Осъждане на служители на ДАИ за искане и получаване на подкуп

Текстът на акта

Ключови фрази

Подкуп * Подкуп на длъжностно лице * изпълнение на задълженията на въззивната инстанция * неоснователност на касационна жалба

Р Е Ш Е Н И Е
№ 359
гр. София, 13.10.2023
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на двадесет и втори март две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурор Галина Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 194 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл . 346, т .1 НПК и е образувано по жалби от защитниците на подсъдимите С . К . М ., П . Б . Т . и Д . Н . Я ..
С присъда от 17.02.2022 г . по НОХД № 585/2020 г . Пловдивски окръжен съд - Наказателно отделение е признал подсъдимия С . К . М . за виновен в това през периода от 01.06.2017 г . - 05.04.2019 г . в град А . и град П . чрез пет деяния в условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице - инспектор в Областен отдел „ Автомобилна администрация “ - град П ., сектор „ Контролно - административна и наказателна дейност “ сам и в съучастие като извършител с Д . Н . Я . и П . Б . Т . да е поискал и приел от Д . Т . дарове , които не му се следват , за да не извърши действия по служба съгласно чл . 92, ал .1, изр . 1 от Закона за автомобилните превози / ЗАП / - да не състави акт за установяване на административно нарушение за всички констатирани нарушения по ЗАП при извършени проверки на „ М . т .“ ЕООД и на основание чл . 301, ал .1 вр . чл . 20, ал .2 вр . ал .1 вр . чл . 26, ал .1 НК и чл . 54 НК го осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 4000 лева като го оправдал по обвинението по чл . 302, т .2 НК и за това едно от деянията от продължаваната престъпна дейност - това на 05.04.2019 г . да е осъществено чрез неустановено по делото лице като извършител . С присъдата М . е лишен от право да заема държавна длъжност в ИА “ Автомобилна администрация “ за срок от пет години , както и на основание чл . 307 а НК да заплати в полза на държавата 9400.00 лева , представляващи стойността на предмета на престъплението .
Подсъдимият П . Б . Т . е признат за виновен за това , че в периода от 30.05.2018 г . до 24.07.2019 г . в град А . и град П . с три деяния в условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице - инспектор в Областен отдел „ Автомобилна администрация “- град П ., сектор „ Контролно - административна и наказателна дейност “ сам и в съучастие като извършител с Д . Н . Я . и С . К . М . да е поискал и приел от Д . Т . и С . К . дарове , които не му се следват , за да не извърши действия по служба съгласно чл . 92, ал .1, изр . 1 от Закона за автомобилните превози / ЗАП / - да не състави актове за установяване на административно нарушение за всички констатирани нарушения по ЗАП при извършени проверки на „ М . т .“ ЕООД и „ М .“ АД и на основание чл . 301, ал .1 вр . чл . 20, ал .2 вр . ал .1 вр . чл . 26, ал .1 НК и чл . 54 НК е осъден на наказания лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 3000 лева като е оправдан по обвинението по чл . 302, т .2 НК и за това на 05.04.2019 г . да е действал чрез неустановено по делото лице като съизвършител . П . Т . е лишен и от право да заема държавна длъжност в ИА “ Автомобилна администрация “ за срок от пет години , както и на основание чл . 307 а НК да заплати в полза на държавата 3650.00 лева , представляващи стойността на предмета на престъплението .
Със същата присъда съдът е признал за виновен и Д . Н . Я . за това , че в периода 01.06.2017 г . - 24.07.2019 г . в град А . и град П . чрез три деяния в условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице - инспектор в Областен отдел „ Автомобилна администрация “ - град П ., сектор „ Контролно - административна и наказателна дейност “ сам и в съучастие като извършител със С . К . М . и П . Б . Т . да е поискал и приел от Д . Т ., Р . Д . и С . К . дарове , които не му се следват , за да не извърши действия по служба съгласно чл . 92, ал .1, изр .1 от Закона за автомобилните превози / ЗАП / - да не състави актове за установяване на административно нарушение за всички констатирани нарушения по ЗАП при извършени проверки на „ М . т .“ ЕООД , „ Т .“ ЕООД и „ М .“ АД и на основание чл . 301, ал .1 вр . чл . 20, ал .2 вр . ал .1 вр . чл . 26, ал .1 НК и чл . 54 НК е осъден на наказания лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 3000 лева като е оправдан по обвинението по чл . 302, т .2 НК и за това деянието на 26.10.2018 г . да е осъществено чрез неустановено по делото лице като извършител . Я . е лишен и от право да заема държавна длъжност в ИА “ Автомобилна администрация “ за срок от пет години , както и да заплати в полза на държавата 3250.00 лева , представляващи стойността на предмета на престъплението .
В рамките на осъществен въззивен контрол по протест от прокурора и жалби от защитниците на подсъдимите Пловдивски апелативен съд , II наказателен състав с решение № 182 от 07.12.2022 г . по ВНОХД № 212/2022 г . е потвърдил изцяло атакуваната пред него присъда .
В своята касационна жалба защитата на подс . С . М . претендира , че второстепенният съд е допуснал съществени процесуални нарушения , водещи до отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд . Тези действия на съда касаторът възприема като ограничаващи правото им на защита чрез отказа да бъдат удовлетворени доказателствени искания за извършване на очни ставки и разпит на Т . Н ., провеждал една от проверките заедно с неговия подзащитен . Абсолютното основание за отмяна на решението , изразено в липса на мотиви на съдебния акт , касаторът аргументира с дефицит в отговорите на отправени възражения за непосочване в обвинителния акт на нарушенията , за които не са съставени АУАН и в превратната оценка на съда за доказателствена обезпеченост на обвинението за част от деянията , въпреки че били налице единствено приобщени показания на св . Т . по реда на чл . 281, ал .4 вр . ал .1 НПК без подкрепата им от други доказателствени източници . Претендира се и явна несправедливост на наложеното на неговия подзащитен наказание чрез неприложението на чл . 66, ал .1 НК .
В жалбата от защитника на подс . Т . се релевира касационното основание по чл . 348, ал .1, т .3 НПК . За да обоснове тезата си , че наложеното на неговия подзащитен наказание е явно несправедливо , защитата акцентира на дългогодишния стаж на подзащитния му в автомобилната агенция , липсата на установени други нарушения в професионалното му битие , което определяло инкриминираната деятелност като изолиран случай , престъпното поведение на свидетелите , които го уличават , реализиращи от своя страна състава на активния подкуп . Посочва се , че ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода би попречило на Т . да подпомага финансово семейството си , както и да заплати наложени му глоби .
Настоящата инстанция е сезирана с отделни жалби от двамата защитници на подс . Я ., които основно са насочени към правоприлагащата дейност на предходните съдебни състави , довела според защитата , до процесуални нарушения - липса на мотиви и ограничаване правата им в процеса . Част от оплакванията се припокриват помежду си , както и с тези в жалбата от защитата на подс . М . и обобщено се изразяват в следното : пълна тъждественост между мотивите на първия и втория съд , липса на самостоятелна оценка на доказателствата от страна на въззивната инстанция и конкретно относно разминаванията в показанията на св . Д . Т . и противоречието им с тези на св . К . М . касателно водената неформална отчетност в дружеството , неотчитане на непоследователността в показанията на св . С . К ., незадоволителна обосновка за некредитиране показанията на св . М . А ., депозирани по време на съдебното следствие и проведената тогава очна ставка , липса на отговор относно твърдяно несъответствие в датите на назначаване на Я . за проверяващ /12.06.2017 г ./ и инкриминираната дата - 01.06.2017 г . на поискан и 05.06.2017 г . - получен подкуп , които предхождали темпорално определянето му за проверяващ „ М . т .“ ЕООД . До липса на мотиви , според защитата , е довело и фаворизиране на едни доказателствени източници за сметка на други , между които и обясненията на подсъдимите . Според касаторите потвърдителното решение и съответно осъдителната първоинстанционна присъда са базирани единствено на предположения . Препятстване упражняването в пълен обем на правото на защита на подсъдимия касаторите съзират в отхвърляне на техни доказателствени искания и неотстраняване на съдебен заседател от първия съд при афиширани пред него от страните съмнения за предубеденост . Алтернативно се претендира несправедливост на наложеното на Я . наказание чрез неприложението на чл . 66, ал .1 НК . Основания за отлагане изпълнението на наложеното му наказание защитниците намират в позитивните характеристични данни , семейното му положение , трудова ангажираност и изтеклия неразумен срок от осъществяване на деянията до постановяване на съдебните актове , с които се ангажира наказателната му отговорност .
В съдебно заседание защитникът на подс . С . М . поддържа аргументите си , изложени в касационната жалба .
Подсъдимият С . М . не изразява лична позиция по спора и подкрепя казаното от своя защитник .
Защитата на подс . П . Т . поддържа изцяло депозираната касационна жалба като се солидаризира и с доводите на своите колеги за допуснати от контролирания съд съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствените източници . Фокусира се върху начина на изтърпяване на наложеното на неговия подзащитен наказание лишаване от свобода , чиято ефективност , според защитата , би довела до десоциализация на Т . и разпад на семейството му . Критичното отношение към случилото се на неговия подзащитен и многократно изказваното съжаление , освен останалите изложени основания , според касатора обуславят отлагане изпълнението на определеното на подсъдимия наказание .
П . Т . се присъединява към изложеното от своя защитник и моли за справедливо решение .
В съдебно заседание се явява един от защитниците на подс . Я . - адв . Н ., която поддържа изцяло подадената жалба с изложените в нея пространни аргументи . Заявява , че от мотивите на Апелативен съд - Пловдив не може да бъде проследено как е формирано вътрешното му убеждение . Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на второинстанционния съд .
Д . Я . се солидаризира с позицията на защитника си .
Прокурорът заявява , че наведените в касационните жалби доводи се припокриват с тези от въззивните и на тях Апелативен съд е дал убедителен отговор в атакувания акт . Преценявайки липса на процесуални нарушения от страна на проверяваната инстанция , представителят на държавното обвинение моли да бъде оставено в сила решението й .
В дадената им възможност за последна дума подсъдимите молят съда да вземе правилно и справедливо решение , отчитайки , че са били лишени от възможност да се защитават .
Върховният касационен съд , след като обсъди доводите на страните , изложеното в жалбите и в рамките на своите правомощия , прецени , че те са допустими , но неоснователни .
Преди всичко настоящият състав следва да вземе отношение по доводите за допуснати процесуални нарушения , довели до накърняване правата на част от страните в процеса , тъй като при позитивен техен отговор би се обезсмислило произнасянето по еднопосочните искания за отлагане изпълнението на наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода . Всъщност преимуществена част от аргументите за нарушения на процесуалните правила и превратност в аналитичната дейност на съда са изложени и пред контролирания съд и са получили своя адекватен и изчерпателен отговор . Такъв не е даден на претенцията за участие в съдебния първоинстанционен състав на заседател , за когото страните имали съмнения в безпристрастността му и са я афиширали . Разбираемо въззивният съд не се е занимал с това възражение , тъй като подобен порок не е възприет от него , а и от касационния съд . Обективиране на подобни съмнения , още по - малко отправени подобни искания пред Окръжен съд , които да са били и отхвърлени , настоящият съдебен състав не съзира . В протоколите от проведените пред първата инстанция съдебни заседания не са налице изявления , още повече искания на някоя от страните за отвод на съдебен заседател от състава на съда и съответно отказ той да бъде отведен . Нещо повече , съдът е отвел двама съдебни заседатели , участвали в разпоредително заседание при служебно добита информация , че те са съпрузи , след което , напълно законосъобразно , на 28.09.2020 г . отново е разгледал въпросите , дефинирани в разпоредбата на чл . 248, ал .1 НПК , с участие на други заседатели , спрямо които страните не са афиширали искания за техен отвод нито в това заседание , нито в последващи . Действително , дори при липса на изрично искане от някоя от страните , ако съдебният състав прецени , че са налице основанията на чл . 29, ал .1 - ал . 2 НПК за отвод на някой / и от членовете му , служебно / както и е направил при наличие на абсолютното основание за отвод по чл . 29, ал .1, т .8 НПК / следва да постави този въпрос за разглеждане . Не са налице , обаче , каквито и да било данни в кориците на делото , за предубеденост или заинтересованост от изхода на делото на някои от разгледалите делото членове на състава на съда .
Не би могло априори да се възприеме като нарушение отказ на съда да уважи направени от някоя от страните в процеса доказателствени искания . В правомощията на съда е да прецени доколко депозираните претенции са основателни или не и при преценка за липса на необходимост от попълване на доказателствената маса с желани доказателства , да ги отклони . Настоящата ситуация е именно такава . Исканията на защитата , изложени пред въззивния съд , са били поставени на вниманието и на първостепенния и са получили мотивиран отказ и от двете инстанции . И настоящата стои на позиция , че този отказ на съдилищата по фактите не е фриволен , а основан на наличните по делото доказателствени материали , обосновала и позицията им , че фактологията по делото е изяснена в степен , достатъчна за установяване на обективната истина по спора , още повече , че част от исканията са ирелевантни към предмета на доказване , обособен с обвинителния акт .
Останалите претенции на сезиращите настоящата инстанция страни за допуснати от контролираната съществени процесуални нарушения са насочени към пропуски в аналитичната дейност на въззивния съд при оценка на доказателствата , изразени в липса на самостоятелен анализ или тяхното превратно тълкуване . Този съдебен състав не може да се съгласи с изложените твърдения . В мотивите към постановения акт Апелативен съд е изложил обстойни и коректни аргументи защо кредитира едни за сметка на други източници на доказателствена информация или само в отделни техни части . Отговорил е на възраженията на страните в тази насока , повторени и пред настоящия състав и обосновано ги е отхвърлил . На твърдяните противоречия между показанията на свидетелите Д . Т . и К . М . относно водената от първата тетрадка за извършвани разходи в дружеството , съдът не придава значението , за което настояват защитниците на подсъдимите . Изявлението на М ., че не е указвал на свидетелката Т . да води отчетност , не дискредитират нейните показания , както и тези на св . Ж . Д ., които са напълно еднопосочни и непротиворечиви помежду си за отразяването на извършени различни разходи . Те съответстват и на приложените по делото писмени доказателства - извлечения от тази тетрадка / т . нар „cash book“/, в които освен заплащания на ДАИ с конкретизирани дати и суми , за съответния ден са описани и други разходи , свързани с оперативната дейност в „ М . т .“ ЕООД . Изявлението на собственика на дружеството , позициониран в Нидерландия , че не е разпореждал водене на подобна статистика , не игнорира обективното й наличие , тъй като разпореждането да не бъдат записвани разходи не означава , че реално това не е вършено , а освен това , той не е притежавал и непосредствени ежедневни наблюдения върху оперативната дейност в дружеството , осъществявана от Т . и Д .. Свидетелят М . е получавал регулярно и своевременно уведомления от ръководител транспорта / Д . Т ./ за извършваните разходи , включително и за исканите по нерегламентиран ред плащания на неследващи се суми от служители на ДАИ , с размера на които всъщност е захранвал и сметката , от която Т . ги е теглила . Допълнителна подкрепа тези възприети от първия и от въззивния съд обстоятелства намират и в приобщените по делото банкови извлечения за извършвани трансакции по сметката . Тези надлежно приобщени писмени доказателства подкрепят свидетелствата на Т ., М . и Д . за начина на осъществяване на инкриминираните деяния и оборват възраженията на защитата , че по три от обособените посегателства в обхвата на продължаваната престъпна дейност на подсъдимите / конкретно на подс . С . М ./ единственият доказателствен източник били изявленията на Т . от досъдебното производство , приобщени по реда на чл . 281, ал .4 НПК . Всъщност , съдът е приложил тази процесуална техника спрямо показанията на Т . при заявена нейна липса на спомен или невъзможност за детайлизация на определени събития , но не и след констатирани съществени противоречия със заявеното в досъдебната фаза на процеса . При потвърждаване на тези изявления от нейна страна и обяснения за заличаване на спомена поради изтеклото време и при наличие на информация , съдържима в други източници , каквито са банковите извлечения , отразяванията в неформална отчетност и показанията на свидетели , която ги подкрепят , както въззивният , така и първостепенният съд са базирали своите фактически и правни изводи на тези свидетелства , тъй като спрямо тях не е приложима запретата по чл . 281, ал .8 НПК .
Тези разсъждения са относими и към свидетелствата на С . К ., Р . Д . и М . А ., за чието превратно възприемане от контролирания съд защитата изразява претенции . Апелативен съд се е занимал с наведените и пред него идентични доводи за непоследователност в показанията на св . С . К . и необезпеченост от други източници на показанията на св . Р . Д ., както и за немотивирано възприемане на показанията на А ., дадени в хода на досъдебното производство , а не на тези , депозирани в хода на съдебното следствие . Изследвайки изложеното от тези свидетели съобразно действителното им съдържание , въззивният състав коректно е заключил , че те не страдат от твърдените от защитата пороци . Правилно са приети за достоверни изявленията на К . и Д ., които са напълно последователни в двете фази на процеса . Сочените детайли / относно цвета , непрозрачността и вида на плика / и времевата близост между възприетото от него получаване на този плик от Т . по заръка на подс . М . и възпроизведеното от А . в досъдебното производство е дало основание на съда да кредитира именно тези показания .
Контролираният съд е дал ясен и изчерпателен отговор на изразените и пред него възражения за налично противоречие между датата на назначаването на подсъдимите М . и Я . да извършат проверка на „ М . т .“ ЕООД и инкриминираните като дати на поискване и даване на подкупа , които ги предхождали . Приложените по досъдебното производство писмени доказателства , касаещи това първо деяние от продължаваната престъпна дейност на тези двама подсъдими , категорично оборва тезата , че към 01.06.2017 г . и 05.06.2017 г . те все още не са притежавали знание за това , че ще осъществяват проверка на дружеството . Обстойно Апелативен съд е коментирал съдържимото в служебно изготвени уведомителни писма и заповеди касателно този случай , за да приеме коректността на сочения от прокурора времеви период без превратно да тълкува обективираното в документите .
В касационната си жалба един от защитниците на подс . Д . Я . упреква въззивният съд в липса на отговор на отправено от него възражение относно недостатъци в обвинителния акт , изразяващи се в липса на описание на нарушенията , заради които свидетелите Т ., Д . и К . са давали на подсъдимите неследващите им се парични суми и месни продукти . Този въпрос е бил поставян многократно от защитата и то още от началния възможен момент - разпоредително заседание пред първия съд , когато е получил своя адекватен отговор . От целокупната доказателствена маса по делото безпротиворечиво се установява , че маниерът на поведение на подсъдимите във всеки от инкриминираните случаи е да искат парични суми от проверяваните дружества , уведомявайки техните управители или представляващи , че са констатирани множество тежки нарушения , подлежащи на санкциониране с висок размер на имуществената санкция и ако получат искания подкуп , биха съставили актове само за по - леко наказуеми с имуществена санкция нарушения . Непосочването конкретно на тези по - тежко санкцируеми нарушения , за което са напълно едностранни свидетелствата по делото , не декриминализира извършеното или поставя в неяснота подсъдимите относно техните обвинения , тъй като прокурорът или съда не биха могли да привнасят или създават факти , които не се съдържат в доказателствените източници . Ясно изразена е позицията на държавното обвинение относно механизма на извършване на деянията , която е споделена в голямата си част от съдебните състави , обективирали изрично своята воля и начина , по който са я формирали .
Действително , въззивният състав е заявил , че се солидаризира с установената от първостепенния фактология без да излага свой прочит , но това не може да бъде възприето като неналичие на мотиви в контролирания от настоящата инстанция акт . Такъв порок би бил наличен , ако при тъждествено възприета фактическа обстановка , второстепенният съд не е изразил ясно причините за това и не е отговорил на изложени пред него възражения , ако отговорите им са относими към предмета на спора . Подобна ситуация по настоящото дело не е налице . При идентично установени факти с първия съд , въззивният съд аргументирано и обосновано е заявил въз основа на какви и кои доказателствени източници ги приема .
При извършената констатация за неналичие на сочените от страните процесуални нарушения в аналитичната дейност на въззивната инстанция , настоящият състав следва да изрази отношението си по доводите на защитата на подсъдимите за явна несправедливост на наложеното им наказания лишаване от свобода . Въпреки че се декларира несъгласие у всички касатори с размера им , то акцентът е поставен върху необходимостта от прилагане нормата на чл . 66, ал .1 НК спрямо всеки от тях поради твърдяно наличие на всички предпоставки за това . Тъй като наведените доводи са идентични и касаят необремененото съдебно минало на всеки от подсъдимите , тяхната семейна обвързаност , трудова ангажираност / за Я ./, позитивни характеристични данни и липса на други дисциплинарни провинения , то те ще бъдат разгледани съвместно .
В санкционната част на нормата , приложена спрямо М ., Т . и Я . е визирано наказание лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева . Контролираният съд е приел , че наказание лишаване от свобода в размер на три години за М . и две години – съответно за Т . и Я ., са справедливи и това се споделя от настоящия касационен състав . Съдът е афиширал индивидуален подход при преценка правилността на отмереното наказание за всеки от подсъдимите , съобразявайки относимостта между смекчаващи и отегчаващи отговорността за всеки един обстоятелства . Съдът не е фаворизирал едни спрямо други и е преценил по действителната им значимост всички налични данни за личността на подсъдимите и за характера на извършеното от тях . Наложеният размер на наказанията под средния , визиран в закона , е съобразен с всички изложени от защитата положителни личностни данни - чисто съдебно минало , неналичие на данни за предходни нарушения на служебни задължения , коректно процесуално поведение , трудова ангажираност към настоящия момент за подс . Д . Я .. Не би могло да бъде възприето като снижаващо наказателната отговорност на П . Т . обстоятелство твърдяното от неговия защитник критично отношение към деянията и изразено съжаление , тъй като подобно отношение не е афиширано от него при цялостното процесуално развитие на делото . Не би могъл да бъде възприет като подобно обстоятелство и соченият от всички защитници изминал дълъг период от осъществяване на деянията до ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимите . Този период съдът не възприема като неразумно продължителен , съобразявайки го със спецификата на разследване на този вид престъпни посегателства , усложнената престъпна дейност , обусловена както от наличието на съучастие в различни съотношения между подсъдимите , така и множествеността на престъпленията . Както в досъдебната , така и в съдебната фаза на процеса , разследващите и правоприлагащите органи са действали с необходимата експедитивност , но не за сметка на обективността при събиране и проверка на доказателствата . Изминалият период от първоначалното задържане и на тримата подсъдими на 02.10.2019 г . до настоящия момент предвид тези специфики на разследваната деятелност не може да бъде възприет като надхвърлящ границата на разумната срочност , още повече , че нито разследващите органи , нито съдът са афиширали бездействие или неоснователно забавяне при изпълнение на задълженията си .
Действително , размерът на наложените и на тримата подсъдими наказания и липсата на предхождащи деянията осъждания покриват формалните изисквания за приложението на разпоредбата на чл . 66, ал .1 НК . Както правилно е преценил контролираният съд , обаче , целите на наказанието не биха могли да бъдат постигнати с отлагане изпълнението на отмерените им наказания . Продължителният период на извършване на престъпната деятелност с ритмично осъществявани престъпни посегателства в него , реализиране на две от формите на изпълнителното деяние по чл . 301, ал .1 НК – стимулиране на други лица към извършване на активен подкуп и впоследствие получаването му от подсъдимите , поведението на Я . и М . при стартиране на престъпната им деятелност , изразено в недоволство от първоначално предоставената немалка парична сума от страна на Т . и изискване и съответно получаване на по - голяма , уронване авторитета на институцията , в която дългогодишно са работили , налага и тримата да бъдат изолирани за определения от съда срок от обществото , за да преосмислят своето поведение и променят нагласите си в посока спазване на писаните правила на закона и неписаните на морала .
Настоящият състав счита , че за пълнота на изложението си следва да вземе отношение по обективираните в атакуваното решение разсъждения на въззивния съд относно начина , по който би следвало да се ангажира отговорността на тримата подсъдими по заплащане в полза на държавата на различна равностойност на паричната сума - предмет на престъплението по чл . 301 НК . Не би могла да бъде споделена позицията на контролирания съд , че тази отговорност следва да бъде солидарна , тъй като този характер на носене на отговорност следва да бъде посочен в закон или в договор . И докато ЗЗД в своя член 53 изрично визира , че „ Ако увреждането е причинено от неколцина , те отговарят солидарно “ , то наказателният закон не познава солидарната , а единствено разделната отговорност , поради което и правилно първостепенният съд е осъдил всеки от подсъдимите да заплати самостоятелно парична сума , съответна на размера на получения от него дар .
Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 182 от 07.12.2022г. по ВНОХД № 212/2022г. на Апелативен съд – Пловдив, 2 наказателен състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.