Потвърждаване на осъдителна присъда за държане на марихуана с цел разпространение

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * необоснованост * неоснователност на касационна жалба

Р Е Ш Е Н И Е

№ 51

гр. София, 18.06.2021г.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева

ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева

Петя Шишкова

в присъствието на секретаря Илияна Рангелова и прокурора от ВКП Галина Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 181 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от подсъдимия Н. И. К. срещу решение № 295 от 27.11.2020г., постановено по ВНОХД № 1154/20г. по описа на Софийски апелативен съд, с което присъда № 97 от 11.08.2020г. по НОХД № 1085/20г. на Софийски градски съд е изменена, като е оправдан по обвинението за осъществяване на продължавано престъпление и е намален изпитателният срок, за който е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода от четири на три години. Първоинстанционната присъда е потвърдена в останалата й част, с която К. е признат за виновен в това, че на 03.09.2019г. в [населено място], в[жк], без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – 21.28гр. марихуана на стойност 127.68лв, и на основание чл.354а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5000лв., както и в частта, с която подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за опит за разпространение чрез продажба на високорисково наркотично вещество.

В жалбата се твърди, че е допуснато нарушение на закона и се иска отмяна на решението, оправдаването на подсъдимия за част от предмета на престъплението, преквалифициране на деянието по отношение на останалата част в престъпление по чл.354а, ал.5, вр.ал.3 от НК, и освобождаването му от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК. Анализират се подробно събраните доказателства и се прави извод за недостоверност на показанията на двамата полицейски служители и св.Б..

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата. Счита, че след като не е съобразил липсата на дактилоскопни следи по веществото, намерено в лекия автомобил, и е кредитирал показания, които са противоречиви и изхождат от заинтересовани свидетели, съдът е достигнал до неправилни изводи относно авторството и специалната цел на деянието.

Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Подсъдимият се признава за виновен само за държане на веществото, иззето от апартамента му и моли решението да бъде изменено в този смисъл.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Жалбата е неоснователна.

По своето съдържание доводите на подсъдимия и защитника му се свеждат до оспорване обосноваността на въззивното решение. Касационният съд многократно е имал повод да подчертае, че не разполага с правомощия да проверява необосноваността на съдебния акт. Изложените аргументи могат да бъдат разгледани единствено в контекста на процесуалните изисквания за правилно формиране на вътрешното убеждение относно фактите, включени в предмета на доказване, и задължението на въззивния съд да отговори изчерпателно на съществените доводи в подкрепа на защитната теза. За настоящата инстанция съществува забрана за приемане нови фактически положения. Проверката за нарушение на материалния закон се осъществява чрез приложението му единствено към фактите, установени от инстанциите по същество при спазване на принципите по чл.13, чл.14, 107, ал.5 от НПК. По посочените съображения следва да се приеме, че релевираното в жалбата основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК не съответства на съдържанието й, което очертава като възможен предмет на касационната проверка наличието на съществени процесуални нарушения, допуснати при събирането, проверката и оценката на доказателствения материал.

Изложените оплаквания пред ВКС са напълно идентични със сочените във въззивната жалба. Те са обсъдени и мотивирано отхвърлени от Софийския апелативен съд с аргументи, които настоящият състав споделя.

Фактическият извод за авторството на деянието по първия пункт от обвинението се базира на годни доказателства и доказателствени средства, събрани и проверени в пълно съответствие с процесуалните изисквания. Съдът е съобразил показанията на тримата свидетели-очевидци, веществените доказателства, протоколът, с който инкриминираното вещество е приобщено и експертното заключение за съдържанието му. Всички възражения срещу достоверността на свидетелските показания са отхвърлени мотивирано след задълбочен анализ.

По отношение на полицейските служители Г. и Ц. апелативният съд не е допуснал нарушение на забраната по чл.118 от НПК. Положил е дължимите процесуални усилия да изследва разположението и разстоянието между трите автомобила – служебният, на св.Б. и на подсъдимия, за да прецени възможността свидетелите да възприемат обстоятелствата от значение за делото. Установил е при какви условия са наблюдавали действията на подсъдимия след качването му в автомобила на св.Б.. Показанията на св.Г. и св.Ц. са съпоставени помежду им, както и с показанията на св.Б., при което не е установено наличие на противоречия. Подробно са анализирани разминаванията в някои детайли, и е изяснено, че се отнасят до незначителни подробности, които свидетелите не са запаметили добре, тъй като са ги преценили като несъществени, и които не променят извода за авторството.

Неоснователно е и оплакването за недостоверност на показанията на св.Б.. Защитникът поддържа, че свидетелят има интерес да твърди, че марихуаната е държана от подсъдимия, за да снеме отговорността от себе си. Тази теза е несъстоятелна. Като заявява, че полицейските служители са пристигнали в момента, в който се е опитвал да придобие високорисково наркотично вещество, св.Б. всъщност не се оневинява, а напротив, се самоуличава в извършването на престъпление. Други обстоятелства, които биха го мотивирали да набеди К. не се установяват и не се сочат в жалбата. Ползвайки заключението на допълнително назначена съдебно-психиатрична експертиза, въззивният съд е проверил свидетелската годност на Б. и мотивирано е изключил възможността да дава недостоверни показания поради нарушения във възприятията или паметта.

Показанията на тримата очевидци са съпоставени и с местонахождението на иззетия пакет с наркотично вещество, което съответства на позицията на подсъдимия в автомобила, а не на тази на водача.

Аргументите на касатора във връзка с обстоятелството, че дактилоскопната експертиза не е установила следи от К., също са получили убедителен отговор. Липсата на годни за съпоставка отпечатъци не доказва, че подсъдимият не е държал пакета с марихуана.

Във въззивното решение са изложени надлежни мотиви и относно специалната цел на държането, представляваща елемент от субективния състав на престъплението. Правилно и в съответствие със събраните доказателства тя е изведена от безспорно установения факт, че подсъдимият е задържан в момент, когато се е опитвал да продаде част от веществото на св.Б. за 30лв. В подкрепа на извода, че марихуаната е била предназначена за разпространение, съдът е изтъкнал и данните за извършвани предходни продажби от К., като се е позовал конкретно на показанията на св.Б., че в миналото се е снабдявал с наркотици по този начин поне два пъти, както и на показанията на полицейските служители относно причината да бъде провеждано наблюдение.

При горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, прецени, че въззивното решение не подлежи на отмяна или изменение, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК,

Р Е Ш И :

Оставя в сила решение № 295 от 27.11.2020г. по ВНОХД № 1154/20г. на Софийски апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.