Отказ за отмяна на влязло в сила решение по иск срещу ЧСИ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е № 323/13.06.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при участието на секретаря Кристина Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 48 по описа за 2025 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК.

Образувано е по молба на З. К. С. за отмяна на влязло в сила решение № 66 от 11.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1952/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която, като е потвърдено частично първоинстанционното решение № 260360/05.10.2020 г., допълнено с решение № 261310/23.11.2020 г., постановени по гр. д. № 1689/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 21 състав, е отхвърлен предявеният от З. К. С. против частен съдебен изпълнител Д. С. Д. иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 32 110 лв.

Ответната страна – ЧСИ Д. С. Д. – в становище, депозирано чрез процесуалния му представител преди проведеното открито съдебно заседание, прави искане за оставяне без уважение на подадената молба поради нейната неоснователност, тъй като не са налице сочените основания за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Направено е искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.

Третото лице-помагач на ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД не изразява становище.

С определение № 1334 от 19.03.2025 г., постановено по настоящото дело, е прието, че молбата за отмяна е подадена в рамките на предвидения в закона преклузивен срок, от процесуално легитимирано лице и като такава е процесуално допустима, поради което е допусната до разглеждане по същество на наведените в нея основания.

За да се произнесе по основателността на молбата, настоящият състав на Четвърто гражданско отделение взе предвид следното:

Производството по гр. д. № 1689/2019 г. по описа на Софийски градски съд, I г.о., 21 състав е било образувано по предявени от ищеца З. С. против ЧСИ Д. Д. кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 441, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 74, ал.1 ЗЧСИ и с чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени и за имуществени вреди вследствие на незаконни изпълнителни действия, предприети от ответника по изпълнително дело № 97/2012 г., по което ищецът е бил длъжник. Ищецът е поддържал, че е претърпял имуществени вреди от предприетата от съдебния изпълнител публична продан на негов имот, като личните му вещи, намиращи се в имота, били изнесени и оставени без надзор, поради което част от тях били изчезнали. В уточнителна молба ищецът е индивидуализирал вещите, както и стойността им, възлизаща на 27 610 лв., като останалите 4500 лв. до пълния претендиран размер на имуществените вреди от 32 110 лв. били присъдени по изпълнителното дело такси и разноски. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, тъй като е приел, че не се установяват незаконосъобразни действия при принудителното изпълнение. При въззивното обжалване на първоинстанционното решение от ищеца във връзка с размера на исковете въззивният съд е приел, че този за неимуществени вреди е бил поддържан за по-малък размер от този, за който първата инстанция се е произнесла, поради което в тази част първоинстанционното решение е било обезсилено като постановено плюс петитум. В останалата му част, с която исковете са били отхвърлени, първоинстанционното решение е било потвърдено. С определение № 1136 от 13.03.2024 г. по гр. д. № 2839/2023 г. състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на З. К. С. срещу въззивното решение в частта, постановена по обективно кумулативно съединените искове за заплащане на обезщетения за имуществени вреди, тъй като е приел, че с исковата молба са били предявени множество обективно кумулативно съединени искове за заплащане на парични обезщетения – такива за репариране на имуществени вреди, изразяващи се в множество „присъдени“ (събрани) такси и разноски по изпълнителното дело – в общ размер 4 500 лв., както и на обезщетения за репариране на имуществени вреди, изразяващи се в стойността на „изхвърлени“ поради незаконосъобразен въвод 45 движими вещи и съвкупности от вещи, всяка от които е на стойност под 5 000 лв. Определението не е било обжалвано, поради което е влязло в сила и съответно в сила е влязло и въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за претендираните имуществени вреди.

С последващо определение по същото дело на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му относно предявения иск за неимуществени вреди. С решение № 548 от 18.09.2024 г., постановено по касационно дело № 2829/2023г., състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС е дал отговор на поставения въпрос, като е приел, че „Съдебният изпълнител не може да върне жалба, поради неизпълнение от страна на жалбоподателя на указанията за внасяне на държавна такса, без да е налице произнасяне с влязло в сила определение на съда по искането на жалбоподателя за освобождаване от тази такса, като ако такова връщане бъде постановено, то е незаконосъобразно“. Съдът е приел, че ответникът - ЧСИ незаконосъобразно е администрирал и върнал, респ. – не е изпратил за произнасяне на окръжния съд подадени от ищеца жалба с вх. № 107283/22.10.2012 г. срещу наложените запор и възбрани, жалба с вх. № 1057/07.01.2013 г. срещу разпореждането за връщането на жалбата с вх. № 107283/22.10.2012 г. и на жалбата с вх. № 1050/07.01.2013 г. срещу разпределението на сумата, постъпила от наложения запор, с което е причинил на ищеца значителни по интензитет неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения и отрицателни емоционални изживявания. В заключение обаче, след като е установил основателността на направеното от ответника ЧСИ възражение за изтекла давност, е приел, че исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.

Молителят в настоящото производство З. К. С. се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК. Обосновава отмяна на влязлото в сила въззивно решение в частта му, касаеща исковете за имуществени вреди с твърдения, че е налице новооткрито доказателство, а именно решение № 548 от 18.09.2024г., постановено по касационно дело № 2829/2023г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение, определение № 1136 от 13.03.2024 г., постановено по същото дело, както и постановление от 03.10.2024 г., постановено по пр. пр. № 2461/2024 г. по описа на Апелативна прокуратура - Пловдив. Твърди също така, че соченото от него решение на ВКС е между същите страни и на същото основание и решението, чиято отмяна иска, му противоречи.

Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение, ГК, ВКС намира, че не са налице сочените основания за отмяна. Съображенията за това са следните:

Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно на страната при постановяване на решението, или което тя, при проявена грижа, не е могла да посочи своевременно. Следва да се посочи, че по смисъла на цитираната разпоредба под нови обстоятелства, съответно нови писмени доказателства следва да се разбират новооткрити, а не нововъзникнали, съответно новосъздадени факти и документи за тях. Предвидената правна защита е за онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. С оглед на това, ако решаващият съд би установил посочените с молбата нови обстоятелства или пък би ползвал представените с молбата за отмяна писмени документи би достигнал до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска.

В този смисъл посочените с молбата за отмяна съдебни актове не покриват изискването на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за новооткрити доказателства, нито пък сочат новооткрити обстоятелства от значение за изхода на делото. На първо място, с определение № 1136 от 13.03.2024 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на З. С. срещу въззивното решение в частта, постановена по обективно кумулативно съединените искове за заплащане на обезщетения за имуществени вреди съдът не се е произнесъл по съществото на спора, поради което този акт не би могъл да промени резултата по иска, предмет на въззивното решение. На следващо място, от формална гледна точка, следва да се посочи, че цитираното определение е постановено в същото производство, в което е постановено въззивното решение, поради което логично то е постановено във времето след самото решение, поради което страната не би могла да се позове на него, като невъзможността да го представи следва от това, че такова производство изобщо не е било образувано към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция.

Във връзка с приложеното от молителя съдебно решение, следва да се посочи, че в съдебната практиката се приема, че поначало съдебното решение не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, освен ако е постановено по преюдициален въпрос и се ползва със сила на присъдено нещо между страните, която следва да бъде зачетена /така решение № 38 от 17.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4935/2013 г., ГК, III г. о./. Документът, на който се основава отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, трябва да удостоверява пряко твърдяното с него новооткрито обстоятелство, за да послужи като причина, която да доведе до отстраняване силата на присъдено нещо на атакуваното решение и да оправдае необходимост от повторно разглеждане на делото. Решението, на което молителят се позовава, касае искът за неимуществени вреди, като в мотивите му съдът е посочил, че са незаконосъобразни действията на ЧСИ при администрирането на подадените от длъжника жалби, а не тези във връзка с проведената публична продан и осъществения въвод във владение на купувача, въз основа на които се претендират имуществените вреди. Приетото в мотивите на решението не се ползва със задължителна сила, а преценката на съда за даден факт не съставлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Представеното от молителя прокурорско постановление, с което е отменено предходно прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 257/2021 г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура - Пловдив, също не обосновава отмяната на влязлото в сила решение. Поначало прокурорските постановления не се ползват със задължителна сила за гражданския съд и изразените в тях фактически и правни изводи не са доказателства в гражданското съдопроизводство. Твърдяното от молителя обстоятелство, че е претърпял имуществени вреди вследствие незаконосъобразно разпореждане от страна на съдебния изпълнител с личните му вещи след осъществената публична продан на имота, в който са се намирали, не би могло да се установи от приложеното постановление, поради което то няма характер на доказателство от съществено значение за делото.

Второто основание, на което се иска отмяната на въззивното решение, е това по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, съгласно което може да се иска отмяна на влязло в сила решение, ако между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него в отделно производство друго влязло в сила решение, което му противоречи. Законът изисква противоречието да е между решения, тоест между диспозитивите им, а не между мотивите им. Според задължителните указания, дадени в т. 5 от ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице противоречие по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК двете съдебни решения следва да формират сила на пресъдено нещо по материалноправни въпроси, включени в предмета на двете дела, по такъв начин, че решенията взаимно да се изключват.

С оглед дадените разяснения, настоящият случай не попада в приложното поле на разпоредбата. Посочените от молителя определение и решение на Върховния касационен съд, IV г. о. са постановени в същото производството, в което е постановено и решението, чиято отмяна се иска. Следва да се посочи, че принципно постановените съдебни актове в рамките на едно и също производство не си противоречат, тъй като представляват фази в неговото развитие, а окончателното съдебно решение е едно и то дава отговор на искането на страната по съществото на правния спор. В настоящия случай, двете решения не дават окончателен отговор на един и същи спорен предмет по различен начин, а се допълват, така че заедно обхващат целия заявен от ищеца с исковата му молба спорен предмет. Със соченото от молителя съдебно решение на ВКС е разрешен окончателно спора във връзка с неимуществените вреди, които ищецът е претърпял във връзка с установено незаконосъобразно администриране на жалби от страна на съдебния изпълнител, докато въззивното решение в частта, в която е влязло в сила и чиято отмяна се иска, касае съединените искове с различен предмет – претърпени имуществени вреди във връзка с други действия на ЧСИ. Тоест предмета на второто решение се различава от този на влязлото в сила, като в решението на ВКС изобщо не са обсъждани действията на съдебния изпълнител във връзка с публичната продан, от които се твърди, че са произтекли имуществените вреди за молителя. Предвид посоченото между решенията липсва идентичност по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

В допълнение следва да се посочи, че отмяната е извънреден способ за защита срещу влезли в сила решения на изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, а не средство за проверка на правилността им, до какъвто резултат се домогва молителят в настоящото производство. Субективното убеждение на молителя, че представените от него документи биха довели до разкриване на нови факти и обстоятелства от значение за производството по чл. 441, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 74, ал.1 ЗЧСИ и с чл. 45 ЗЗД не може да се подведе под нито една от визираните в чл. 303, ал.1 ГПК хипотези.

В заключение: доколкото не са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК, подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените разноски. В представеното писмено становище е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., но доколкото не е представен договор за правна защита и съдействие, установяващ действителното уговаряне на предоставената правна помощ като безплатна, то искането не следва да бъде уважено.

Воден от горното, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на З. К. С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК на влязло в сила решение № 66 от 11.01.2023г., постановено по в. гр. д. № 1952/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която, като е потвърдено частично първоинстанционното решение № 260360/05.10.2020 г., допълнено с решение № 261310/23.11.2020 г., постановени по гр. д. № 1689/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 21 състав, е отхвърлен предявеният от З. К. С. против частен съдебен изпълнител Д. С. Д. иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 32 110 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.