Определяне на справедливо обезщетение за травма от дупка на пътя

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60313/21 г.

София, 08.02.2022 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

при участието на секретаря Д. Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 937 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение от 25.06.2021 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Столична община на въззивно решение № 12237/03.11.2020 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в.гр.д. № 533/2020 г., с което е потвърдено решение № 6246/23.08.2019 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 9055/2018 г. в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на В. М. Й. на основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от 35 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпил на 5.05.2016 г. в 8,25 ч. инцидент в [населено място], на спирката на [улица], при слизане от трамвай № 10 – стъпване в дупка на пътното платно, при което последвало двуглезенно счупване на десния глезен и сумата от 1 321,27 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от инцидента, заедно със законната лихва върху главниците от 5.05.2016 г. до окончателното изплащане.

Касационното обжалване е допуснато по въпроса за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос, съобрази следното:

Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази с практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, обективирана в решения по чл.290 ГПК, вкл. и посочените от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, с която е преутвърдено действието на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и са доразвити неговите постановки съобразно новите социални и икономически отношения. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства – характер и степен на увреждането, обстоятелствата, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински интервенции, перспективата и трайните последици, вкл. външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си дейност и да се социализира, икономическата обстановка в страната и др. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат на вредоносното действие. Неимуществените вреди са индивидуално определяеми и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. В понятието „неимуществени вреди“ се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, в това число и негативните изживявания на лицето, в резултат на причинения от увреждането социален дискомфорт. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, които са относими към релевантните факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. За да формира законосъобразно извод за конкретното проявление на претендираните неимуществени вреди, съдът следва да съпостави относимите обстоятелства, без да отдава изолирано значение на едни от тях за сметка на други и при определяне на обезщетението по размер винаги да държи сметка за обществения критерий за справедливост, тъй като аналогични случаи следва да се обезщетяват равностойно.

Касаторът – ищец релевира оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон – чл.52 ЗЗД, на процесуалния закон, както и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че в конкретния случай инцидентът не е в резултат на неизправността на пътната настилка, а в резултат на подхлъзване от пострадалата при слизане от трамвая. На следващо място се поддържа, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано по размер и не е съобразено с конкретно получените увреждания и с практиката на съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при подобни увреждания.

Ответникът по жалбата, чрез пълномощника си адв. Ч., в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК и в открито съдебно заседание излага доводи за неоснователност на сочените основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Релевираните касационни доводи са частично основателни.

Дадената от въззивния съд правна квалификация на исковете – по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, както и изводът му, че са налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ ангажиране отговорността на възложителя на работата за вреди, причинени от негови служители при или по повод на възлагането, са правилни. При съобразяване на заключението на вещото лице правилно съдът е приел за неоснователни възраженията на ответника, че увреждането е настъпило поради подхлъзване на стъпалата на трамвая, а не поради стъпване в дупката на пътя. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е посочил конкретно установените обстоятелства: тежестта на травматичното увреждане; продължителността на възстановителния период; необходимостта от чужда помощ през този период; причинените на ищцата болки и страдания; възрастта на пострадалата; медицинската прогноза, както и липсата на остатъчни увреждания. За решаващият съд обаче съществува задължение не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на изложените релевантни обстоятелства, в това число като изходи от понятието за справедливост и да даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди. Обосновка в решението на това, какво е съдържанието на тази справедливост, довела до извод за остойноствяване на претърпените вреди до присъдения размер за пострадалия обаче отсъства. Справедливостта трябва да почива на анализа на фактите, за да се осъществи целта на закона – постигане на съответствие между установената неимуществена вредя и нейния имуществен еквивалент.

Съобразно изложеното по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение от 35 000 лв. е необосновано завишен. Принципът на справедливостта включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания. При съобразяване от една страна на тежестта на полученото травматично увреждане, наложило извършването на две оперативни интервенции, с интензивни болки непосредствено след травмата, в първите 10-15 дни след първата оперативна интервенция и в началото на раздвижването след втората операция и общият възстановителен период - над осем месеца, а от друга страна - благоприятният възстановителен процес, липсата на остатъчни трайни увреждания и възможността на увреденото лице да продължи трудовата си дейност и да се социализира, при съчетано прилагане на критериите „продължителност на болките и страданията“ и „последици от получените увреждания“, настоящи състав при съобразяване на съществуващите в страната обществено икономически условия към момента на увреждането приема, че обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. е справедливо и достатъчно.

Ето защо, въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която касаторът е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до присъдените 35 000 лв. и в тази част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, разноските по делото следва да бъдат определени окончателно от настоящата инстанция. Ищцата е направила разноски за държавна такса, депозит за СМЕ и за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, които са в общ размер на 7468,86 г., а пред въззивната инстанция – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 5 325,00 лв. Съобразно изхода на спора, на ищцата се дължат разноски за първата инстанция в размер на 3 097,37 лв., а за въззивната инстанция – в размер на 2 208,31 лв., поради което решението на въззивният съд следва да бъде отменено в частта, с която като е потвърдено решението на първата инстанция, на ищцата са присъдени разноски за разликата над 3 097,37 лв., както и в частта, с която са й присъдени разноски за разликата над 2 208,31 лв. за въззивната инстанция.

Съобразно изхода на спора на ответника се дължат разноски за първата и за въззивната инстанции в общ размер на 541,98лв., от които са му присъдени само 170 лв., поради което ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разликата от 371,98 лв.

За касационната инстанция касаторът-ответник не претендира разноски. На насрещната страна се дължат сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция съобразно изхода на спора, които са в размер на 2 935,10 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 12237/03.11.2020 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в.гр.д. № 533/2020 г. в частта, с която след потвърждаване на решение № 6246/23.08.2019 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 9055/2018 г., Столична община е осъдена да заплати на В. М. Й. на основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 20 000 лв. до 35 000 лв., заедно със законната лихва от 5.05.2016 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която на В. М. Й. са присъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за първата инстанция за разликата над 3 097,37 лв. и разноски за производството пред въззивната инстанция за разликата над 2 208,31 лв., като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М. Й., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], кантора № ..... – адв. Х. Ч. против Столична община с адрес [населено място], [улица], иск с правно основание чл. чл.49, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до размера от 35 000 лв. – болки и страдания в резултат на настъпил на 5.05.2016 г. инцидент в [населено място] – стъпване в дупка на пътното платно, при което последвало двуглезенно счупване на десния глезен, ведно със законната лихва от 5.05.2016 г. до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12237/03.11.2020 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в.гр.д. № 533/2020 г. в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Столична община с адрес [населено място], [улица] да заплати на В. М. Й., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], кантора № ... – адв. Х. Ч., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2 935,10 лв. - разноски за касационната инстанция.

ОСЪЖДА В. М. Й., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], кантора № .... – адв. Х. Ч. за заплати на Столична община с адрес [населено място], [улица], на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 371,98 лв. - разноски за първата и за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: