Установяване, че длъжник не е собственик на имоти в изпълнително производство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 425
гр. София, 09.07.2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2434 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на решение №796 от 14.12.2022г. постановено по гр.д. № 562/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 261449 от 15.11.2021г. по т.д. № 3019/2012г. на Софийски градски съд и вместо това е отхвърлен предявеният от „Кваликом-авто“ ООД, ЕИК 121268643 против „ОББ“ АД, „Фърст фейс холд“ ЕООД (с предишно наименование „Глобъл инвест холдинг“ ЕООД) и „Пирин турс“ ЕООД иск по чл. 440 ГПК за установяване, че длъжникът в изпълнително производство по изп.д.№20118440402314 на ЧСИ С. Я., рег.№*, „Фърст фейс холд“ ЕООД не е собственик на следните имоти: 1/ имот № 029 111 по КВС, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.4400.59 по КККР, находящ се в гр. София, район „Люлин“, Обеля, местност „Брего“ с площ от 7 046 кв.м, ведно с попадащите в имота сгради: сграда с идентификатор 68134.4400. 59.1 с площ от 84 кв.м, сграда с идентификатор 68134.4400. 59.2 с площ от 97 кв.м., сграда с идентификатор 68134.4400. 59.3 с площ от 53 кв.м., сграда с идентификатор 68134.4400. 59.4 с площ от 366 кв.м., сграда с идентификатор 68134.4400. 59.5 с площ от 60 кв.м и 2/ имот № 029 112 по КВС, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.4400.60 по КККР, с площ от 1 374 кв.м., ведно с попадащите в имота сграда с идентификатор 68134.4400. 60.1 с площ от 11 кв.м. и сграда с идентификатор 68134.4400. 60.2 с площ от 300 кв.м.

В касационната жалба на ищеца Кваликом-авто“ ООД се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон, липса на преценка на доказателства за релевантни факти и обстоятелства и неправилна преценка на доказателствата. Твърди се на първо място, че съдът е разместил доказателствената тежест за установяване принадлежността на спорното право и е подменил предмета на спора по чл. 440 ГПК като се е произнесъл по това дали ищецът е собственик, а не дали ответникът не е собственик на спорните имоти. Изтъкват се процесуални нарушения при извършеното от съда зачитане на силата на пресъдено нещо на решения по спорове за собственост между ищеца и първоначалните праводатели на ответника - длъжник, като същевременно е отказал да зачете силата на пресъдено нещо на друго решение, от което ответникът- длъжник е обвързан, без да направи разграничение доколко предмета на тези спорове касае процесните имоти. Поддържа се, че съдът не е обсъдил приетите експертизи досежно идентичността на имотите, нито извършеното строителство в периода до 1989г., т.е. преди приемането на ЗСПЗЗ. Съдът не е извършил косвен съдебен контрол на реституционните решения по ЗСПЗЗ, не е направил преценка дали реституцията по ЗСПЗЗ е противопоставима на претендираното от ищеца придобивно основание по чл. 17а ЗППДОбП/отм./. Поддържа се необоснованост на изводите на съда по евентуалното основание за придобиване на имота по давност.

Ответникът по жалбата ОББ“ АД я намира за неоснователна.

Ответникът „Фърст фейс холд“ ЕООД също изразява становище за неоснователност на жалбата .

Ответникът „Пирин турс“ ЕООД не взема становище.

Третото лице помагач - С. Л. Г. не взема становище.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 3518 от 09.07.2024г. на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос за задължението на въззивния съд да извърши своя преценка на доказателствата и на правнорелевантните факти, като посочи кои приема за осъществени и кои не, както и да изложи свои собствени фактически и правни изводи по съществото на спора.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Искът е по чл. 440, ал.1 ГПК, предявен от „Кваликом-авто“ ООД против „Обединена българска банка“ АД - взискател, „Фърст фейс холд“ ЕООД и „Пирин турс“ ЕООД - длъжници в изпълнително производство. Ищецът цели да отрече правото на собственост на длъжника „Фърст фейс холд“ ЕООД върху процесните недвижими имоти, върху които е насочено изпълнението по изпълнително дело, като обосновава правния си с две твърдения: че е собственик на имотите въз основа на приватизационна сделка и евентуално, че ги владее и ги е придобил по давност. Оспорва правата на длъжника „Фърст фейс холд“ ЕООД, произтичащи от земеделска реституция в полза на праводателите на дружеството.

По легитимацията на ищеца е установено следното:

С акт за държавна собственост от 14.02.1995 г. на основание чл.77, ал.3 и чл.81, ал.3 и 4 НДИ и §15 ЗППДОП/отм./ е извършено актуване на имущество на Държавата, представляващо база на „Кваликом“ ЕООД, общо застроен и незастроен терен от 10 300 кв.м. и описани в акта постройки. В акта е отразено, че теренът не е предоставен по установения ред и стойността му се дължи по държавния бюджет. Със Заповед от 07.05.1996г. на министъра на транспорта е открита процедура по приватизация на „Кваликом“ ЕООД. Сключен е договор за изкупуване на търговско дружество по реда на чл.35, т.1 ЗППДОП между Министъра на транспорта и „Кваликом-авто“ ООД от 20.12.1996 г., вписан в книгите по вписвания, като имуществото на приватизираното предприятие е предадено с приемо-предавателен протокол от 30.12.1996г. Със заповед от 15.03.1996 г. на министъра на транспорта е увеличен капитала на „Кваликом“ ЕООД чрез вписване на нови дялове на основание извършена оценка на терен, находящ се в кв. "Република", бул. “Европа“ № 171, пл.№ 9 по плана на гр. София, с площ от 10 300 кв.м. съгласно акт за държавна собственост № 4 920/14.02.1995г., чрез извършването на апорт на терена. Въз основа на приватизационната сделка е вписано прехвърляне на предприятието на „Кваликом“ ЕООД от Държавата, представлявана от Министъра на транспорта, на „Кваликом-авто“ ООД. Съставен е на 03.12.1997г. констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити на основание чл.35, т.1 ЗППДОП, а именно: административни и учебни кабинети със застроена площ от 148 кв.м. на 1 етаж; учебни кабинети със застроена площ от 148 кв.м.; учебни кабинети и спално помещение със застроена площ от 148 кв.м.; учебни кабинети и склад със застроена площ от 247 кв.м.; спално помещение със застроена площ от 124 кв.м.; учебни кабинети практика със застроена площ 95 кв.м.; автосервиз със застроена площ от 110 кв.м.; авторемонтно хале със застроена площ от 325 кв.м.; хале-технически прегледи със застроена площ от 300 кв.м.; външна тоалетна със застроена площ от 52 кв.м., 1 етаж, находящи се в неурегулирано дворно място с площ от 10 790 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 879, заснет през 1972г. и нанесен в кадастрален лист 151, 170 и 171 по неодобрения кадастрален план на гр. София, „Модерно предградие- Обеля - III част, първи том“. С нотариален акт от 02.08.2000 г. е извършена поправка на предходния нотариален акт в смисъл, че се признава правото на собственост и върху неурегулирано дворно място, върху което са изградени сградите. С констативен нотариален акт от 15.11.2005 г. ищецът „Кваликом-авто“ ООД е признат за собственик на девет сгради в горепосоченото дворно място, подробно описани. По отношение на сградите е налице становище от Дирекция „Контрол по строителството“, според което всяка от сградите има одобрени проекти, те не попадат в §16, ал.1 ПР ЗУТ и не е необходимо провеждане на нова процедура по въвеждането им в експлоатация.

Свидетелят И. Б., служител на дружеството-ищец в периода от 1987 г. до 2000 г. твърди, че последното се помещава и сега на бул. „Европа“ № 181. Площта на имота е от към 9 - 11 дка. Застроен е с халета, кабинети и други помещения. Твърди, че това е от 1987 г. и до 2000 г. няма промяна. Площта е асфалтирана и е оградена. Имотът се стопанисва от дружеството „Кваликом авто“. Има и други фирми, но те са под наем. Свидетелят твърди, че дружеството е собственик на терена; в рамките на площта на имота има и полигон, на който се обучават курсистите; има и много съоръжения, метални халета и други постройки. От управителя на дружеството е чувал, че идват хора от кв. Обеля да си търсят земеделските земи. Всичко, което е било собственост на предишното дружество - сгради, земя, техника, е приватизирано от РМД.

Приетата техническа експертиза на вещото лице М. описва, че в ПИ с идентификатор 68134.4400.59 са изградени общо 6 бр. сгради; а в ПИ с идентификатор 68134.4400.60 са изградени две сгради. Сградите са работилници, складове и сервизи, предназначени за ремонт и поддръжка на леки, тежки товари автомобили и мотокари. Цялата незастроена площ на двата поземлени имота е асфалтирана, като върху асфалта са разчертани трасета на учебен полигон за тежкотоварни автомобили, като част от площадката се ползва за паркиране. Вещото лице сочи, че винаги предназначението на сградите е било свързано със стопанската дейност на „Кваликом“ ЕООД и на бившата Централна школа за шофьори и механизатори, чийто правоприемник е „Кваликом“ ЕООД. Сградите, изградени в бившия имот с пл. № 879, по неодобрения кадастрален план на м. “Модерно предградие - Обеля III част“, гр. София, заснет през 1972 г., напълно съответстват на съществуващите към деня на огледа сгради, с изключение на две: сграда с идентификатор 68134.4400.59.5 и сграда с идентификатор 68134.4400.60.1, които не са описани в документите по приватизацията и не са нанесени в кадастралния план от 1972г. По данни на ищеца те са строени 1998-2000г. Вещото лице констатира, че осъщественото строителство в периода от 1972 г. до 1989 г. е идентично със строителството (сгради, съоръжения, инфраструктура) в имот пл. № 879 по КП от 1972 г., както и че в кадастралния план, емисия 1971 г., на м. “Модерно предградие - Обеля III част“, гр. София, в кад. листове с №№ 151, 170 и 171 е нанесен имот с пл. № 9, който е с много голяма площ - от 22 300 кв.м. по графични данни. След извършената съпоставка между Генерален план на „Централна школа за шофьори и механизатори - София, на ул. “Баба Парашкева“ № 171 и скицата, издадена от „Софгео“ от 18.09.1996 г. на поземлен имот с пл. № 879, е видно, че Разликата от 490 кв.м. е в северозападната част от имот пл. № 879. Според експерта, всички процесни сгради са построени при действието на ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5 за ПН по ТСУ и са били изградени в съответствие със законовите изисквания към датата на построяването им.

По легитимацията на ответника „Фърст фейс холд“ ЕООД е установено следното:

С нотариален акт от 17.08.2006г. Т. Т. Н., С. Т. Д., С. Т. И., М. С. В., В. В. Т., М. В. С., Б. И. В., С. А. С., Ц. А. С., Д. С. Г., В. Ж. В., П. Б. С., Г. Б. С. продават на „Десислава комерс“ ЕООД и на „Малевентум“ ЕООД по 1/2 идеална част от неурегулиран поземлен имот (нива), находящ се в гр. София, СО район „Люлин“, целият с площ от 7 241 кв.м, местност „Брего“, съставляващ имот № 029 111 в землището на Обеля. При съставянето на акта продавачите са се легитимирали като собственици със скица № Ф01478/24.07.2007г. С нотариален от 07.03.2008 г. „Д. комерс“ ООД продава на И. С. Я. 2709/7241 ид.ч. от горепосочения поземлен имот. Към акта е представена скица №Ф01586/28.02.2008 г., издадена от ОСЗГ „Нови Искър“. С втори нотариален акт от същата дата 07.03.2008г. „Десислава комерс“ ЕООД продава на „Глобъл инвест холдинг“ ООД 911.5/7241 ид.ч. от имота. С нотариален акт от 20.03.2008г. „Малевентум“ ЕООД продава на „Десислава комерс“ ЕООД своята 1/2 идеална част от поземления имот № 029 111. С втори нотариален акт от същата дата 20.03.2008г. „Десислава комерс“ ЕООД продава на „Глобъл инвест холдинг“ ООД 1/2 идеална част от поземления имот. С нотариален акт от 24.07.2008г. И. С. Я. и Б. К. Я. (наследници на И. С. Я.) продават на „Глобъл инвест холдинг“ ООД придобитите от наследодателя им 2 709/7 241 идеални части от поземлен имот № 029 111 в землището на Обеля.

С констативен нотариален акт за възстановено право на собственост на земеделска земя от 17.12.2008 г. Т. Т. Н., С. Т. Д. и С. Т. И. са признати за собственици на основание решение № 183/04.07.2000 г. на ОСЗГ „Нови Искър“ на поземлен имот (нива) № 029 112, местността „Брего“, с площ от 1,369 дка. С нотариален акт от същия ден те продават имота на „Глобъл инвест холдинг“ ООД. В резултат на горното „Глобъл инвест холдинг“ ООД (със сегашно наименование „Фърст фейс холд“ ЕООД), се легитимира като собственик на ПИ № 029111 и ПИ № 029112.

През 2008г. от страна на „Обединена Българска Банка“ АД е отпуснат кредит на ответника “Пирин Турс“ ООД. За обезпечаване на кредита с нотариален акт № 183, том 1, рег. № 1 621, дело № 171/2009 г. в полза на банката е учредена договорна ипотека от „Глобъл инвест холдинг“ ООД върху поземлен имот № 029 112 , находящ се в землището на село Обеля, в местността „Брего“, целият с площ от 1 369 кв.м. и върху поземлен имот № 029 113 , находящ се в землището на с. Обеля, община Столична, в местността „Брего“, целият с площ от 421 кв.м. Образувано е изпълнително производство №20118440402314 по описа на ЧСИ С. Я. от „ОББ“ АД като взискател срещу длъжниците “Глобъл инвест холдинг“ ООД и „Пирин Typс“ ООД. Принудителното изпълнение за удовлетворяване вземанията на банката е насочено върху поземлен имот № 029 112, върху поземлен имот № 029 113, върху неурегулиран поземлен имот с идентификатор 68134.4400. 59 по кадастралната карта и кадастралните регистри, целия с площ от 7 241 кв.м. по документи, а съгласно кадастрална скица с площ от 7 046 кв.м, с номер по предходен план за земеразделяне № 029 111 .

Във връзка с възраженията на ищеца спрямо протеклата земеделска реституция са приложени две реституционни преписки по ЗСПЗЗ. По първата преписка, с решение № 183/09.07.1999 г. е признато правото на собственост на наследниците на Т. С. В. по отношение на нива от 1,490 дка, в местността “Брего“, имот № 29 016 по кадастрален план, изработен през 1999 г., установен с опис-декларация 334 и скица на ЕТ „Лаватера“, но е отказано възстановяване правото на собственост в стари реални граници, тъй като имотът е изцяло завзет, няма площ за възстановяване и наследниците следва да бъдат обезщетени по реда на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Този отказ е отменен от съда с решение от 12.04.2000 г. по гр.д. № 5563/1999 г. и е възстановено на наследниците на Т. С. В. правото на собственост върху нива от 1,490 дка, в землището на с. Обеля, местността „Брего“, имот № 29 014 по кадастрален план от 1999 г. Мотивите на съда са, че наличното застрояване няма данни да е извършено съгласно регулационния план и се ползва от юридическо лице. Въз основа на това съдебно решение и скица на ЕТ „Лаватера“ е издадено решение на ПК от 04.07.2000г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. С. В. върху нива от 1,490 дка, местността „Брего“, представляваща имот № 2916. Според скица от 13.07.2000 г. имот № 29 016 е идентичен със заснет през 2000 г. имот с пл.№ 1071 , нанесен в кад.лист 170, 171. Според удостоверение от 23.01.2004г. на ОСЗГ-Нови Искър имотът в местността „Брего“ е възстановен по стар кадастрален план, изработен по ортофотоснимки от 1950г., записан е в разписния лист на Т. С. В.; за терена, в който попада имота, няма данни за наличие на акт за държавна собственост; имотът е внесен в ТКЗС, включен е в блок на ТКЗС и впоследствие предоставен за ползване на „Кваликом-авто“ ООД, като в изпълнение на влязло в сила съдебно решение ПК-Връбница е възстановила имота на наследниците на Т. С. В..

По втората преписка, на наследници на С. В. Б. , с решение № 0180 от 09.07.1999 г. на ПК-Връбница е признато правото на собственост по отношение на нива от 6,970 дка, представляваща имот № 29 013 , но е отказано възстановяването в стари реални граници, тъй като имотът е завзет, няма площ за възстановяване и наследниците следва да се обезщетят по реда на чл.10 б, ал.1 ЗСПЗЗ. С решение от 16.03.2000 г. по гр.д. № 5 564/1999 г. на Софийски районен съд отказът е отменен с мотиви, че имотът е извън строителните и регулационни граници, не е отреден по съответния законов ред за мероприятия по ЗТСУ, зает е от временен строеж без одобрени строителни книжа, а извършеното незаконно временно строителство не е пречка по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ за реално връщане на земята и възстановява собствеността на наследниците на С. В. Б. върху 6,970 дка нива в местността „Брего. Подлежащият на възстановяване имот е индивидуализиран по скица на вещото лице Г. /подпомагаща страна в настоящия процес/. С решение № 180 от 05.05.2000 г. на ПК-Връбница въз основа на съдебното решение е възстановено правото на собственост върху имот № 29 013. С влязла в сила присъда по НОХД №9 102/08 г. по описа на Софийски районен съд вещото лице С. Л. Г. е признат за виновен в това, че на 29.02.2000 г. в гр. София, в качеството си на вещо лице по гр.д. № 5564/1999г. съзнателно е дал невярно заключение в техническа експертиза от 21.02.2000 г., че недвижим имот - нива № 29 013 по плана на Обеля, с площ от 6 790 дка в местността „Брего“, собственост на наследниците на С. В. Б. е извън строителните граници на гр.София и няма отреждане за дадено мероприятие на държавата за извършено строителство по смисъла на ЗТСУ (отм.) и му е наложено наказание - глоба от 500 лева. При постановяване на присъдата наказателния съд се е позовал на заключение от тройна техническа експертиза, според която имот № 29 013 по КВС се намира в границите на общия градоустройствен план на София към м. февруари 2000 г., както и че по действащия регулационен план имотът попада в кв.64, целият с отреждане за „инженерна техническа инфраструктура и други дейности“. В преписката се намира и скица на възстановения имот под № 29 013, на която е отбелязано, че 6,711 дка от имота са „завзети от Кваликом“ и че въз основа на тази скица не може да бъде издаден констативен нотариален акт. Скицата е издадена през март 1999г. от ЕТ „Лаватера-М“. Според удостоверение от 28.07.2003г. на ОСЗГ-Нови Искър имот № 29 013 от кад. план, изработен 1999г., е идентичен с имот № 1 070 , к.л. 150, 151, 170 и 171 по стар кадастрален план; идентифициран е по ортофотоснимки от 1950 г., записан е в разписния лист на С. В. Б.. За терена няма данни за наличие на акт за държавна собственост; имотът е внесен в ТКЗС, включен е в блок на ТКЗС и впоследствие предоставен за ползване на „Кваликом-авто“ ООД и „Пътни строежи София“ АД.

Според приложените три броя комбинирани скици за пълна и частична идентичност е видно, че поземлен имот № 1071 от кадастралната основа на регулационен план на м.“Територии-Околовръстен път-бул. “Сливница“, одобрен 2001 г., не е идентичен с поземлен имот № 02 916 по КВС на с. Обеля; поземлен имот № 1070 от кадастралната основа на същия регулационен план е частично идентичен с поземлен имот № 02 911 по КВС на с.Обеля; поземлен имот № 1138 от кадастралната основа на посочения регулационен план е частично идентичен с поземлен имот № 02 913 по КВС на с.Обеля. В представената по делото скица копие от неодобрен кадастрален план на местност „Модерно предградие - Обеля III част“ е отразено, че имот с пл. № 879 е нанесен в кадастрален лист 151, 170 и 171 и съгласно договор за изкупуване на търговско предприятие от 1996 г. имотът е собственост на „Кваликом-авто“ ООД. В скицата е отбелязано, че по графични данни имота съдържа 10 790 кв.м. и че попада извън регулация.

Във връзка с повдигнатите спорове за идентичност на имотите, които са възстановени по ЗСПЗЗ и претендирания от ищцовото дружество, както и досежно статута на построените в спорните имоти сгради, са приети множество технически експертизи.

Първоначалната експертиза на в.л. В. Ш. установява, че поземлен имот с идентификатор 68134.4400.59 по КККР на гр. София е идентичен с част от имот пл. № 029111 по КВС и идентичен с част от стар имот пл. № 879 по неодобрен кадастрален план от 1972г. Картата на възстановената собственост /КВС/ на землището е одобрена през 1999г. и към този момент имот пл. № 879 попада в строителните граници, определени с Общия градоустройствен план (от 1961г. и от 1974г.) и частично в границите на урбанизирана територия, определена с регулационен план от 1998 г., а именно източната част от имота попада в разширението на Околовръстен път. Имот № 029 111 е възстановен на н-ци на С. В. Б. и се припокрива с част от възстановения имот № 29 013. Имот пл. № 1 070 е нанесен в кадастралния план през 2000г. въз основа на решението на ПК от 05.05.2000г. и е идентичен с част от имот пл. № 879, както и с възстановения имот № 29 013 по КВС на землище кв. Обеля на наследници на С. В. Б.. По отношение на ПИ с идентификатор 68134.4400.60 вещото лице сочи, че е идентичен с имот № 092112 и с част от имот пл. № 879. Имот пл. № 1071 е нанесен в кадастралния план от 1972г. през 2000г. и част от него е идентична с част от имот пл. № 879. Имот пл. № 1 071 е идентичен с възстановения имот № 29 016 по КВС на н-ци на Т. С. В.. Видно от заключението по експертизата сгради с идентификатори 68134.4400.59.1; 68134.4400.59.4; 68134.4400.59.3 са нанесени в кадастралния план, изработен през 1972 г., а сгради с идентификатори 68134.4400.59.2; 68134.4400.59.6; 68134.4400.60.2 са попълвани в кадастралния план в периода 1972 – 1996 г. (нанесени с кафяв цвят). Сгради с идентификатори 68134.4400.59.5 и 68134.4400.60.2 не са нанасяни в кадастралния план, като сградите, попадащи в поземлен имот с идентификатор 68134.4400.59 са идентични на сградите, попадащи в поземлен имот с нов идентификатор 68134.4400.2892.

Тройната техническа експертиза сочи, че ПИ с идентификатор 68134.4400.59 изцяло попада в имот № 029 111 и се припокрива частично с имот пл. № 879. Потвърждава, че към датата на обнародване на КВС имот пл. № 879 по КП 1972г. е попадал в строителните граници на основание Общ градоустройствен план на гр. София от 1974г. Нанасянето на имот с пл. № 1 070 в кадастрален план на м. „Модерно предградие Обеля III част и II част“, к.л. 151,170,171 е извършено от „Софийски кадастър“ без заповед за нанасяне и той попада върху част от имот пл. № 879 по КП, емисия 1972 г., но не е идентичен с никой от възстановените на Б. С. В. имоти. Така попълненият без заповед кадастрален план е послужил за кадастрална основа на регулационен план, одобрен 2001г., а впоследствие попълването на имот № 1070 е отменено с решение на административен съд. По отношение на ПИ с идентификатор 68134.4400.60 вещите лица сочат, че не е идентичен с имот № 029 112, както и се припокрива частично с имот пл. № 879. Вещите лица твърдят, че имот № 029 013 е отразен в КВС и попада в м. „Валого“, в масив 29, като имот 13, с предназначение нива, четвърта категория, възстановена в съществуващи стари реални граници по ЗСПЗЗ, с площ 2 897 кв.м. Имот № 029 016 е отразен в КВС, попада в м. „Обрене“, в масив 29, като имот 16, с предназначение нива, четвърта категория, с площ 1 010 кв.м., а в кадастрален план, предхождащ одобряване на КККР, имот 290016 по КВС е заснет като имот с пл. № 5 с непроменени граници и площ. Вещите лица са изразили становище, че имот № 029 111, в м. Брего е нанесен в цифровия вид на КВС, върху част от имот пл. № 879 по КП от 1972 г., с дата на регистрация 11.07.2002 г., без да е отбелязан акта, с който е извършено нанасянето на този имот. Твърдят, че имот № 029 111 м. Брего не е съществувал в КВС, към датата на обнародването, а имот № 029 111, след регистрацията в КВС попада в м. „Брего“ в масив 29, като имот 111, с предназначение нива, четвърта категория, възстановена в съществуващи стари реални граници по ЗСПЗЗ, с площ 7 240 кв.м. Първоначално, в КВС са нанесени имот № 0290013 в местн. „Валого“, с площ 2879кв.м. и имот № 0290016, м. „Обрене“ с площ 1010 кв.м. Вещите лица считат, че осъщественото строителство върху имот пл. № 879 от КП от 1972г. включва комплексно застрояване, с предназначение за „промишлени и други стопански предприятия“, предназначено е за осъществяване на една или повече основни дейности, заедно с необходимите спомагателни и обслужващи дейности на Централната автомобилна школа към ДСО „Пътни строежи“, след 1987г. на Централна школа за шофьори и механизатори, Център за подготовка и квалификация на кадри при ГУП, на дружеството-ищец, както и със същата дейност и на „Кваликом авто“ ООД, като дейностите се осъществяват в самостоятелно обособени подобекти в една или повече сгради, инженерни съоръжения, надземна и подземна инфраструктура. Заключават, че мероприятието на държавата предвидено в постановление № 10/16.02.1967г. на Министерски съвет /непубликувано/, пункт III е реализирано до влизане в сила на ЗСПЗЗ.

В заключението на допуснатата първа допълнителна тройна техническа експертиза вещите лица правят извод, че вероятно имот с пл. № 879 е попадал в обхвата на КВС, преди одобряване на КККР. Изводът е направен въз основа на записите в КККР за „стар номер“ на поземлените имоти от картата - за имоти с идентификатор 68134.4400.2891 „стар номер“ е 029 111, а за имот с идентификатор 68134.4400.2892 „стар номер“ 029 111 и 879, като последният е планоснимачния номер на имота от кадастралния план от 1972г. Вещите лица твърдят, че възстановените с плана за земеразделяне имоти с номера 29 013 и 29 016 се пресичат, без идентичност в границите им, като имот с № 29 013 е съществувал в първоначалната КВС. Твърдят, че имотът е нанесен в к.л. 150, 151, 170 и 171, м. „Брего“, с площ от 6,970 дка при граници: наследници на Б. В. Б., насл. на Н. А. Н., насл. на Виден С. Н., насл. на Н. С. Н. и насл. на Т. С. В.. Имот с № 29 016 е съществувал в първоначалната КВС, нанесен е в к.л. 150, 151, 170 и 171, м.„Брего“, с площ от 1.490 дка при граници: наследници на С. В. Б., насл. на Г. С. С. и насл. на Н. С. Н., като имот с № 029 016 припокрива част от имоти с № 029 111 и № 029 112. Вещите лица сочат, че имот с № 029111 и имот № 029112 не са съществували в първоначалната КВС към датата на обнародването й през 1999 г. В тази първоначална карта са включени горепосочените имоти с №№ 029013 и № 029016, а имоти № 029 111 и № 029 112 са нанесени в цифровия вид на КВС на 11.07.2002 г., без да е отбелязан акта, с който е извършено нанасянето им.

Втората допълнителна тройна експертиза сочи, че имоти №№ 29 111 и 29112 са регистрирани в ПК-Северна със собственик „Глобъл инвест холдинг“ ООД от 2009г., като и двата имота са били собственост на наследници на М. С. М., възстановени в стари реални граници. Вещите лица твърдят, че имот № 029 016, м. „Обрене“ е бил нанесен в КВС на землището на с.Обеля, масив 29, към датата на обнародването й в ДВ бр. 11 от 09.02.1999 г., като описанието на имота се различава от това, направено в съдебното решение за възстановяване на собствеността. Съгласно експертизата имот 029 013 от скицата попада върху имоти с номера по КВС 029 111 и 029 112. Вещите лица твърдят, че не може да се твърди, че въз основа на тази скица е издадено решение № 0 180 на ПК поради това, че скицата е издадена една година преди решението. Имотът е образуван през 2002г. от съединяване на други два имота, при запазване на собствеността на наследници на М. С. М..

Представено е решение № 1272 от 29.02.2016 г. по адм.д. № 5042/2014г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповедта за попълване на кадастралната основа на местност „Модерно предградие - Обеля III и II част“ с нанасяне на имоти №№ 1070 и 1071.

По делото са представени три влезли в сила решения, касаещи процесните имоти.

По отношение на ПИ № 029 111 (ПИ № 68134.4400. 59 по КККР). С решение от 11.12.2002 г., постановено по гр.д. № 2711/2001г . на Софийски районен съд е отхвърлен иска на „Кваликом-авто“ ООД срещу Т. Т. Н., С. Т. Д., С. Т. И., Б. С. В., Д. С. Г., М. С. В., В. В. Т., Методи В. С., Б. И. В., С. А. С. и Ц. А. С. (всички наследници на С. В. Б.) за признаване на правото на собственост върху част от поземлен имот пл.№ 1070 по неодобрения кадастрален план на гр. София, м. „Модерно предградие-Обеля 3 част, с площ от 5 225 кв.м. Решението е влязло в сила на 17.07.2007г.

С решение на Софийски районен съд по гр.д. № 4746/2001г. е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС, предявен от горепосочените наследници на С. В. Б. срещу „Кваликом-авто“ ООД и „Пътни строежи“ АД за признаване собствеността и предаване владението върху поземлен имот № 029 111 с площ от 7 241 кв.м. по картата на възстановената собственост, находящ се в гр. София, местност „Територии Околовръстен път-бул. „Сливница“, който съгласно регулационния план представлява част от УПИ III-1,9,928 в кв.10, УПИ II-928, 1081 в кв.13, УПИ 1-9 в кв.11, УПИ V-879, 1070, 1071 и УПИ III в кв.11. Решението е влязло в сила на 28.07.2013г. (Това решение не е посочено и обсъждано в мотивите на въззивния съд).

По отношение на имот № 029 112 , (ПИ № 68134.4400.60 по КККР) с решение от 10.12.2003 г., постановено по гр.д. № 2712/2001 г. по описа на Софийски районен съд е отхвърлен предявеният от „Кваликом-авто“ ООД против Т. Т. Н., С. Т. Д., С. Т. И. (наследниците Т. С. В.) положителен установителен иск за имот с площ от 1 490 кв.м., представляващо имот пл. № 1 071 , кад.л. № 170, 171, по плана на гр. София, м. “Модерно предградие-Обеля 3 част, т.1“. С решението е бил уважен и ревандикационен иск на физическите лица срещу дружеството за признаване собствеността и предаване владението върху същия имот. След влизане в сила решението е било предмет на отмяна по чл. 303 ГПК. След отмяната е постановено решение от 27.07.2021г. по гр.д. № 15465/17 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявеният от ищеца в настоящето производство положителен установителен иск. В това производство, с оглед отмяната на нанасянето в кадастралната основа на имоти №№ 1070 и 1071, спорният имот е описан като: ПИ с идентификатор № 68134.4400. 60 по КККР, с площ 1304 кв.м., както и реална част с площ от 65 кв.м. от ПИ с идентификатор 68134.4400. 2920, обозначена с оранжев цвят на скица на л. 102 от делото. Със същото решение е прекратено производството по предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС от физическите лица срещу дружеството поради липса на правен интерес и активна правна легитимация на ищците поради осъщественото от тях прехвърляне на спорното право. Това решение не е допуснато до касационно обжалване с определение на Върховния касационен съд от 06.07.2022г. по гр.д. №451/2022г. на ІІ г.о.

При горните фактически обстоятелства въззивният съд е направил извод за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск по чл.440, вр.чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че недвижимите имоти, предмет на иска, не са собственост на длъжника по изпълнителното дело „Фърст фейс холд“ ЕООД.

На първо място съдът е посочил, че между праводателите на ответника - длъжник по изпълнението и настоящия ищец са водени две дела по предявени положителни установителни искове за собственост. По отношение на ПИ № 029 111 е постановено влязло в сила решение по гр.д. № 2711/2001 г . на Софийски районен съд, с което е отхвърлен установителен иск за собственост на настоящия ищец против наследниците на С. Б., а по отношение на ПИ № 029 112 е постановено влязло в сила решение по гр.д. № 2712/2001 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен установителен иск за собственост на настоящия ищец против наследниците на Т. В.. Въз основа на това Софийски апелативен съд констатирал, че правото, което обуславя правния интерес на ищеца да предяви иск по чл. 440 ГПК, е било предмет на вече предявени от него положителни установителни искове срещу праводателите на ответника-дължник в изпълнителното производство и същото е отречено с влезли в сила съдебни решения, както по отношение на претенцията за собственост на имотите на основание процедурата по приватизация, така и по отношение на заявеното второ основание - придобиването на имота по давност. Според влезлите в сила съдебни решения ищецът не е придобил правото на собственост върху имота по реда на приватизационна процедура. Той не го е придобил и в резултат на давностно владение. Съдът е посочил, че предвид влезлите в сила решения ищецът не може да се ползва от кратката петгодишна придобивна давност, защото не е добросъвестен владелец. Събраните по делото доказателства (вкл. показанията на свидетеля И. А. Б.) безспорно установяват осъществявана фактическа власт върху имота, но до 2000г. Този факт е бил релевиран от ищеца във водените предходни производства и е обхванат от силата на присъдено нещо. За следващи периоди ищецът не е ангажирал доказателства за осъществявана от него фактическа власт върху процесните имоти. В допълнение съдът е посочил, че въведеното твърдение за придобиване на имотите по давност е неоснователно и по друго съображение. В изпълнителното производство е вписана възбрана върху процесните имоти през 2011 г., поради което и с оглед на силата на присъдено нещо на постановените съдебни решения, предвиденият в закона десетгодишен срок за придобиване на правото на собственост върху имотите от ищеца не е изтекъл.

Софийски апелативен съд не е възприел изводите на първата инстанция, че е установено на правото на собственост върху процесните имоти от страна на ищеца. Изтъкнал е, че с вписването на увеличението на капитала на търговското дружество-ищец в Търговския регистър не е настъпил вещно-прехвърлителния ефект, тъй като държавата не е била собственик на процесните имоти. Актът за държавна собственост има само констативно действие и може да бъде приет за годно доказателство за собственост на държавата само, ако в него е удостоверено придобивното основание. В случая съдът е счел за доказано правото на собственост на ответника-длъжник в изпълнението. Приел е, че първоинстанционният съд е имал право да извърши косвен съдебен контрол за законосъобразност върху актовете на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост. Административният акт е бил предмет на пряк съдебен контрол, но той се противопоставя на трети лица, които не са били страни и не са правоприемници на страни в съдебното производство по оспорването му (процедурата по приватизация в полза на ищеца е приключила преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ). Съдът е приел, че е налице идентичност на процесните имоти - възстановените по ЗСПЗЗ и претендираните от ищеца като придобити в резултат на приватизация. Изтъкнал е, че чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ предвижда възстановяване на земите, продадени от ТКЗС и други селскостопански организации на трети лица освен в случаите изрично предвидени ЗСПЗЗ; изключение е предвидено в хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, според която не се възстановяват имоти в урбанизираната територия, които за законно построени със сгради и строителството е било започнало до 01.03.1991г. По аргумент на противното, имотите, включително продадените от ТКЗС, в които е реализирано строителство, но след тази дата или реализираното строителство преди тази дата е незаконно, подлежат на реституция. Въз основа на тези съображения въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 440 ГПК.

По основанието за допускане на касационно обжалване .

Трайна и последователна е практиката на Върховния касационен съд, израз на която са Тълкувателно решение № 1/2001г. на ОСГК, т.19, Решение № 292 от 20.01.952/2015г. на ІІІ г.о., Решение № 134 от 30.12.2013г. по т.д. № 34/2013г. на ІІ т.о., Решение № 41 от 29.03.2017г. по гр.д. № 2897/2016г. на І г.о., че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да извърши своя самостоятелна преценка на доказателствата и на правнорелевантните факти, като посочи кои приема за осъществени и кои не, да изложи свои собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и да отговори на поддържаните от страните доводи и възражения.

По касационната жалба.

Обжалваното решение е постановено в отклонение от горепосочената практика и в нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 236, ал.2 ГПК), задължаващи съда в мотивите си да обсъди събраните доказателства поотделно и в съвкупност и въз основа на тях да изгради фактическите си констатации и да направи правните си изводи. Основателни са поддържаните от жалбоподателя оплаквания, че съдът изобщо не е обсъдил влязлото в сила решение по гр.д. № 4746/2001г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иск на наследниците на С. Б. против касатора относно имот № 029111 по КВС /ПИ с идентификатор 68134.4400.59/; че не е изложил съображения защо отхвърля иска и по отношение на сградите в имотите, които сгради са придобити от касатора чрез приватизационната процедура и не могат да са предмет на реституцията по ЗСПЗЗ; не е извършил цялостна преценка на обстоятелствата, релевантни за придобиване на имотите по давност, а само е посочил, че е доказано упражняване на фактическа власт единствено до 2000г.; тълкувал е превратно свидетелските показания и е игнорирал признанията на ответниците, данните от изпълнителното производство и констатациите на вещите лица относно владението на ищеца.

Както бе посочено при излагане на фактическата обстановка, налице са две влезли в сила решения по отношение ПИ № 029111 по КВС (ПИ № 68134.4400. 59 по КККР). Едното е решението по гр.д. № 2711/2001г . на Софийски районен съд, с което е отхвърлен установителен иск за собственост на настоящия ищец и касатор „Кваликом-авто“ ООД срещу наследниците на С. В. Б., а другото е решението по гр.д. № 4746/2001г .на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС на наследниците на С. В. Б. срещу „Кваликом-авто“ ООД и „Пътни строежи“ АД. Това второ решение, въпреки че е своевременно представено, изобщо не е обсъдено и не е взето предвид от въззивния съд Независимо от различното описание и различната площ на имотите по двете решения, несъмнено е предвид установената от експертизите идентичност, че те касаят един и същи имот - имот № 029111 по КВС, имот пл. № 1070 по неодобрения кадастрален план, сега ПИ 68134.4400. 59 по КККР. Доколкото двете решения са разнопосочни по смисъл, т.е. взаимно се изключват, то не може да се приеме, че спорът за собствеността е разрешен с влязло в сила решение, което обвързва ищеца и ответника „Фърст фейс холд“ ЕООД като частен правоприемник на участващите в споровете наследници. В тази ситуация спорът следва да бъде решен от настоящата инстанция въз основа на събраните по делото доказателства, без зачитане на сила на пресъдено нещо.

Ищцовото дружество се легитимира като собственик на този имот на основание чл. 17а ЗППДОбП/отм./ на основание проведена приватизационна процедура на държавно дружество, в чийто капитал е включен имота. Установени са предпоставките, от които произтича това придобивно основание: през 1995г. е съставен акт за държавна собственост на имущество на Държавата, представляващо база на „Кваликом“ ЕООД - терен от 10 300кв.м., застроен с 10 броя сгради, изградени в периода от 1972 г. - 1989г., в акта е отразено, че имотът е предоставен за оперативно управление на „Кваликом“ ЕООД; теренът, върху който се намират сградите изрично е включен в капитала на „Кваликом“ ЕООД със заповед от 15.03.1996г.; в откритата процедура по приватизация на това държавно дружество предприятието му е придобито от ищеца „Кваликом-авто“ ООД с договор от декември 1996г. и му е предадено владението върху имуществото, вкл. земя и сгради, с протокол от 30.12.1996г.

Претендираното от ответника „Фърст фейс холд“ ЕООД право на собственост върху същия имот на основание придобивна сделка с лицата, в полза на които е проведена реституция по ЗСПЗЗ, не се установява. Към 16.03.2000г. когато е постановено решението на съда за възстановяване правото на собственост на наследниците на С. Б. приватизационната процедура в полза на ищеца е приключила. Ищцовото дружество не е обвързано от това решение, независимо че черпи права от Държавата. Косвен съдебен контрол върху реституционното решение несъмнено е допустим, защото правоприемството между ищеца и Държавата е осъществено преди реституцията по ЗСПЗЗ. Съгласно §6, ал.6 ПЗР ЗППДОбП/отм./ при сключена приватизационна сделка, правоимащите по ЗСПЗЗ се обезщетяват и реално възстановяване на собствеността не се извършва. Освен това, проведената реституционна процедура по ЗСПЗЗ е незаконосъобразна. Събраните доказателства сочат, че теренът, върху който е възстановена собствеността, е застроен с множество сгради към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, които сгради са предназначени да обслужват дейността на държавно предприятие Централна школа за шофьори и механизатори, впоследствие еднолично дружество с държавно имущество. Това означава, че върху този имот е осъществено мероприятие по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяване на собствеността. На следващо място, решението за възстановяване на собствеността е основано на заключение на техническа експертиза и скица към него, което с влязла в сила присъда е признато за невярно. Това е самостоятелно основание за незачитане на реституционното решение. Касае се до имот в урбанизирана територия и възстановяването на собствеността се извършва въз основа на удостоверение и скици по чл. 13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, каквито не са налице. По тези съображения следва да се приеме, че наследниците на С. В. Б. не се легитимират като собственици на имота на основание наследство и реституция по ЗСПЗЗ. Сключените от тях разпоредителни сделки през 2006г. са лишени от транслативно-вещен ефект; съответно ответникът „Фърст фейс холд“ ЕООД не е могъл да придобие правото на собственост върху спорния имот - ПИ 68134.4400. 59 по КККР, нито на намиращите се в него сгради. Поради това искът по чл. 440 ГПК за този имот е основателен и следва да се уважи.

Относно втория процесен имот - ПИ 68134.4400. 60 по КККР е налице влязло в сила решение, с което отхвърлен установителен иск за собственост на „Кваликом-авто“ ООД против наследниците на Т. С. В. - това е решението по гр.д. № 2712/2001г. на Софийски районен съд. Решението обвързва ищеца и ответника „Фърст фейс холд“ ЕООД, който е придобил права от реститутите по време на висящността на делото. С влязлото в сила решение, с което е приключил спора - решение № 265059 от 27.07.2021 г. по гр.д. № 15465/2017 г. на Софийския градски съд е отречено правото на собственост на ищеца по чл. 17а ЗППДОбП/отм./, както и заявеното в условията на евентуалност придобивно основание - давност, по съображения, че от 03.12.1997 г. до датата на подаване на исковата молба - 26.02.2001г., не е изтекъл десетгодишен давностен срок при осъществяваното недобросъвестно владение, нито е изтекла и кратката петгодишна давност в полза на дружеството. Посочено е в определението по чл. 288 ГПК по гр.д. № 451/2022г. на II г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на посоченото решение, че съдът е бил длъжен да разгледа предпоставките за придобиване по давност единствено спрямо посочения от страната период на осъществявано владение при предявяването на иска, а именно от 03.12.1997г. до завеждане на иска на 26.01.2001г. В това предходно производство срещу ищеца е бил предявен насрещен ревандикационен иск от наследниците Т. В., но производството по него по-късно е прекратено. С оглед на това спиране и прекъсване на давността по време на този висящ процес не е осъществено. С настоящия иск, предявен на 15.02.2012г., дружеството отново въвежда като евентуално придобивно основание давностно владение, осъществено от приключване на приватизационната процедура и предаване на владението на 30.12.1996г. до завеждане на делото.

Установява се от показанията на свидетеля Б. и не се спори между страните, че дружеството е във владение на имота от провеждането на приватизационната процедура и до момента. Необосновано въззивният съд е приел, че свидетелят установява фактическа власт само до 2000г., но не и след това. Този извод почива на превратно тълкуване на показанията. Свидетелят сочи, че имотът се стопанисва от дружеството „Кваликом авто“ и описва състоянието му от 1987 г. - че представлява асфалтирана и оградена площадка с полигон и сгради, в които се обучават курсисти, като твърди, че до 2000г. /до когато свидетелят бил на работа там/ нищо не е променено. Свидетелят заявява, че има впечатления и след 2000г., тъй като ходи редовно поне веднъж в месеца да се вижда с приятели и колеги. Данни, че имотът се стопанисва от дружеството се съдържат в протокола за опис на ЧСИ от 08.11.2011г. Вещите лица, извършвали огледи, също потвърждават, че имотът представлява база на дружеството, която работи по предназначение. При тези данни следва да се приеме, че осъществяваното от дружеството владение върху целия ограден терен и сградите е безспорно установено.

Неправилен е направеният от въззивния съд извод, че вписаната през 2011г. възбрана върху спорните имоти препятства течението на придобивната давност. Целта на възбраната, наложена в изпълнителното производство, е да възпре длъжника от извършване на разпоредителни действия с имота, за да може върху него да се проведе изпълнение. Действието на възбраната е уредено в чл.452 и 453 ГПК и то е свързано с недействителност спрямо взискателя на извършени разпоредителни действия от длъжника и с непротивопоставимост на невписани актове. Ищецът „Кваликом-авто“ ООД е трето лице за изпълнението и за упражняваното от него владение върху имота е ирелевантна наложената възбрана по отношение на длъжника „Фърст фейс холд“ ЕООД. Ето защо следва да се приеме, че в периода от предаване на владението след приватизацията (с протокол от 30.12.1996г.) до предявяване на иска на 15.12.2012г., когато ищецът се позовава на давността, необходимият срок по чл. 79, ал.1 ЗС е изтекъл и ищецът е придобил правото на собственост на имота по давност.

В допълнение, дори да се приеме, че земеделската реституция по отношение на поземлените имоти и на двете групи наследници, е законосъобразно осъществена, то няма основание да се признае придобито от реститутите, респ. от правоприемника им - длъжник в изпълнителното прозиводство, право на собственост върху сградите, находящи се в имота. Сградите са построени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, в съответствие с изискванията на тогава действащите ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ и не подлежат на реституция. Правото на собственост върху тях остава у лицата, които са ги изградили, независимо от възстановяването собствеността върху земята. Реституцията по ЗСПЗЗ обхваща единствено поземления имот, без сградите и прилежащата площ, необходима за достъпа и обслужването им. В този смисъл е Решение № 141/18.01.2019 г. по гр.д. № 291/2018 г. на ВКС, II г.о. В случая е несъмнено доказано, че сградите са надлежно придобити от ищеца в резултат на проведената приватизационна процедура.

На основание изложеното предявените искове и за двата имота са основателни. Обжалваното решение, с което те са отхвърлени, следва да се отмени и да се постанови ново за уважаване на исковете по чл. 440 ГПК.

В полза на касатора следва да се присъдят направените от него разноски за водене на делото в трите инстанции, които са: 4311лв. за първата инстанция (без списък за разноски), 2000лв. за въззивната инстанция и 4 411лв. за касационната инстанция съгласно приложини списъци по чл. 80 ГПК или общо 10 722 лв. Разноските следва да бъдат възстановени от ответниците по иска „Фърст фейс холд“ ЕООД и „Обединена Българска банка“АД.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 796 от 14.12.2022г. постановено по гр.д. № 562/2022г. на Софийски апелативен съд и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Кваликом-авто“ ООД, ЕИК 121268643, против „Обединена Българска Банка“ АД, „Фърст фейс холд“ ЕООД, ЕИК 130155044 (с предишно наименование „Глобъл инвест холдинг“ ЕООД) и „Пирин турс“ ЕООД иск по чл. 440 ГПК, че длъжникът в изпълнително производство по изп.д.№20118440402314 на ЧСИ С. Я., рег.№844, „Фърст фейс холд“ ЕООД не е собственик на следните имоти: 1/ имот № 029 111 по КВС, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.4400.59 по КККР, находящ се в гр.София, район „Люлин“, Обеля, местност „Брего“ с площ от 7 046 кв.м, ведно с попадащите в имота сгради: сграда с идентификатор 68134.4400. 59.1 с площ от 84 кв.м, сграда с идентификатор 68134.4400. 59.2 с площ от 97 кв.м., сграда с идентификатор 68134.4400. 59.3 с площ от 53 кв.м., сграда с идентификатор 68134.4400. 59.4 с площ от 366 кв.м., сграда с идентификатор 68134.4400. 59.5 с площ от 60 кв.м и 2/ имот № 029 112 по КВС, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.4400.60 по КККР, с площ от 1 374 кв.м., ведно с попадащите в имота сграда с идентификатор 68134.4400. 60.1 с площ от 11 кв.м. и сграда с идентификатор 68134.4400. 60.2 с площ от 300 кв.м.

ОСЪЖДА „Фърст фейс холд“ ЕООД, ЕИК 130155044 и „Обединена Българска банка“АД, ЕИК 000694959, да заплатят на „Кваликом-авто“ ООД, ЕИК 121268643 сумата 10 722 /десет хиляди седемстотин двадесет и два/ лева разноски по делото за трите инстанции.

В производството участва С. Л. Г. като трето лице-помагач на страната на „ОББ“ АД .

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: