Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 01 Януари 2025

Нищожност на съдебно решение поради пълна неразбираемост и противоречия

Върховен касационен съд · 01 Януари 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Ищецът оспорва свое задължение по изпълнително дело поради изтекла погасителна давност и настъпила перемпция. Въззивният съд е постановил решение, в чиито мотиви се съдържат едновременно изводи за отхвърляне и за уважаване на иска, а в диспозитива хем потвърждава отхвърлянето, хем връща делото на долната инстанция. Върховният касационен съд обявява това решение за нищожно и връща делото за ново разглеждане от друг състав.

Какво приема съдът

Съдебно решение, чиято воля е абсолютно неразбираема поради непреодолими смислови и логически противоречия между мотивите и диспозитива, е нищожно поради липса на надлежно правораздавателно волеизявление.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

нищожност на решениенеразбираемо съдебно решениепогасителна давностперемпциячл. 439 ГПКизпълнително производство

Текстът на акта

Ключови фрази

Потребителски спорове, чл. 113 ГПК * нищожност на съдебно решение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 6

София, 10.01.2025 година

В името на народа

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на девети декември през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

с участието на секретаря Ина Андонова

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 300 по описа за 2024 год . за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата Ж. Ф. Ш. срещу решение № 5798 от 14.11.2023г. по в.гр.д. № 7875/2022г. на Софийски градски съд. Произнасянето на въззивната инстанция е по жалбата на ищцата срещу решението по гр.д.№ 66119/2021г. на Софийски районен съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.439 ГПК, че не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД поради изтекла погасителна давност суми, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 854/2016г. на ЧСИ рег. № 875, въз основа изпълнителен лист, издаден на основание чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1833/2012г. на РС Хасково.

С определение № 2024 от 16.07.2024г. е допуснато касационно обжалване за извършване на преценка за валидността на въззивното решение - дали правораздавателната воля на решаващия съдебен състав е валидно изразена.

В откритото съдебно заседание страните не се явяват и не са изпратили свои процесуални представители.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Изложените от ищцата фактически твърдения в исковата молба са, че през септември 2021г. е получила покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 854/2016г., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 23.07.2012г. Изпълнителното дело било образувано през март 2016г., но по него били предприети изпълнителни действия единствено по отношение на другия солидарен длъжник. Поради изтичане на двугодишния срок по чл.433,ал.1,т.8 ГПК, на 21.03.2018г. настъпила перемпция, но и след тази дата не са извършвани изпълнителни действия от значение за прекъсване на давността. Ищцата се е позовала на практиката на ВКС, че с прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, погасителната давност за вземането тече от последното изпълнително действие, а не от деня, когато изпълнителното производство е прекратено или подлежащо на прекратяване. С твърдения, че към момента на подаване на исковата молба по изпълнителното дело в продължение на пет години по отношение на ищцата не са били извършвани същински изпълнителни действия, е поискала да бъде установено, че не дължи на ответното дружество присъдените по ч.гр.д.№ 1833/2012г. на РС Хасково вземания, предмет на принудителното изпълнение, като погасени по давност. По делото е било безспорно, че на 23.07.2012г. по ч.гр.д. №1833/2012г. на РС Хасково срещу ищцата и солидарния длъжник Г. Ю. Ш. е издаден изпълнителен лист за солидарни задължения към „Банка ДСК“ ЕАД за главница по договор за потребителски кредит, за лихви и разноски, въз основа на който на 21.03.2016г. е образувано изп. дело № 854/2016 по описа на ЧСИ З. З.. От данните по делото е видно, че ищцата не е подала възражение по чл.414 ГПК, а е предявила иска си по чл.439 ГПК. Въззивната инстанция е приела на първо място, че неправилно първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по твърденията на ищцата за настъпила перемпция по чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Разгледала е това възражение и е изложила съображенията, че спрямо Ж. Ш. перемпция е настъпила на 30.08.2019г. - преди завеждането на исковата молба. Счетено е, че изпълнителното действие - налагане на възбрана върху недвижим имот няма значение за прекратяване по право на изпълнителното дело по отношение на ищцата, тъй като е било насочено срещу другия солидарен длъжник по изпълнението, както и, че описът на движимо имущество на ищцата, насрочен на 16.09.2020г., не прекъсва давността, тъй като не е извършен, а самото му насрочване не е действие с такава последица. Следващият извод на въззивната инстанция е за неправилност на становището на първоинстанционния съд за прекъсване на давността с подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. Съставът се е позовал на даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, съгласно което, подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, изпращането на покана за доброволно изпълнение и др. не са изпълнителни действия, които водят до прекъсване на погасителната давност, но е приел, че „че погасителната давност за процесното вземане е била прекъсната през месец октомври 2021 год. - с подаването на молба за образуването на изпълнителното дело“. Налагането на запора върху трудовото възнаграждение на ищцата на 30.08.2017г. е счетено за годно изпълнително действие, прекъсващо давността. Прието е, че след прекъсването, е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, която към завеждане на исковата молба - 19.11.2021г. не е изтекла. С тези съображения съставът на градския съд е посочил, че „предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на вземането по издадения изпълнителен лист от 23.07.2012 г. по ч.гр.д. №1833 от 2012г. по описа на РС-Хасково поради изтекла погасителна давност се явява неоснователен и следва да се остави без уважение“. Следващият абзац от мотивите съдържа констатацията: „По изложените съображения и предвид липсата на съвпадане на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция, с тези на първоинстанционния съд относно крайния изход на спора, решението следва да бъде отменено изцяло като неправилно, а предявените от ищцата искове следва да бъдат уважени като основателни“. Диспозитивът на решението е за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска и за връщане на делото на СРС „за произнасяне по въпроса по чл.433,ал.1,т.8 ГПК“. Независимо от постановеното „връщане на делото на СРС“ въззивният съд е администрирал подадената от ищцата касационна жалба и е изпратил делото на ВКС, в резултат на което е образувано настоящото дело.

Както е посочено в Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012г. по тълк. дело № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, доктрината и съдебната практика приема, че е нищожно това съдебно решение, което е и абсолютно неразбираемо. Казуалната практика на касационната инстанция установява, че като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правният спор, следва мотивите и диспозитивът на съдебното решение да съдържат ясно и безпротиворечиво изражение на формираната воля на съда. Нищожно е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт, включително и поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице и когато решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване (решението по гр.д.№ 732/2021г. на 2 г.о. на ВКС).

Налице е най-тежкият порок по чл.270,ал.1 ГПК на съдебното решение, постановено от Софийски градски съд. В случая не се касае за липса на мотиви или за неправилни мотиви, които да доведат до неправилност, а до неразбираемост на волята на съда. Актът е смислово и логически несъвместим до степен на отсъствие на правна воля. Постановеното от съда не може да се извлече и чрез тълкуване: От една страна в мотивите си въззивният съд е разгледал и е изложил своите правни съображения по твърдението на ищцата за настъпила перемпция като е констатирал, че неправилно първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по този въведен в предмета на спора довод. Същевременно е постановен диспозитив за връщане на делото на първоинстанционния съд за „произнасяне по въпроса по чл.433, ал.1,т.8 ГПК“, а независимо от постановеното „връщане“ на делото за извършване на процесуални действия от първоинстанционния съд, са предприети действия по администриране на подадената от ищцата касационна жалба. Тези взаимоизключващи се позиции и действия на съда водят до неразбираемост на вътрешното му убеждение, като се има предвид и, че мотивите към обжалваното решение не съдържат съображения за изразената с диспозитива воля за връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по въпрос, на който въззивната инстанция е дала свое разрешение.

Мотивите на съда по релевантния въпрос дали подаването на молба за образуване на изпълнително дело прекъсва давността също са диаметрално противоположни до степен, че становището на съда по този въпрос е абсолютно неясно, но същественото проявление на порока „нищожност“ на обжалваното съдебно решение е пълното несъответствие между изразеното от съда в мотивите - дали искът подлежи на отхвърляне или на уважаване, като са изложени две изключващи се крайни констатации за изхода на правния спор. Същевременно диспозитивът постановява несъвместимо „потвърждаване на решението за отхвърляне на иска“ - от една страна, а от друга - едновременно „връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по въпроса по чл.433,ал.1,т.8 ГПК“, което произнасяне, (тъй като не предпоставя постановяване на допълнително решение от първоинстанционния съд - инцидентен установителен иск не е предявен) би могло да намери отражение единствено в мотивите на същевременно „потвърденото решение“ на СРС. Волята на съда не е надлежно формирана, тя е неясна и противоречива, липсва надлежно волеизявление. Самото решение е непълно неразбираемо и не дава разрешение на правния спор, поради което трябва да бъде прогласена неговата нищожност на основание чл. 270, ал.1 ГПК във вр. с чл.293,ал.4 ГПК и делото да бъде върнато за постановяване на ново решение от друг състав на въззивния съд - Софийски градски съд от стадия на провеждане на устните състезания.

По отношение на разноските за касационното производство е приложима разпоредбата на чл.294, ал.2 ГПК.

С тези мотиви ВКС, състав на ТК, І т.о.

Р Е Ш И :

Прогласява за нищожно решение № 5798 от 14.11.2023г. по в.гр.д. № 7875/2022г. на Софийски градски съд.

Връща делото на повторно разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.