Възлагане на неподеляемо жилище в съдебна делба на преживял съпруг

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

706

гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 406/2024 г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Р. А., чрез адвокат М. Д., срещу въззивно решение № 35/26.02.2024 г. по в. гр. д. № 390/2023 г. на Окръжен съд – Шумен в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частите, с които: 1/ на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на С. И. Е. е възложен недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1750 кв.м., представляващо УПИ *-* от кв. 38 по регулационния план на [населено място], ведно с построените в него масивна жилищна сграда, две полумасивни жилищни сгради, полумасивна стопанска постройка, навес и едноетажна постройка, с пазарна цена от 53 850 лева; 2/ е отхвърлен искът на А. Р. А. за възлагане на процесния недвижим имот в неин дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК; 3/ С. И. Е. е осъдена да заплати сумите от 33 656, 25 лева на А. Р. А. и по 6731,25 лева на В. И. А. и Х. И. А. за уравняване на дяловете им.В останалата част въззивното решение, като необжалвано, е влязло в сила.

С определение № 2251/07.05.2025 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частите, с които: 1/ на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на С. И. Е. е възложен недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1750 кв.м., представляващо УПИ *-* от кв. 38 по регулационния план на [населено място], ведно с построените в него масивна жилищна сграда, две полумасивни жилищни сгради, полумасивна стопанска постройка, навес и едноетажна постройка, с пазарна цена от 53 850 лева; 2/ искането на А. Р. А. за възлагане на процесния недвижим имот на основание чл. 349 ГПК е отхвърлено; 3/ С. И. Е. е осъдена да заплати сумите от 33 656, 25 лева на А. Р. А. и по 6731,25 лева на В. И. А. и Х. И. А. за уравняване на дяловете им. Касационната проверка е допусната по въпроса за задълженията на въззивната инстанция за определяне на правната квалификация на предявените претенции за възлагане в дял на неподеляемо жилище и приложението на чл.349, ал.1 и чл.349, ал.2 ГПК, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с ТР №1/2004г., ОСГК на ВКС и практиката на ВКС, вкл. посочената от касатора. Прието е, че въпросът е относим към решаващите изводи на въззивния съд във връзка с постановеното възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 ГПК при наведени по делото твърдения от съделител, поискал възлагане, че е преживял съпруг, който не притежава друго жилище.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответниците по касация З. З. Е., Т. З. З. и А. З. З., в качеството си на законни наследници на С. И. Е. /починала след постановяване на въззивното решение/, чрез процесуалния им представител адвокат Г. С., оспорват жалбата.

Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение от 10.06.2022 г. е признато за установено, че А. А., В. А., Х. А. и С. Е. са съсобственици на процесните недвижими имоти, при квоти от 5/8 ид.ч. за А. А., и по 1/8 ид.ч. за В. А., Х. А. и С. Е., придобити по наследство от баща им И. А. С.. С решението е допусната и съдебна делба на процесното застроено с жилищна и стопанска сгради дворно място от 1750 кв.м. и на друг недвижим имот – празно дворно място при посочените квоти за А. А.,В. А., Х. А. и С. Е.. Във втората фаза на делбата страните са направили претенции за сметки по чл. 346 ГПК, както и такива по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на недвижимия имот, представляващ дворно място от 1 750 кв.м., за което е отреден УПИ *-* в кв. 38 по плана на [населено място], обл. Ш., заедно с построените в имота масивна жилищна сграда, полумасивна жилищна сграда, стопанска сграда, навес, едноетажна постройка и тоалетна, при граници: от две страни - улици, УПИ *-* и УПИ *-*. Впоследствие В. А. и Х. А. са направили отказ от искането си за възлагане на имота в техен дял. По време на процеса ищцата А. А. е продала на двамата си синове В. и Х. по 2/8 ид.ч. от процесните имоти, с което техните дялове са се увеличили до по 3/8 ид.ч., а за майка им е останала 1/8 ид.ч. Въззивният съд е посочил, че процесните имоти не подлежат на реална делба между съделителите при посочените в решението за допускане на делбата квоти. По отношение на исканията за възлагане е приел, че съгласно нормата на чл. 349, ал. 2, изр. първо ГПК, когато неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари. Прието е за безспорно, че имотът, предмет на претенциите по чл. 349, ал. 2 ГПК, е жилищен по предназначение, неподеляем - съобразно квотите на страните, а съсобствеността върху него е възникнала от наследяване. След като е квалифицирал претенциите на преживялата съпруга А. А. и дъщерята на наследодателя С. Е. по чл.349, ал.2 ГПК, въззивният съд е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства във връзка с установяване на визираните в разпоредбата предпоставки. Посочил е, че наследодателят И. С. е починал в Република Турция. В това време С. Е. е живяла в имота на родителите си. Към момента на смъртта на И. Е., преживялата съпруга А. А. се е намирала на територията на Република Турция, където и преимуществено е живяла, като се е прибирала в България за по няколко месеца в годината. Съдът е посочил, че единствено С. Е. е живяла в процесния имот към момента на откриване на наследството и с оглед направеното искане недвижимият имот, представляващ дворно място от 1750 кв.м., заедно с простроените в него масивна жилищна сграда, две полумасивни жилищни сгради, стопанска сграда, навес, едноетажна постройка и тоалетна, следва да й се възложи в дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК. Претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК на А. А. е приета за недоказана.

С оглед рамките на производството по чл. 290, ал. 2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантния за изхода на спора правен въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по който е допуснато и касационното обжалване с определението по чл. 288 ГПК, настоящият състав намира следното:

Предпоставките за възлагане на неподеляемо жилище на един от съделителите са подробно уредени в чл.349 ГПК /чл.288 ГПК /отм.// и по спорните въпроси, свързани с прилагането на отделните хипотези, има задължителна практика на ВКС, вкл. ТР№1/2004г., ОСГК. В ГПК /отм/ и в действащия ГПК от 2008г. са въведени ограничения при възлагането на неподеляемо жилище. Хипотезите на възлагането са : възлагане на жилище, което е било съпружеска имуществена общност на преживял съпруг, или на бивш съпруг, когато обаче на него е предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца, както и възлагане на изцяло наследствено жилище на наследник, който е живял в него при откриване на наследството. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, съдът дължи произнасяне по заявеното от съделителя основание за възлагане /всяка от посочените хипотези предполага установяването и преценката на различни факти/. Съдът е длъжен да определи правната квалификация на предявените претенции за възлагане в дял на неподеляемо жилище, като приложи чл.349, ал.1, респ. чл.349, ал.2 ГПК. При наведени по делото твърдения от съделител, поискал възлагане, че е преживял съпруг, който не притежава друго жилище, претенцията намира своето основание в чл.349, ал.1 ГПК. Спрямо преживелия съпруг изискването е да се касае за неподеляемо жилище, бивша съпружеска имуществена общност, както и липса на собствено жилище. В решение №72/08.06.2015г. по гр.д.№ 6017/2014г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е посочено, че според ТР №1/2004г., ОСГК, наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл.288, ал.2 ГПК/отм./, аналогичен с чл.349, ал.1 ГПК, изключва разглеждането на евентуалните претенции по чл.288, ал.3 ГПК /отм./, сега чл.349, ал.2 ГПК. Разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК ще намери приложение, доколкото не са налице предпоставките на чл.349, ал.1 ГПК. Конкуренцията на правните основания следва да се разреши според принципа, че специялният закон изключва приложението на общия.

По основателността на касационната жалба.

С оглед изложеното следва да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/2004г., ОСГК, както и посоченото решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. Основателни са оплакванията в касационната жалба за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения във връзка с възприетата правна квалификация на заявената от жалбоподателката А. А. /преживяла съпруга/ претенция за възлагане на неподеляемия делбен жилищен имот като такава по чл.349, ал.2 ГПК. Възприемайки тази правна квалификация, въззивният съд е разгледал двете заявени претенцици /на А. А. и на С. Е./ по реда на чл.349, ал.2 ГПК в хипотезата на конкуренция на права между сънаследници, които са твърдят, че живели в имота към момента на откриване на наследството. Той не е разгледал хипотезата на чл.349, ал.1 ГПК, в която е заявена претенцията на касаторката, при която съгласно цитираната задължителна практика на ВКС наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл.349, ал.1 ГПК /неподеляемо жилище, бивша съпружеска имуществена общност, както и липса на собствено жилище/, изключва разглеждането на евентуални претенции по чл.349, ал.2 ГПК. Изложените в тази връзка мотиви от въззивния съд относно претенцията на преживялата съпруга А. А. се свеждат само до данните за това, дали тя е живяла в имота към момента на откриване на наследството или не.

Обжалваното въззивно решение на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК следва да бъде отменено като неправилно, и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото той, като подведе заявената претенция на А. А. под вярната правна квалификация по чл.349,ал.1 ГПК, следва да обсъди всички релевантни факти и обстоятелства и да се произнесе по нейната основателност.

На основание чл. 294, ал. 2 ГПК разноските за настоящото производство следва да бъдат присъдени от въззивния съд при повторното разглеждане на делото и с оглед неговия изход.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., на основание чл. 293, ал. 3 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 35/26.02.2024 г. по в. гр. д. № 390/2023 г. на Окръжен съд – Шумен в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частите, с които: 1/ на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на С. И. Е. е възложен недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1750 кв.м., представляващо УПИ *-* от кв. 38 по регулационния план на [населено място], ведно с построените в него масивна жилищна сграда, две полумасивни жилищни сгради, полумасивна стопанска постройка, навес и едноетажна постройка, с пазарна цена от 53 850 лева; 2/ е отхвърлен искът на А. Р. А. за възлагане на процесния недвижим имот в неин дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК; 3/ С. И. Е. е осъдена да заплати сумите от 33 656, 25 лева на А. Р. А. и по 6731,25 лева на В. И. А. и Х. И. А. за уравняване на дяловете им.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: