Собственост върху перон на летище след преобразуване и разширение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 47

София, 07.07.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 398 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез началник отдел „Правен и административен контрол“ при Областна администрация-Пловдив Е. Д. против решение № 169 от 16.10.2018 г., постановено по гр.д. № 373 по описа за 2018 г. на Апелативен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 212 от 20.02.2018 г. по гр.д. № 2379/2017 г. на Окръжен съд-Пловдив за отхвърляне на предявения от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството против „Летище Пловдив“ АД, седалище гр. Плавдив отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот: перон, изграден върху държавна земя, представляваща поземлен имот с идентификатор № 40004.250.185 по КККР на с. Крумово с площ от 2000.805 дка, който перон е с обща площ 109 182 кв.м. и е обозначен на скица № 4 към експертизата на вещото лице В. Г. по букви А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, Л, А, която скица е неразделна част от решението, като решението е постановено при участие на „Летище Пловдив“ ЕАД, седалище с. Крумово като трето лице-помагач на ответника.

„Летище Пловдив“ АД, седалище гр. Пловдив в подаден писмен отговор и в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски.

С определение № 236 от 10.05.2019 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.трето ГПК с цел проверка дали не е очевидно неправилен извода на съда, че съобразно действалата нормативна уредба към момента на преобразуване през 1991 г. на държавната фирма „Летище Пловдив“ в еднолично търговско дружество с държавно имущество „Летище Пловдив“ ЕООД и към момента на апортиране през 1995 г. на имуществото му в капитала на новоучреденото „Летище Пловдив“ АД процесният перон не е имал статут на публична държавна собственост, поради което и от тази гледна точка не е съществувало нормативно ограничение за разпореждане с него в полза на ответника /в тази насока е и обосновката на касатора на посоченото основание за допускане на касационно обжалване/, като е прието, че проверката за очевидна неправилност следва да се извърши с оглед тълкуването в Решение на Конституционния съд № 19 от 21.12.1993 г. по к.д.№ 11/93 г. и № 2 от 06.02.1996 г. по к.д. № 26/95 г., както и тълкуването в практиката на ВКС, че публичната собственост се упражнява в обществен интерес и предполага властнически правомощия, като разграничението на държавната собственост на публична и частна се детайлизира с влизане в сила на Закона за държавната собственост през 1996 г., а дотогава като критерии за определяне на държавната собственост като публична са служили качеството на субекта, упражняващ правото на държавна собственост върху предоставеното му имущество и предназначението на обекта.

На възражението на „Летище Пловдив“ АД, че основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК не е налице, поддържано и в писмените му бележки, касационният съд е отговорил в определение № 17 от 10.02.2020 г. по повод направен отвод на настоящия съдебен състав.

Посоченият извод, проверката за очевидна неправилност на който, е обусловила допускане на касационното обжалване, е направен от въззивния съд при разрешаване на спора по който държавата е изложила твърдения, че ответникът „Летище Пловдив“АД се е снабдил с констативен НА № 38, нот.дело № 1186/2004 г. за право на собственост върху процесния перон на основание направена апортна вноска от акционера „Летище Пловдив“ ЕООД, приета с протокол от заседание на ПОС от 13.01.1995 г., както и с НА от 18.09.1998 г., нот.дело № 65/1998 г. за 11 сгради на същото основание; при извършване на апорта са нарушени императивните норми на чл.72, ал.1 във връзка с чл.166, ал.2 ТЗ, перонът като строително/летищно съоръжение с несамостоятелен характер съставлява подобрение върху държавния имот и като такова по силата на чл.92 ЗС принадлежи на държавата, за което нейно право на собственост са съставени АПДС № 0062/06.02.1998 г., АПДС № 6835/16.07.2008 г. и АПДС № 8276/28.06.2013 г. за терена, както и АПДС № 1027/06.12.2007 г. за изграденото върху му летище, включващо перон от 62151.106 кв.м.

С отговора на исковата молба ответникът „Летище Пловдив“ АД е оспорил иска с доводи, че е собственик на перона като съоръжение, принадлежащо към летищния комплекс по силата на валидно извършения апорт от страна на „Летище Пловдив“ ЕООД, в чийто счетоводни записвания е присъствал неизменно от датата на учредяването му.

Апелативният съд е изложил съображения, че отричаното от ищеца право на собственост касае „перон“ като строително/летищно съоръжение и елемент от целия летищен комплекс. Според легалната дефиниция по § 1, т.54 от ДР на Наредба № 14 от 15.10.2012 г. за летищата и летищното осигуряване, „летище“ е определен район от земна или водна повърхност /включващ всяка сграда, съоръжение и оборудване/, предназначен изцяло или частично за излитане, кацане и движение по тази повърхност на въздухоплавателни средства. Физическите характеристики на летищата включват перони, които се изграждат на места, където се осигуряват условия за слизане и качване на пътници, извършване на товаро-разтоварни операции на карго и поща, както и за обслужване на въздухоплавателните средства на безопасно разстояние от летищния трафик /чл.105, ал.1 от Наредбата/, с оглед на което и съгласно § 1, т.78 от ДР на Наредбата, „перон“ е определена площ от наземно летище, предназначена за разполагане на въздухоплавателни средства с цел вземане /натоварване/ или разтоварване на пътници, поща или товари, зареждане с гориво, паркиране или техническо обслужване. В този смисъл летището като комплекс от функционално свързани елементи/съоръжения и оборудване със статут на движими и недвижими вещи, предназначени в своята цялост да обслужват упоменатата дейност по излитане, кацане и движение на въздухоплавателни средства, съставлява самостоятелен обект на вещно право, който като такъв може да принадлежи на лице различно от собственика на терена. В подкрепа на този извод е, че летището като съоръжение на транспортната техническа инфраструктура, съставлява „строеж“ по смисъла на § 5, т.38 ДР ЗУТ, който като такъв с определено наименование, местоположение и самостоятелно функционално предназначение съставлява „обект“, съгласно § 5, т.39 ДР ЗУТ. Съдът е направил извод, че обект е и реалната част от строеж с упоменатата в последната норма обособеност, какъвто характер има и „перонът“ като елемент/съоръжение на летището със статут на недвижимост, с оглед на което искът е приет за допустим.

От фактическа страна въззивният съд е приел, че с ПМС № 1654/25.04.1948 г. /поверително/ са предоставени 4934,682 дка частни и държавни имоти за нуждите на Министерство на войната за изграждане на военно летище, като с Решение № 103 от 13.03.1965 г. на Бюрото на Министерския съвет за обезпечаване на селскостопанската авиация със самолети, машини и други съоръжения, е постановено Министерство на народната отбрана да предаде безвъзмездно на Министерство на транспорта и съобщенията, Управление Български граждански въздушен транспорт „Табсо“ част от сградите на бившата аерогара на „Табсо“ в летище Пловдив. С Решение № КЗ-14 от 31.10.1977 г. на Комисията за земята /т.21/ се отчуждава за нужди на Министерството на народната отбрана 20 дка обработваема земя от първа категория на АПК-Пловдив срещу заплащане на обезщетение за сметка на ИК на ОНС-Пловдив, а с Решение № 38 от 17.03.1982 г. на Министерския съвет се отчуждават за изграждане на гражданско летище от Министерството на народната отбрана край с. Крумово 68 дка обработваема поливна земя от първа категория и 104 дка обработваема земя от трета категория на АПК-Асеновград и се предоставя 44 дка обработваема поливна земя от втора категория, стопанисвана от НПК “Г.Д.“-Пловдив, и 77 дка некатегоризирано поречие на река Чая, при граници по скица. Въз основа на така цитираните актове е съставен Акт за публична държавна собственост № 0062 от 06.02.1998 г. за застроен терен от 4421,943 дка застроена и незастроена площ в с. Крумово, предоставен за стопанисване и управление на Министерство на отбраната, от който към 02.12.1996 г. по КВС са били обособени четири имота. На 18.12.1981 г. е взето Решение № 185 от Бюрото на Министерския съвет за изграждане на летище край с. Крумово, като е възложено на Министерство на отбраната да бъде инвеститор и да изработи до 30.01.1982 г. генерален план и проект за изграждане на летището върху собствения му терен, чието изграждане да се осъществи от СО“Транстрой“ и да се финансира с бюджетни средства. Летището, включващо и перон с площ от 61752 кв.м. е изградено и въведено в експлоатация през м.декември.1982 г. С Решение № 390 от 25.09.1992 г. на МС летище Пловдив-Крумово е определено за международно летище и е възложено на министъра на отбраната и на министъра на транспорта да съгласуват реда и условията за по-нататъшното му използване. През 2007 г. с Решение № 15 от 15.01.2008 г. на МС част от територията на летището е предоставена на Министерство на транспорта, за нуждите на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, обособен е имот № 000185 с площ от 2000.806 дка, за който са съставени актове за публична държавна собственост от 06.12.2007 г. от 16.07.2008 г. Този имот е заснет по кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18-31/07.04.2009 г. на ИД на АГКК като поземлен имот с идентификатор 4004.250.185 и за него е съставен акт за публична държавна собственост от 28.06.2013 г. Въз основа на Разрешение за строеж № 465/23.10.2008 г. на името на Министерство на транспорта-Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ е започнало разширение на перона източно от съществуващия, като на 29.01.2009 г. е подписан протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура, на 10.06.2009 г. е подписан констативен Акт образец 15 за установяване на годността за приемане на строежа, на 11.08.2009 г. е подписан Протокол образец 16 на Държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строежа, и е издадено Разрешение за ползване № СТ-05-959/12.08.2009 г., с което обекта е въведен в експлоатация. Според експертно заключение перонът е изпълнен във вид на настилка, която в старата си част, изградена през 1982 г., е от бетон – 26 см, пясък – 4 см, и баластрова основа – 60 см, а в новата, представляваща разширение на съществуващия перон, осъществено през 2009 г., е изпълнена с конструкция от циментобетон клас В35 – 30 см, циментостабилизираща основа – 15 см, и противозамръзващ пласт – 20 см. От обясненията на вещото лице в съдебно заседание на 07.03.2017 г. е видно, че между двете части има визуална разлика, но те не са разделени физически на място за отделно ползване и осигуряват възможност за използване на перона като единно съоръжение. Разширението на стария перон е с площ от 47420 кв.м., като и двете части на перона попадат изцяло в границите на ПИ с идентификатор 4004.250.185 и са обозначени цветово и буквено в приложените комбинирани скици.

При така възприетите факти, въззивният съд е направил извод, че процесният перон като съоръжение към летищния комплекс е изграден върху държавна по силата и на отчуждаване земя на два етапа – първоначално през 1982 г. със самото летище и впоследствие разширен през 2009 г.

Приел е за установено и, че от момента на изграждането му през 1982 г. от Министерство на отбраната върху държавна земя летището, включващо и перона, по силата на чл.92 ЗС е станало държавна собственост и е било стопанисвано и управлявано от СО Българска гражданска авиация „Балкан“ /със Заповед №1796/17.12.1982 г. на СО БГА“Балкан“ летище Пловдив е определено като резервно на Балкан и Аерофлот и е утвърден от генералния директор на СО БГА“Балкан“ на 15.12.1982 г. акт за състоянието на основните характеристики на летище Пловдив/Крумово. Със Заповед № РД-08-408/Ф-7/28.12.1990 г. на министъра на транспорта, на основание чл.11, ал.3, т.1, б.А от Указ №56 за стопанската дейност /отм./ и ПМС №112/1990 г., БГА“Балкан“ е прекратена и са образувани фирми с държавно имущество, сред които и ДФ“Летище Пловдив“, вписана със съдебно решение № 3847/22.02.1991 г. по ф.д. № 4129/1991 г. с уставен фонд от 2643,00 лв., получени като правоприемник на БГА“Балкан“ по баланса към 31.12.1990 г. на съответната част от активите и пасивите и други права и задължения, съгласно разделителен протокол. Съдът е отчел, че по делото не са представени нито баланса, нито разделителния протокол, за да се установи дали активите, които са преминали към ДФ “Летище Пловдив“ включват и процесния перон. С Разпореждане № 25 от 15.10.1991 г. на МС, на основание чл.1, ал.1 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, е постановено преобразуването на посочени в Приложение № 1 държавни фирми в еднолични търговски дружества с държавно имущество, сред които под № 13 и ДФ “Летище Пловдив“, като образуваното дружество „Летище Пловдив“ ЕООД, вписано с решение № 12294/01.11.1991 г. по ф.д. № 11169/1991 г., е с капитал от 3163 хил.лева и поема всички активи и пасиви на фирма „Летище Пловдив“ по баланса към 15.10.1991 г., съгласно Приложение № 16, който капитал е увеличаван на 31088 хил.лева със Заповед № РД-08-406/22.09.1995 г. на министъра на транспорта и и на 63950 хил.лева със Заповед № РД-08-407 от 22.09.1995 г., а въз основа на Заповед № ТД-I-31/17.12.1999 г. на министъра на транспорта дружеството е преобразувано в еднолично акционерно дружество с държавно имущество. По делото не е приложен баланса на държавната фирма към 15.10.1991 г., за да се установи дали в него фигурира и процесния перон. С писмо № 03-07-69/01.11.1994 г. министърът на транспорта е дал съгласие „Летище Пловдив“ ЕООД да участва в учредяването, съвместно с Инвестиционен фонд „Тракия“ на акционерно дружество „Летище Пловдив“ АД с 55% държавно участие, съставляващо имуществото на „Летище Пловдив“ ЕООД, съобразно което е образувано ч.гр.д. № 27/1994 г. на ПОС и по него с протокол от 13.01.1995 г. е прието заключение на трима експерти за оценка на дълготрайните материални активи на „Летище Пловдив“ ЕООД, с оглед учредяването на апорта. Според същото, пазарната стойност на ДМА възлиза на общо 63950000 лв., в които се включва и фигуриращият под № 51 в сметка 204-Машини, съоръжения и оборудване перон от 111440 кв.м. Между учредителите е подписан на 12.01.1995 г. учредителен протокол, според който участието на съдружника „Летище Пловдив“ ЕООД в уставния капитал е с непарична вноска на стойност 63950000 лв., представляващ имуществото на дружеството, което е залегнало и в приетия на учредителното събрание устав, като новоучреденото дружество „Летище Пловдив“АД е вписано с Решение № 121 от 13.01.1995 г. по ф.д. № 99/1995 г. на ПОС.

Съдебно-счетоводната експертиза е установила, че липсват баланс на БГА“Балкан“ към 31.12.1990 г. и на „Летище Пловдив“ ЕООД към 31.12.1991 г. /налице са само годишни финансови отчети/, перонът е бил заведен в дълготрайните материални активи на „Летище Пловдив“ ЕООД за 1992 г. /по сметка 203-Сгради/ и 1993 и 1994 г. /по сметка 204-Машини и съоръжения/ и е отписан от баланса за месец 02.1995 г. във връзка с извършената апортна вноска. Обстоятелствата, че процесния перон е бил стопанисван от държавната фирма БГА“Балкан“, част от активите на която след прекратяването й са преминали към образуваната от нея в началото на 1991 г. държавна фирма “Летище Пловдив“, преобразувана в края на 1991 г. в едноличното дружество с държавно имущество „Летище Пловдив“ЕООД, в чийто активи непосредствено след вписването му е заприходен и процесния перон, са обосновали извода на апелативния съд, че перонът е бил предоставен за стопанисване и управление на ДФ „Летище Пловдив“, при което и с акта на преобразуване на държавната фирма в търговско дружество и от момента на възникване на последното, съобразно чл.1 ПМС № 201 от 25.10.1993 г., респективно чл.17а ЗППДОП /отм./, собствеността върху процесния перон е преминала в „Летище Пловдив“ЕООД, доколкото не е изрично изключен от имуществото, включващо се в капитала на дружеството, а впоследствие в патримониума на новоучреденото дружество ответникът „Летище Пловдив“АД по силата на извършения апорт, който касае цялото имущество на учредителя-акционер „Летище Пловдив“ ЕООД.

Доводите на държавата относно нищожността на апорта не са разгледани от съда, като преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила на 17.06.2003 г. решение от 30.03.1999 г. по т.дело № 1729/1998 г. на ПОС.

За неоснователно въззивният съд е приел твърдението на държавата, че процесният перон е със статут на публична държавна собственост и като такъв не е могло да бъде придобит от ответника. Изложил е съображения, че перонът е актуван като публична държавна собственост през 2007 г. Актът за държавна собственост само констатира собствеността, без да я поражда, съгласно чл.5 ЗДС. Разграничението на собствеността на публична и частна е регламентирано с чл.17, ал.2 Конституцията на Република България, като в чл.18, ал.1 от нея са посочени обектите изключителна държавна собственост, а режимът им е детайлизиран с приемането на ЗДС от 1996 г. и до приемането му характерът на държавната собственост като публична се определя от предназначението на вещите да служат за удовлетворяване на обществени интереси от страна на субекти упражняващи властнически правомощия. В тази връзка разпоредбата на чл.9 /Отм., ДВ, бр.30 от 1990 г./ от Закона за гражданското въздухоплаване /Обн. ДВ, бр.94 от 01.12.1971 г./ е предвиждала изключително право на гражданските въздухоплавателни организации към Министерство на транспорта, каквато е била и БГА „Балкан“, да притежават въздухоплавателни средства и да извършват превоз на пътници и товари по въздуха и други въздухоплавателни услуги срещу заплащане, а според чл.8 в първоначалната редакция до изменението /ДВ,бр.85 от 1998 г./, Министерството на транспорта ръководи и контролира гражданското въздухоплаване и гражданските въздухоплавателни средства и съоръжения на територията на Народна република България, независимо от това на кого принадлежат и кой ги стопанисва, при което не е съществувало изключително право върху самите наземни съоръжения. Режимът е променен със ЗИДЗГВ /ДВ, бр.85 от 24.07.1998 г., в сила от 01.01.1999 г./, когато е изменена разпоредбата на чл.8 и приета новата разпоредба на чл.43а, ал.1, според която, гражданските летища за обществено ползване са публична държавна собственост. Този режим е действал до приемането на ЗИДЗГВ /ДВ, бр.66 от 25.07.2008 г., в сила от 25.07.2008 г./, с който разпоредбата на чл.43а, ал.2, предвиждаща, че гражданските летища за обществено ползване са публична държавна собственост, е отменена. Видно е при тази нормативна уредба, че към момента на преобразуване през 1991 г. на държавната фирма „Летище Пловдив“ в еднолично търговско дружество с държавно имущество „Летище Пловдив“ ЕООД и към момента на апортиране през 1995 г. на имуществото му в капитала на новоучреденото „Летище Пловдив“ АД процесният перон не е имал статут на публична държавна собственост, поради което и от тази гледна точка не е съществувало нормативно ограничение за разпореждане с него в полза на ответника.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

Съществуването на публична собственост е обявено с чл.17, ал.2 от Конституцията на Република България от 1991 г., като в чл.18, ал.1-3 на Коституцията са посочени обектите, които са изключителна държавна собственост. Тълкуване на тези конституционни норми е дадено от Конституционния съд на Република България с решение № 19 от 21.XII.1993 г. по к.д. № 11/93 г., което тълкуване е потвърдено с решение № 2 от 06.02.1996 г. по к.д. № 26/95 г. В тези решения Конституционният съд извежда основните критерии, по които публичната собственост се различава от частната: по субекти /упражняващи властнически правомощия, поради което носител на публичната собственост е само държавата или община/ и по вида и предназначението на вещта /за служи на обществени интереси, които не се удовлетворяват от собствеността на гражданите и юридическите лица. Дадено е и тълкуване, че освен обектите по чл.18, ал.1 от Конституцията държавата може да има и други вещи като своя публична собственост, но определянето на тази друга публична собственост на държавата, може да стане само със закон.

Практиката на ВКС /израз, на която е например решение № 142 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 3121/2014 г., II г.о./, възприемайки посочените от Конституционния съд критерий е дала тълкуване, че публичната собственост се упражнява в обществен интерес и предполага властнически правомощия, като разграничението на държавната собственост на публична и частна се детайлизира с влизане в сила на Закона за държавната собственост през 1996 г., а дотогава като критерии за определяне на държавната собственост като публична са служили качеството на субекта, упражняващ правото на държавна собственост върху предоставеното му имущество и предназначението на обекта. Това тълкуване е дадено при разрешаване спорове, в основата на които стои преценката дали. Това тълкуване е дадено при спорове в основата, на които стои преценката дали конкретно имущество държавна собственост е преминало в собственост на община с приемането на ЗМСМА /с оглед предназначението на имота или допустимостта на разпореждане с него от общината/, както и дали са били налице предпоставките на някои от реституционните фактически състави за възстановяване правото на собственост /основано на решение № 4 от 11.03.1998 г. по к.д. № 16/1997 г. на Конституционния съд, т.8В и т.9, че реституцията на публичаната собственост е забранено от ЗВСОНИ/.

Същевременно в практиката на ВКС /израз, на която е например решение № 208 от 30.11.2011 г. на ВКС по т.д. № 1159/2010 г., II т.о./ е дадено тълкуване, че обявяването на имоти, включени от държавата в капитала на търговско дружество, за публична държавна собственост с Решение на Министерски съвет, няма пряко отчуждително действие и не води до тяхното одържавяване предвид обстоятелството, че към този момент имотите са собственост на едноличното търговско дружество, а не на Държавата, притежаваща еднолично само капитала на дружеството.

В практиката на ВКС липсва тълкуване дали имущество, което отговаря на критериите, изведени в решение № 19 от 21.XII.1993 г. по к.д. № 11/93 г., но не е посочено в чл.18, ал.1 от Конституцията, става собственост на еднолично търговско дружество с държавно имущество при преобразуването на държавната фирма, на която е било предоставено, осъществено преди приемане на закон, с който имуществото се обявява за публична държавна собственост /в случая с приемането на чл.43а от Закона за гражданското въздухоплаване, ДВ бр.85 от 1998 г./

Принципът на правна сигурност и законоустановеност на придобивните способи изисква на въпроса да се даде положителен отговор. Нормативната уредба – ЗОЕТДДИ, ДВ бл.55/1991 г., впоследствие ЗППДОбП-отм., ДВ бр.38/1992 г. – уреждат преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, но първоначално законът не урежда вещноправните последици от преобразуването. За първи път тези последици са регламентирани с ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, като впоследствие една от уредените с него хипотези на раздържавяване е възпроизведена в чл.17а ЗППДОбП (отм.). Същевременно тълкуването на Конституцията, дадено от Конституционния съд в решение № 19 от 21.XII.1993 г. по к.д. № 11/93 г., което тълкуване е потвърдено с решение № 2 от 06.02.1996 г. по к.д. № 26/95 г. изисква режима на обектите на държавната и общинската публична собственост, която е извън обсега на действие на чл.18 от Конституцията, да се определи със закон, какъвто е предвиден да бъде издаден в чл.17, ал.4 от Конституцията. На основание чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията, тълкуванията на Конституционния съд са задължителни. Следователно когато на държавно предприятие е предоставено имущество извън посоченото в чл.18 от Конституцията, то при преобразуване на това държавно предприятие в еднолично търговско дружество с държавно имущество, осъществено преди приемането на закон, с който имуществото се обявява за публична държавна собственост, държавата губи собствеността върху това имущество и същото става собственост на новообразуваното търговско дружество с държавно имущество, дори и с оглед критериите, изведени в решение № 19 от 21.XII.1993 г. по к.д. № 11/93 г. на Конституционния съд да притежава характеристиките на публична собственост. След като едноличното търговско дружество с държавно имущество е придобило собствеността, то може да се разпорежда с нея по предвидения в закона ред, включително и да прави апорт в друго търговско дружество.

В случая към момента на влизане в сила на Конституцията на Република България, предоставеното на ДФ“Летище Пловдив“ имущество, е притежавало характеристиките на публична собственост според критериите на решение № 19 от 21.XII.1993 г. по к.д. № 11/93 г. на Конституционния съд /било е обявено за резервно на СО БГА „Балкан“ и „Аерофлот“ още през 1982 г./. Към момента на преобразуването на ДФ в еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество /1.11.1991 г./ на основание чл.1, ал.1 ЗОЕТДДИ, липсва закон, който да урежда статута на предоставеното за стопанисване и управление на държавната фирма имущество като публична собственост. Следователно с факта на преобразуването това имущество е станало собственост на „Летище Пловдив“ ЕООД. Към момента, в който това дружество с държавно имущество извършва учредителния апорт в „Летище Пловдив“ АД /13.01.1995 г./ е било собственик на апортираното имущество, доколкото не е бил приет закон, който да го обявява за публична собственост и не са били предприети действия за изваждане на това имущество от капитала на едноличното търговско дружество. Държавата е била наясно с последиците от преобразуването на държавна фирма в еднолично търговско дружество с държавно имущество, респективно с последиците на извършения в конкретния случай апорт на недвижимото имущество на „Летище Пловдив“ ЕООД в капитала на „Летище Пловдив“ АД и затова в програмата си за приватизация от 1995 г. държавния капитал от „Летище Пловдив“ АД е включен в приложение 3 на инфраструктурните транспортни предприятия при приватизацията, на които ще се запази решаващото държавно участие, а в програмата за приватизация за 1996 г. и 1997 г. е бил включен в приложението на предприятията, чието приватизиране не се разрешава, а с приемането на новия чл.43а с измененията на Закона за гражданското въздухоплаване, ДВ бр.85/1998 г., с който гражданските летища за обществено ползване са обявени за публична държавна собственост, изрично в § 90 от ПЗР ЗИД ЗГВ е предвидено, летищата, обявени за публична държавна собственост, да се извадят от имуществото на търговските дружества с държавно имущество от влизане в сила на закона чрез намаляване на капитала и да се ползват по реда на Закона за концесиите. Имуществото, което държавата е обявила за публична държавна собственост, но към този момент е било собственост на частноправен субект /освен еднолично търговско дружество с държавно имущество/ е следвало да бъде отчуждено по реда на ЗДС, а безспорно подобно отчуждаване не е извършено.

По изложените съображения следва, че макар и очевидно юридически неточно аргументиран /с отмяната на чл.43а, ал.2 ЗГВ, предвиждащ, че гражданските летища за обществено ползване са публична държавна собственост, ДВ бр.66/2008 г./, изводът на въззивния съд, че с оглед фактите по настоящото дело, процесният перон не е публична държавна собственост, по същество е правилен.

По основателността на касационната жалба:

Неоснователен е довода на държавата за необоснованост на извода на съда, че изградения през 1982 г. и съществуващ към 1990 г. перон с площ 61752 кв.м. е бил предоставен за стопанисване и управление на ДФ „Летище Пловдив“ и е преминал в капитала й с преобразуването й в „Летище Пловдив“ ЕООД през 1991 г. По делото е установено, че летище Пловдив към момента на построяването си е било стопанисвано и управлявано от СО БГА „Балкан“ и МО /акт за състоянието на основните характеристики на летище Пловдив/Крумово от 15.12.1982 г./. С прекратяването на СО БГА „Балкан“ през 1990 г. правата, задълженията й и стопанисването от нея имущество на летище Пловдив е преминало към новосъздадената ДФ „Летище Пловдив“. Че тези права са включвали и съществувалия към този момент перон се установява с факта на осчетоводяването му в капитала на „Летище Пловдив“ ЕООД, в което дружество през 1991 г. е преобразувана държавната фирма и от липсата на каквито и да било доказателства друго държавно учреждение или фирма да го е стопанисвала и управлявала /като тежестта на доказване на последното обстоятелство е на държавата/. При тези факти и съобразявайки се с изяснения точен смисъл на закона в т.2Г от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, че доказването, че имуществото е предоставено за стопанисване и управление на определено държавно предприятие, може да бъде извършено и с косвени доказателства, въззивният съд е направил обосновани фактически изводи при спазване на процесуалните правила и правилно е приложил материалния закон, мотивирайки, че перонът е преминал в капитала на „Летище Пловдив“ ЕООД при липса на доказателства да е бил изключен с акта на преобразуване на държавната фирма.

Неоснователни са и доводите, че перона /към този момент с площ от 61752 кв.м./ не е апортиран в капитала на „Летище Пловдив“ АД, тъй като не е посочен в приложение 1, неразделна част от устава на акциионерното дружество, съдържащ списък с дълготрайните материални активи. Въззивният съд, отчитайки установените по делото факти – че волята на принципала на държавното дружество с ограничена отговорност е да се извърши апорт на цялото му имущество /а с оглед изложеното по-горе перонът е бил част от това имущество/, че перонът е включен в общата цена на дълготрайните материални активи на „Летище Пловдив“ ЕООД в размер на 63950 хил. лева, на която сума е увеличен и капитала на дружеството и каквато е стойността и на учредителния апорт – обосновано е направил извод, че и съществуващият към 1995 г. перон е част от извършената апортна вноска, поради което е придобит от „Летище Пловдив“ АД.

Обстоятелството, че не са запазени счетоводните баланси към 1990 г. на СО БГА „Балкан“ и към 1991 г. при преобразуване на държавната фирма в ЕООД, не е пречка да се направи извод, че съществувалия към този момент перон е бил включен в капитала на „Летище Пловдив“ ЕООД, тъй като от една страна не е задължение на ответното акционерно дружество да съхранява тези документи /а на държавата, която е била собственик на имуществото и се е разпореждала с него, а ако както твърди, че не се е разпореждала, следва да може да установи кой е осъществявал стопанисването и управлението му до момента, в който перонът, заедно с цялото летище е обявен за публична държавна собственост/, а от друга страна, тези обстоятелства могат да бъдат установени и с косвени доказателствени средства. Неотносимо е и дали са били редовно водени счетоводните книги на държавното дружество, тъй като съгласно чл.182 ГПК счетоводните записвания, независимо дали счетоводството е редовно водено или не, се преценяват с оглед на всички доказателства по делото, а именно така е процедирал апелативния съд.

С оглед изложеното въззивното решение в частта, с която предявения отрицателен установителен иск е бил отхвърлен за перона, изграден през 1982 г. с площ 61752 кв.м. и означен на скица-приложение 4 към експертизата на вещото лице В. Г. /неразделна част от решението/ между буквите А,Б,К,И,Л,А и изчертан със син контур, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Основателни са доводите на държавата относно извода на въззивния съд, че построения през 1982 г. перон от 61752 кв.м. и построените допълнително през 2009 г. при реконструкцията и разширението 47420 кв.м. съставляват единно съоръжение, поради което и новопостроеното се присъединява към съществувалия перон и е придобито от ответното дружество на основание чл.97 ЗС. Този извод се основава на експертното заключение, че макар старата и новата част на перона да се различават визуално, те не са разделени физически на място за отделно ползване, поради което съдът е приел, че старата и новата част на перона не съставляват функциониращи и използваеми самостоятелно съоръжения, а към съществуващия перон е присъединена чрез осъщественото от държавата разширение част по начин, че е увеличен неговия обем и двете формират единно съоръжение. Съдът не е обсъдил експертното заключение съобразно изискванията на чл.202 ГПК. Безспорно е, че строителството при разширението и реконструкцията на перона от 2009 г. е извършено върху държавна земя. Преценката дали спрямо новопостроената част от перона ще се приложи чл.92 или чл.97 ЗС зависи от това дали същата съставлява самостоятелен обект на вещни права, т.е. спрямо предназначението на новопостроената част дали до същата има самостоятелен достъп на въздухоплавателни средства и на необходимата обслужваща техника за натоварване и разтоварване на пътници, поща или товари, зареждане с гориво, паркиране или техническо обслужване, без да се преминава през построения през 1982 г. перон. Ако такъв достъп е възможен обстоятелството, че двете части не са разграничени физически се явява ирелевантно, тъй като границите на вещните права следват от осъщественото придобивно основание, а не от това дали са материализирани на място. Ако новопостроената част на перона може да се използва самостоятелно с оглед предназначението на това летищно съоръжение, то се касае до самостоятелен обект на вещни права и спрямо него ще се приложи чл.92 ЗС. Само ако липсва осигурена възможност за самостоятелен достъп и ползване на новопостроеното по предназначение без да се преминава през съоръжението, построено през 1982 г., ще се приложи чл.97 ЗС. Въззивният съд не е съобразил, че изследването на тези обстоятелства не е било включено в задачата на съдебно-техническата експертиза, изпълнена от вещото лице инж.Л. С. /на чието заключение е основал извода си/, нито в задачата на експертизата на вещото лице В. Г., който е изготвил комбинирани скици /послужили за индивидуализация на обекта на спора в съдебното решение/, от които е видно, че от пистата за кацане и излитане е налице връзка както с перона, построен през 1982 г., така и с частта, построена през 2009 г., но не е изяснено дали пътеките за рулиране позволяват самостоятелно ползване на старата и новата част от перона.

С оглед изложеното изводът на въззивния съд, че „Летище Пловдив“ АД е собственик на основание чл.97 ЗС е необоснован и е направен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивното решение в частта, с която отрицателният установителен иск е отхвърлен за частта от перона, построена през 2009 г., означена на скица-приложение 4 към експертизата на вещото лице В. Г. /неразделна част от решението/ между буквите Б,В,Г,Д,Е,Ж,З,И,К,Б, изчертана с кафяв цвят, следва да бъде отменено като неправилно. Делото следва да се върне в тази част за ново разглеждане от Апелативен съд-Пловдив, който след изслушване на експертиза дали построената през 2009 г. част от перона може да се ползва самостоятелно по предназначение с оглед наличието или липсата достъп на въздухоплавателни средства и на необходимата обслужваща техника за натоварване и разтоварване на пътници, поща или товари, зареждане с гориво, паркиране или техническо обслужване, без да се преминава през построения през 1982 г. перон, да формира извод дали се касае до самостоятелен обект на вещни права придобит на основание чл.92 ЗС или до присъединяване на несамостоятелен обект на основание чл.97 ЗС.

Към настоящото гр.д. № 398/2019 г. е присъединено ч.гр.д. № 397/2019 г., образувано по частна жалба вх. № 9446 от 29.11.2018 г. на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, подадена чрез Е. Й. Д. – Началник отдел „Правен и административен контрол“ при Областна администрация-Пловдив против определение № 498 от 16.11.2018 г. по възз.гр.д. № 373 по описа за 2018 г. на Апелативен съд-Пловдив, с което е оставена без уважение молбата с вх. № 8418 от 26.10.2018 г. за изменение на решение № 169 от 16.10.2018 г. по същото дело в частта разноските.

Апелативният съд е приел, че е удостоверено заплащането на разноските за въззивното производство в размер на 3000 лв. /“Летище Пловдив“ АД е заплатило възнаграждението на Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници“ в изпълнение на сключен договор за правна защита и съдействие, като във въззивното производство страната е представлявана от адвокат Ч., която е била упълномощена и лично при условията на чл.71, ал.2 ЗАдв /доверителят има право да избира и да упълномощава адвокат за процесуално представителство, независимо, че договорът е сключен с адвокатското дружество/. Именно в тази хипотеза страната е осъществила правото си на избор на адвокат-съдружник в адвокатското дружество. За неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото въззивният съд е приел евентуалното искане за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение до минималния размер от 1809.60 лв., поради прекомерност.

Атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Противно на поддържаното от частния жалбоподател, уговорката в договора за правна помощ между упълномощителя и адвокатското дружество по чл.71, ал.1 ЗАдв /че дружеството ще упълномощи адвокат, който да представлява страната/, не може да лиши упълномощителя от правото му сам да избере и лично да упълномощи адвокат-съдружник, който да осъществи процесуалното представителство срещу уговореното възнаграждение, дължимо на адвокатското дружество. Фактическата и правна сложност на делото, при отчитане и извършените от адвокат Ч. действия – подаване на отговор на въззивната жалба и осъществена защита в открито съдебно заседание, не обосновават и извод за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.

Тъй като с настоящото решение се разрешава спора само относно собствеността на построения през 1982 г. перон, държавата дължи възстановяване на ответното дружество на половината от направените по делото разноски, поради което следва да се отмени първоинстанционното решение в частта, с която са присъдени разноски в размер над 400.00 лв. до 800.00 лв. и въззивното решение в частта, с която са присъдени разноски над 1500.00 лв. до 3000.00 лв. По дължимостта на разноските в отменената им част следва да се произнесе Апелативен съд-Пловдив при новото разглеждане на делото.

„Летище Пловдив“ АД не е представило доказателства за направени в касационното производство разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 169 от 16.10.2018 г., постановено по гр.д. № 373 по описа за 2018 г. на Апелативен съд-Пловдив, с което е отхвърлен предявения от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството против „Летище Пловдив“ АД, седалище гр. Пловдив отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот: перон, изграден през 1982 г. върху държавна земя, представляваща поземлен имот с идентификатор № 40004.250.185 по КККР на с. Крумово с площ от 2000.805 дка, който перон е с площ 61752 кв.м. и означен на скица-приложение 4 към експертизата на вещото лице В. Г. /неразделна част от решението/ между буквите А,Б,К,И,Л,А и изчертан със син контур и в частта за разноските от 400.00 лв. за първоинстанционното производство и 1500.00 лв. за въззивното производство.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 498 от 16.11.2018 г. по възз.гр.д. № 373 по описа за 2018 г. на Апелативен съд-Пловдив, с което е оставена без уважение молбата с вх. № 8418 от 26.10.2018 г. за изменение на решение № 169 от 16.10.2018 г. по същото дело в частта разноските

ОТМЕНЯ решение № 169 от 16.10.2018 г., постановено по гр.д. № 373 по описа за 2018 г. на Апелативен съд-Пловдив, с което е отхвърлен предявения от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството против „Летище Пловдив“ АД, седалище гр. Пловдив отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот: перон, изграден през 2009 г. върху държавна земя, представляваща поземлен имот с идентификатор № 40004.250.185 по КККР на с. Крумово с площ от 2000.805 дка, който перон е с площ 47420 кв.м., означен на скица-приложение 4 към експертизата на вещото лице В. Г. /неразделна част от решението/ между буквите Б,В,Г,Д,Е,Ж,З,И,К,Б, изчертана с кафяв цвят, както и в частта по разноските, с която са присъдени разноски на „Летище Пловдив“ АД, гр. Пловдив за разликата между сумата 400.00 лв. и сумата 800.00 лв. за първоинстанционното производство и за разликата между сумата 1500.00 лв. и сумата 3000.00 лв. за въззивното производство.

ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд-Пловдив.

Решението е постановено при участие на „Летище Пловдив“ ЕАД, седалище с. Крумово като трето лице-помагач на ответната страна „Летище Пловдив“ АД, седалище гр. Пловдив.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: