Задължение на съда да определи точната правна квалификация при иск за издръжка

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 535

гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 1062/2025 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. С. срещу решение № 152 от 05.12.2024 г. по гр. д. № 204/2024 г. на Окръжен съд - Кърджали.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Ответникът Я. Н. Д. не взема становище по жалбата.

С частта от цитираното въззивно решение, предмет на касационна проверка е обезсилено решение № 283 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 1694/2023 г. на Районен съд – Кърджали (РС – Кърджали) в частта за отхвърляне на предявения от А. И. С. против Я. Н. Д. иск за изменение на издръжка на детето А. А. С., родено на 25.10.2021 г., определена с протоколно определение от 11.07.2023 г. по гр. д. № 450/2022 г. на РС – Кърджали и делото е върнато на същия съд за произнасяне по предявения иск за присъждане на първоначална издръжка на детето.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат в производство по чл. 127, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 9 СК – по претенция за изменение на режима на лични отношения на детето А. с неговата майка Я. Д. (неотглеждащ родител) чрез определяне на по - ограничителен режим на личните контакти, съединена с искане за определяне на месечна издръжка в минимален размер, дължима от майката. По обусловеното искане за присъждане на издръжка във въззивното решение е прието, че тъй като със съдебна спогодба от 11.07.2023 г. по гр. д. № 450/2022 г. на РС – Кърджали родителските права по отношение на общото на страните дете А. са предоставени на бащата А. С., а на майката Я. Д. е определен конкретен режим на лични отношения с детето и не е определена месечна издръжка, дължима от неотглеждащия родител (там е уговорено единствено, че издръжката на детето ще се поеме от родителя, при който то се намира фактически), то претенцията, която следва да се разгледа в настоящото производство, е за първоначална издръжка, а не за изменението й. Според втората инстанция като се е произнесъл за нейното изменение, първостепенният съд е постановил процесуално недопустимо решение в тази му част - като произнесено по непредявен иск и същото е обезсилено, а делото - в тази част, е върнато на районния съд за произнасяне по предявения иск.

С определение № 2888 от 05.06.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта на произнасяне по иска за месечна издръжка, дължима на детето от неотглеждащия родител, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за задължението на съда, вкл. въззивния при иск за издръжка на ненавършило пълнолетие дете като следи за най – висшия интерес на детето, служебно да определи правната квалификация на претенцията и да се произнесе по основателността й според изложените обстоятелства, на които тя се основава.

По горния релевантен за спора по делото въпрос, е формирана задължителна за съобразяване от съдилищата практика, опредметена с указанията по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, която настоящият състав изцяло споделя. Там е разяснено, че ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. По аналогични съображения ограниченията в дейността на въззивната инстанция не следва да се прилагат и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса (например в производството за поставяне под запрещение) или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В продължение на тези свои процесуални задължения - вж. постановките по т. 2 на цитирания тълкувателен акт, когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, той – при същите заявени факти, на които се основана претенцията - следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства (чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК). Така въззивният съд ще осигури изпълнението на основната функция на доклада - обезпечаване правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон (чл. 5 ГПК).

При отговора на въпроса, обусловил допускането на касационен контрол, въззивното решение в частта за обезсилване на произнасянето на първостепенния съд по иска за издръжка е неправилно.

Основателен се явява касационния довод на жалбоподателя, че като е отказала да се произнесе по съществото на претенцията за присъждане на месечна издръжка на малолетното дете, дължима от неотглеждащия родител (чрез обезсилване на първоинстанционното решение в тази му част и връщане делото на същия за разглеждане и произнасяне по иска за първоначална издръжка) по съображения, че тя почива на различно основание от тази, която е приел в решението си първостепенния съд, втората инстанция е постановила неправилно решение. Трайна е съдебната практика на ВКС (без оглед естеството на делото и неговия предмет), че определянето на вярната правна квалификация е дейност на съда по приложението на закона. Ако в резултат на неправилното приложение на материалния закон дадената от съда правна квалификация е неправилна, постановеното решение ще е неправилно, а не недопустимо. Такава е и настоящата хипотеза. Предявен е бил иск за издръжка на дете, дължима от родителя, който не упражнява родителските права по отношение на него. Заявени са факти, че ответницата е неотглеждащия родител и уговорка между бащата и майката за размера на издръжката не е постигната, а режимът на задължението е гъвкав и фактически обусловен – издръжката се осигурява от родителя, при когото детето са намира. С оглед на така изложените твърдения и поддържано искане за присъждане на месечна издръжка ищецът е индивидуализирал спорното материално право (чрез основанието и петитума). Той не е длъжен да сочи негово правно естество. Дали претендираната издръжка е първоночална или последваща (т.е. касае ли се за изменение на вече определена издръжка), е въпрос на приложение на материалния закон (след като правопораждащите факти са същите, по които се е произнесъл и първостепенния съд) и не може да обуслови недопустимост на произнасянето му като постановено по непредявен иск, а води само до неговата неправилост (на решението). Затова въззивният съд дължи произнасяне по същество на претенцията, в резултат на което може да приеме друга правна квалификация на спорно право.

В обобщение, вместо да квалифицира естеството на спорното право (вземане за издръжка на дете от неотглеждащ родител) и се произнесе като го признае или отрече, второинстанционният съд е отказал да разгледа иска, с който е бил сезиран. Решението му като неправилно в тази част ще следва да се отмени на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, а делото в отменената част – върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав, за произнасяне по надлежно предявения иск за издръжка.

При повторното разглеждане на делото въззивния съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото във ВКС, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 152 от 05.12.2024 г. по гр. д. № 204/2024 г. на Окръжен съд - Кърджали в частта, в която е обезсилено решение № 283 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 1694/2023 г. на Районен съд – Кърджали в частта за отхвърляне на предявения от А. И. С. против Я. Н. Д. иск за издръжка на детето А. А. С., родено на 25.10.2021 г., и делото е върнато на същия съд за произнасяне по предявения иск за присъждане на първоначална издръжка на детето.

ВРЪЩА делото в отменената част на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав, за произнасяне по предявения иск за издръжка на детето.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.