Недопустимост на отмяна по чл. 303 ГПК при иск срещу починало лице

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 543/19.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при участието на секретаря Диана Аначкова, като изслуша докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 668 по описа за 2026 г . и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Образувано е по молба, подадена от И. С. П. и Е. С. С., чрез процесуалния им представител, за отмяна на влязло в сила решение № 20049352 от 20.07.2022 г., постановено по гр. д. № 55859/2018 г. по описа на СРС, 52 състав, с което частично са уважени предявените от „Т. София“ ЕАД против М. Е. А. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.

Молителите - И. С. П. и Е. С. С. се позовават на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Обосновават отмяната на влязлото в сила решение с твърдения, че са наследници на ответника в исковото производство - М. Е. А., която е тяхна баба. Сочат, че с влязло в сила решение № 5807 от 01.04.2024 г., постановено по гр. д. № 62744/2022 г. по описа на СРС, 80 състав съдът е признал за установено, на основание чл. 38, ал. 4 от ЗГР, че на 27.05.2003 г. е починала М. Е. А. – т. е. 15 години преди да бъде образувано исковото производство от „Т. София“ ЕАД. Поддържат твърдение, че към датата на подаване на исковата молба не е била налице абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване и съществуване на процесуалното правоотношение, а именно процесуална правоспособност на посочения ответник. Излагат довод, че поради настъпилата преди завеждане на исковете смърт на наследодателя им и неконституирането им като страна по делото са били лишени от възможността да участват в исковия процес и да се защитят. Правят искане влязлото в сила решение по предявените срещу техния общ наследодател искове да бъде отменено в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Ответната страна – „Т. София“ ЕАД не изразява становище.

Третото лице-помагач на ответника „Т. С.“ ЕООД не изразява становище.

Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведеното отменително основание, приема следното:

Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на неправилни влезли в сила съдебни актове, като основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Предмет на производството за отмяна могат да бъдат само неправилните, но не и недопустимите съдебни актове - извод, произтичащ от изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК отменителни основания, свързани единствено с неправилността на атакувания съдебен акт, както и произтичащ от последиците, визирани в чл. 307, ал. 3 и ал. 4 и чл. 308 ГПК, от успешното провеждане на извънинстанционното производство - отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.

Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предвижда отмяна на влязло в сила решение в следните хипотези: когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Първите две от горепосочените три хипотези за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предполагат нарушение на съдопроизводствени правила, в резултат на което страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана - представлявана е от лице без валидно възникнала представителна власт или от лице с последващо отпаднала, макар валидно възникнала, представителна власт /поради оттегляне, отказ/, в производството в което е постановен актът, подлежащ на отмяна, а при третата хипотеза - въпреки липсата на такова нарушение на съдопроизводствените правила от съда, страната не е могла да участва лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които самата тя или представителят й не са могли да преодолеят /природни бедствия, внезапно заболяване, катастрофа и др./.

В настоящия случай, изложените от молителите обстоятелства не кореспондират с посочените в нормата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт поради нарушено право на участие на страна в делото.

От представеното към молбата влязло в сила решение № 5807 от 01.04.2024 г. е видно, че в производство по реда на чл. 542 ГПК, образувано по молба на И. С. П. и Е. С. С. СРС, 80 състав е признал за установено, на основание чл. 38, ал. 4 ЗГР по отношение на Столична община, че на 27.05.2003 г. е настъпила смъртта на М. Е. А.. Това обстоятелство е отразено и в приложеното към молбата удостоверение за наследници, изх. № Р.-У.-... от ... г. Исковата молба, по която е било постановено влязлото в сила решение № 20049352 от 20.07.2022 г. по гр. д. № 55859/2018 г. по описа на СРС, 52 състав, с посочен ответник – М. Е. А. е било образувано на 21.08.2018 г. От тези констатации следва извода, че ответницата е била починала преди началото на исковия процес. Излагайки съображения по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК в контекста на нарушено право на участие в исковото производство, поради неконституирането им като страна на мястото на починалия преди датата на исковата молба техен наследодател, молителите всъщност навеждат доводи за недопустимост на исковия процес и постановеното по него решение. Дори хипотетично тези твърдения да бъдат счетени като оплаквания за нарушаване на съдопроизводствените правила в хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и съдът да постанови отмяна на влязлото в сила решение те не биха постигнали участие в исковото производство, каквато е целта на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, прокламирана и от самите молители в молбата им за отмяна, а единствено обезсилване на недопустимото въззивно решение и прекратяване на недопустимия исков процес. Това е така, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение, докато в настоящия случай такова не е възникнало, поради което и не би могло да бъде продължено при условията на чл. 227 ГПК. В случай, че бъде възприета тезата на молителите би се стигнало до хипотеза, в която чрез способите на извънинстанционното производство би се отстранил пропуск на страните или съда, който е могъл и е следвало да бъде отстранен в рамките на инстанционния контрол по проверката на допустимостта на съдебния акт, което е недопустимо.

Необосновано е оплакването на молителите, че това е единствената им възможност за защита. Те разполагат с възможности да се защитят срещу започналото принудително изпълнение, в случай че оспорват наследственото си правоприемство или съществуването на задължението на своя наследодател /чл. 429, ал. 2 ГПК, чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, чл. 124, ал. 1 ГПК/.

След като не са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, то молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Четвърто гражданско отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна, подадена от И. С. П. и Е. С. С., чрез процесуалния им представител, на влязло в сила решение № 20049352 от 20.07.2022 г., постановено по гр. д. № 55859/2018 г. по описа на СРС, 52 състав, с което частично са уважени предявените от „Т. София“ ЕАД против М. Е. А. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.