Правомощия на въззивния съд при нередовен граждански иск в наказателния процес

Текстът на акта

Ключови фрази

Изнасилване, представляващо опасен рецидив * прекратяване на наказателно производство в частта за гражданския иск * граждански иск в наказателното производство

Р Е Ш Е Н И Е
№ 481
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурор Николай Любенов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 769 по описа за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалби от служебния защитник на подсъдимия и от повереника на гражданския ищец и частен обвинител.

С присъда № 154 от 25.11.2022г. по НОХД № 760/2022г. Софийски градски съд – Наказателно отделение, 18 състав е признал подсъдимия М. К. А. за виновен в това, че на неустановена дата през месец юни 2017г. в [населено място],[жк], пред вход * на бл. * като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, заедно с малолетния С. Т. Ц. се съвкупил с лице от женски пол - С. В. О. на 12 години като я принудил към това със сила, деянието е извършено от две лица и пострадалата не е навършила 14 години и на основание чл. 152, ал.4, т.1 вр. ал.3, т.1, пр.1 вр. ал.1, т.2 вр. чл. 63, ал.2, т.2 НК и чл.54 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от две години.

Със същата присъда А. е признат за виновен и за това, че на неустановена дата през месец юни 2017г. в [населено място],[жк], пред вход * на бл. * като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, заедно с малолетния С. Т. Ц. извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на С. В. О. на 12 години като деянието е извършено от две лица и чрез употреба на сила. На основание чл. 149, ал.4, т.1, пр.1 вр. ал.2, т.1, пр.1 вр. чл. 63, ал.2, т.2 НК и чл. 54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл. 23, ал.1 НК определил общо най-тежко наказание между така наложените му - две години лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание чл. 69, ал.1 НК, отложил за изпитателен срок от три години.

Съдът осъдил подсъдимия да заплати на С. В. О. обезщетение за претърпени от двете деяния неимуществени вреди в размер на 35 000 лева, отхвърляйки гражданския иск до пълния му предявен размер от 50 000 лева като недоказан.

В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба от служебния защитник на М. А. Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 6 състав с решение № 130 от 10.04.2023г. по ВНОХД № 151/2023г. е отменил присъдата в гражданско-осъдителната част и за дължимата от подсъдимия държавна такса в размер на 1400 лева, прекратил производството в частта относно гражданския иск и потвърдил атакувания пред него акт в останалата му част.

В касационната жалба от служебния защитник на М. А. се сочат касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. Излагат се аргументи, че подсъдимият не е осъществил двете изпълнителни деяния, а дори да бъде прието, че той е извършил инкриминираната в обвинителния акт деятелност, то тя е останала във фазата на опита, от чието довършване А. доброволно се е отказал. За да обоснове явна несправедливост на наложеното наказание, касаторът акцентира върху неразумната продължителност на досъдебното производство, дългогодишния статут на неговия подзащитен като заподозрян, а не обвиняем, липсата на предхождащи деянията осъждания и административни наказания. Предлага на А. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което да се отложи за тригодишен изпитателен срок.

В сезиращата настоящата инстанция жалба повереникът на гражданския ищец и частен обвинител декларира принципното си съгласие с мотивите на съда, чийто акт атакува, но счита, че при разглеждане на делото е допуснато съществено процесуално нарушение, изразимо в недаване указания от страна на първия съд за отстраняване на нередовността в иска чрез разделяне претенциите за нанесени неимуществени вреди от О. за всяко от престъпленията, в чието извършване А. е обвинен. Коментира се и формалният характер на съзряната от Апелативен съд подобна необходимост в разрез с духа на закона, тъй като със своя акт той е потвърдил изцяло осъдителната присъда на подсъдимия в наказателната й част по двете възведени обвинения. Моли касационния съд да отмени обжалваното решение и потвърди изцяло присъдата на Градски съд в нейната гражданскоправна част.

В срока по чл.351, ал.4 НПК е постъпило възражение от служебния защитник.

В съдебно заседание пред настоящия състав повереникът на частния обвинител и граждански ищец поддържа депозираната жалба с изложените в нея съображения.

Защитникът на подсъдимия възпроизвежда доводите си от сезиращия документ. Фокусира се върху продължителността на досъдебното производство, която следва да рефлектира върху редуциране на срока на наложеното на подзащитния му наказание лишаване от свобода.

Прокурорът заявява, че жалбата от служебния защитник следва да бъде оставена без уважение, а тази от повереника - удовлетворена. Според държавния обвинител при вярно установени факти от въззивния състав законът е приложен правилно и са неоснователни исканията съда да възприеме, че извършеното от А. следва да се квалифицира като опит. Наложените му наказания са справедливи като е отчетена и продължителността на наказателното производство.

Подсъдимият М. А. поддържа казаното от своя защитник. При дадената му възможност за последна дума заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбите и в рамките на своите правомощия, прецени, че те са допустими, като тази от служебния защитник на подсъдимия следва да бъде отклонена, а депозираната от повереника на гражданския ищец - уважена.

Въпреки декларираното от защитника нарушение на закона от страна на въззивния състав, по същество аргументите му касаят осъществени процесуални нарушения при анализа на доказателствените източници, стоящи в основата на установената от съда фактология. Всъщност напълно идентични доводи са съдържими и във въззивната жалба и към тях Апелативен съд е проявил адекватно отношение. В съответствие с реално съдържимото във всички доказателствени източници контролираният съд е възприел осъществяване и на двете деяния от страна на подс. А. при наличие и на квалифициращите техни белези. Правилно са разчетени еднопосочните и добросъвестни показания на пострадалата О. и на свидетеля Ц. както за кратковременно, но осъществено проникване от страна на М. А., така и за контакт с уста от нейна страна и половия му орган, при упражнена за тях принуда, което определя и довършеността и на двете изпълнителни деяния. Свидетелствата на пострадалата за тези обстоятелства са неотклонни и в двете фази на процеса при многократно провежданите й разпити, а липсата на детайлизация в някои от тях при разказа й за случилото се логично следва както от немалкия темпорален отрязък между възприемане и възпроизвеждане на събитията, така и от напълно обяснимото желание за изтласкване на спомена за случилото се, за което говори и емоционално проявеното й състояние по време на разпита й пред въззивния съд. Категорично заявеното от пострадалата и от св. С. Ц. /въпреки себепоставянето му чрез показанията си в неблагоприятна светлина/ осъществено съвкупление от страна на подсъдимия с О. и последвала го принуда от негова страна за извършване на фелацио, допълнително се подкрепя и от производните носители на релевантна информация - показанията на свидетелите Х., Д., С., Д., И. и С., пред част от които самият подсъдим и св. С. Ц. разказали за случилото се, удобно спестявайки насилствения му характер. Тези гласни доказателствени източници правилно са интерпретирани от въззивния съд при установяване фактологията по делото и при детайлния отговор на възраженията на защитата, който настоящият състав споделя.

За да развие тезата си за явна несправедливост на наложеното на неговия подзащитен наказание, защитата акцентира на изтеклия период от осъществяване на посегателството до ангажиране на наказателната отговорност на А., сочейки и други смекчаващи я обстоятелства. Всички те са взети предвид от второинстанционния съд и между тях са необремененото му съдебно минало, коректното му процесуално поведение /всъщност дължимо от всяко едно обвиняемо или подсъдимо лице/ и слабият интензитет на упражнената принуда. Те, обаче, следва да бъдат съотнесени към конкретиката на случая - извършено от лице, с което пострадалата се е намирала в близки отношения и на което се е доверявала, от създаденото усещане за сигурност в място, използвано многократно за игри на деца, но с тесни размери, препятстващи реална нейна съпротива. Описаните обстоятелства правилно са разчетени както от въззивния, така и от първостепенния съд, за да фиксират наказание в минималния, предвиден в санкционната част на приложимия материален закон, размер след дължимата редукция, съобразена с непълнолетната към момента на деянието възраст на извършителя. Допълнително смекчаване на наказанията в търсения от защитата смисъл би било проява на прекалена снизходителност.

В атакуваното решение апелативният съд е констатирал нередовност на депозирания пред градски съд иск за конституиране на С. О. като граждански ищец, изразяваща се в неотграничаване на претенцията за обезщетение за претърпени от деянията неимуществени вреди по всяко едно от обвиненията, предявени на М. А.. Първостепенният съд е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес така предявения иск за сумата от 50 000 лева за причинени на О. от страна на подсъдимия неимуществени вреди с деянията, квалифицирани като престъпления по чл. 152, ал.4, т.1 вр. ал.3, т.1, пр.1 вр. ал.1, т.2 вр. чл. 63, ал.2, т.2 НК и по

чл. 149, ал.4, т.1, пр.1 вр. ал.2, т.1, пр.1 вр. чл. 63, ал.2, т.2 НК и с крайния си акт го осъдил да й заплати общо сумата от 35 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди „в резултат на двете престъпления“.

Правилни са разсъжденията на второстепенния съд, че претенцията е следвало да бъде конкретизирана, тъй като не се касае за един, а за два деликта /съобразно обвиненията, предявени с обвинителния акт на подсъдимия/ като в иска ясно следва да бъде посочено дали претендираната сума се отнася към едно от посегателствата или към двете, но с отграничаването им и с визиране на точен размер за всяка една претенция. Към момента на предявяването му пред първостепенния съд искът е бил нередовен, но въпреки това той е приет за съвместно разглеждане от Градски съд без да бъде указано на предявяващия го да изправи недостатъка. Ако бе предприел тези действия първостепенният съд не би влязъл в колизия със запретата в НПК гражданският иск да не става причина за отлагане на делото, тъй като указанието би следвало да се даде в проведеното разпоредително заседание, когато е и преклудиращият момент за произнасяне по такава претенция в наказателния процес. Ако предявилият иска не отстрани сочения от съда недостатък, то именно в съответствие с нормата на чл. 88, ал.2 НПК, компетентният съд не би следвало да допусне за съвместно разглеждане в процеса и граждански иск с неотстранени пороци, рефлектиращи върху допустимостта му. В конкретния случай описаната порочност е констатирана от страна на въззивния съд, но той неправилно е приел, че не притежава правомощия да се произнесе по отстраняването й, а единствено следва да отмени частично присъдата и прекрати производството в гражданско-осъдителната част. Тези действия на Апелативен съд са прибързани, тъй като той притежава възможността да укаже на неизправната страна да отстрани недостатъците в иска, свързани с неговата допустимост. И това се извежда от правилата за разглеждане на гражданския иск в наказателния процес, към които съгласно чл. 88, ал.1 НПК са приложими правилата на НПК, а доколкото няма съответни, се прилага ГПК. По отношение на вече приетия за разглеждане от първия съд граждански иск втората инстанция дължи произнасяне наред с въпросите, касаещи наказателната отговорност на подсъдимия/подсъдимите, но на въпроса за действията на наказателния съд при констатация за нередовност на искова молба пред първия съд наказателният процесуален закон не дава отговор. В този случай се прилагат субсидиарно правилата на гражданския процес.

Вярно е /както вече бе отбелязано/, че съгласно чл. 88, ал.2 НПК гражданският иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело и това се определя от неговия акцесорен характер и приоритета за изследване на наказателната пред гражданската отговорност на подсъдимия от един наказателен съд. Действията, които е следвало да извърши въззивният съд, не биха довели до отлагане на делото, тъй като още в разпоредително заседание по чл. 327 НПК, което е съпоставимо с това по чл. 267 ГПК въззивният съд, наред с останалата дължима преценка, е ангажиран при установяване на нередовност на иска да съобщи на страната /в конкретния случай на гражданския ищец/ да отстрани в едноседмичен срок констатираните пороци и едва след това, при евентуалното им неотстраняване, да прекрати производството в тази му част. Това поведение на въззивния съд не би причинило необосновано отлагане разглеждането на делото, тъй като именно в производството по чл. 327 НПК съдът извършва цялостна преценка по отношение допустимостта на сезиращите го документи, необходимостта от събиране на доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Тази преценка я извършва и въззивният граждански съд в процедурата по чл. 267 ГПК в подготвително заседание, когато именно поверява и допустимостта на жалбата при съответно прилагане на чл. 262 ГПК. Действията по даване на напътствия за отстраняване на констатирани в исковата молба недостатъци не са единствено в приоритета на първостепенния съд и в този смисъл са постановките в Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по Тълкувателно дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, в чиято т.5 изрично е отразено, че част от указанията в т. 4 на Тълкувателно решение №1/2001г. от 17.07.2001г. по дело №1/2001г. на ОСГК на ВКС /относими към настоящия случай/ продължават да са актуални и не са загубили действието си. Съгласно Тълкувателно решение №1/17.07.2001г. на ВКС, независимо, че е постановено при действащия до 01.03.2008г. ГПК, „когато за пръв път се констатират нередовности в исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани“. В унисон с тези указания е и константната практика на Върховния съд, изхождаща от природата на въззивното производство, при което, въпреки че съдът действа при условията на ограничен въззив, той е инстанция по същество. В изпълнение на тези свои задължения трябва да се произнесе по същество на правния спор, респективно по основателността на заявеното във въззивната жалба по оспорване на присъдата в гражданско-осъдителната й част, а това може да стори само при редовно предявен иск. Предоставяйки възможност на ищеца да отстрани констатираната нередност, съдът съответно предоставя възможност и на себе си да се произнесе по същество на претенцията. Указанията, давани от втората инстанция, обаче, следва да бъдат ясно и точно формулирани и съобразени с това, че при уточняване на основанието или петитума на иска, не трябва да се стига до предявяване на нов иск или надвишаване на първоначално предявения размер.

С недаване на указания от страна на въззивния състав по настоящото дело за отстраняване на констатираната нередовност, а отменяйки с решението си атакуваната пред него присъда в гражданско-осъдителната част и прекратявайки в частта относно гражданския иск, Апелативен съд е допуснал нарушение. То може да бъде отстранено при ново разглеждане на делото от друг състав на съда единствено в частта по отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск и следващите от това разноски касателно дължимата държавна такса върху уважената от Градски съд част от него.

Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 130 от 10.04.2023г. по ВНОХД № 151/2023г. на Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 6 състав в частта, в която присъда № 154/2.11.2022г. по НОХД № 760/2022г. на Софийски градски съд - Наказателно отделение, 18 състав е отменена в гражданско-осъдителната част, относно дължимата от подсъдимия държавна такса в размер на 1400.00 лева и в частта, в която производството е прекратено.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг съдебен състав на Софийски апелативен съд от стадия на съдебното заседание.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.

ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 69 към Решение № 481/14.12.2023 г.

град София, 31 януари 2024 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и четвърта година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

при участието на секретаря Илияна РАНГЕЛОВА и прокурора Максим КОЛЕВ, сложи за разглеждане наказателно дело № 769 по описа за 2023 година, докладвано от съдия Димитрина Ангелова.

На именното повикване в 09.25 часа се явиха:

………………………………………..

СЪДЪТ се оттегля на съвещание.

СЪДЪТ, след съвещание и след като изслуша становищата на страните, прецени следното:

Настоящият състав е сезиран с молби от адвокат Н. Т. с искане за произнасяне по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК по влязло в сила решение № 481/14.12.2023 г. по наказателно дело № 769/2023 г. на ВКС - Второ наказателно отделение, с което е отменено решение № 130/10.04.2023 г. по ВНОХД № 151/2023 г. на Софийски апелативен съд - Наказателно отделение, 6 състав в частта относно произнасянето му по приетия за съвместно разглеждане в процеса граждански иск. С решението делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд в отменената изрично визирана част, а в останалата е оставено в сила.

В молбите служебният защитник на М. А. излага възникнали у него затруднения след запознаване с решението, както относно гражданско-правната част на спора, така и относно момента на влизане в сила на присъдата на първоинстанционния съд в наказателно-осъдителната ѝ част.

Настоящият съдебен състав преценява, че настоятелните претенции на защитата за произнасяне на ВКС по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК са допустими, но неоснователни.

Оставяйки настрани недопустимия тон и квалификации в молбите, по същество в тях не се съдържат твърдения за неясноти или противоречия в постановения акт. Възникналите у молителя въпроси са в резултат на негови субективни възприятия за неразбираемост в коментираното съдебно решение.

Кристално ясно е, че делото продължава своето развитие пред друг състав на второинстанционния съд съобразно отменителната част на касационното решение, която включва разглежданата гражданска претенция спрямо М. А.. Изявленията на защитника за невъзможност на Апелативен съд да изпълни предписанията на чл. 267 ГПК не държат сметка за процесуалното развитие на делото и факта, че САС не е сезиран с въззивна жалба от гражданския ищец поради съгласието му с акта на Софийски градски съд, като именно след влошаване на положението му с разглежданото въззивно решение, той е сезирал ВКС, който е уважил претенцията му. Причината за липсата на въззивно обжалване от страна на гражданския ищец е удовлетворението му от отсъждането на първостепенния съд.

След изпълнение на указанията за уточняване на иска, съставът на Софийски апелативен съд ще бъде напълно свободен да се произнесе по него и той не е обвързан с решението на СГС, който се е произнесъл по процесуално неизрядна претенция. В този смисъл изложените разсъждения на защитата относно последиците от решението на ВКС касателно гражданско-правната част на делото, могат да бъдат насочени към състава на Апелативен съд - София, който следва да се занимае с този въпрос при разглеждане на делото по същество, но не са свързани с обективно съществуващи недостатъци в съдържанието на касационното решение.

Заявената от защитника невъзможност да се разбере кой е моментът на влизане в сила на присъдата в наказателно-осъдителната ѝ част не касае неяснота на обективираната в решението воля на съдебния състав, а изисква прочит от страната на чл. 412 НПК. При своето произнасяне касационният съд не взема отношение за момента на влизане в сила на обжалвания акт. Този въпрос е изрично уреден в упоменатата процесуално-правна норма.

Именно към адресатите на коментираното решение - Софийски апелативен съд, Софийски градски съд и Софийска градска прокуратура, които познават и прилагат закона, служебният защитник може да изложи своите притеснения в подходяща форма и да получи съответен отговор, който не би могъл да бъде даден в производство по тълкуване на акт, ясен по своето съдържание и последици.

В заключение, поставените за разрешаване в това производство въпроси от служебния защитник са в резултат на негов субективен прочит на постановеното решение и не изискват тълкуване, тъй като не се касае за неяснота или противоречие в претендирания за тълкуване акт.

Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на адвокат Н. Т. - служебен защитник на М. К. А. за тълкуване на решение № 481/14.12.2023 г. по наказателно дело № 769/2023 г. на Върховен касационен съд - Второ наказателно отделение.

Определението не подлежи на обжалване.

На служебния защитник адвокат Т. се издаде удостоверение, което да ѝ послужи пред Националното бюро за правна помощ.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.45 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.

СЕКРЕТАР: