Практика · Върховен касационен съд · 07 Декември 2024
Отхвърлена отмяна на съдебно решение при правилно връчване чрез залепване на уведомление
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Молителка иска отмяна на влязло в сила решение, с което е осъдена да предаде имот, като твърди, че не е знаела за делото поради нарушени правила за призоваване. Върховният касационен съд установява, че призовкарят е посетил адреса три пъти в рамките на месец, включително в почивен ден, и правилно е залепил уведомление. Тъй като процедурата е спазена и на жената законно е бил назначен особен представител, искането за отмяна е оставено без уважение.
Какво приема съдът
Когато длъжностното лице е посетило адреса поне три пъти в рамките на един месец с поне едно посещение в почивен ден и не е открило никого, връчването чрез залепване на уведомление и последващото назначаване на особен представител са редовни и не са основание за отмяна на влязлото в сила решение.
Приложени разпоредби
- чл. 47 ГПК
- чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК
- чл. 38, ал. 1 ЗА
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениевръчване чрез залепване на уведомлениеособен представителпризоваваненередовно връчване
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 752 гр.София,17.12.2024 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 3782 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба вх. № 270910/23.08.2024 г. по регистъра на СРС, подадена от Е. И. Б. , чрез адв. С. К., за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК , на влязло в сила решение № 8463/10.05.2024 г. по гр. д. №62082/2022 г. по описа на СРС, 173 ти състав. С последното е осъдена молителката да освободи и да предаде, на основание чл. 243 вр. чл. 248, чл. 249, чл. 233, ал. 1 ЗЗД и чл. 99, ал. 3 СК от 1985г. (отм.), на Ж. М. Ш.-Б. държането върху 1/2 идеална част от недвижим имот – апартамент в [населено място], [улица], ет. ..., ап. ... В молбата за отмяна се твърди, че в следствие на нарушение на чл.47 ГПК молителят е бил лишен от възможност да участва по делото и не е бил надлежно представляван в производството, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Сочи се, че в нарушение на съдопроизводствените правила било залепено уведомление на постоянния й и настоящ адрес, без същият да е посетен три пъти в рамките на месец, от които един път в почивен ден, и без да е удостоверено от управителя на ЕС или конкретно идентифицирано лице дали живее на адреса. Отделно нямало данни къде е залепено уведомлението, а такова не било налично нито на входната врата, нито в пощенската кутия, нито на видно място около тях. За атакуваното решение молителката узнала на 08.08.2024г., когато й била връчена призовка за доброволно изпълнение по образуваното за събиране на дължими в полза бюджета на СРС суми по делото. Ответникът Ж. М. Ш.-Б., чрез адв. Р И., оспорва молбата за отмяна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА. Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с постановено по делото определение № 4811/24.10.2024г. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото във връзка с изложеното в молбата основание за отмяна, приема, че оплакванията на молителката за накърнени процесуални правила, гарантиращи участие и защита в процеса са неоснователни. Съображенията са следните: Молителката е ответник по гр.д.№ 62082/22г., СРС, 173 ти състав, приключило с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Посоченият в исковата молба адрес за призоваването й е в [населено място], [улица], ет..., ап... Това е и постоянният и настоящ адрес на ответницата, считано от 2004, съотв.1999г. – така справка от НБД на лист 28 от делото на СРС. До този адрес е изпратен препис от исковата молба и доказателствата на 06.12.2022г. (съобщението на лист 25 от делото на СРС) и на този адрес е залепено уведомление по чл. 47 ГПК на 12.01.2023г. (лист 26 от делото на СРС). Видно от отбелязването на длъжностното лице връчител на гърба на уведомлението, адресът е посетен на 17.12.2022г.(събота); 04.01.2023г. и 12.01.2023г. и не е открит никой на адреса. Отбелязано е също така, че съседите от съседния апартамент са казали, че „те“ не живеят на адреса, а в провинцията и като не е открито лице, което е съгласно да получи, е залепено уведомление на входната врата на ап. 4 и е пуснато такова в пощенската кутия. На 11.02.2023г. е разпоредено от районния съдия да бъде изпратен наново препис от исковата молба и приложенията й до адреса на ответницата на [улица]. Изпратени са на 13.02.2023г. и отново не са връчени на ответницата. На 16.03.2023г. е залепено за втори път уведомление по чл. 47 ГПК. Съгласно отбелязването на длъжностното лице (лист 32 от делото на СРС), преди да залепи уведомлението на входната врата на жилището и да пусне такова в пощенската кутия, то е посетило адреса на 13.02.2023г., на 11.03.2023г. (събота) и на 16.03.2023г. и не е открило никой, който да получи призовката, а по сведение на съседа „срещу тях“ , „те“ живеели извън [населено място]. С разпореждане от 19.04.2023г. на СРС е постановено исковата молба да се счита връчена на ответницата и след изпълнение от ищцата на указания на съда по чл. 47, ал.6 ГПК, на ответницата е назначен особен представител, който я е представлявал по делото. Гореустановеното предпоставя извод, че предпоставките на чл. 47, ал.1-3 ГПК са спазени и връчването по реда на чл. 47 ГПК е редовно. Ответницата е търсена на два пъти (вторият път ненужно) в продължение на един месец на постоянния й и настоящ адрес, като за всеки от пътите едно от трите посещенията на призовкаря е в почивен ден – събота, и при всяко посещение на адреса не е открита нито ответницата, нито лице, което е съгласно да получи съобщението. Връчителят е залепил на два пъти уведомление на вратата на жилището и е пуснал уведомление в пощенската кутия. Хипотезата на чл. 47, ал. 1, изр. 4 ГПК , на нарушение на която се позовава молителката, е неприложима за случая, тъй като адресът й е посещаван поне три пъти в рамките на месец и двата пъти, когато е залепено уведомление. Тъй като посещението не е било едно, без значение е дали събраните от връчителя данни относно това дали ответницата живее на адреса и източникът им са верни/изчерпателни. От друга страна, е безспорно между страните, че молителката живее именно на адреса на [улица], [населено място]. Не се опроверга от изслушаните по делото свидетелски показания официалното удостоверяване на връчителя, че е залепил уведомление на входната врата на жилището на 12.01.2023г. и на 16.03.2023г. Разпитаната свидетелка - А. М., е дъщеря на молителката, която живее заедно с нея на адреса и има дела с ответната страна по молбата за отмяна, включително за делба на процесното жилище. Като отчита тези обстоятелства, настоящият състав не кредитира и без това лишените от конкретика нейни показания, според които не е виждала залепено уведомление от съда и никой от съда не е правил опит да се свърже с нея или майка й през 2022г., 2023г. и 2024г., освен по делото за делба, което тя води срещу Ж. Ш., по което пък са получени всички книжа на същия този адрес. С оглед изложеното, съдът приема, че призоваването на молителката като ответник в производството по гр.д.№ 62082/22г., СРС, 173 ти състав не е в нарушение на процедурата по чл. 47 ГПК и законосъобразно й е бил назначен особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК , поради което молбата по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е неоснователна. Предвид изхода от спора и направеното искане от ответната страна по молбата, съобразно представения на лист 46 договор за правна помощ, на адв. И. следва се присъди възнаграждение по чл. 38, ал.1 ЗА, което съдът определя на 300 лева. Така мотивиран, настоящият състав на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. И. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 8463/10.05.2024 г. по гр. д. №62082/2022 г. по описа на СРС, 173 ти състав. ОСЪЖДА Е. И. Б. да плати на адв. Р. Х. И., [населено място], [улица], ап..., на основание чл. 38, ал.1 ЗА, сумата 300 лева – адвокатско възнаграждение за представителство на ответната страна в настоящото производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.