Оставяне в сила на условна присъда за причинена смърт на пешеходна пътека

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * неоснователност на касационна жалба * явна несправедливост на наказанието * непредпазливо причинена смърт

Р Е Ш Е Н И Е
№ 230
гр. София, 19 май 2025 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА и прокурора от ВКП А. Г. изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 285/2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод касационна жалба, подадена от повереника на частните обвинители Н. В. и А. В., срещу въззивно решение № 11/07.02.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 140/2024 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. С жалбата се заявява наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 НПК, като се твърди, че определеното от въззивната инстанция наказание е силно занижено. Неправилно не било съобразено, че деянието е с висока степен на обществена опасност, както с оглед броя и вида на допуснатите нарушения на правилата за движение, така и поради това, че е осъществено на пешеходна пътека. Въззивният съд омаловажил наложените на подсъдимия наказания по административен ред за допуснати от него предходни нарушения на правилата за движение. Определените на подсъдимия санкции не създавали чувство за справедливост и с тях не можели да се постигнат целите на генералната превенция. С оглед на това се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и потвърждаване на първоинстанционната присъда.

В съдебно заседание пред ВКС повереникът поддържа касационната жалба и пледира за уважаването й по изложените в нея съображения. Според него наложеното от въззивния съд наказание, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК, не отговаря на очакванията на обществото за строго санкциониране на подобни деяния, осъществени на пешеходна пътека.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата, с оглед на което прави искане да не бъде уважена.

Защитникът на подсъдимия пледира за оставяне на въззивното решение в сила, поради неговата законосъобразност и справедливост. Съобразени били всички обстоятелства, очертаващи ниската степен на обществена опасност на дееца и по - леката форма на вината, при която е осъществил деянието, като правилно не е даден превес на целите на генералната превенция.

Подсъдимият И. С. Г. в предоставената му последна дума изразява съжаление за случилото се и моли да бъде оставено в сила въззивното решение.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда № 28/16.04.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 225/2024 г., по описа на Окръжен съд - Бургас, подсъдимият И. С. Г. е признат за виновен в това, че на 16.06.2023 г., около 12,45 часа, в гр. Айтос, обл. Бургас, по ул. "Славянска", в района на кръстовището с ул. "Гарова", на пешеходна пътека тип „зебра“, с посока на движение към гр. Бургас, при управление на товарен автомобил - влекач марка „М.“, модел „*****“, с рег. [рег.номер на МПС] , с прикачено полуремарке марка „К.“, модел „****“, с рег. [рег.номер на МПС] , двете собственост на „Н. Г. ****“ ЕООД – [населено място], нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал.1, т.1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, чл. 25, ал.1 ЗДвП и чл. 119, ал.1 и ал. 4 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. В. Б. – В., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 58а, ал.1 НК е осъден на наказание четири години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим на основание чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС.

На основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години.

С присъдата съдът се разпоредил с разноските и веществените доказателства по делото.

Подсъдимият останал недоволен от присъдата и я обжалвал пред Апелативен съд - Бургас. С въззивно решение № 11/07.02.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. 140/2024 г., АС - Бургас изменил първоинстанционната присъда, като оправдал подсъдимия по обвинението за допуснати нарушения на чл. 5, ал.1, т.1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП и чл. 119, ал.1 ЗДвП; намалил размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от четири години на три години; отложил изпълнението на същото на основание чл. 66, ал.1 НК за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила; намалил срока на наказанието лишаване от право да управлява МПС от четири години на три години.

С въззивното решение подсъдимият е осъден да заплати в полза на частните обвинители разноските, направени от тях за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство във въззивното производство в размер на 1500 лева.

Подадената срещу въззивната присъда касационна жалба е допустима, тъй като е депозирана от страна, която има право на това, в законния срок за обжалване и срещу съдебен акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл. 346, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В процесуалния документ, въз основа на който е образувано касационното производство, се твърди, че при определяне на наказанието въззивният съд не е съобразил тежестта на конкретното деяние, предвид на това, че е извършено на пешеходна пътека, както и факта на зачестилите случаи на посочения вид престъпления и завишената обществена нетърпимост спрямо подобен род прояви.

Прегледът на обжалвания съдебен акт не дава основание да се приеме, че при определяне на вида и размера на наказанията въззивният съд е допуснал нарушения на правилата на чл. 36 и чл. 58а НК, както и диспропорция от вида на заявената по чл. 348, ал. 5, т. 1 и т. 2, вр. с ал.1, т. 3 НПК.

Въззивният съд е съобразил, че по делото е проведено съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 НПК, с оглед на което и на основание чл. 373, ал. 2 НПК е определил санкциите съобразно нормата на чл. 58а, ал. 1 НК. При това е обсъдил задълбочено и изключително детайлно всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието. Законосъобразно е преценил, че не следва да бъдат съобразявани само и единствено целите на генералната превенция, изискваща строго санкциониране на подобни престъпни прояви. Вън от съмнение е, че санкцията следва да оказва общопревантивно - възпиращо и възпитателно въздействие, спрямо останалите членове на обществото, особено когато действително е налице значителен ръст на пътните произшествия, причиняващи смърт и тежки увреждания. Всичко това обаче е съобразено от законодателя, който е предвидил по - тежки наказания за случаите, при които общественоопасният резултат е причинен на пешеходна пътека. След като посоченото обстоятелство е елемент от престъпния състав, предвид забраната, визирана в разпоредбата на чл. 56 НК, то не може да бъде отчетено като отегчаващо отговорността при индивидуализиране на наказанието.

Не следва да се игнорира и основната цел на наказанието, която е поправянето и превъзпитаването на дееца. Това изисква да се съобрази обществената опасност на конкретното деяние, предвид начина и механизма на неговото извършване, формата на вината, конкретните условия и обстановка, при които е осъществено, както и индивидуалните характеристики на подсъдимия като личност и като водач на ППС. Въззивният съд прецизно и изключително професионално е преценил всички тези обстоятелства, определящи степента на обществена опасност както на конкретното деяние, така и на дееца.

Отчел е правилно, че деянието е осъществено при усложнена пътна обстановка - интензивен трафик в района на кръстовището, изискваща особено внимание при извършване на маневрата (налагаща поради габаритите на превозното средство навлизане навътре в кръстовището преди да започне да завива надясно), макар и при разрешен зелен сигнал на светофарната уредба, както и проследяване на широк периметър от пътното платно, предвид наличието на други МПС около него. Несъмнено, поради дългогодишния му опит като водач на товарни ППС, описаните особености на пътната обстановка не са били необичайни и неочаквани за него, но не може да не се приеме, че обективно са създали трудности при наблюдаването на платното за движение едновременно и от двете страни на превозното средство. Това само по себе си, както и височината на кабината на влекача, с оглед габаритите на превозното средство, е затруднило /разбира се не изцяло/ подсъдимият своевременно да забележи появата и придвижването на пострадалата по пешеходната пътека. Посочените обстоятелства са отчетени от контролирания съд, който правилно е преценил, че деянието не е осъществено от подсъдимия поради проявено от него самонадеяно и рисково управление на ППС и грубо подценяване на факторите за безопасност. Това му е дало основание законосъобразно да приеме, че деянието е осъществено при по - леката форма на вината - несъзнавана непредпазливост (небрежност) и че престъплението не се отличава с по - висока степен на обществена опасност от други престъпни прояви от същия вид. Законосъобразно въззивният съд е преценил и че по - леката форма на вината следва да бъде отчетена в посока смекчаване на отговорността.

Изключително задълбочено и детайлно въззивната инстанция е обсъдила приложената по делото справка за наложените по административен ред санкции на подсъдимия за допуснати от него предходни нарушения на правилата за движение. Контролираният съд вярно е интерпретирал данните от справката / л. 29 - 30 от възз. реш./, без да подценява вида на нарушенията, техния интензитет и давност, както се твърди от касаторите. Поради това не търпи критика заключението на въззивната инстанция, че за близо тридесет годишния си стаж като водач на ППС, подсъдимият не се е проявил като системен нарушител на правилата за движение, което да налага санкционирането му с по - голяма тежест.

Коректно са отчетени от въззивния съд в посока смекчаване на отговорността всички данни за семейната и трудовата ангажираност на подсъдимия, чистото му съдебно минало, отличната му трудова характеристика като опитен и дългогодишен шофьор на товарен автомобил, коректното му процесуално поведение и изразеното искрено разкаяние и съжаление за случилото се. Правилно е съобразено в същия смисъл и обстоятелството, че за част от нарушенията на правилата за движение, в извършването на които първоначално е бил обвинен, подсъдимият законосъобразно е оправдан, поради отсъствие на причинно – следствена връзка между тях и общественоопасния резултат. Задълбоченият и обективен анализ на всички относими смекчаващи и отегчаващи обстоятелства е довел до правилния извод на контролирания съд за значителен превес на първите, което е обусловило намаляване на размера на наказанието на четири години и шест месеца, което съобразно чл. 58а, ал.1 НК е редуцирано на три години лишаване от свобода. Наложената в този размер санкция отговаря на изискванията за законоустановеност и справедливост, поради което не следва да бъде уважено искането на касаторите за отмяна на въззивното решение в тази част, още по - малко за потвърждаване на първоинстанционната присъда, предвид отсъствието на такова правомощие (арг. чл. 354, ал. 3, т.1 НПК).

Не се споделят и доводите, изложени в касационната жалба, че с отлагане на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по реда на чл. 66, ал. 1 НК не може да бъде постигната общопревантивната цел на санкцията. В посочената разпоредба законодателят е поставил акцент върху целите на специалната превенция - „преди всичко за поправянето на осъдения“. Това изисква съобразяване на онези данни и обстоятелства, които определят степента на обществена опасност на дееца, за да се прецени, какво наказание, не само като вид, но и като начин на изтърпяване, може да доведе до неговото поправяне и превъзпитаване. От значение са тези индивидуални характеристики на подсъдимия, които го разкриват като личност - възрастен, улегнал, семейно ангажиран човек, отличен професионалист на работното си място, отговорен към трудовите си задължения, с критично отношение към извършеното, признаващ и осъзнаващ вината си и тежестта на деянието. Всички тези обстоятелства правилно са оценени от контролираната инстанция като разкриващи потенциал за поправянето и превъзпитаването на дееца, без да се налага ефективно да изтърпи наказанието лишаване от свобода. Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с подробните и добре аргументирани съображения на проверяваната инстанция, изложени във въззивното решение (л. 33 – 36), поради което не намира за нужно да ги повтаря. Законосъобразно е преценено от въззивния съд наличието на всички предпоставки на чл. 66 НК, поради което не се налага намесата на касационната инстанция, чрез реализиране на правомощията й по чл. 354, ал. 3 НПК.

Правилно е определен и срокът на наказанието лишаване от право на управление на МПС, като и в тази част въззивният съдебен акт не следва да бъде коригиран.

В заключение следва да се посочи, че отсъствието на заявеното с жалбата касационно основание обуславя оставянето на въззивното решение в сила.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 11/07.02.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 140/2024 г. по описа на Апелативен съд - Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.