Отговорност на управител като солидарен длъжник по потвърдено споразумение

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * споразумение

9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 227

[населено място], 30.07.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в публичното заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при участието на секретаря Александра Ковачева, като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№ 2090/23г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Аста трейд“АД Македония срещу решение №3303/21.06.2023 г. по в.гр.д.№13626/21 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №20056482/02.03.2021г. по гр.д.№50096/19г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу К. В. И. обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за осъждането му да заплати на „Аста трейд“ЕООД суми в размер на 10 600 евро – задължение по сключено споразумение от 21.06.2019г., ведно със законната лихва; 1333,20 лв. – обезщетение за забава за периода 23.09.2018г. – 17.06.2019г. и 1100 лв. – разноски по ч.гр.д.№28137/19г. на СРС и по изп.д.№2307/19г. на ЧСИ М. Бъзински и такса за превод на документи на чужд език.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила и поради необоснованост. Касаторът твърди, че с решението си въззивният съд е преповторил изцяло мотивите на първата инстанция, без да подложи на обсъждане и анализ събраните в хода на делото доказателства и без да вземе предвид наведените във въззивната му жалба възражения. Оспорва извода,че сключеното споразумение е подписано от ответника само в качеството му на управител на „Гоу спедишън“ЕООД, но не и в лично качество със солидарно задължаване на физическото лице, като поддържа,че този извод е направен при превратно тълкуване на доказателствата. Излага доводи в обосноваване тезата му за основателност на предявените искове. Претендира отмяна на решението на СГС и уважаване на претенциите му с присъждане на разноски за всички инстанции.

В открито съдебно заседание касаторът поддържа касационната жалба.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът К. В. И. е заявил становище за неоснователност на наведените в жалбата оплаквания срещу законосъобразността на съдебния акт. Прави искане за потвърждаване на решението на Софийски градски съд, като претендира разноски за настоящата инстанция. В откритото съдебно заседание не ангажира представител.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

За да постанови решението си, съставът на Софийски градски съд е приел,че подадената от „Аста трейд“ЕООД срещу първоинстанционния съдебен акт въззивна жалба е неоснователна. Констатирал е,че районният съд е бил сезиран от това дружество с обективно съединени искове по чл.79 ал.1 ЗЗД за осъждането на ответника К. И. да му заплати сума в размер на 10 600 евро, съгласно сключено между тях споразумение от 21.06.2019г., ведно със законната лихва; сума в размер на 1333,20 лв. – обезщетение за забава за периода от 23.09.2018г. до 17.06.2019г.; сума в размер на 1100,00 лв. – разноски, от които 640 лв. – платени държавна такса и адвокатско възнаграждение ч.гр.д. №28137/19г. на СРС, 390 лв. – платени такси и адвокатско възнаграждение по изп. дело №2307/19г. на ЧСИ М.Бъзински и 70 лв. – платена такса за превод на документи от чужд език. Възпроизвеждайки мотивите на първоинстанционния съд, съставът е намерил за правилно посоченото от него, че основателността на предявените осъдителни искове се обуславя от кумулативното наличие на валидно възникнало облигационно отношение между страните, пълно изпълнение на задълженията на страната по споразумението – ищец, размера на вземанията и настъпилата им изискуемост. Отбелязал е,че кредитира заключението на приетата по делото техническа експертиза, от която се установява, че описаната в него електронна кореспонденция между страните не е манипулирана. Приел е,че самият ответник в съдебно заседание изрично е потвърдил, че е участвал в нея и че от нея ясно се установявало, че споразумението е между търговските дружества „Гоу спедишън“ ЕООД и „Аста трейд“ ЕООД. В тази връзка е приел за правилно посоченото от първата инстанция, че от обясненията на ответника, получени по реда на чл.176 ал. 1 ГПК се установило, че ответникът е управител на „Гоу спедишън“ ЕООД, който през цялото време на водената кореспонденция е бил със съзнанието, че се касае за споразумение между двете юридически лица, а впоследствие е разбрал, че се касае за „подвеждащ разговор“ между представител на ищцовото дружество и трето лице на име „господин Д.“, в резултат на който последните се разбрали ответникът да бъде посочен в споразумението и в личното му качество. Констатирал е,че по делото са били събрани показанията на свидетел на ответника, от които се установило, че е присъствал на телефонни разговори, касаещи споразумения между търговските дружества, а не между ищеца и ответника, в лично качество. С оглед тези съображения, въззивният съд е приел за доказано по делото наличието на сключено споразумение между дружествата, но не и между ответника в лично качество и „Аста трейд“ЕООД, от което е извел,че първоинстанционният съд правилно е приел за недоказано наличието на първата предпоставка от фактическия състав – валидно възникнало облигационно отношение по сключено между страните по делото споразумение. Преповторил е съображението на първата инстанция, че поради отсъствието на първата предпоставка от фактическия състав на предявените искове е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки и е заключил,че исковете правилно са отхвърлени като неоснователни. По-нататък въззивният състав е изложил мотиви, които са неотносими към фактологията на делото, тъй като касаят сключен договор за заем, а след това и теоретични съображения защо не обсъжда приетите от него в последното съдебно заседание писмени доказателства на ищцовата страна. В заключение е посочил,че се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд, към които и препраща на основание чл. 272 ГПК.

С определение №614/14.03.2024 г., решението на въззивния съд е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по обобщения от касационната инстанция въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и наведените от страните доводи и възражения .

Отговор на така поставения въпрос е даден в практиката на касационната инстанция, обективирана не само в посочените от касатора ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/13г. на ОСГТК на ВКС и решения по чл.290 ГПК по гр.д.№4744/08г. на І г.о. на ВКС, по т.д.№1106/10г. на ІІ т.о. на ВКС, по гр.д.№5980/14г. на І г.о. на ВКС, по гр.д.№1084/11г. на ІІІ г.о. на ВКС, по гр.д.№1857/10г. на ІV г.о. на ВКС,по гр.д.№4780/18г. на ІV г.о. на ВКС, по т.д.№1115/17г. на І т.о. на ВКС, по гр.д.№2926/16г. на ІV г.о. на ВКС, по гр.д.№4581/14г. на І г.о. на ВКС, но и в служебно известните на състава ТР № 1/04.01.2001г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и решения по чл. 290 ГПК - по гр.д.№ 3973/2008 г. на ІV г.о., по гр.д.№ 748/2011 г. на ІІ г.о., по гр.д.№ 891/2010 г. на І г.о., по гр.д.№ 1318/2010 г. на ІV г.о., по гр.д.№ 761/2010 г.на ІV г.о., по гр. д. № 2184/2015 г. на ІІІ г. о., по гр. д. № 811/2018 г. на ІІ г. о., по гр. д. № 4190/2014 г. на ІV г. о., по т. д. № 2624/2016 г. на ІІ т. о., по гр. д. № 1332/2015 г. на IV г. о. , гр.д.№4564/19г. на IV г.о., по т.д.№1115/17г. на I т.о., по гр.д.№1163/10г. на IV г.о. и др.С нея се приема, че задължението на съда да обсъди всички доводи и събраните по делото доказателства произтича пряко от разпоредбата на чл.121 ал.2 на Конституцията на Република България, съответно чл.5, чл.143, чл.154, чл.235 и чл.236 ГПК, като въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба и отговора, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тези факти за установени, а други за неосъществили се, да съобрази и се произнесе по въведените от страните релевантни за решаването на спора доводи и възражения; отнасяйки установените от него обстоятелства и правоотношения към съответните материалноправни норми, да формира самостоятелни правни изводи за изхода на делото; изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.

Дори когато препраща към мотивите на първата инстанция, с оглед дадената му от законодателя процесуална възможност с разпоредбата на чл.272 ГПК, въззивният съд не се освобождава от задължението конкретно, точно и ясно да посочи какво приема за установено относно фактическите положения, като посочи върху кои доказателства основава приетата от него за установена фактическа обстановка. Мотивите му следва да са ясни и пълни, да изчерпват всички релевантни за спора доводи на страните и да съдържат кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване по делото - в този смисъл разясненията, дадени още в ППВС №7/1959г., са запазили сила.

Видно от мотивационната част от въззивния съдебен акт, в него липсва самостоятелно обсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната пълнота, както и излагане на съображения по наведените от въззивника доводи, свързани с предмета на спора и преценката на доказателствата от първата инстанция. По същество са преповторени мотивите на първоинстанционния съд с направени заключения за тяхната правилност. Решаващият извод на въззивния съд, че ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения срещу него иск, е формиран при игнориране на поддържаните във въззивната жалба възражения на ищеца,че първоинстанционният съд изобщо не е взел предвид обясненията на ответника, дадени по реда на чл.176 ГПК, свидетелските показания на счетоводителя на „Гоу спедишън“ ЕООД Х., както и противоречивото процесуално поведение на ответника; че не е обсъдил и анализирал съдържанието на Viber разпечатките, електронната поща, разменена между страните, и заключението на техническата експертиза, установяваща липса на манипулации както по отношение на тези разпечатки, така и на кореспонденцията по електронната поща; че липсват наведени от ответника възражения за недействителност на споразумението, поради сключването му при грешка или измама, както и липса на съответна реакция от негова страна по повод наложеното обезпечение чрез запор върху личното му имущество – лек автомобил; че липсват каквито и да било доказателства ответникът да е действал само от името на дружеството, но не и от свое име при размяната на кореспонденцията, включваща текста на самото споразумение.

Доколкото при формирането на решаващите си изводи въззивният съд се е отклонил от дадените с посочената съдебна практика разрешения на поставения правен въпрос, които настоящият състав напълно споделя, и е допуснал процесуално нарушение, обусловило крайния изход на делото, решението му се явява неправилно по смисъла на чл.281 т.3 предл.2 ГПК.

Предвид това,че не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, повдигнатият пред настоящата инстанция спор следва да бъде разрешен по същество.

В исковата молба ищецът „Аста трейд“ЕООД е изложил твърдения за извършени от него през 2018г. по възлагане на търговското дружество „Гоу спедишън“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и негов управител е ответникът К. И., фериботни резервации за превози на товарни автомобили /осъществявани впоследствие/, във връзка с които ищецът е издал фактури, в които са начислени съответните възнаграждения; поради неизпълнение от страна на дружеството-длъжник ищецът предприел действия по обезпечаване на бъдещ иск срещу него, като след образуването на обезпечителното производство между страните било сключено споразумение,в което като съдлъжник, солидарен с „Гоу спедишън“ ЕООД встъпил и ответникът К. И.; тъй като поетото от двамата задължение за разсрочено плащане на посочената в споразумението сума от 23 165 лв., включваща 10 600 евро главница с равностойност 20 731,80 лв., 1 333,20 лв. обезщетение за забава и 1 100 лв. заплатени разноски в обезпечителното и изпълнителното производства, не било изпълнено, ищецът предприел действия по обезпечаването на бъдещ иск, предявим срещу съдлъжника К. И., като въз основа на издадената му обезпечителна заповед, образувал изпълнително производство, в което бил наложен запор върху личния му автомобил марка „Ауди“ модел „А8“. Основавайки се на тези обстоятелства, ищецът е предявил иск срещу К. И. за осъждането му да му заплати сумата 23 165 лв. , включваща 10 600 евро /с левова равностойност 20 731,80 лв./ главница, 1 333,20 лв. обезщетение за забава и 1100 лв. разноски, ведно с разноските по обезпечителното производство срещу И. в размер на 1 506 лв. и разноските в исковото производство.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил представеното тристранно споразумение с твърденията,че никога не е участвал в сключването му, не го е подписвал и подпечатвал, както и, че някой е злоупотребил с търговската му фирма, извършвайки търговски действия без негово знание и съгласие. По повод представени от ищеца разпечатки от кореспонденция по Viber, съдържаща изявления за размяна на изготвеното споразумение за подписи по електронна поща, ответникът е изразил становище чрез процесуалния си представител, че не е водил такава кореспонденция с пълномощника на ищцовата страна и не е подписвал никакво споразумение; че телефонният номер, от който е водена кореспонденцията, не е негов, а електронната поща с посочения в разпечатката адрес се ползва от счетоводителя му във връзка с отношенията на дружеството с НАП /последното е изрично опровергано с показанията на разпитания като свидетел счетоводител К. Х./.

В открито съдебно заседание пред първата инстанция са снети от ответната страна обяснения по реда на чл.176 ГПК, с които И. признава,че в началото на 2019г. с процесуалния представител на ищцовото дружество е водил няколко разговора по Viber във връзка със сключването на споразумение между „Аста трейд“ЕООД и управляваното от него дружество „Гоу спедишън“ЕООД за уреждане на задължения на последното към македонското дружество, произтичащи от търговските им отношения, възникнали по повод осъществяваната от последното спедиторска дейност; при предявяването му от съда на приетата по делото разпечатка от кореспонденция, потвърждава, че е участвал в нея, но заявява,че разговорът бил подвеждащ, тъй по уговорки между ищеца и трето лице „г-н Д.“ ответникът бил включен в споразумението и в лично качество.

Така дадените от страната обяснения съдилищата е следвало да съобразят като признание по чл.175 ГПК на неизгодния за нея факт, че между нея и представител на ищцовото дружество са осъществени действия по размяна на кореспонденция по Viber и abv.bg, представена по делото като писмена разпечатка от тази кореспонденция. Това признание е следвало да бъде отчетено, че се потвърждава от представените договор за мобилна услуга и справка от Виваком, както и от заключението на техническата експертиза, от които се установява,че кореспонденцията е осъществена от личния телефонен номер на процесуалния представител на ищеца и от този на ответника, като няма данни съобщенията да са били манипулирани. Видно от съдържанието на разпечатката, ответникът лично е посочил електронен адрес, на който да бъде изпратен текстът на изготвеното от процесуалния представител на македонското дружество писмено споразумение за да бъде подписано – [електронна поща] , който, според извлечението от Търговския регистър, е посочен като електронен адрес на дружеството „Гоу спедишън“ЕООД. Според данните от заключението, споразумението е било изпратено на този адрес във вида и със съдържанието, с което е представено като писмен документ по делото /като тристранно споразумение със задължаване на ответника И. да заплати разсрочено на „Аста трейд“ЕООД солидарно с „Гоу спедишън“ ЕООД задължението на последното, възлизащо в общ размер на претендираната сума от 23 165 лв./ и върнато с положени от името на длъжниците „Гоу спедишън“ЕООД и К. И. подписи и печат на дружеството. Установеното с графическата експертиза, че подписите не съответстват на подписа на ответника и представляващ „Гоу спедишън“ЕООД К. И., не е достатъчно, за да бъде отречена възникналата облигационна връзка между страните по делото с встъпването от страна на ответника в задълженията на собственото му дружество, произтичащи от договорите за извършване на резервации на фериботни услуги. Прилагайки правилата на житейската и правна логика, въззивният съд е следвало да приеме,че след като ответникът признава наличието на така разменената по Viber кореспонденция, сочеща недвусмислено,че на електронния адрес на дружеството е изпратен същият текст на споразумението, от който ищецът черпи правата си срещу него, и не твърди на този адрес да е било получено споразумение, в което да са били посочени като насрещни страни само дружествата, нито ангажира такова като доказателство по делото, се налага логичният извод,че именно процесното споразумение е било върнато като подписано от името както на ответника, така и на дружеството. При наличието на данни,че и на двете места е положен подпис, различен от този на ответника, съдът е следвало да приложи нормата на чл.42 ал.2 ЗЗД, като приеме,че се касае до действия,извършени от лице без представителна власт, а от факта, че в кореспонденцията по Viber се съдържа изрично изявление на ответника за изпращане на подписано споразумение, е следвало да направи извод,че същият е бил наясно с и е потвърдил извършените от негово име действия. Така установеният факт,че ответникът се е съгласил с извършените от негово име действия по подписване на споразумението се подкрепя и косвено от липсата на данни същият да е оспорил наложения върху личното му имущество в обезпечение на бъдещия иск срещу него запор върху лек автомобил, както и от факта, установим от приетото във въззивното производство по реда на чл.266 ал.2 т.2 ГПК влязло в сила на 05.01.22г. съдебно решение по гр.д.№34761/19г. на СРС, че другият солидарен длъжник „Гоу спедишън“ЕООД е бил осъден въз основа на същото тристранно споразумение да заплати на ищеца вземането, в което производство К. И.,в качеството му на представляващ не е оспорил сключването на споразумението и положените от негово име подписи.

Заявеното в обясненията на ответника,че е бил подведен от трето лице, с което не отрича да се познава, е без правна стойност, предвид липсата на предприети от страната действия по унищожаването на споразумението, като сключено при грешка или измама, при предпоставките на чл.28 и чл.29 ЗЗД.

Поддържаният в отговора на касационната жалба довод на ответника,че данните в заключението на техническата експертиза се основават на проверка само в електронната поща на процесуалния представител на ищцовото дружество, но не и в тази на ответника И., не обосновава извод за дискредитиране на заключението на техническата експертиза и приетото по-горе въз основа на него. Същият не е оспорил своевременно заключението, не е навел твърдения за наличие на изпратено от пощата на дружеството писмо с друго съдържание, нито е направил в производството пред първата инстанция искане за извършване на съответна проверка и в неговата електронна поща.

Предвид изложеното, се налага правният извод,че ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения срещу него на договорно основание иск, тъй като е встъпил във валидно възникналия дълг на управляваното и представлявано от него търговско дружество, като се е задължил солидарно с него. Неизпълнението на така поетото задължение при уговорените в споразумението предпоставки /за наличието на каквото и не се спори между страните/ е основание за постановяването на осъдително решение срещу ответника по предявената от ищеца претенция.

Искът, предвид изложеното, е основателен и, като такъв, подлежи на уважаване.

Предвид изхода на делото, ответникът по касация К. И. следва да бъде осъден да заплати на „Аста трейд“ ЕООД Македония разноски за производството пред трите инстанции, както следва: сумата 2621,16 лв. за производството пред СРС, сумата 2063,82 лв. за производството пред СГС и сумата 2934,62 лв. за производството пред ВКС.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение №3303/21.06.2023 г. по в.гр.д.№13626/21 г. по описа на Софийски градски съд

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА К. В. И. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място][жк]бл.223 вх.7 ет.2 ап.107 да заплати на „Аста трейд“ ЕООД ДДС номер МК 4030994219260, седалище и адрес на управление Македония [населено място] [улица] сумата 23 165 лв., представляваща задължение по споразумение от 21.06.2019г., ведно със законната лихва,считано от 29.08.2019г. до окончателното й изплащане; сумата 2621,16 лв. разноски за производството пред СРС, сумата 2063,82 лв. разноски за производството пред СГС и сумата 2934,62 лв. разноски за производството пред ВКС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: