Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение за обезщетение

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 321

гр. София, 05.06.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА
при участието на секретаря Ана Давидова и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. № 570/2024г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и следващите ГПК.

Образувано е по молба с вх.№ 263067/23.10.2023г. и уточнителна молба от 03.11.2023г. на Г. А. А. за отмяна на влязло в сила решение № 67 от 27.06.2019г. по въззивно гр.дело №775/2015г. на Бургаския окръжен съд.

С определение № 1433/26.03.2024г. по настоящото дело съдът допусна до разглеждане молбата на Г. А..

В откритото съдебно заседание молителят А. поддържа молбата за отмяна.

Ответникът по молбата М. Д. Д. оспорва същата, както в писмен отговор, така и в откритото съдебно заседание пред ВКС.

Този състав на ВКС, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Молителят иска да бъде отменено, на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, влязлото в сила решение № 67/27.06.2019г. по въззивно гр.дело №775/2015г. на Бургаския окръжен съд, с което след частично обезсилване и частична отмяна на решение № 295/23.02.2015г. по гр.д.№2413/2011г. на РС-Бургас, като краен резултат Г. А. А., конституиран в процеса на мястото на починалия ответник А. Ж. А., е осъден да плати на ищцата Д. сумата 44,44 лева, като обезщетение за лишаване от ползването на таванското помещение № 21, намиращо се в жилищна сграда на ЖСК „А.” в [населено място] за периода от 16.08.2006г. до 29.03.2010г., ведно със законната лихва, считано от 20.09.2010г. до окончателното плащане и да плати на ищеца Д. в качеството му на цесионер по договор за цесия от 20.06.2012г., сумата 1 066,56 лева, като обезщетение за лишаване от ползването на същото тавански помещение за периода от 16.08.2006г. до 29.03.2010г. ведно със законовата лихва, считано от 20.09.2010г. до окончателното плащане.

В молбата се твърди, че решението на ОС-Бургас е постановено въз основа на неистински документи: два броя известия за доставяне от 2010г. и от 2011г. с подател М. Д. и получател А. А.. Според представеното към молбата постановление от 10.08.2023г. на инспектор от Първо РУ на МВР (получено от молителя на 18.10.2023г.) след извършена графологическа експертиза двата броя известия за доставяне не са подписани от А. А., а подписите са положени от друго лице. Твърди се, че договорът за цесия от 20.06.2012г., съдържащ се в кориците на делото, е неистински, тъй като към датата на сключването му вземането, което е негов предмет все още не е възникнало; нот.акт № 130 по нот.дело № 6703/1994г., с който ищците Д. се легитимират като собственици е нищожен, тъй като с влязло в сила решение на ВКС бил уважен предявеният от А. против М. Д. иск по чл. 108 ЗС и е признато правото на собственост на А. по отношение на имота. На следващо място се поддържа, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото. В тази връзка се твърди, че според удостоверение от Началник на СГКК-Бургас от 23.10.2023г. в процесното таванско помещение не са извършвани никакви строително монтажни работи и липсват схеми на таванските помещения в сградата. Молителят представя и справка по персоналната партида на М. М. Д. от СлВп-Бургас и твърди, че по делото Д. е приложила декларация за семейно и имотно състояние с невярно съдържание и неправилно е освободена от заплащането на държавна такса за производството.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО намира молбата за отмяна за неоснователна. В решението, чиято отмяна се иска, въззивният съд е обсъдил подробно водените между страните съдебни производство по отношения на процесния имот и постановените по тях решения, както и останалите ангажирани доказателства. Въз основа на този анализ съдът е приел, че ищците М. и М. Д. се легитимират като собственици на процесното таванско помещение № 21; праводателят на ответника е въведен във владение на имота (протокол за въвод от 16.08.2006г. по изп.д.№2085/2006г.) и същият се ползва от него. В заключение е приел, че са налице предпоставките за реализиране отговорността на ответника по чл. 59 ЗЗД и го е осъдил да плати на ищците парично обезщетение в общ размер 1 111 лева, от които на ищцата М. Д. сумата 44,44 лева, а на ищеца М. Д. – сумата 1 066,56 лева.

Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице само когато делото не е попълнено с относими доказателства, които са от съществено значение за изхода му, но по обективни причини не са могли да станат достояние на страната и да бъдат събрани. В случая, от представеното „ново” доказателство - удостоверение от началника на СГКК-Бургас от 23.10.2023г., е видно, че е изготвено в отговор на отправено от самия молител до съответната държавна институция искане за предоставяне на информация. Удостоверението не е от съществено значение за изхода на конкретното дело, предвид неговото съдържание (отнася се до апартамент № 20 и таванско помещение № 20, намиращи се в сградата на ЖСК „А.“ в [населено място], а не до таванското помещение № 21 за неоснователното ползването на което е предявен искът по чл. 59 ЗЗД). Това означава, че съществуването на удостоверението и респ. прилагането му по делото в хода на инстанционното производство, по никакъв начин не може да окаже каквото и да е влияние върху крайния резултат по възникналия между страните правен спор. Отделно от това всеки един от приложените към молбата за отмяна и към допълнителната молба документи не представлява релевантно за спора доказателство и фактическо обстоятелство, което страната е била в невъзможност да узнае или да представи до приключване на производството с влязло в сила решение. Разпоредбата на чл.303, ал.1, ал.1 пр. второ ГПК касае „новооткрити документи“, но по отношение на надлежно въведени в спора факти и обстоятелства. С оглед това, представените писмени доказателства се явяват неотносими в отношенията между ищците и ответника, поради което въззивният съд не би могъл да изгради правните си изводи въз основа на тях, респективно същите документи не биха могли да променят правните изводи относно изхода на спора.

Не е налице и основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК. Разпоредбата изисква неистинността на съответния документ върху който е основано решението или престъпното действие на страната във връзка с решаване на делото, да бъдат установени по надлежния съдебен ред. Според разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС общото във всички хипотези на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е, че източник на неправилността на решението е извършено престъпление. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК, в случаите, в които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. Това тълкуване се извежда и от нормата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, посочваща изрично съдебния ред, като надлежен за установяване на престъпните обстоятелства и нормата на чл. 305, ал. 1, ал. 2 ГПК, която свързва срока за подаване на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК именно със съдебното решение или с присъдата. Молителят не е въвел доводи този ред да е спазен, а приложените към молбата писмени доказателства-прокурорско постановление, с което е прекратено наказателно производство, справката от РП-Бургас за входящите номера на преписки, образувани в РП по жалби/сигнали на молителя през 2022г., както и справката по персоналната партида на ищцата М. Д. очевидно не представляват влезли в сила съдебни актове с които по съдебен ред е установена неистинност на документи, въз основа на които е постановено решението на ОС-Бургас, тоест не попадат в приложното поле на чл.303, ал. 1, т. 2 ГПК.

Твърденията и доводите на молителя за нищожност на приложения по въззивно гр.дело № 775/2015г. на Бургаския окръжен съд договор за цесия и нотариален акт №130/1994г., не могат да бъдат разглеждани в производство по чл. 303 и сл. ГПК. Производството по отмяна на влязло в сила решение не е фаза, нито стадий на исковия процес, не представлява обжалване и при липса на предвидените в разпоредбата на чл. 303 ГПК основания за отмяна, несъгласието на молителя с решаващите изводи по съществото на спора не би могло да обоснове отмяна на атакувания от него акт по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Обхвата на съдебния контрол в самостоятелното извънинстанционно производство по отмяна на влезли в сила решение се изчерпва с преценка дали основанията по чл. 303, ал.1, т.1-т.7 ГПК и чл. 304 ГПК са налице или не, респективно ВКС не би могъл в рамките на производството за отмяна да отмени атакувано решение на основания, различни от предвидените в чл. 303 - чл. 304 ГПК.

Предвид всичко изложено молбата за отмяна на влязлото в сила решение на ОС-Бургас следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 263067/23.10.2023г. и уточнителна молба от 03.11.2023г. на Г. А. А. за отмяна на влязло в сила решение № 67 от 27.06.2019г. по въззивно гр.дело №775/2015г. на Бургаския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: