Осъждане за унищожаване и повреждане на чужд автомобил

Текстът на акта

Ключови фрази

Унижожаване и повреждане по чл. 216, ал. 1, 2, 4 и 6 НК * неоснователност на касационна жалба * установяване на нови фактически положения * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата * правомощия на касационната инстанция

Р Е Ш Е Н И Е

№ 233

гр. София, 15 април 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

с участието на секретаря Ил. Петкова,

в присъствието на прокурора от ВКП Р. Славова,

след като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 161 /24 г. и за да се произнесе, взe предвид следното :

Производството е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба на подсъдимия А. Е. А. чрез защитника му адв. Д. Б. срещу присъда № 22 от 16.11.2023 г. постановена по внохд № 127/23 г. на Окръжен съд - Враца.

В жалбата са заявени касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 – т. 3 от НПК и е направено искане за отмяна на присъдата и за оправдаване на подсъдимия по възведеното му обвинение. В нея подробни съображения касаторът е развил в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, като останалите са поддържани декларативно. Акцентът е поставен върху съществените процесуални нарушения при анализа на доказателствения материал, като се твърди, че съдът е проявил тенденциозност и избирателност в оценката му, която е довела до необоснованост. Претендира се, че решаващият съд е подценил значението на назначената СМЕ и обясненията на подсъдимия и не е изпълнил основното си задължение да реши делото обективно и безпристрастно, така както това е сторено от първоинстнционния съд - постановявайки оправдателна присъда спрямо подс. А..

В съдебното заседание пред ВКС подс. А. не се яви редовно призован.

Защитникът му –адв. Б. поддържа жалбата и направеното искане за оправдаването на подсъдимия, като сочи, че от материалите по делото не е установен мотив за извършване на деянието, нито е установена възможност кръвта върху лекия автомобил да остане „прясна“ за повече от пет минути. От доказателствата се установявало, че полицейските органи са пристигнали на място след час и половина, два часа след обаждането по телефона, което противоречи на изводите на съдебния състав относно състоянието на иззетото веществено доказателство.

Гражданският ищец и частен обвинител В. П. не се яви пред ВКС.

Представителят на ВП на РБ твърди, че не са налице нарушения на процесуалния и материален закон. Фактическите изводи, според него, се основават на задълбочен анализ на доказателствените материали, като вътрешното убеждение на съда не е изградено при наличието на процесуални пороци и изводите за авторството на деянието са правилни, поради което предлага присъдата да остане в сила.

ВКС, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите залегнали в жалбата, материалите по делото, в пределите на предоставените си правомощия и поискания касационен контрол, намери следното :

Жалбата на подс. А., депозирана чрез адв. Б. е неоснователна.

С присъда № 35 от 17.10.2019 г. постановена по нохд № 1057/19 г. РС- Монтана е признал подс. А. Е. А. за невиновен в това, че на 1.04.2017 г. около три часа в [населено място] зад сервиз /фирма/ и [улица] противозаконно унищожил чужди движими вещи – стъклата, фаровете, един мигач и четири гуми на лек автомобил марка /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на /фирма/ като причинил щета в размер на 2 470 лв., поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението по чл. 216, ал. 1 от НК.

Съдът е отхвърлил предявения граждански иск.

Разноските по делото останали за сметка на държавата.

По протест на прокурора и жалба на частния обвинител в ОС- Монтана е образувано внохд № 95/2019 г., по което присъдата била отменена и подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание една година „лишаване от свобода“, което на основание чл. 66 от НК е било отложено за срок от три години.

Подс. А. е осъден да заплати обезщетение за причинените имуществени вреди на гражданския ищец в размер на 2 470 лв. , в едно със законната лихва, считано от датата на деянието.

Присъдата е проверена по касационен ред, като с решение № 154 от 3.02.2021 г. по н. д. № 688/20 г. ВКС, 1 –во НО, я е отменил изцяло и върнал делото за ново разглеждане от друг състав при съда от стадия на съдебното заседание.

При новото разглеждане на делото с присъда от 5.10.21 г. ОС- Монтана отменил първоинстанционната присъда изцяло и вместо нея признал подс. А. А. за виновен в това, че на 1.04.2017 г. в [населено място] противозаконно унищожил чужди движими вещи – стъклата, фаровете, един мигач и четири гуми на лек автомобил марка /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на /фирма/ като причинил щета размер на 2 470 лв., поради което и на основание чл. 216, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от една година „лишаване от свобода“, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за срок от три години, като оправдал подс. А. за това да е унищожил лек автомобил марка /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на /фирма/.

Подс. А. е осъден да заплати обезщетение на гражданския ищец за причинените му имуществени вреди, на основание чл. 45 от ЗЗД в размер на 2 470 лв., в едно със законната лихва, считано от датата на деянието.

По жалба на подс. А. присъдата, е проверена по касационен ред пред ВКС, който с решение № 63 от 4.11.2022 г. по н. д. № 201/22 г. я е отменил изцяло и върнал делото за ново разглеждане на друг състав при съда от стадия на заседанието по допускане на доказателства по чл. 327 от НПК.

Поради невъзможност ОС - Монтана да сформира състав, на основание чл. 43, т. 3 от НПК, ВКС променил подсъдността по делото и изпратил същото в ОС- Враца, където е образувано внохд № 127/23 г. С присъда № 22 от 16.11.2023 г. ОС- Враца отменил присъдата на РС- Монтана по нохд № 1057/2019 г. и вместо нея признал подс. А. за виновен в това, че на 1.04.2017 г. в [населено място] противозаконно повредил чужда движима вещ лек автомобил марка /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] собственост на /фирма/ – като унищожил стъклата, фаровете, един мигач и четири гуми, като причинената щета е в размер на 2 470 лв. , поради което и на основание чл. 216, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК го осъдил на „пробация“ и определил на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК следните пробационни мерки : 1. „задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, като оправдал А. за това да е унищожил лек автомобил марка /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на /фирма/.

Подсъдимият е осъден да заплати имуществените вреди причинени от престъплението на гражданския ищец, както и направените по делото разноски.

Именно тази присъда е предмет на касационна проверка.

Проследявайки процесуалното развитие на наказателното производство, ВКС съобрази, че настоящото разглеждане на делото е трето касационно по реда си, което задължава да бъде направена преценка за това дали ВКС следва да упражни правомощията на въззивна инстанция в съответствие с чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК и да реши делото по същество, при необходимост със събиране на допълнителни доказателства или следва да се произнесе по жалбата, като класическа касационна инстанция в рамките на установените от въззивния съд фактически положения.

Проверката на атакувания съдебен акт не дава основания за неговата отмяна и за провеждането на съдебно следствие от касационната инстанция, с правомощия на въззивна, което налага да бъдат очертани параметрите на касационния контрол. Основното оплакване, на което ВКС дължи отговори касае аналитичната дейност на съда и оценката на доказателствата, като от друга страна, липсата на основания за провеждане на въззивно следствие не позволява проверка на поддържаното оплакване за необоснованост на съдебния акт. За това ВКС следва да спре вниманието си на доводите, с които се оспорва правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав.

Контролираният съд е изпълнил произтичащи от чл. 14, чл. 107, ал. 5, чл. 305, ал. 3 от НПК задължения и е постановил законосъобразен съдебен акт. Той е взел решението си след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съблюдавайки дадените задължителните указания на ВКС по н. д. № 201/22 г. Отстранил е констатираните нередности в дейността на предходната въззивна инстанция, чрез надлежното допускане на доказателства и провеждането на допълнителни разпити на свидетелите П. П., А. И., И. Г., В. В., чрез приобщаване по съответния ред на писмените доказателства по делото и чрез назначаването на СМЕ, които наред с наличните материали е обсъдил подробно, съобразно действителното им съдържание. Съдът не е игнорирал нито един правно значим факт, нито е интерпретирал превратно съдържащата се в доказателствените материали информация, поради което критиките срещу аналитичната му дейност не могат да бъдат споделени от настоящия състав при ВКС.

В жалбата е изразено несъгласие с фактическите изводи на съда, като се твърди, че те не са подкрепени от доказателствата по делото, тъй като :

-съдът не е кредитирал показанията на свидетелите, подкрепящи обясненията на подсъдимия, относно обстоятелствата, при които той е оставил кръвта си върху предния капак и предна дясна врата на лекия автомобил и относно времето и начинът, по който кръвта е попаднала върху МПС

- не се е съобразил със заключението на назначената от СМЕ, съгласно което кръвта на подсъдимия /както и на всяко физически здраво лице/ се съсирва за около две до пет минути, поради което не е възможно иззетата от св. П. кафяво червеникава течност от предния капак на МПС да е била „прясна“ кръв, тъй като дежурният екип е дошъл на място един час и половина след обаждането на свидетеля Б. Х..

Обсъждайки наведените възражения, ВКС не констатира пропуски в дейността на съда по оценка на доказателствения материал, които да са опорочили процеса на формиране на вътрешното му убеждение. Вярна е преценката за това, че полицейският екип не е пристигна час и половина след обаждането на телефон 112, а няколко минути след него. От там и направената въззивна интерпретация на показанията на св. Х., лицата, участвали в извършване на процесуално следствените действия и на св. Ц., който посетил местопрестъплението в 03,15 ч. и видял оставена „прясна кръв“ позволява да се приеме, че вещественото доказателство /обект 1/ е иззето сравнително скоро, след като св. Х. чул чупенето на стъкло и видял какво се случва навън. Видно от писменото доказателствено средство – протокол / л. 14 и л. 15 от ДП/, първото действие по разследването – оглед на местопроизшествието е започнало в 03,10 ч. и е приключило в 03,50 ч., през което време св. П. П. - технически помощник при ОД на МВР- Монтана иззел от предната броня на лекия автомобил „следи от червеникаво кафява течност“. Тампонът с иззетото веществено доказателство /обект № 1/ е изследван, с назначената ДНК експертиза от в. л. Ш. и заключението е показало пълно съвпадение с ДНК профила на подсъдимия А. Е. А.. Именно дадените разяснения от вещото лице и динамика на развилите се събития преодоляват всякакви съмнения в това кога и кой е оставил кръвта върху МПС и опровергават версията на подс. А., св. С. и св. А. А., че това е станало предишния ден около 17,30 ч., когато подс. А. при отваряне на метална тенекия от сирене порязал ръката си и кръвта му опръскала колата по бронята й. Споделяем е извода, че ако кръвта е била оставена предишния ден в 17,30 ч. / т. е. десет часа преди изземването й/ тя би засъхнала и би следвало да бъде иззета чрез „разреждане с цитрат“ или като се „изтърже“ от повърхността, което кореспондира със снимковия материал от извършеното процесуално следствено действие и снимки 5 , 6, л. 16- л. 18 от огледа.

Отправеният упрек, че обективната истина по делото не е разкрита, поради това, че мотивът за извършване на престъплението е останал неизяснен е напълно произволен. Съдът е положил необходимите процесуални усилия да изследва това обстоятелство, като е изискал информация от ИАРА за това дали на подсъдимия са съставяни актове за нарушения, но справката не е допринесла за изясняването му. Сред обстоятелствата, включени в предмета на доказване, очертан от нормата чл. 102 от НПК са : извършеното престъпление, участието на подсъдимия в него, характерът и размерът на вредите, причинени от деянието и други обстоятелства, които имат значение за отговорността. Мотивът за извършване на дадено престъпление има значение за определяне на наказанието на дееца, съгласно чл. 54 от НК и се отнася към „другите“ обстоятелства, които подлежат на доказване в наказателния процес. За това не представлява порок в процесуалната дейност на съда неустановяването на подбудите за извършване на престъплението, при положение, че е доказано самото престъпление, неговото авторство и всички съставомерни признаци от състава му.

В заключение, може да се направи извод, че оплакванията на подсъдимия А., с които се поддържа наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК са лишени от основание, тъй като съдът не се е отдалечил от законовия стандарт, предвиден в чл. 305, ал. 3 от НПК и е дал изчерпателни отговори на спорните по делото въпроси и на направените възраженията. Съдебният акт позволява на страните да узнаят какви са били съображенията на съда за взетото решение, поради което подс. А. не е бил лишен от провеждането на справедлив процес.

В жалбата касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК - неправилно приложение на материалния закон е поддържано бланкетно и е защитено чрез претенция за неправилно осъждане на А. по чл. 216, ал. 1 от НК. С оглед липсата на конкретно развити съображения за това, искането за оправдаване на подс. А. по възведеното му обвинение по чл. 216 , ал. 1 от НК не може да бъде удволетворено, тъй като установените факти правило са субсумирани в цитираната материална норма и са съобразени със съдебната практика по приложението й.

В жалбата не са изложени доводи срещу вида и размера на наказанието, което е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК. Наличието на касационното основание - явна несправедливост на наказанието се поддържа декларативно, поради това, ВКС само ще посочи, че липсват основания за намесата му.

Ето защо атакуваната въззивна присъда следва да остане в сила, поради липсата на претендираните в жалбата касационни основания.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 22 от 16.11.2023 г. по внохд № 127/23 г. по описа на Окръжен съд- Враца.

Решението е окончателно.

Председател : Членове : 1. 2.