Определяне на обезщетение за неимуществени вреди при некачествена вода

Текстът на акта

Ключови фрази

9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 9

гр. София, 04.01.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4833 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Касационното производство по делото е образувано по касационна жалба на ищцата Д. Б. М. и насрещна касационна жалба на ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД - [населено място], подадени срещу решение № 205/06.07.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 272/2022 г. на Пернишкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 260075/25.02.2022 г. по гр. дело № 1836/2020 г. на Пернишкия районен съд, ответното дружество е осъдено, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на ищцата сумата 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на неизпълнение на задължение за предоставяне на ВиК-услуги до притежавания от ищцата водоснабден имот, находящ се в [населено място],[жк], [улица], с аб. № 5048174, в периода 18.11.2019 г. - 01.04.2020 г., ведно със законната лихва (обезщетение за забава) от 01.04.2020 г. до окончателното ѝ изплащане; както и сумата 18.61 лв., представляваща също обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 18.11.2019 г. - 30.03.2020 г.; като исковете са отхвърлени до пълните им предявени размери, съответно: за разликата над сумата 500 лв. до сумата 5 005 лв. и за разликата над сумата 18.61 лв. до сумата 37.50 лв.; в тежест и на двете страни са възложени разноски за първоинстанционното производство по делото.

С определение № 1370/31.05.2023 г., по реда на чл. 288 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допуснато само по касационната жалба на ищцата Д. М. – в частта, с която исковете ѝ с правни основания чл. 79, ал. 1, пр. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу ответното дружество са отхвърлени за посочените по-горе разлики над присъдените суми до пълните им предявени размери. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, само по следния, обуславящ правните изводи на въззивния съд относно размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, правен въпрос: задължен ли е въззивният съд при прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички конкретни установени по делото обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и да посочи значението им за определянето на размера на това обезщетение.

Съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 11 и мотивите към нея в раздел II от ППВС № 4/23.12.1968 г., както и съгласно основаната на тях, трайно установена практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК по приложението на чл. 52 от ЗЗД, отговорът на този въпрос е положителен, а именно: Понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано със задължителната преценка от съда на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Техният размер се определя според вида, характера, тежестта, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, се извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики – вид, характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет. Съдът трябва да посочи в мотивите си конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на присъжданото обезщетение за неимуществените вреди. Като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още и общата икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Също съгласно константната практика на ВКС, горното се отнася и за въззивната инстанция, което следва и от разясненията, дадени в мотивите към т. 2 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.

В касационната жалба на ищцата М. се излагат оплаквания и доводи за неправилност на допуснатата до касационно обжалване отхвърлителна част от въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост при определянето на размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не е подложил на оценка всички установени по делото обстоятелства, които са от значение за определяне на реално претърпените от нея вреди, като не е обсъдил в пълнота и доказателствата по делото, в резултат на което неправилно е приложил материалния закон – чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка се сочи, че обезщетението е определено в силно занижен размер, предвид интензитета и продължителността на претърпените неимуществени вреди, като конкретно се изтъква невъзможността за поддържане на лична хигиена от страна на ищцата и членовете на семейството `и, при опасност от зараза с ковид-19, която съвпада с периода на водната криза и на предоставянето от страна на ответника на некачествената услуга – доставяне на вода с изключително влошено качество. Като неправилен се сочи и изводът на въззивния съд, че размерът на обезщетението не следва да се съобразява с инфлационните процеси в страната към момента на присъждане на обезщетението, а същото следвало да е съобразено с момента на неизпълнението по процесния договор. Останалите оплаквания в касационната жалба на ищцата нямат отношение към предмета на допуснатото касационно обжалване, очертан по-горе съгласно определението по чл. 288 от ГПК.

Ответното търговско дружество не е подало отговор на касационната жалба на ищцата, не заявява становище по нея и в откритото съдебно заседание.

Предвид възприетия по-горе отговор на поставения по делото правен въпрос, съдът намира касационната жалба за частично основателна.

В противоречие с цитираната практика (включително задължителна такава) на ВС и ВКС, и в нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 12 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, при обсъждане размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд не е извършил преценка на установените по делото конкретни обстоятелства, релевантни за определянето на този размер. Вместо това, в разрез с правомощията си на въззивна инстанция – такава по съществото на правния спор (а не контролно-отменителна), окръжният съд единствено лаконично е обсъдил „възраженията“ (оплакванията) във въззивната жалба на ищцата относно размера на обезщетението. Това от своя страна е довело и до необоснованост на изводите на въззивният съд, че съгласно свидетелските показания, ищцата била претърпяла „типичните“ морални страдания – притеснение и стрес, като от мотивите към обжалваното решение не става ясно и какво има предвид съдът в конкретния случай под „обичайни по интензитет“ негативни изживявания и „надхвърлящи“ обичайните, каквито – също необосновано е приел, че ищцата не била доказала по делото. Неясни и необосновани са и мотивите на окръжния съд, че размерът на обезщетението от 500 лв. съответствал както на частта от неизпълнения договор, за която ответното дружество отговаря, така и на тежестта на неизпълненото задължение. Посочил е също, че размерът бил съобразен както с интензитета, така и с продължителността на времето, през което са търпени неимуществените вреди, без да обсъди никакви конкретни обстоятелства и в тази връзка. Така допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения и необосноваността на мотивите му относно размера на процесното обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, са довели и до нарушение на материалноправната норма на чл. 52 от ЗЗД, като настоящата инстанция намира за основателно и основното касационно оплакване на ищцата, че присъденият с въззивното решение размер на обезщетението е съществено занижен спрямо действителния размер на вредите. Единственият правилен извод на окръжния съд относно размера на процесното обезщетение е, че същият не следва да се съобразява с инфлационните процеси в страната към момента на присъждане на обезщетението, но и в тази връзка напълно неясно е посочено в мотивите, че размерът следвало да е съобразен „с момента на неизпълнение по процесния договор“.

Тъй като допуснатите от въззивната инстанция нарушения на материалния и процесуалния закон и необосноваността на мотивите `и не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор относно размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде разрешен по същество от настоящата касационна инстанция.

По делото е установено, че в течение на процесния период 18.11.2019 г. - 01.04.2020 г., вследствие на природно явление – суша, в [населено място], където (в[жк]) се намира имотът на ищцата, компетентните държавни и общински органи са въвели ограничителен режим на водоподаването и водоползването, като през част от периода – 21.12.2019 г. - 03.03.2020 г. е било обявено и бедствено положение поради сушата. Установено е също, че поради тези обективни обстоятелства през процесния период ответното дружество не е било във виновно неизпълнение на договорното си задължение за непрекъснатост на водоподаването, но е било във виновно неизпълнение на договорното си задължение за доставяне в рамките на установения режим на годна за питейни и хигиенни нужди вода. На практика водата е била негодна за тези обичайни нужди – била е мътна, с видими частици и отлагания, с жълто-оранжев (ръждив) цвят, а в определени периоди и с горчив вкус. С изключение на инцидентно установено на 01.01.2020 г. повишение над контролните параметри за бактериите ешерихия коли и коли-форми, другото установено отклонение – над допустимото съдържание на манган във водата през периода 13.01.2020 г. - 06.02.2020 г. не е било опасно за човешкото здраве. Показателите относно цвета, мътността и вкуса на водата, обаче не са били приемливи за средния потребител, който разчитайки единствено на своите сетива и житейски опит, не би консумирал вода с ръждив цвят и горчив вкус, а би проявил предпазливост за себе си и децата си. Поради това ищцата и членовете на семейството `и – съпруг и две деца – не са използвали за пиене и за миене доставяната от ответника вода, а се е налагало да ходят да наливат вода в [населено място] и в[жк]на [населено място]. Ищцата е била изключително притеснена и е изпитвала големи затруднения от липсата на вода, притеснявала се е много за децата си и за поддържането на чистотата вкъщи, често плачела. През последните три седмици от процесния период (13.03.2020 г. - 01.04.2020 г.) притесненията на ищцата са се увеличили поради обявеното извънредно положение заради короновирусната пандемия. Ищцата е имала притеснения и че мръсната вода ще повреди електроуредите им – пералня, бойлер, съдомиялна.

При така установените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че през продължителен период от време – пет месеца и половина, ищцата е изпитвала значителни по интензитет негативни изживявания – притеснения, психическо и емоционално натоварване, стрес, тъй като е била лишена от непосредствен достъп до основно човешко благо – годна питейна вода. Съдът отчита, че тези неимуществени вреди ищцата е търпяла като пряко следствие не само от виновното неизпълнение на договорното задължение на ответното ВиК-дружество да доставя до дома `и питейна вода с необходимото качество, а и вследствие настъпилите множество обективни обстоятелства – сушата, довела до въведения от компетентните власти ограничителен режим на водоподаване, обявеното след това бедствено положение, като в края на процесния период са обявени и извънредното положение и противоепидемиологичните мерки срещу ковид-19. Тези обективни обстоятелства имат значителен принос за причиняването на вредите на ищцата, за което допринасяне ответникът не носи отговорност, но от друга страна именно в тази обективно усложнена обстановка доставянето на годна за пиене и хигиенни нужди вода – в ограниченото време от режима, в което ответникът е бил длъжен да прави това, е било от изключителна важност за ищцата и семейството `и, поради което продължителното неизпълнение на това задължение на ответника е увеличавало и кумулирало с течение на времето интензитета на негативните психо-емоционални изживявания у ищцата, като най-висок той е бил през последните три седмици на процесния период, когато спазването на противоепидемиологичните мерки поставяше изключително завишени изисквания за лична хигиена. От съществено значение е именно и характерът на притесненията на ищцата, тъй като те са свързани със задоволяването на елементарни ежедневни жизнени, хигиенни и битови нужди – както нейни, така и на двете `и деца и на съпруга `и. Допълнителни притеснения ищцата е изпитвала и от необходимостта семейството `и да се снабдява с годна питейна вода от други населени места през този продължителен период от време, и то през зимата.

Съобразявайки всичко гореизложено, съдът намира, че справедливият размер на процесното обезщетение възлиза на сумата 1 500 лв., която би репарирала претъпените от ищцата неимуществени вреди и същевременно не би довела до неоснователно обогатяване. При определянето на този размер съдът отчита и общата икономическа среда и стандартът на живот в страната към процесия петмесечен период на увреждането, а именно – че така определеното обезщетение гравитира към трикратния размер на минималната месечна работна заплата (560 лв. за 2019 г. и 610 лв. за 2020 г.), както и към средния общ месечен доход за едно лице (1 770.40 лв. за четвъртото тримесечие на 2019 г. и 1 711.90 лв. за първото тримесечие на 2020 г.). При определянето на този размер на обезщетението съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на ответното дружество да заплати обезщетението, има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди. В тази връзка съдът съобразява и обстоятелството, че към датата на подаването на исковата молба самата ищца е оценявала вредите си на 1 000 лв., като едва в течение на производството по делото е увеличила размера на претенцията си по реда на чл. 214 от ГПК.

По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искът по чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД за обезщетението за неимуществени вреди е основателен до размер от 1 500 лв., поради което следва да бъде уважен и за разликата над присъдената от първата и въззивната инстанция сума от 500 лв. до сумата 1 500 лв. Частичното уважаване на главния иск и за тази разлика от 1 000 лв., налага да бъдат частично уважени и обусловените от него претенции по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД на ищцата, като ѝ бъде присъдено и съответното обезщетение за забава, а именно – законната лихва и върху сумата 1 000 лв., считано от датата на подаването на исковата молба в съда – 01.04.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата 18.89 лв., представляваща разликата над присъденото от първата и въззивната инстанция обезщетение за забава от 18.61 лв. до пълния му предявен по делото размер от 37.50 лв. за процесния период преди подаването на исковата молба – 18.11.2019 г. - 30.03.2020 г. Дължимият размер на обезщетението за забава за този процесен период възлиза на 55.83 лв., но искът по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД е недопустимо да бъде уважен над предявения му размер от 37.50 лв. В останалата му част – за разликата над сумата 1 500 лв. до пълния му предявен размер от 5 005 лв., искът по чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД за обезщетението за неимуществени вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен в тази част.

Предвид гореизложеното, съгласно чл. 293, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, въззивното решение, като неправилно, следва да бъде отменено в допуснатата до касационно обжалване негова част, с която предявените по делото искове по чл. 79, ал. 1, пр. 2 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД са отхвърлени, съответно – за разликата над сумата 500 лв. до сумата 1 500 лв., ведно със законната лихва върху нея, и за разликата над сумата 18.61 лв. до пълния предявен размер от 37.50 лв., като вместо това бъде постановено решение по същество от настоящата касационна инстанция, с което тези искове бъдат уважени за посочените разлики. В останалата допусната до касационно обжалване част, с която искът по чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД е отхвърлен за горницата над сумата 1 500 лв. до пълния му предявен размер от 5 005 лв., ведно със законната лихва върху нея, въззивното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила в тази част.

Предвид промяната на крайния резултат по спора, въззивното решение следва да бъде отменено и в частта му относно разноските по делото (включително чрез постановеното с него потвърждаване на първоинстанционното решение в тази му част), като същите следва да бъдат присъдени както следва:

Ищцата е претендирала и направила разноски за производството пред трите съдебни инстанции по делото в общ размер 6 787.15 лв. (от които: за първата инстанция – 3 376.20 лв., заплатени за държавни такси (250.27 лв.), за адвокатско възнаграждение (1 000 лв.) и за възнаграждения на вещите лица (2 126 лв.); за въззивната инстанция – 890.47 лв., заплатени за държавна такса (90.47 лв.) и за адвокатско възнаграждение (800 лв.); и за касационната инстанция – 2 520.48 лв., заплатени за държавни такси (120.48 лв.) и за адвокатско възнаграждение (2 400 лв.)). Предвид крайния изход на делото, на основание 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК, ответникът дължи и следва да бъди осъден да заплати на ищцата, претендираните и направени от нея разноски за трите съдебни инстанции, съразмерно на уважаваната част (общо за сумата 1 537.50 лв.) спрямо общия размер (5 042.50 лв.) от исковете `и, а именно – сумата 2 069.46 лв.

Ответното дружество е претендирало и направило разноски за производството пред трите съдебни инстанции по делото в общ размер 2 055 лв. (от които: за първата инстанция – 1 000 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение (300 лв.) и за възнаграждения на вещите лица (700 лв.); за въззивната инстанция – 925 лв., заплатени за държавна такса (25 лв.) и за адвокатско възнаграждение (900 лв.); и за касационната инстанция – 130 лв., заплатени за държавна такса (30 лв.), както и определено от съда юрисконсултско възнаграждение (100 лв.)). Предвид крайния изход на делото, на основание 78, ал. 3 и ал. 8 и чл. 81 от ГПК, ищцата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника, претендираните и направени от него разноски за трите съдебни инстанции, съразмерно на отхвърляната част (за сумата 3 505 лв.) спрямо общия размер (5 042.50 лв.) на исковете срещу него, а именно – сумата 1 428.41 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 205/06.07.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 272/2022 г. на Пернишкия окръжен съд, в частта, с която предявените от Д. Б. М. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД - [населено място] искове с правни основания чл. 79, ал. 1, пр. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, са отхвърлени, съответно – за разликата над сумата 500 лв. до сумата 1 500 лв., ведно със законната лихва върху нея, и за разликата над сумата 18.61 лв. до пълния предявен размер от 37.50 лв., както и в частта относно разноските по делото; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, „Водоснабдяване и канализация“ ООД - [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. Б. М. с ЕГН [ЕГН] още и сумата 1 000 лв. (хиляда лева – горната разлика над сумата 500 лв. до сумата 1 500 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на неизпълнение на задължение за предоставяне на ВиК-услуги до притежавания от ищцата водоснабден имот, находящ се в [населено място],[жк], [улица], с аб. № 5048174, през периода 18.11.2019 г. - 01.04.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, представляваща обезщетение за забава на плащането ѝ, считано от 01.04.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 18.89 лв. (осемнадесет лева и осемдесет и девет стотинки – горната разлика над сумата 18.61 лв. до сумата 37.50 лв.), представляваща също обезщетение за забава на плащането на главното парично задължение за периода 18.11.2019 г. - 30.03.2020 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 205/06.07.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 272/2022 г. на Пернишкия окръжен съд, в останалата допусната до касационно обжалване част, с която предявеният от Д. Б. М. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД - [населено място] иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 1 500 лв. до сумата 5 005 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.04.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК, „Водоснабдяване и канализация“ ООД - [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. Б. М. с ЕГН [ЕГН] сумата 2 069.46 лв. (две хиляди шестдесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща разноски за производството пред трите съдебни инстанции по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 и чл. 81 от ГПК, Д. Б. М. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД - [населено място] с ЕИК[ЕИК] сумата 1 428.41 лв. (хиляда четиристотин двадесет и осем лева и четиридесет и една стотинки), представляваща разноски за производството пред трите съдебни инстанции по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: