Незаконно дисциплинарно уволнение поради недоказани грешки в прогнозни цени

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 121

гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 1424 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. А. Г., чрез пълномощник адв. Б. В., против въззивно решение № 654/31.01.2025 г., постановено по в.гр.д. № 3024/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което след отменяна на решение № 16762/17.10.2023 г., по гр. д. № 10031/2022 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от С. А. Г. против „Топлофикация София“ ЕАД, [населено място] обективно съединени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ: за признаване на прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата с ответника извършено със Заповед № 2 /12.01.2022 г. на ИД на „Топлофикация София“АД за незаконно и неговата отмяна; за възстановяването на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Ръководител звено“, звено „Анализи и оценка на обекти“, отдел „Контрол и оценка на инвестиционната и ремонтна дейност“, дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“, както и за присъждането на обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното й уволнение за периода от 12.01.2022 г. до 12.07.2022 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че ищцата Г. е работила при ответника, като с Допълнително споразумение към трудов договор № 21001636/15.02.2021 г., е била преназначена на длъжност „ръководител звено“ в централно управление, дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“, отдел „Контрол и оценка на ИРД“, звено „Анализ и оценка на обекти“.

Според представената длъжностна характеристика за длъжността, трудовите задължения на ищцата включват: проучване и събиране на информация за цени на различни стоки и услуги на пазара; определяне стойностите на обектите от инвестиционната програма на дружеството и Програма за присъединяване на нови абонати. Функциите и задълженията се изразяват в: организиране, проверка и изготвяне на разходи при изпълнение на различни видове СМР, извършвани от външни организации по обекти, стопанисвани от дружеството; участие в контрола по изразходването на средствата; контрол по спазване на нормативните актове, участие в подготовката при изготвянето на документация по ЗОП и изпълнението на други задачи. Длъжността е прякото подчинена на ръководител отдел „Контрол и оценка на инвестиционната и ремонтна дейност“. Задачите се получават от него и пред него се отчита изпълнението им. При изпълнение на трудовите си задължения ищцата носи отговорност за: качеството на извършената работа, нарушаване на професионалните задължения и етика; предоставените й задания и документи, както и за спазване на трудовата дисциплина.

В обжалваното въззивно решение е прието, че с процесната Заповед № 2/12.01.2022 г. на изпълнителния директор на „Топлофикация София“АД, на основание чл. 195, ал. 1, чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. първо и т. 7 от КТ, във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7, т. 8, пр. първо, и т. 10 от КТ на С. Г. е било наложено дисциплинарно наказания „уволнение“, като на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение с ответника, затова че при обявени дванадесет броя обществени поръчки, пет от тях били прекратени поради постъпила само една оферта, но надхвърляща прогнозната стойност. При извършване дейността по изготвяне на оценки били взети предвид стойности от предходни сключени договори, без да се отчитат нарасналите цени, което поставяло дружеството пред две възможности: или сключването на договор на по-висока стойност или прекратяване на обществената поръчка. Подобен подход в ситуация на непрекъснато растящи цени на материали и труд водел до ощетяване на дружеството. Средният процент, с който било направено надвишаване на заложените прогнозни стойности бил 15,72 %. Средният процент, с който е налице надвишаване на заложените прогнозни. За три от обектите надвишаването на представените офертни предложения било 121,47 %.

Прието е, че преди налагане на дисциплинарното наказание е била спазена процедурата по чл. 193 КТ: работодателят бил уведомен с доклад вх. № УС-521/02.12.2021 г. за възникналите проблеми с обявените обществени поръчки; на 05.01.2022 г. същият поискал от С. Г. писмени обяснения за посочените в поканата действия и бездействия. Обясненията били дадени на 07.01.2022 г., а заповедта за налагане на дисциплинарно наказание й била връчена на 12.01.2022 г.

Въззивният състав е приел, че спорът между страните е за това дали Г. при изпълнение на задълженията си на ръководител на звено „Анализи и оценка на обекти“ в отдел „Контрол и оценка на инвестиционната и ремонтна дейност“ е спазила трудовите правила при изготвянето на прогнозната стойност по подготвяните обществени поръчки. Посочено е, че по делото не са били представени правила за ценообразуване за изготвянето на прогнозните стойности на обектите, предмет на подготвяните обществени поръчки. На вещото лице по изслушаната ССчЕ била представена методика за оценка на енергийните обекти, но същата била само частично относима към посочените в процесната заповед обществени поръчки. От ангажираните от ищцата гласни доказателства- показанията на св. Ш. и св. А. - бивши служители в същото звено обаче, е прието за установено, че в дружеството- ответник се е работело по определени правила, които свидетелката Ш. определила като „държавни стандарти“, тъй като всички в страната работели по тази методика, а именно: работа по часови ставки, по трудови норми в строителството или по осреднени трудови норми. Според свидетелите, при работата им се използвали Уедрени сметни норми и Трудови норми в строителството, а при изчислението на часовите ставки били вземани данни от счетоводството на дружеството. Според приетото от съда, този начин на работа, като дейност по остойностяване бил траен, тъй като данните за него били изнесени от служители с дългогодишен стаж в дружеството. Индиция за съществуването на правила относими към предмета на дейност за длъжността на ищцата бил и проведения разговор между нея и изпълнителния директор на дружеството, за който свидетелствала св. Д., в който разговор било обърнато внимание на ищцата, че вътрешните правила за остойностяване на обекти, касаещи строителството следвало да бъдат осъвременени.

Правилно въззивният съд е приел за неоснователни доводите на ищцата, че в уволнителната заповед не са посочени обществените поръчки, за които се твърдяло занижено остойностяване. Заповедта съдържа изброяване на дванадесет обявени обществени поръчки, индивидуализирани по обект с кадастрален номер и адрес и специфика на дейност по него. Това изброяване е номерирано. След изброяването изрично е конкретизирано, чрез групиране кои обществени поръчки са прекратени поради несъответствия на техническите предложения на участниците – по т.3 и по т.10 от списъка и кои са прекратени поради надхвърляне на прогнозната стойност в подаденото предложение от участника: тези по т.1, т.6, т.7, т.9 и т.11. За последните пет е посочено и усреднено процента на разминаване в стойностите. Позовавайки се на заключението на ССчЕ съдът е приел, че от дванадесетте проведени обществени поръчки, шест са прекратени поради надвишаване в подадената оферта на прогнозните цени. При обществена поръчка с № 00277-2021-0036 на обект в сграда на [улица] разликата била 8 979,05 лв. При обществена поръчка с № 00277-2021-0034 за обект в сграда в м. „Ботевградско шосе – рамка“ разликата била 9 107,09 лв. При обществена поръчка с № 00277-2021-0035 за обект в сграда в[жк], район „Искър“ разликата била 11 381,09 лв. При обществена поръчка с № 00277-2021-0023 за обект в сграда на [улица] разликата била 8 328,04 лв. При обществена поръчка с № 00277-2021-0052 за обект в сграда в на [улица] разликата била 9 907,32 лв. При обществена поръчка с № 00277-2021-0034 за обект в сграда на [улица]-106 разликата била 30 591,49 лв. посочено е, че ищцата не доказала твърденията си, че причина за разликата били настъпилите инфлационни процеси в страната. За неоснователно е прието и твърдението й, че изготвеното остойностяване следвало да се съгласува с началника на отдел „Контрол и оценка на инвестиционната и работна дейност“ и становището на ръководеното от нея звено не било окончателно.

За да приеме, че искът за признаване на уволнението на ищцата е неоснователен, въззивният съд е направил извод, че установените от работодателя разлики по горепосочените обществени поръчки представляват неизпълнение на трудовите й задължения, тъй като ищцата в качеството си на ръководител на звено „Анализи и оценка на обекти“ произвела некачествена продукция - нарушение на чл. 187, т. 4 КТ. Същата носела отговорност за качеството на извършената работа – раздел IV, подраздел „За резултат от трудовата дейност“, т.1 от длъжностната й характеристика, като некачествената продукция нямала само материален израз, а можело да бъде и интелектуален резултат. Прието е, че тежестта на наложеното дисциплинарно наказание съответства на допуснатите нарушения, тъй като нарушенията на трудовата дисциплина се отнасяли до шест обществени поръчки, като наказанието било обусловено и от размера на констатираните разлики в остойностяването и подадените оферти.

С определение № 4762/22.10.2025 г. по настоящото дело обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, за извършване на проверка за наличие на „очевидна неправилност“ на въззивното решение поради явна необоснованост. Съгласно установената практика, основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани без реална необходимост от анализ. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение и при установените от инстанцията по същество факти.

В случая се констатира явна необоснованост на изводите на въззивния съд за наличие на допуснати от служителя С. Г. нарушения на трудовата дисциплина обуславящи дисциплинарното й уволнение, във връзка с неточно изготвени от звеното, което ръководи, прогнозни стойности на обекти по обявени от дружеството - работодател обществени поръчки /посочени по-горе в мотивите/, доколкото съдът е приел, че остойностяването по тези поръчки от страна на звено „Анализ и оценка на обекти“ ръководено от ищцата е погрешно, съпоставяйки го само и единствено с офертната цена дадена от участник в посочените обществени поръчки, без да са ясни методологията, ценообразуването, стандартите и правилата, по които тези лица са изчислявали стойността на предложените от тях оферти и без да е установено какви е следвало да бъдат прогнозните стойности на същите обекти, според прилаганите в „Топлофикация София“АД правила при остойностяването, т.е без да е установил причините, на които се дължат констатираните разлики между прогнозни и оферти стойности, от които да следва извод, че прогнозните цени са били неправилно изготвени и занижени.

При преценка на посочените в уволнителната заповед действия на ищцата, с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че тези действия не сочат на нарушения на служебни задължения, вменени на служителя с длъжностната характеристика. Следва да се посочи, че разликата между прогнозната и офертната цена предложена от участниците в конкретна обществена поръчка, би могла да се дължи на различни фактори и причини, в т.ч. на различен метод на ценообразуване или най-вече на размера на заложената от участника печалба, в каквато връзка са били и твърденията на ищцата в депозираните пред работодателя й писмени обяснения по чл.193 ал.1 КТ. При липса на доказателства какви е следвало да бъдат прогнозните стойности на обектите по прекратените обществени поръчки според прилаганите правила при остойностяването в „Топлофикация София“АД към датата на изготвяне на оценките от ръководеното от Г. звено, не би могло да бъде направен обоснован извод, че определените от звеното цени са изготвени неправилно. В тази връзка не може да се ползва заключението на ССЕ по делото, тъй като в същото е извършено единствено сравнение между прогнозните стойности при обявяване на поръчките и офертните цени на участниците, без да е установена методологията, стандартите и правилата при които е било извършвано ценообразуването, както от звеното ръководено от ищцата, така й от конкретния участник в поръчката. Самото вещо лице в заключението си /на л.9/ е посочило, че не може да се произнесе по това как са формирани прогнозните цени за всяка една от обществените поръчки описани в заповедта за уволнение, както и дали формирането им отговаря на техническите и технологичните правила при ответника, и че за да се отговори на този въпрос са необходими специални технически знания на вещо лице в тази област. Въпреки това, от страна на ответника- работодател, след приемане на заключението на ССЕ, допълнителни доказателствени искания не са правени. По делото, от първоинстанционният съд е бил съставен и предявен на страните подробен доклад /разпореждане от 09.05.2022 г./, като е разпределена доказателствената тежест спрямо правнорелевантните факти, вкл. че ответникът носи тежестта да докаже законосъобразността на уволнението, респ. че действията на ищцата описани в процесната заповед представляват нарушение на трудовата дисциплина. Тези указания към ответника по смисъла на чл. 146, ал. 2 КТ са били достатъчни от гледна точка на изискуемите от процесуалния закон правомощия на съда в изпълнение на принципа на служебното начало, намиращ се в корелативна връзка с принципа на диспозитивното начало, регламентирани в действащия ГПК, а съдът не е имал задължение да дава допълнителни указания на ответника с какви конкретни доказателства да установяват елемент от фактическия състав на спорното субективно право.

В трайната практика на ВКС: решение № 310/04.11.2014 г. по гр. д. № 795/2014 г., на ІV г.о.; решение № 48/14.5.2012 г. по гр. д. № 447/2011 г. на ІV г.о.; решение № 50263/17.01.2023 г. по гр. д. № 1480/2022 г., на III г.о. и др., се приема, че съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при трудов спор по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ с предмет законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, изцяло в тежест на ответника-работодател е да докаже по делото, че ищецът-работник/служител е извършил изброените в процесната заповед за уволнение дисциплинарни нарушения, и ако не ги е доказал с допустимите по ГПК доказателствени средства следва да се приеме, че уволнението е незаконосъобразно.

В случая, както се посочи, съвкупната преценка на представените по делото доказателства не обуславя извод, че ищцата е извършила действия, които съставляват дисциплинарни нарушения.

Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде частично отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия касационната инстанция следва да постанови ново решение по съществото на гражданско правния спор, с което: исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и т. 3 от КТ вр.чл. 225 ал. 1 от КТ следва да бъдат уважени, като последния от тях за сумата 14 077,48 лв.- представляваща обезщетение за периода от 12.01.2022 г. до 12.07.2022 г. При определяне на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ съдът взема предвид, че след 12.01.2022 г. - на 15.03.2022 г. /съгласно трудовата книжка на ищцата и Справка за приети уведомления/ ищцата е започнал работа при друг работодател. Според заключението на ССЕ, последното брутно трудово възнаграждение, получено от ищцата за пълен отработен месец, преди уволнението е за м.декември 2021 г. в размер на 2 789,21 лв. Т.е. за периода до 14.03.2022 г. се дължи обезщетение, изчислено на база брутното трудово възнаграждение, а за периода от 15.03.2022 г. до 12.07.2022 г. се дължи разликата между брутното трудово възнаграждение и по-ниското възнаграждение от 650 лв. и от 710 лв. Според заключението на ССЕ, така изчисленият размер е 14 077,48 лв., до който размер искът е основателен. Съобразно Закона за въвеждане на еврото в Република България, тази сума трябва да се превалутира в евро, като се присъдят 7197,70 евро. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 19 012,14 лв. /с равностойност 9720,75 евро/, искът е неоснователен и въззивното решение в тази част, следва да бъде оставено в сила.

Предвид крайния изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът по касация дължи и следва да бъде осъден да заплати на касатора претендираните и направени от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата по делото, съразмерно с уважената част от исковете в размер от по 2740,45 лв. за всяка една от трите инстанции /при разноски за адвокатско възнаграждение пред всяка инстанция от 3000 лв., или общо от 8221,35 лв. за трите инстанции. Съобразно Закона за въвеждане на еврото в Република България, тази сума трябва да се превалутира в евро, като се присъдят 4203,51 евро.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, с оглед на отхвърлената част от иска за обезщетение, в полза на ответника се дължат разноски, за всяка една от инстанциите в размер от по 38,93 лв.- за юрисконсултско възнаграждение /определено с оглед на чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.23, ал.1 т.1 от Наредба за правна помощ от 150 лв. и съобразно отхвърлената част от иска/, или общо от 116,79 лв. за трите инстанции. Съобразно Закона за въвеждане на еврото в Република България, тази сума трябва да се превалутира в евро, като се присъдят 59,71 евро.

Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавни такси за водене на настоящото производство на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимите държавни такси и направени от бюджета на съда разноски за експертизи по делото, съразмерно с уважената част от исковете, а именно: по сметка на Софийски районен съд сумата от 369,04 евро - държавна такса и сумата от 238,20 евро – разноски за експертизи /от общо 260,76 евро/, заплатени от бюджета на съда, както и по сметка на ВКС сумата от 199,86 евро - държавна такса /от която 15,34 евро за допускане на касационно обжалване и 184,52 евро- държавна такса за разглеждане на касационната жалба/.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 654/31.01.2025 г., постановено по в.гр.д. № 3024/2024 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените от С. А. Г. против „Топлофикация София“ ЕАД, [населено място]: искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, както и иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.чл. 225 ал. 1 от КТ до размера от 14 077,48 лв. /равняващ се на 7197,70 евро/, и в частта му за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ уволнението на С. А. Г., извършено със Заповед № 2/12.01.2022 г. на ИД на „Топлофикация София“АД, [населено място].

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ С. А. Г. на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Ръководител звено“, звено „Анализи и оценка на обекти“, отдел „Контрол и оценка на инвестиционната и ремонтна дейност“, дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“ в „Топлофикация София“ЕАД, [населено място].

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД, [населено място], с ЕИК[ЕИК] да заплати на С. А. Г., с ЕГН [ЕГН], на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ сумата 7197,70 евро - обезщетение за периода от 12.01.2022 г. до 12.07.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.02.2022 г. до окончателното й заплащане.

ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 654/31.01.2025 г., постановено по в.гр.д. № 3024/2024 г. по описа на Софийски градски съд, в частта с която искът по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ е отхвърлен за разликата над сумата 14 077,48 лв. /равна на 7197,70 евро/ до размера от 19 012,14 лв. /равняващ се на 9720,75 евро/.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД, [населено място], с ЕИК[ЕИК] да заплати на С. А. Г. на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски за трите инстанции в общ размер на 4203,51 евро.

ОСЪЖДА С. А. Г. да заплати на „Топлофикация София“ЕАД, [населено място], с ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски за юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции в общ размер на 59,71 евро.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД, [населено място], с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, както следва: по сметка на Софийски районен съд: сумата от 369,04 евро - държавна такса и сумата от 238,20 евро - разноски за експертизи, и по сметка на Върховен касационен съд сумата от 199,86 евро - държавни такси за касационно обжалване.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.