд – Варна, г. о., в частта с която е отхвърлен предявеният от М. И. Г. против община Варна иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на подхлъзване на непочистен от сняг и лед тротоар, настъпило на 06.01.2017 г., след като е отменено първоинстанционното решение № 1615/01.11.2021 г. по гр.д. № 1486/2021 г. на Окръжен съд – Варна в същата тази част, както и отменя въззивното решение в частта , в която е осъдена М. И. Г. да заплати на община Варна разноски над 24,33 лв. до 662,84 лв. за държавна такса за въззивно обжалване и над 22,02 лв. до 600 лв. за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.

В частта, в която е отхвърлен иска на М. Г. срещу община Варна за сумата 3141,82 лв. обезщетение за имуществени вреди и е осъдена ищцата да плати на ответника разноски 24,02 лв. за държавна такса за въззивно обжалване и 22,02 лв. за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, въззивното решение е влязло в сила.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: