Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение за дълг към топлофикация

Текстът на акта

Ключови фрази

3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 88

гр.София, 09.02.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. №1931 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.307, ал.2 във връзка с чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.

Образувано е по молба на К. Н. Ц. от 4.01.2023 г. с вх. № 25000186 и молба от 2.5.2025 г. с вх. № 25006277 на К. Н. Ц. и М. К. Ц. за отмяна на решение № 20041594 от 10.06.2022 г. по гр. д. № 27922 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд, I ГО, 37 състав. С това решение е признато за установено по иск на „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. Н. Ц. и М. К. Ц., че ответниците дължат солидарно на дружеството сумата 3 092,75 лв., представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 1.5.2013 г. до 30.04.2014 г. за топлоснабден имот с адрес [населено място],[жк], блок ...., вход............., ет......................, ап.................., като искът за сумата от 219,41 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, е отхвърлен. В първата молба се сочи, че съобщението за решението не е редовно връчено, което нарушение е окачествено като основание по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Във втората молба се твърди, че на 5.2.2025 г. молителите са получили по възз.гр. д. № 626 по описа за 2023 г. на Софийския градски съд, възз. II“Е“ състав, съобщение и документи, от които се установява наличие на втора абонатна станция. От този факт, който молителите са узнали едва сега, става ясно, че изчисленията на „Топлофикация“ София“ ЕАД за дължимите от тях суми не са правилни. Ето защо считат, че е осъществено и основанието по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК за отмяна на решението на Софийския районен съд.

„Топлофикация София“ ЕАД застъпва становището, че молбите са недопустими, а по същество-неоснователни.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните и взе предвид данните по делото, приема следното:

Видно от приложената по делото на Софийския районен съд разписка на лист 111, съобщението за решението е връчено на 9.09.2022 г. по местоработата на молителя на Н. В. В. в счетоводството на „Софкъмпани“ ООД. В тази разписка са посочени трите имена и длъжността/качеството на получателя, а задължението да предаде съобщението на молителя е поето посредством полагане на подписа под текста „със задължение да предам“. По този начин са изпълнени изискванията на чл.46, ал.2 от ГПК за връчване на съобщението на друго лице, което е служител на работодателя на адресата и съгласно ал.4 на чл.46 от ГПК с получаването на съобщението от това друго лице се смята, че връчването е извършено на адресата. Ето защо твърдението на молителя, че съобщението не му е предадено, е без значение за редовността на връчването. Разписката за връчване на съобщението е изготвена от длъжностно лице и се ползва с доказателствената сила на официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК. Следователно разписката представлява доказателство, че съобщението е връчено на служител на дружеството, работещ в счетоводството, който е поел задължение да го предаде на молителя. В тежест на молителя е било да опровергае тези обстоятелства, което той не е сторил-не е представил отговор на поисканото от него и издадено от съда удостоверение с цел да установи, че такъв служител на дружеството не е имало към момента на връчването. Не се установява също, че съдът е имал задължение да връчи съобщението за решението на пълномощник на молителя, тъй като посочването на адвокат М. А. Ц.-А. като съдебен адресат е станало едва на 3.10.2022 г.-тоест-след връчването на съобщението по местоработата на молителя. Затова не са налице твърдените от молителя основания по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.

Не представлява основание за отмяна на решението на Софийския районен съд и обстоятелството, че в същия блок, в който се намира апартаментът на молителите, съществува втора абонатна станция. Както от доказателствата, така и от твърдението на молителите става ясно, че втората абонатна станция е изградена още през 2004 г., поради което нейното съществуване не е ново обстоятелство, което не е могло да бъде известно на страната в хода на делото по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. При полагане на дължимата грижа по водене на процеса молителите са могли да установят този факт и да го посочат, за да бъде съобразен при изготвяне на техническата експертиза по образувано през 2015 г. дело. Узнаването на факта едва през 2025 г. не може да послужи като основание за отмяна на влязло в сила решение, защото това извънредно и извънинстанционно производство защитава страната срещу неправилност на решението, дължаща се на невиновна/обективна/невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, но не е предназначено да послужи за отстраняване на допуснатата от страната небрежност при водене на процеса.

Останалите доводи на молителите, както и представените доказателства, включително решението на СЕС от 23.05.2025 г., касаят правилността на решението на Софийския районен съд и нямат отношение към посочените в молбите основания за неговата отмяна, поради което не следва да се обсъждат.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че молбите за отмяна на решението на Софийския районен съд са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

При този изход на спора молителите дължат на „Топлофикация София“ ЕАД 102,26 евро юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република

България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Н. Ц. от 4.01.2023 г. с вх. № 25000186 и молбата от 2.5.2025 г. с вх. № 25006277 на К. Н. Ц. и М. К. Ц. за отмяна на решение № 20041594 от 10.06.2022 г. по гр. д. № 27922 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд, I ГО, 37 състав.

ОСЪЖДА К. Н. Ц.-[ЕГН], и М. К. Ц.-[ЕГН], да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД 102,26/сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ евро юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: