Отмяна на арбитражно решение поради липса на изрично упълномощаване за арбитражна клауза

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

№ 70

[населено място], 23.07.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ , в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

при участието на секретаря Лилия Златкова

като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. дело № 2877 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 48 във вр. с чл. 47, т. 2 ЗМТА .

Образувано е по предявен от „Кера Принт София“ ЕООД, [населено място] иск за отмяна на арбитражно решение от 12.08.2019 г. по вътрешно арбитражно дело № 007/2019 г. на Арбитражен съд при Европейската юридическа палата. С решението ищецът е осъден да заплати в полза на ответното дружество „Принт Солюшънс“ ЕООД, [населено място] сума в общ размер 49 953,42 лв., произтичаща от непогасени задължения по фактури за доставка на полиграфически материали главница 49 650 лв и лихви 303,42 лв за периода на забава върху неизплатената парична сума от 01.5.2019 г. до 21.5.2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска и арбитражни разноски в размер на 4 465 лв.

Ищецът, чрез своя управител – В. Х., твърди, че е налице предпоставката за отмяна, предвидена в чл. 47, т. 2 ЗМТА , тъй като решението на арбитражния съд е постановено при липса на компетентност на арбитражния съд, обоснована с липса на писмено сключено между надлежни представители на страните арбитражно споразумение. Ведно с искането за отмяна на решението на Арбитражен съд при Европейската юридическа палата се претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Ответникът „Принт Солюшънс“ ЕООД, [населено място] е изразил становище за неоснователност на предявения срещу него иск. Счита, че с оглед т. 1 от ТР 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д. 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС „само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях“. С процесното пълномощно, с което била сключена спогодбата, били дадени широк кръг правомощия за представителство. Макар и със самостоятелна стойност, арбитражната клауза се сключвала винаги във връзка с евентуален спор по конкретно правоотношение и липсва правна норма, която да изисква изрично поотделно за едното и другото. Поради това, счита, че не е осъществено основанието по чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗМТА.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е допустим. Исковата молба е подадена в преклузивния 3 месечен срок, определен в чл. 48 от ЗМТА срок. Срокът е започнал да тече с връчване на препис от решението на Арбитражния съд, което според данните от арбитражното дело е станало на 14.08.2019 г., видно от известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД.

Вътрешно арбитражно дело № 007/2019 г. на Арбитражен съд при Европейската юридическа палата, решението по което се атакува в настоящото производство, е образувано по искова молба на „Принт Солюшънс“ ЕООД срещу „Кера Принт София“ ЕООД. Претенциите на ищеца в арбитражното производство са били основани на фактури, издадени от „Принт Солюшънс“ ЕООД за извършени от последното доставки на ищцовото дружество на полиграфически материали. Ищецът в арбитражното производство твърдял, че страните са постигнали споразумение на 03.04.2019 г., според което „Кера Принт София“ ЕООД е признало свои задължения към дружеството-ищец и се е задължило да ги заплати на 7 вноски в периода 30.04.2019 г. – 28.06.2019 г. Ищецът е посочил в исковата си молба до Арбитражния съд, че компетентността на арбитража да разреши повдигнатия пред него спор е обоснована в исковата молба с клаузата на чл. 5 от сключеното между страните на 03.04.2019 г. споразумение, предвиждаща всички спорове, породени от това споразумение или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, да бъдат решавани от Арбитражен съд при Европейската юридическа палата.

Ответникът в арбитражното производство - „Кера Принт София“ ЕООД е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил компетентността на арбитражната институция, аргументирайки се с доводи, че споразумението от 03.04.2019 г., в което се съдържа уговорка за разрешаване на спорове от АС при Европейската юридическа палата е подписано не от законния представител на дружеството - В. Х., а от пълномощника – К. Ч., който съгласно представеното по делото пълномощно с рег. № 210 от 15.01.2015 г. на И. И., нотариус с рег. № 384 на НК, с район на действие СРС, е упълномощен да сключва договори с трети лица в рамките на обичайната търговска дейност на „Кера Принт София“ ЕООД.

Видно от представеното пълномощно е, че К. Р. Ч. е бил упълномощен да представлява „Кера принт София“ ЕООД с право да води преговори и сключва с договори трети лица в рамките на обичайната търговска дейност на „Кера принт София“ ЕООД и да приема от името на дружеството фактури, по които е задължено лице и няма право да преупълномощава други лица с отделни права. Видно е, че липсват данни за учредяване на представителство за сключване на арбитражно споразумение. Данни, че К. Ч. е бил упълномощен изрично, респ. е бил натоварен с представителни функции да сключва от името на дружеството арбитражни споразумения, не са ангажирани нито в арбитражното производство, нито в настоящото. Липсват доказателства и за изрично писмено потвърждаване от страна на надлежно представляващи дружеството лица на предприетото от К. Ч. действие по сключване на споразумение от 03.04.2019 г., включващо арбитражна клауза с противната страна.

При тези обстоятелства изводът на Арбитражния съд, постановил решението, предмет на исканата отмяна в настоящото производство, че е компетентен да разреши спора между страните, с който е бил сезиран, не може да бъде споделен. Тази компетентност се определя от наличието на абсолютна процесуална предпоставка, каквато е наличието на арбитражно споразумение. То има формален характер, като разпоредбата на чл. 7, ал. 2 изр. 1 ЗМТА установява императивно изискване споразумението да бъде обективирано в писмен вид. Арбитражната клауза се счита налице при насрещно съвпадане волеизявленията на двете страни, отправени от лица, разполагащи с надлежна представителна власт, когато страните са юридически лица. Арбитражното споразумение, макар и в повечето случаи да се включва в облигационни договори /уреждащи материално правоотношение/, има самостоятелно значение /арг. от чл. 19, ал. 2 ЗМТА /. В теорията и съдебната практика се възприема като процесуален договор, доколкото се свързва с предоставяне разрешаването на възникнал между страните материалноправен спор в компетентност на определена от тях институция извън юрисдикцията на държавните съдилища. Поради това и лицето, сключило такова споразумение от името на юридическото лице, следва да разполага с надлежна представителна власт, дадена му по силата на закона или вследствие изрично писмено упълномощаване. Аргумент в подкрепа на последното се извлича от общата разпоредба на чл. 37 ЗЗД , тълкувана във връзка с чл. 7, ал. 2 изр. 1 ЗМТА . Доводът на ответника, че съгласно разясненията в посоченото Тълкувателно решение 5/12.12.2016 г. по тълк.д. 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, не се изисква изрично упълномощаване, защото законодателят не е предвидил необходимо съдържание на пълномощното, е неоснователен. Предвид специфичния характер на арбитражното споразумение, включващ разпореждане за разрешаване на спор пред арбитражен съд, не може да се приеме, че не следва да има изрична представителна власт за сключване на споразумение с такъв характер.

В случая не е установено лицето К. Ч. да е било изрично писмено упълномощено от представляващия ищцовото дружество да сключи арбитражно споразумение за уреждането на отношения между страните във връзка с възникнал материален спор, произтичащ от сключения от тях договор. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ , която е относима към материалното правоотношение /на която се е позовал ищецът в арбитражното производство и в защитата си срещу иска по настоящото/, е неприложима по отношение на арбитражното споразумение, съществуването, валидността и изпълнението на което се уреждат от правила, различни от правилата, относими към търговските сделки, съдържащи се в материалноправните норми на Търговския закон . Такова разрешение се възприема в практиката на ВКС - решение № 157/11.01.2013 г. по т. д. № 611/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о.; решение № 66/07.07.2014 г. по т. д. № 4036/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о.; решение № 8/08.02.17 г. по т. д. № 1706/16 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение № 223/29.12.17 г. по т. д. № 1507/17 г. на ВКС, ТК, II т. о. и напълно се споделя от настоящия съдебен състав.

Формираният на базата на тези съображения извод за липса на надлежно сключено, съгласно изискването на чл. 7, ал. 2 изр. 1 ЗМТА , между страните писмено арбитражно споразумение налага преценка за неналичие на основания за прилагане презумпцията на чл. 7, ал. 3 ЗМТА , която е предвидена като изключение от посоченото императивно правило. Прилагането на тази презумпция не може да се извършва чрез разширително тълкуване, а само при наличието на конкретно и изчерпателно посочени от законодателя условия - изрично волеизявление на ответника, с което той се съгласява спорът да бъде разрешен от арбитража, сезиран с иска; писмено обективиране на това волеизявление - било с представянето на отделен документ, в който то е направено или писмено отразено в протокола от заседанието на арбитриращия състав или при конклудентно изразени след повдигането на спора пред арбитражната институция потвърждаващи действия, изразяващи се в активно участие в производството без оспорване компетентността й. Наличието на тези условия е и допълнителен аргумент в подкрепа на становището за неприложимост на разпоредбата на чл. 301 ТЗ по отношение на сключено от лице без надлежна представителна власт арбитражно споразумение. Въвеждането на първите две от тях от законодателя е в синхрон с общата разпоредба на чл. 42, ал. 2 изр. 2 ЗЗД , според която за потвърждаване на извършени от такова лице действия се изисква изрично волеизявление от мнимо представлявания, облечено в същата форма, която е предвидена за упълномощаването /в случая - писмена/. В случая видно от данните от арбитражното дело изрично е оспорено наличието на арбитражна компетентност с отговора на исковата молба, отправена до арбитражния съд с конкретно оспорване на представителната власт в представеното споразумение и пълномощно за представителство.

От данните по арбитражното дело е видно, че ответникът /ищец в настоящото производство/ не само не е потвърдил писмено сключеното от негово име от К. Ч. арбитражно споразумение, но и изрично е оспорил валидността на тези действия в депозирания от него писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил и компетентността на арбитражния съд да разгледа повдигнатия пред него спор. При наличието на подаден отговор с възражение за липса на компетентност, обоснована от страната с твърдения за липса на сключена валидна арбитражна клауза, арбитражният съд е задължен да се произнесе по направеното възражение. В случая „Кера Принт София“ ЕООД е подало отговор, в който отговор е направил възражение по реда, предвиден в чл. 20, ал. 1 ЗМТА . При липса на валидно сключено арбитражно споразумение, установимo от посочените писмени доказателства, арбитражният съд е следвало да зачете това възражение като пречка за прилагането на презумпцията на чл. 7, ал. 3 ЗМТА и да се десезира със спора.

Законодателят в чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗМТА е предвидил, че при недействителност на арбитражното споразумение, постановеното въпреки това арбитражно решение подлежи на отмяна по исков ред. В случая се установи наличието на недействителност на арбитражната клауза, инкорпорирана в споразумение относно материалното правоотношение между страните и тази недействителност, води и до липса на компетентност на Арбитражния съд. От липсата на компетентнтост на Арбитражния съд, се извежда и отменяемостта на постановеното от него решение. В случая са установени, наличието на посочените предпоставки за основателност на иска и същият следва да се уважи.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат направените в настоящия процес разноски за производството по отмяна, изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 1 998,14 лв.

Върховният касационен съд на Р. България

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ арбитражно решение от 12.08.2019 г. по вътрешно арбитражно дело № 007/2019 г. на Арбитражен съд при Европейската юридическа палата.

OСЪЖДА , на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Принт Солюшънс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], вх. 1, ет. 1, ап. 2 да заплати на „Кера Принт София“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], бул. „Ц. О.“ № 17А сумата от 1 998,15 лв. - направени разноски за настоящото производство, представляващи заплатена държавна такса.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: