Доказване на употреба на алкохол при регресен иск на застраховател

Текстът на акта

Ключови фрази

Право на регрес * доказателствена сила на протокол за птп * постановление за прекратяване на наказателното производство * концентрация на алкохол в кръвта * изменение на иска * погасителна давност за вземане на застраховател

Р Е Ш Е Н И Е

№ 37

София, 12.03.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I търговско отделение, в открито заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав :

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

при секретар:Ангел Йорданов

след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 36 по описа на ВКС за 2023г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.А. Д. касационна жалба на малолетната П. С. П., действаща чрез майка си И. Б.( ответник в производството пред първоинстнациония съд), срещу решение № 128 от 08.09.2022г. по възз.гр.д. № 132/2022г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 318/15.11.2021г. по гр.д.№ 111/2021г. на ОС - Русе.С него, по предявения частичен иск на ЗК „Лев инс“ АД, е осъдена П. С. П., в качеството си на законен наследник на С. П. Д., да заплати на ЗК „Лев инс“ АД парично вземане в размер на 64 307.95лв., част от общо вземане в размер на 400 000лв., представляващо изплатеното от ЗК „Лев инс“ АД застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. К. при ПТП, настъпило на 04.10.2013г., причинено от виновното и противоправно поведение на С. Д. при управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва върху сумата 64 307.95лв., считано от 15.02.2021г. до окончателното изплащане, и разноски по делото в размер на 2873лв.

В касационната жалба са релевирани касационните основания по чл.281, т.3 ГПК.В нея се поддържа, че изводът на въззивния съд за наличие на концентрация на алкохол в кръвта на водача на лекия автомобил над допустимата по закон е неправилен, като извършен в нарушение на чл.179 ГПК и на чл.300 ГПК.Въведени са оплаквания, че е необсъдено възражението за погасителна давност по отношение на увеличената по реда на чл.214, ал.1 ГПК част на иска (относно размера над 26 000лв. до 64 307.95лв.).Оспорва се извода за неоснователност на възражението за погасителна давност, като извършен в противоречие с т.1 от ТР № 3/22.04.2019г. по тълк.д.№ 3/2016г. на ОСГТК на ВКС. Искането е за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на иска. Претендира се за присъждане на разноски.

В подадения чрез юрисконсулт Н. Г. писмен отговор ответникът по касационната жалба ЗК „Лев инс“ АД оспорва касационната жалба.

В откритото съдебно заседание касационната жалба се поддържа от пълномощника адв.А. Д., а ответникът по жалбата - ЗК „Лев инс“ АД не се представлява.

С постановеното по делото определение № 1048/15.11.2023г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:

1.Следва ли мотивите на въззивното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни? По този въпрос обжалването е допуснато за преценка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с посочените от касатора решение № 60301/17.01.2022г. по гр.д.№ 479/2021г., IV г.о., и решение № 120/27.11.2015г. по гр.д.№ 2323/2015г., II г.о.

2.Предявяването на иск за парично вземане като частичен и последвалото му увеличаване по реда на чл.214, ал.1 ГПК има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането? По този въпрос обжалването е допуснато за съответствието между разрешението в обжалваното решение и ТР № 3/22.04.2019г. по тълк.д.№ 3/2016г. на ОСГТК на ВКС.

По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване:

Съгласно т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г., мотивите на въззивната инстанция следва да отразяват решаваща, а не проверяваща дейност. Въззивният съд е длъжен да извърши самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция доказателства и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора.В мотивите по т. 2 от ТР № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК е изяснено, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма, както и че уредбата на второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.

Отговорът на втория материалноправен въпрос пряко произтича от т.1 на ТР № 3/22.04.2019г. по тълк.д.№ 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която предявяването на иск за парично вземане като частичен и последвалото му увеличаване по реда на чл.214, ал.1 ГПК няма за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането.

В този смисъл следва да се даде отговор на въпросите, по които е допуснато обжалването.

По същество и на въведените касационни основания:

Изводът на въззивния съд, че за регресните искове на застрахователя по чл.274 КЗ/отм./ важи общата 5-годишна погасителна давност, която започва да тече от изплащане на застрахователното обезщетение/ чл. 114 ЗЗД е съобразен със съдебната практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, обективирана в ППВС № 7/77г. и в постановените по чл. 290 ГПК решение № 131/07.10.2011г. по т.д. № 806/2010г., I т. о., решение №70/23.06.2011г. по т.д. № 624/2010г., I т. о., решение № 144/26.01.2010г. по т.. д. № 532/2008г. на II т. о. и др.

В противоречие с дадения по отговор на въпросите, по които е допуснато обжалването, е даденото по тях от въззивния съд разрешение. Въззивният съд не е отчел, в аспекта на надлежно и своевременно релевираното възражение за погасителна давност, че предявяването на регресния иск като частичен за размера от 26 000лв. не е прекъснало давността за размера, за която е допуснато увеличението по реда на чл.214, ал.1 ГПК, а именно - над 26 000лв. до 64 307.95лв., а от заплащането на сумата за застрахователни обезщетения в общ размер 240 000лв.на 15.02.2016г. до датата на ОСЗ, в което е допуснато увеличението на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК – 01.11.2021г., е изтекъл предвиденият в закон срок, в който вземането се погасява по давност.Това налага отмяна на въззивното решение.Тъй като не се налага извършването на нови процесуални действия, спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция.

Въззивното решение е постановено при следните правилно установени и безспорни факти:

При ПТП, настъпило на 04.10.2013г., с участието единствено на управлявания от С. Д., чийто единствен наследник по закон е малолетната ищца, която е приела наследството му по опис на стойност 64 307.95лв., са починали на място пътуващата в лекия автомобил на предната дясна седалка Т. К. и водачът на лекия автомобил. Съставен е констативен протокол за ПТП с пострадали, в който е отразено вземането на кръвна проба от водача, и е образувано наказателно производство, но то е прекратено, и няма присъда или друг акт с подобни правни последици, установяващ, че водачът е управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона норма.Ищцовото застрахователно дружество е заплатило застрахователните обезщетения в общ размер от 400 000лв за неимуществени вреди от смъртта на починалата при ПТП пътничка в лекия автомобил Т. К., които е било осъдено да заплати на правоимащите лица с влязло в сила съдебно решение.Част от дължимата сума за застрахователни обезщетения в общ размер от 240 000лв. е била заплатена на 15.02.2016г., а останалата част в размер на 160 000лв. - на 02.02.2018г. Регресният иск, по който е образувано производството пред съда, е предявен на 15.02.2021г.като частичен в размер на 26 000лв. от общо вземане в размер на 400 000лв. Въз основа на молба на ищцовото дружество е допуснато в ОСЗ на 01.11.2021г. по реда на чл.214, ал.1 ГПК увеличение на размера на иска на 64 307.95лв.

Във въззивната жалба ответницата е оспорила правилността както на извода за неоснователност на възражението за погасителна давност, така и извода, че водачът е управлявал лекия автомобил с алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

Въззивната инстанция е споделила тези оспорени изводи.На база правилната постановка, че доказването на факта за наличие на алкохол в кръвта на водача над допустимата по закон норма подлежи на доказване по делото с всички доказателствени средства, е счела този факт за доказан въз основа на съвкупната преценка на констативния протокол за ПТП с пострадали, установяващ вземането от водача на кръвна проба, и на постановлението за прекратяване на наказателното производство, видно от който при извършените химически анализи е било установено наличието на алкохол в кръвта на водача 0.721 промила.

По въпроса за материалната доказателствена сила на протокола е формирана по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, материализирана в решение № 24/10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. на ВКС, I т.о., решение № 85/28.05.2009г. по т.д. № 768/2008г. на ВКС , II т.о. , решение № 73/22.06.2012г. по т.д. № 423/2011г. на ВКС, I т.о., решение № 98/25.06.2012г. по т.д. № 750/2011г. на ВКС, II т.о. и решение № 15/25.07.2014г. по т. д. № 1506/2013г. на ВКС, I т.о.. Даденото в тях правно разрешение на въпроса е, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава.

По въпроса за доказателствената сила на актовете на органите на досъдебното производство също е формирана съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 142 от 1966г. на ОСГК на ВС, решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д.№ 648/2008г., ІІ т.о, постановено по реда на чл.290 ГПК, определение № 677/29.10.29010г. по т.д.№ 428/2010г., II т.о. и др., която приема, че отделните актове, които се постановяват в рамките на досъдебното производство, включително и постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателно производство, не са задължителни за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от деянието. Макар да са официални документи по смисъла на чл. 143, ал. 1 ГПК (отм.), посочените актове не представляват доказателство за механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Тези актове се постановяват в отделните фази на досъдебното производство и отразяват мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице. Същите обаче нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Съгласно императивната норма на чл. 222 ГПК /отм./, такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, в т. ч. и съпричиняването на вредоносния резултат, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване пред гражданския съд независимо дали по отношение на същите вече са събрани доказателства в хода на досъдебното производство.

Налага си е извод, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, приемайки за доказано въз основа на протокола за ПТП и постановлението за прекратяване на наказателното производство, че водачът е управлявал с алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.Предвид незадължителния за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от деянието, характер на постановлението за прекратяване на наказателното производство и съдържанието на протокола за ПТП, в който е отразено само вземането на кръв от водача, заедно с това, че по делото не е представен протоколът за резултатите от извършените химически анализи на кръвта на водача, въз основа на който е съставено прокурорското постановление, и липсата на други доказателства, настоящият състав приема за недоказан фактът за наличие на концентрация на алкохол в кръвта на водача над допустимата по закон.Това налага извод за неоснователност на иска, който следва да се отхвърли изцяло.

С оглед на този изход на делото на ищеца не се дължат разноски.Ето защо първоинстанционното и въззивното решение следва да бъдат отменени в частта, с която са присъдени разноски наищеца.На ответницата се дължат реално направените разноски пред всички инстанции, конкретно - за въззивно и касационно обжалване и за адвокатски хонорар пред касационния съд или разноски в общ размер от 4402.16лв.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

Р Е Ш И:

Отменя изцяло, вкл. в частта за разноските, решение № 128 от 08.09.2022г. по възз.гр.д. № 132/2022г. на Апелативен съд - Велико Търново и вместо него постановява:

Отхвърля предявения от ЗК „Лев инс“ АД против малолетната П. С. П., действаща чрез майка си И. Б., в качеството й на законен наследник на С. П. Д., иск с правно основание чл.274 КЗ /отм./ за възстановяване на изплатеното от ЗК „Лев инс“ АД застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. К. при ПТП, настъпило на 04.10.2013г., в размер на 64 307.95лв., ведно със законната лихва, считано от 15.02.2021г. до окончателното изплащане, представляващо част от общо вземане в размер на 400 000лв.

Отменя решение № 318/15.11.2021г. по гр.д.№ 111/2021г. на ОС - Русе в частта за присъждането на разноски в полза на ЗК „Лев инс“ АД.

Осъжда ЗК „Лев инс“ АД да заплати на П. С. П., действаща чрез майка си И. Б., направените разноски по делото в общ размер от 4402.16лв.(четири хиляди четиристотин и два лева 16ст.)

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: