Обезщетение от работодател при увреждане на здравето и непризната трудова злополука

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 206

гр. София, 09.04.2025 год.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

при секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова гр. дело № 2732 по описа на съда за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от „Ирим“ ООД и И. С. Р., против решение № 327 от 13.10.2022 г. по гр. дело № 336/2022 г. на Русенски окръжен съд, в частта, с която същото е неблагоприятно за всяка от страните.

Касаторът „Ирим“ ООД поддържа, че въззивното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, довели и до очевидна неправилност на решението. Извежда посочените касационни основания от липсата на обсъждане от въззивния съд на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и на наведените от страните доводи и възражения, изопачаване на събраните доказателствата и допускане при настъпила преклузия на експертиза, от заключението на която и не се доказва увреждане, което дори не е признато за трудова злополука въпреки сезирането на ТП на НОИ - Русе, и причинна връзка с работата по съществувало между страните трудово правоотношение. Иска отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част за обезщетяване на неимуществени вреди за сумата от 5000 лева и отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В касационната жалба на И. С. Р., уточнена и приподписана от назначения му процесуален представител по предоставена безплатна правна помощ по чл. 94 и сл. ГПК (така разпореждане от 15.02.2023 г.), се твърди, че решението на Русенски ОС в обжалваната от него част е неправилно, тъй като въпреки установяване на всички елементи от фактическия състав на търсената отговорност, неправилно въззивният съд не му е присъдил пълния размер на претендираното обезщетение, а и липсвало произнасяне в отхвърлителната част на исковата претенция. Иска отмяна на решението в отхвърлителната част и присъждане на обезщетение за разликата до пълния претендиран размер от 7000 лева.

Ответникът по касационната жалба - „Ирим“ ООД, е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който излага правни съображения за неоснователност на касационното обжалване, поддържани и в открито съдебно заседание, а И. С. Р. не е подал такъв след връчването му на препис от касационната жалба на касатора „Ирим“ ООД.

С определение № 2979 от 13.06.2024 г. по подадените от страните касационни жалби е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение ответното дружество (сега касатор) е осъдено да заплати на ищеца И. Р. (също касатор) сумата от 5000 лева за обезщетяване на неимуществени вреди от увреждане на здравето му през време и във връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение с „Ирим“ ООД, заедно със законната лихва върху тази сума от 12.03.2021 г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 7000 лева. За да уважи така предявения иск, въззивният съд е приел за настъпило увреждане на здравето на ищеца И. Р. през време и във връзка с извършваната работа, възложена му по трудов договор с работодателя „Ирим“ ООД и свързана с натоварване при пренасяне на детайли, което увреждане не е признато за трудова злополука от съответното териториално поделение на НОИ и от което е установена намалена работоспособност от органите на медицинската експертиза.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с посоченото определение, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, за проверка на вероятната му недопустимост поради възможно постановяване на същото по нередовна искова молба, предвид наведените в нея фактически твърдения и обосноваването на искането въз основа на тях.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., по основанието за допускане на касационното обжалване на въззивното решение и след обсъждане на заявените в касационните жалби основания във връзка с данните по делото, намира следното:

Предметът и пределите на търсената в исковия процес защита се определят от ищеца, който чрез излагане на основанието и петитума в исковата молба индивидуализира спорното материално право. Основанието на иска са обстоятелствата по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, на които ищецът го основава, или всички правопораждащи факти, от които произтича претендираното спорно материално право и са очертани от хипотезата на правната норма. Чрез формулиране на искането по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК в исковата молба ищецът конкретизира съдържанието на спорното право (в какво се състои претендираното или отричаното право, или исканата правна промяна) и вида на търсената защита (установяване на неговото съществуване или несъществуването, осъждане на ответника или правна промяна) и то трябва логически да следва от изложените фактически твърдения. Ищецът не е длъжен да посочва правното естество на претендираното право. Правната квалификация на иска е дейност на съда, която се извежда именно от заявените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и от отправеното искане, от които правораздавателният орган е обвързан – чл. 6 ГПК.

Излагането на фактически твърдения за настъпило увреждане на здравето през време и във връзка с извършването на работата по трудово правоотношение и засягане на работоспособността (загуба или намаляване), декларирано до съответното териториално поделение на НОИ, и за търпените неимуществени вреди от което увреждане се претендира обезвреда, подвеждат исковата претенция под приложимостта на специалната имуществена отговорност на работодателя по чл. 200 КТ. За ангажирането й следва да бъдат установени настъпването на вреда - увреждане на здравето на работника или служителя във функционална връзка с изпълняваната работа по трудовото правоотношение (през време и във връзка или по повод на извършваната работа), неблагоприятен резултат (настъпила неработоспособност), причинна връзка между увреждането и резултата (резултатът трябва да е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не от други обстоятелства) и установяването им с квалифицирането им като трудова злополука от органите на НОИ – чл. 60 във вр. с чл. 55 и чл. 57 и сл. КСО. Уредената в чл. 200 КТ имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работник или служител, изключва отговорността по ЗЗД – арг. и от чл. 212 КТ. Различието в нормативното уреждане на отговорността за вреди по ЗЗД и тази по КТ не само изисква точното определяне на тяхното приложно поле, но и изключва реализирането им в зависимост от волята на работника или служителя. Това разрешение, дадено в т. 3 от Тълкувателно решение № 45 от 19.04.1990 г., служещо за ръководство на съдилищата съгласно чл. 52 ЗУС (отм.), е възприето и в трайно установената практика на ВКС. Затова и пострадалият работник или служител при условията на чл. 200 КТ не може да търси от предприятието обезщетение за претърпените от него вреди на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, фактическият състав на който изисква допълнителни елементи - противоправно и виновно поведение на прекия причинител на вредите, за чиито действия отговаря възложителят на дейността, при която са причинени.

В настоящия случай ищецът И. Р. претендира обезщетение от 7000 лева за неимуществени вреди от увреждане на здравето му, настъпило при извършване на работата по трудово правоотношение с ответника „Ирим“ ООД и засегнало работоспособността му. За обосноваване на искането същият е навел твърдения за съществувало с „Ирим“ ООД трудово правоотношение въз основа на сключен на 12.06.2019 г. с дружеството трудов договор за длъжността „помощник оператор кантиращи машини“, при изпълнение на работата по която и представляваща тежка физическа дейност на 23.07.2019 г. е получил контузия (увреждане) на лява акромиоклавикуларна става (АМС), ограничаваща движението на ръката, респ. засегнала работоспособността му. Навежда и непризнаване от НОИ на увреждането за трудова злополука, макар и прието за внезапно увреждане през време на извършвана трудова дейност, и признаването му на трайно намалена работоспособност от 10 % от „луксация на акромиоклавикуларна става“ с експертно решение от 21.07.2020 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Канев“ АД.

Така наведените от ищеца И. Р. фактически твърдения за обосноваване на претендираното вземане за обезвреда на неимуществени вреди очертават уредената в чл. 200 КТ имуществената отговорност на работодателя, която е безвиновна и обективна отговорност на работодателя за настъпили при изпълнение на работата по трудовото правоотношение вреди и която изключва общата деликтна отговорност по ЗЗД. Съмнението за вероятната недопустимост на обжалваното въззивно решение, при което е допуснато касационното обжалване, е изведена от дадената правна квалификация на иска по чл. 45 ЗЗД и липсата на изложени в исковата молба фактически твърдения от състава на деликта за противоправно поведение на работодателя, негов орган или друг негов служител и работник, за чиито действия работодателят е възложител на дейността, при която са причинени, а и за виновно причиняване на вредите в резултат от противоправно поведение, макар и вината да се презюмира до установяване на противното. При липсата на такива твърдения в исковата молба, които не могат да бъдат изведени от посочения характер на работата по трудовото правоотношение като тежка физическа работа, изложените в нея обстоятелства като правопораждащи факти на претендираното вземане не могат да бъдат подведени под законовия текст на непозволеното увреждане. Препращата разпоредба на чл. 212 от КТ изрично предвижда субсидиарното прилагане на общия граждански закон относно имуществената отговорност на страните по трудовото правоотношение, респ. имуществената отговорност на работодателя, но извън изрично уредените в КТ специални хипотези, сред които е и имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ, която представлява законно възлагане на професионалния риск от увреждането на работника или служителя върху работодателя.

Доколкото, видно от изложените от ищеца обстоятелства за обосноваване на искането му, същите попадат в хипотезата на чл. 200 КТ, и именно те са разгледани от първата и въззивна инстанция относно възникването на претендираното право за обезвреда, то допуснатото нарушение по правната квалификация на спорното материално право (като такова по чл. 45 ЗЗД) няма за последица недопустимост на обжалваното въззивно решение, поради което касационните жалби на страните и при липса на необходимост от извършване на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, следва да бъдат разгледани по същество.

Събраните доказателства по делото установяват, че въз основа на сключен на 12.06.2019 г. трудов договор между страните ищецът и касатор И. Р. е заемал по трудово правоотношение до неговото прекратяване по взаимно съгласие на 28.09.2019 г. длъжността „помощник оператор кантиращи машини“ при „Ирим“ ООД. За характера на работата по трудовото правоотношение пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателствени средства, от които и длъжностната характеристика за заеманата при ответното дружество длъжност е видно, че извършването й е изисквало подготовка и поддържане на машини, съоръжения и материали за кантиране на мебели и преместване и подреждане на детайли от мебели от поточна линия след кантирането им. След прекратяване на трудовото правоотношение с разпореждане № 118 от 21.11.2019 г. на ТП на НОИ Русе декларираната на 14.11.2019 г. от ищеца И. Р. за настъпила на 23.07.2019 г. злополука не е призната за трудова, предвид липсата на установена при проведения му на 18.10.2019 г. медицински преглед неработоспособност. Срещу разпореждането е подадена жалба от И. Р. жалба, която е отхвърлена с решение от 17.12.2019 г. на директора на ТП НОИ Русе.

С експертно решение № 1767 от 21.07.2020 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Канев“ АД – Русе на ищеца И. Р. е призната 10 % трайно намалена работоспособност за период от две години с водеща диагноза Адхезивен капсулит на рамото и общо заболяване Луксация на акромиоклавикуларна става (АКС) на ляв горен крайник, датиращо по снета анамнеза от 03.09.2019 г. За механизма на увреждането на здравето във въззивното производство е прието експертно заключение, в което е изведен извод за възможен такъв остра травма (директен удар в раменния пояс или падане върху протегната ръка) или минимални, но често повтарящи се микротравми в областта на АКС и рамото.

При така установените данни и изложените мотиви за ангажиране на имуществена отговорност на работодателя по чл. 200 КТ, основателни са наведените в касационната жалба на „Ирим“ ООД доводи за необоснованост на изводите на въззивния съд за осъществяване на предпоставките за ангажиране на отговорността му за извършваната при него работа като работодател, включително и поради липса на призната трудова злополука, и за постановяване на решението в осъдителната му част в противоречие със закона. Неустановяването на увреждането на здравето като трудова злополука по надлежния ред, което е изцяло от компетентността на органите на НОИ по реда на чл. 57 и сл. КСО и която компетентност изключва възможността за установяването й в рамките на съдебното исково производство за обезщетяване на вреди, обуславя неоснователност на претенцията за обезвреда. Липсата на административен акт за квалифициране на увреждането на здравето на работника като трудова злополука е пречка за ангажиране на имуществената отговорност по чл. 200 КТ на ответника „Ирим“ ООД като работодател, тъй като не е налице елемент от състава на специалната имуществена отговорност на работодателя по този законов текст.

Не се установяват при пълно и главно доказване съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и останалите предпоставки от състава на отговорността по чл. 200 КТ. Събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, не установяват контузията на лява АМС на ищеца И. Р. да е причинена през време и във връзка с извършването на работата му по трудовото правоотношение с ответното дружество „Ирим“ ООД, респективно наличието на функционална връзка на увреждането с изпълняваната работа по трудовото правоотношение и причинната връзка на това увреждане с неблагоприятния резултат - неработоспособността. Такава контузия е установена при проведен медицински преглед на 18.10.2019 г. – около три седмици след прекратяване на трудовото правоотношение между страните, и с дата на появило се страдание от 03.09.2019 г., посочена и в следващите медицински документи, която е различна от декларираната пред ТП на НОИ – Русе и изложена във фактическите твърдения за обосноваване на исковата претенция по производството – 23.07.2019 г. Данни за наличие на такова увреждане на здравето и установяването му в по-ранен момент от трудовото правоотношение между страните не се доказват и от събраните гласни доказателствени средства, включително и от показанията на св. С. И. (баща на ищеца И. Р.), в които, ценени съгласно чл. 172 ГПК, не само не се съдържат лични възприятия относно начина на увреждане на здравето му, но и такива за здравословното състояние на ищеца И. Р. към посочения от него момент, като възможна индиция за настъпването му. Те не се установяват и от експертното заключение, в което посочените възможни механизми на увреждане на здравето или не съответстват на изложените в исковата молба твърдения, или изключват внезапното увреждане на здравето на ищеца И. Р..

Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, обжалваното решение в осъдителната му част, като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на изводите му, представляващи касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, следва да бъде отменено, включително и в частта за разноските относно държавната такса, и постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск по чл. 200 КТ за сумата от 5000 лева да бъде отхвърлен като неоснователен. В обжалваната отхвърлителна част въззивното решение като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направеното искане, на касатора „Ирим“ ООД на основание чл. 81 във вр. с чл. 78 ГПК следва да се присъди сумата от 2657 лева, представляваща разноски за държавна такса (200 лева) и адвокатско възнаграждение (2457 лева) за трите съдебни инстанции.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 327 от 13.10.2022 г. по гр. дело № 336/2022 г. по описа на Русенски окръжен съд, в частта, с която е уважен предявеният от И. С. Р. против „Ирим“ ООД иск по чл. 200 КТ за обезщетяване на неимуществени вреди със сумата от 5000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от 12.02.2021 г., и в частта за възложените на дружеството разноски за държавна такса, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. Р., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Русе, [улица], против „Ирим“ ООД, ЕИК 117623024, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Кап. Райчо Николов № 1А, иск по чл. 200 КТ за заплащане на сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука - увреждане на здравето, представляващо контузия на лява акромиоклавикуларна става, получена на 23.07.2019 г. през време и във връзка с извършвана работа по трудово правоотношение с дружеството и засегнало работоспособността му.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА И. С. Р., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Русе, [улица], да заплати на „Ирим“ ООД, ЕИК 117623024, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Кап. Райчо Николов № 1А, на основание чл. 81 във вр. с чл. 78 ГПК сумата 2657 лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.