Недопустимост на въззивен протест от некомандирован прокурор от друг съдебен район

Текстът на акта

Ключови фрази

Средна телесна повреда * съответен протест * допустимост на въззивен протест * компетентност на прокурор при подаване на протест * отмяна на въззивна присъда * съществени процесуални нарушения

Р Е Ш Е Н И Е

№ 96

Гр. София, 17 февруари 2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря Невена ПЕЛОВА

и след становище на прокурора от ВКП БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ, като разгледа докладваното от съдия Красимира Медарова наказателно дело № 974/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава ХХIII от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. А. П. в качеството й на упълномощен защитник на подсъдимия В. Р. Т. срещу въззивна присъда № 63/13.05.2025 г. на Софийски Градски съд, постановена по в.н.о.х.д. № 7470/2024 г., в която се навеждат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се прави искане за нейната отмяна в осъдителната част за подсъдимия Т. и оправдаването му по обвинението, за което е предаден съд. Отделно се прави искане за отмяна на въззивната присъда, поради произнасянето й по недопустим въззивен протест, подаден от прокурор от друг съдебен район, при липсата на протест от прокурор при СРП, която е съответната прокуратура на СРС.

В писмено допълнение към касационната жалба на адв. П., постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК се излагат подробни съображения в подкрепа на релевираните касационни основания, като се акцентира върху недопустимостта на въззивния протест, с оглед липсата на процесуална легитимация на прокурора от РП-Пазарджик да подава протест срещу присъдата на СРС, /протестът не е бил поддържан от прокурора от СГП/ което се сочи като самостоятелно основание за отмяна на постановената нова присъда. В допълнението се съдържа и подробен анализ на мотивите към въззивната присъда по съществото на обвинението и се излагат доводи в подкрепа на релевираното нарушение на материалния закон и относно искането за оправдаване на подсъдимия Т..

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Т. се явява лично и с упълномощен защитник адв. Т., който го представлява пред ВКС. Адв. Т. пред настоящата касационна инстанция поддържа касационната жалба на адв. П. с наведените касационни основания и съдържащото се в жалбата искане за нейната отмяна и за оправдаване на подзащитния му, поради недоказаност на обвинението спрямо него. Защитникът на подсъдимия поддържа и касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК с доводи за липса на активна легитимация на прокурора, изготвил въззивния протест да протестира присъдата на СРС, тъй като е от друг съдебен район и няма право на протест срещу присъдата на районния съд. Позовава се и на липсата на подаден протест от прокурор от съответната на СРС прокуратура, при което счита, че с постановяването на осъдителна присъда по недопустим начин е нарушена забраната за влошаване на положението на подсъдимия.

Подсъдимият Т. в последната си дума пред ВКС моли да се отмени въззивната присъда.

Пред касационната инстанция подсъдимите Б. Д. Д. и П. Д. Д. се явяват лично и с упълномощения им защитник адв. Г., която застъпва тезата, че по делото са допуснати съществени процесуални нарушения с осъждането на подсъдимия Т., но доколкото се засягат правата и на нейните доверители са налице основания за цялостна отмяна на въззивната присъда.

Частният обвинител Х. Т. пред ВКС застъпва становище, че наложените на подсъдимите наказания са прекомерно занижени.

Прокурорът от ВКП пред касационната инстанция застъпва становището за основателност на касационната жалба на подсъдимия Т., като счита, че по делото е налице допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на правомощие за прокурора, подал въззивния протест да атакува присъдата на СРС, поради това, че е от друг съдебен район и не е бил командирован по надлежния ред за участие в съдебното производство пред СРС и пред СГС. Позовава се на трайната съдебна практика на ВКС за правомощията на прокурора да подава съответен протест, което изисква принадлежност на съответната прокуратура към съда, постановил протестирания съдебен акт и счита, че допуснатото нарушение препятства възможността за упражняване на касационен контрол.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди касационната жалбата на подсъдимия Т. и доводите на страните, изложени в съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347 ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда от 05.06.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 5725/2019 г. по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 16-ти състав, подсъдимите Б. Д. и П. Д. са признати за виновни в това, че на 04.02.2017 г. в [населено място], област/област/ в съучастие като съизвършители и с неустановено по делото лице са причинили на Х. Т. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с мозъчно сътресение, представляващо разстройство на здравето временно опасно за живота, поради което и на осн. чл.129, ал.2, вр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК са осъдени, всеки един от тях на лишаване от свобода за срок от една година, което наказание подсъдимият Б. Д. да изтърпи при първоначален общ режим, на осн. чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. С присъдата на районния съд двамата подсъдими са оправдани по обвинението да са извършили престъплението в съучастие с подсъдимия В. Р. Т. и частично относно втората инкриминирана телесна повреда по чл. 129 от НК.

С присъдата на районния съд на подсъдимият П. Д., на осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК е определено общо най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода измежду наложеното по делото наказание и наказанието му по н.о.х.д. № 9401/23 г. на СРС, което да изтърпи при първоначален общ режим, на осн. чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, като при изтърпяването му е приспаднато изцяло наказанието пробация по н.о.х.д. № 9401/23 г. на СРС, което е изтърпяно.

С присъдата на районния съд, на осн. чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия П. Д. по н.о.х.д. № 3453/2016 г. по описа на СГС, което да се изтърпи при първоначален общ режим, на осн. чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Със същата присъда в тежест на подсъдимите Б. Д. и П. Д. са възложени направените по делото съответни разноски.

С присъдата на районния съд подсъдимият В. Р. Т. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.2, вр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и на осн. чл. 304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение.

Срещу присъда на районния съд е била подадена въззивна жалба от подсъдимите Б. Д. и П. Д. и въззивен протест от прокурор при Районна прокуратура – гр. Пазарджик .

С нова въззивна присъда № 63/13.05.2025 г., на Софийски Градски съд по в.н.о.х.д. № 7470/2024 г. присъдата на Софийски районен съд от 05.06.2024 г. по н.о.х.д. № 5725/2019 г. е отменена в оправдателната й част и е изменена в частта относно изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Б. Д. и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият Т. е признат за виновен по обвинението, за което е предаден на съд и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е отложено, на осн. чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, а подсъдимите Б. Д. и П. Д. са признати за виновни в това да са извършили престъплението по чл.129, ал.1 от НК в съучастие с подсъдимия Т.. С въззивната присъда, изтърпяването на наложеното наказание на подсъдимия Б. Д. от една година лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Касационната жалба на подсъдимия Т. чрез упълномощения му защитник е подадена в срока по чл.350, ал.1 от НПК, от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима, като разгледана по същество се прецени за основателна.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила:

Касационната проверка установи наличие на посочените в жалбата на подсъдимия Т. процесуални нарушения от съществен характер, изразяващи се в отмяна на първоинстанционната оправдателна присъда и осъждане на подсъдимия при липсата на съответен протест с искане за осъждането му, което е в противоречие с императивната разпоредба на чл.336, ал.4 от НПК.

Въззивният протест срещу оправдателната част на присъдата на районния съд е бил подаден от прокурор при Районната прокуратура – гр. Пазарджик , който е изготвил обвинителния акт по делото срещу тримата подсъдими и първоначално го е внесъл в РС - гр. Пазарджик , пред който съд е било образувано нохд №466/2019 г. по описа на същия съд. С определение на съдия от РС-гр. Пазарджик съдебното производство по същото е било прекратено и делото е било изпратено на ВКС за промяна на местната подсъдност. С определение на на ВКС, 2-ро НО № 38/01.04.2019 г. по нчд № 291/19 г. е била променена местната подсъдност на делото, на осн. чл. 43, т.1 от НПК и същото е било изпратено на СРС за разглеждане и решаване. Пред СРС е било образувано н.о.х.д. № 5725/2019 г. по описа на същия съд и в съответствие с промяната на местната подсъдност, с която се променя и местната компетентност на прокурора да участва в съдебното производство, пред СРС е участвал прокурор от СРП, с оглед принадлежността му към тази прокуратура, която се явява съответна на съда, на който делото е местно подсъдно.

Съгл. чл. 46 от НПК прокурорът участва в съдебното производство като държавен обвинител. В чл. 144, ал.1 от ЗСВ са уредени правомощията на прокурора да ръководи разследването като наблюдаващ прокурор и да участва при разглеждането на делото в съдебно заседание. Съгласно чл. 144, ал. 2 от ЗСВ при невъзможност на наблюдаващия прокурор да участва в съдебно заседание, административният ръководител определя друг прокурор, който да го замести. От цитираните законови разпоредби се налага извода, че участие в съдебното производство по наказателни дела следва да вземе наблюдаващият прокурор от съответната прокуратура на компетентния по правилата на местната и родова подсъдност първоинстанционен съд или друг прокурор от същата прокуратура, определен да го замести от административния ръководител при условията на чл. 144, ал. 2 от ЗСВ. Когато наблюдаващият прокурор не е част от съответната на местно компетентния съд прокуратура и той е изготвил обвинителния акт по делото, той може да участва в съдебното производство само при условията на чл. 147 от ЗСВ, когато е командирован по съответния ред за участие в конкретното наказателно производство. С оглед изложеното, съответен прокурор за участие в съдебно заседание, което включва като функционална компетентност поддържане на обвинението и подаване на протест е както прокурор от съответната на съда прокуратура, така и прокурор от друга прокуратура, за когото е издадена командировъчна заповед относно участието му в разглеждането на делото при условията на чл. 147 от ЗСВ.

В задължителната съдебна практика, ТР № 1/1999 г. на ОСНК на ВКС е прието тълкуването, че прокурорите имат местна, предметна и функционална компетентност, която отговаря на структурата на съдилищата, към които е изградена всяка прокуратура и правомощията на прокурорите са в съответствие с техните функции и нивото на компетенции на прокуратурата, към която са назначени. Упражняването на предметната и функционална компетентност на прокурора е ограничено в рамките на местната компетентност на прокуратурата, от чието име той действа, тъй като отделният прокурор е оправомощен да изпълнява само функциите на прокуратурата, в която работи. В този смисъл правото на прокурора от районна прокуратура да подава протест срещу присъда на районен съд, част от функционалната му компетентност, може да бъде упражнено само в рамките на местната компетентност на съответната районна прокуратура, към която е назначен, т.е. пред местно компетентния да разгледа делото районен съд. Това изключва възможността прокурор от една районна прокуратура да подава протест срещу присъда на районен съд от друг съдебен район, който е различен от района й на действие, тъй като това правомощие е в зависимост от местната компетентност на прокуратурата, която е съответна на тази на съда.

Цитираното тълкуване е актуално и при сега действащата нормативна уредба, закрепена в чл. 126, ал. 1 от Конституцията на Република България, съгласно която структурата на прокуратурата на РБ е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела. С изменението на чл. 136, ал. 1 от ЗСВ (изм. и доп. с ДВ бр.6 от 21 януари 2025 г.) не се променя принципът на съответствие между структурата на съдилищата и структурата на прокуратурата, който съгл. тълкувателно решение на КС № 14 от 26 юли 2024 г. по к.д. № 10/2023 г. е от „конституционен ранг и отклоненията от него са принципно възможни, но изискват наличието на конституционно основание, което налага отклонението“. / тълкуването е дадено по повод фигурата на прокурора, разследващ главния прокурор, регламентиран с чл. 136, ал.2 от ЗСВ, за който е посочено, че особеното при него и при европейските делегирани прокурори по чл. 136, ал.8 от ЗСВ е, че са специализирани подразделения вътре в рамките на прокуратурата и не съответстват на структурата на съдилищата/.

При наличните по делото данни, че протестът и допълнението към него срещу присъдата на СРС са изготвени и подадени от прокурор при РП - Пазарджик, който независимо че е изготвил обвинителния акт по делото не е участвал в съдебното производство при условията на чл. 147 от ЗСВ, се налага извода, че депозираният протест е недопустим като подаден от лице, което няма право на протест по смисъла на чл. 323, ал. 1, т. 3 от НПК.

В конкретният случай компетентен да подаде протест срещу присъда, постановена от СРС е прокурор от структурата на СРП, както и прокурор, командирован при условията на чл. 147 от ЗСВ, за да участва по конкретното наказателно производство пред СРС. Протестът на прокурора при РП - Пазарджик, който е изготвил обвинителния акт по делото срещу присъдата на СРС, без да е бил командирован за участие в съдебното производство пред този съд е подаден от лице, което няма право на протест, тъй като това право е извън правомощията на РП – Пазарджик в рамките на предоставената й местна компетентност, която не се отнася до делата, които са местно подсъдни на СРС, /с промяната на подсъдността на делото на осн. чл. 43, т.1 от НПК, съдът на който делото е възложено за разглеждане придобива местна компетентност на това основание/ поради което е недопустим и не подлежи на разглеждане.

С оглед изложеното, след като е постановил осъдителна присъда срещу подсъдимия Т. по недопустим протест на прокурор, който не разполага с право да протестира присъдата на СРС, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в накърняване правата на същия подсъдим в процеса и в частност на забраната за влошаване на неговото положение, поради което въззивната присъда подлежи на отмяна в тази й част.

Допуснатото процесуално нарушение е рефлектирало и върху процесуалните права на другите двама подсъдими, които със същата въззивна присъда са били признати за виновни в това да са извършили престъплението по чл. 129 от НК в съучастие с подсъдимия Т., като осъждането им е постановено без наличието на допустим съответен протест от прокурора срещу първоинстанционната присъда, с която те са били оправдани по това обвинение. Този процесуален порок на въззивната присъда налага цялостната й отмяна по отношение и на тримата подсъдими и връщане на делото на СГС за ново разглеждане в цялост от друг съдебен състав на същия съд.

Това е така, тъй като правомощията на ВКС по правото могат да бъдат упражнени само в рамките на установените от решаващите съдилища фактически положения, които в касационното производство по гл.23 от НПК не могат да бъдат променяни/ с изключение на хипотезата по чл. 354, ал.5, пр.2 от НПК, която в случая е неприложима/. Съгласно приетите от въззивния съд нови факти, тримата подсъдими са участвали съвместно в извършването на процесното деяние, което фактическо положение е несъвместимо с правомощията на ВКС по чл.354, ал. 1, т.2, вр. чл. 24,ал.1, т.1 от НПК за оправдаването им по обвинението в съучастие с подсъдимия Т.. В рамките на установените от въззивния съд факти тези правомощия не могат да бъдат упражнени в настоящото касационно производство и това налага отмяна на присъдата на въззивния съд и спрямо тях.

Въззивната присъда, постановена спрямо подсъдимите Б. Д. и П. Д. следва да бъде отменена в цялост, а не само по отношение осъждането им за съучастие с подсъдимия Т., тъй като въззивното производство е било образувано по техни допустими жалби срещу осъдителната част присъдата на СРС, тъй като със същата присъда те са били оправдани по обвинението за съучастие с този подсъдим. В хода на въззивното производство градският съд е следвало да упражни правомощията си за отмяна или изменение на присъдата на СРС само по депозираните от двамата подсъдими жалби срещу осъдителната част на присъдата, тъй като в оправдателната й част не е бил сезиран надлежно с допустимо оплакване. В противовес с правомощията си в хода на въззивната проверка съдът е уважил недопустимия протест на прокурора за осъждането на подсъдимите Б. Д. и П. Д. по обвинението в съучастие с подсъдимия Т., след което е преценявал основателността на въззивните им жалби в съответствие с това осъждане, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в накърняване на процесуалните им права по чл. 336, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК.

С оглед изложеното и предвид правомощията на ВКС по чл.347, ал.2 от НПК въззивната присъда следва да се отмени в цялост и за необжалвалите подсъдими, тъй като основанията за това са в тяхна полза, и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на СГС от стадия на съдебното заседание.

В случая не е необходимо връщане на делото от стадия на извършване на проверка за допустимост на въззивния протест и за изпълнение на процедурата по чл. 323 от НПК, тъй като с настоящото касационно производство е реализирана проверката на въззивния протест и е ревизирано становището на СГС за неговата допустимост. Настоящата касационна проверка установи, че протестът на прокурора от РП-Пазарджик е подаден от лице, което няма право на протест, поради което е недопустим и не подлежи на разглеждане. След връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС, въззивното производство следва да продължи само по въззивните жалби на подсъдимите Б. Д. и П. Д., които са валидно подадени от лица, които имат право на жалба и в срока за обжалване на присъдата на СРС.

Водим от горното и на осн. чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивна присъда № 63/13.05.2025 г. на Софийски Градски съд, постановена по в.н.о.х.д. № 7470/2024 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СГС, който да се произнесе по въззивните жалби на подсъдимите Б. Д. и П. Д..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: