Законност на дисциплинарно уволнение на педагогически съветник за етични нарушения

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. София 19.02.2026 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 12.06.2024 (дванадесети юни две хиляди двадесет и четвърта) година в състав:

Председател : Владимир Йорданов
Членове : Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичян

при участието на секретаря ДИАНА АНАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2209 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 2437/23.02.2023 година, подадена от ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място], срещу решение № 694/23.12.2022 година на Окръжен съд Благоевград, четвърти въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 817/2022 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Благоевград е потвърдил първоинстанционното решение № 283/26.05.2022 година на Районен съд Благоевград, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 2203/2021 година, в частта му, с която по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 2 от КТ, предявени от В. К. А. срещу ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място], е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на А. от длъжността „педагогически съветник“, извършено със заповед № РД-08-499/07.07.2021 година и заповед № РД-09-501/08.07.2021 година на Директора на ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място], на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като В. К. А. е възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност, а ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] е осъдено да и заплати сумата от 1027.27 лева, представляваща обезщетение за разликата от по-ниска платената работа, която е заемала след уволнението, спрямо трудовото възнаграждение, което би получила, ако беше на работа, за периода от 13.07.2021 година до 03.08.2021 година, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В подадената от ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от В. К. А. срещу ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 2 от КТ да бъдат отхвърлени.

Ответницата по подадената касационна жалба В. К. А. е подала отговор с вх. № 6222/15.05.2023 година, с който жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 23.01.2023 година, а подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 2437/23.02.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 1255/19.03.2024 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това може ли да се приеме, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, обуславящо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, когато поведението на работника е довело до нарушаване на етичните правила, но същото е породено от личен, а не от служебен конфликт?; за това необходимо ли е да възникнат вреди за работодателя, за да се обуслови налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“ или е достатъчно да е налице неизпълнение на възложена работа?; за това може ли да се приеме, че педагогическият съветник се приравнява на учител по отношение на задълженията на учителите да спазват морално-етичните норми за поведение от най-висок порядък, давайки личен пример с постъпките си на децата-пример за достойно поведение в обществото и безупречен морал? и за това следва ли работното време на педагогическия съветник да бъде приравнено на приемното му време?.

По първите два въпроса съдът намира, че съгласно чл. 186, изр. 2 от КТ работодателя разполага с правото да налага предвидените в КТ дисциплинарни наказания в случай, че работникът или служителят е допуснал нарушение на трудовата дисциплина (дисциплинарно нарушение). Кога е налице такова нарушение е предвидено в чл. 186, изр. 1 от КТ, където е посочено, че виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Разпоредбата предвижда, че работодателят е носител на дисциплинарна власт даваща му възможност да налага дисциплинарни наказания за определени нарушения, като доколкото това му право не му е предоставено в качеството му на орган на власт, то може да се упражнява само в рамките на правоотношението, в което работодателят участва, т. е. съответното индивидуално трудово правоотношение с работника или служителя. От това произтича, че дисциплинарно наказание може да бъде наложено за дисциплинарно нарушение на работник или служител, изразяващо се във виновно неизпълнение на задълженията му към работодателя. Това са задълженията на работника или служителя произтичащи от трудовото му правоотношение със съответния работодател и установени с индивидуалния му трудов договор, с длъжностната характеристика за съответната длъжност или с вътрешен акт на работодателя, който той е оправомощен да издава. Работникът или служителят е длъжен да изпълнява задълженията си установени с посочените актове, както и законните нареждания на работодателя. Когато е налице виновно неизпълнение на същите, било чрез действие или бездействие, е налице противоправно поведение, за което работникът или служителят носи дисциплинарна отговорност и следва да понесе съответната санкция чрез евентуалното налагане на дисциплинарно наказание. От това следва, че за да възникне дисциплинарната отговорност на работника или служителя на първо място трябва да е налице неизпълнение на трудовите му задължения. Поначало морално-етичните норми не са част от установените с посочените актове трудовите задължения на работника или служителя и неспазването им не представлява дисциплинарно нарушение и не може да обуслови налагането на дисциплинарно наказание. Това положение се променя когато по силата на законова разпоредба или чрез вътрешен акт на работодателя се изисква спазването на тези правила от работниците или служителите. В тези случаи работниците или служителите са задължени да спазват тези норми поради съществуващото с работодателя трудово правоотношение, което превръща нарушението им в дисциплинарно такова по смисъла на чл. 186, изр. 1 от КТ. За да е налице такова обаче то трябва да е извършено виновно, поради небрежност или умисъл, а не да е предизвикано от обективни причини-такива на които работникът или служителят не може да влияе или да преодолее. Тези обстоятелства са достатъчни за възникване на отговорността на работника или служителя за дисциплинарно нарушение като законът не поставя като изискване за това настъпването на вреди за работодателя от неизпълнението, което е видно и от посочените в чл. 187, ал. 1 и чл. 190, ал. 1 от КТ дисциплинарни нарушения. Евентуалните вреди представляват последица от нарушението, затова те ще обусловят осъществяването на дисциплинарното нарушение само ако са предвидени като част от фактическия му състав в изрична законова разпоредба. Възможността от нарушението да настъпят вреди или настъпилите такива като последица от него се преценяват от работодателя при преценката му по чл. 189, ал. 1 от КТ за тежестта на нарушението с оглед на определяне на съразмерно на същото дисциплинарно наказание. Също така, с оглед чл. 186, изр. 1 от КТ, подбудите и обстоятелствата мотивирали работника или служителя да извърши дисциплинарното нарушение са без значение за възникването на дисциплинарната отговорност на същия и не представляват елемент от фактическия състав на нарушението. Те, както и евентуално настъпилите вреди подлежат на преценка от работодателя по реда на чл. 189, ал. 1 от КТ относно обстоятелствата, при което е извършено нарушението за определяне на съответното за същото дисциплинарно наказание. Затова в случаите, когато е налице нарушение на етичните правила, което представлява дисциплинарно нарушение, е без значение за пораждането на отговорността на работника или служителя, дали то е мотивирано от обстоятелства свързани с трудовото правоотношение или с такива стоящи извън него.

Третият от въпросите е поставен във връзка с приетото в решение № 324/06.01.2017 година, постановено по гр. д. № 2302/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., където след като е прието, че тежестта на дисциплинарното нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната работа-с оглед характера на възложените трудови функции и доколко те са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата и че следва да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя и от тях биха могли да настъпят неблагоприятни последици е посочено, че изпълнението на длъжност в областта на образователна система на децата е работа с изключително висока отговорност. Изпълняващият длъжността „учител“ отговаря не само за учебната подготовка на децата, но и за възпитанието им по време на учебния процес. Учителят следва да спазва морално-етични норми на поведение от най-висок порядък, давайки личен пример с постъпките си на децата - пример за достойно поведение в обществото и безупречен морал. Затова и стандартите за етично поведение на работещите с деца в сферата на образованието са високи, изискващи опазването на моралните ценности и принципи, а нарушаването на тези задължения при изпълнение на учителската професия съставлява изключително тежко дисциплинарно нарушение. Във връзка с това следва да се посочи, че съгласно чл. 175, ал. 1 от ЗПУО всяко училище има етичен кодекс на училищната общност, който се приема от представители на педагогическия съвет, обществения съвет, настоятелството и на ученическото самоуправление по ред, определен в правилника за дейността на училището. Нормативното установяване на това задължение сочи на това, че законодателят е придал обвързваща сила на този етичен кодекс и изисква спазването му от всички работещи и учащи се в съответното училище. Затова и нарушаването му следва да се разглежда като нарушение на трудовата дисциплина от страна на педагогическите специалисти в училището. Такива специалисти, по силата на чл. 211, ал. 1 от ЗПУО са учителите, директорите, както и заместник-директорите, които изпълняват норма преподавателска работа. Съгласно ал. 2 на разпоредбата обаче такива са и ръководителите на направление „Информационни и комуникационни технологии“, възпитателите, психолозите, педагогическите съветници, логопедите, рехабилитаторите на слуха и говора, корепетиторите, хореографите и треньорите по вид спорт. Освен специфичните за всяка отделна длъжност задължения всеки педагогически специалист е задължен да изпълнява и тези отнасящи се общо до всички специалисти, независимо от заеманата длъжност. Такова общо задължение е и това за спазване на установения с етичния кодекс на училищната общност правила, като неизпълнението му представлява дисциплинарно нарушение. С оглед на това, че както учителите, така и педагогическите съветници са педагогически специалисти, че по смисъла на закона имат общи задължения, както и че работят с деца то изискванията за спазване на етичния кодекс и отговорността за нарушението му следва да са аналогични за двете длъжности.

По отношение на последния въпрос трябва да се прави разлика между работно и приемно време. Работното време е периодът, през който работникът или служителят изпълнява трудовите си задължения по трудовото правоотношение, независимо от това дали работи или е длъжен да бъде на работното си място, дори и да не полага труд през цялото време, или пък е длъжен да е на разположение на работодателя, за да започне да изпълнява задълженията си. Продължителността на това време може да бъде определена както нормативно, така и в индивидуалния трудов договор на работника или служителя или в правилника за вътрешния трудов ред на работодателя. От своя страна приемното време е част от работното такова, през който работникът или служителят осъществява контакти с трети лица, различни от работодателя, когато тези контакти са във връзка с извършваната от него дейност и са необходими за точното изпълнение на задълженията му по трудовия договор. Приемното време се определя в рамките на работното време, за да се регламентира, точно кога се осъществяват контактите с третите лица и представлява част от последното, като в останалата част от него работникът или служителят осъществява други действия свързани с изпълнението на трудовите му задължения. Работното време и приемното такава могат да съвпаднат като времетраене само ако контактите с третите лица са единствените трудовите задължения на работника или служителя и не се изисква той да извършва допълнителни действия за изпълнение на тези задължения.

С оглед на така даденият отговор на правния въпрос, по повод на които е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Благоевград е неправилно по следните съображения:

Окръжен съд Благоевград е посочил, че в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание като нарушения на трудовата дисциплина били посочени следните дисциплинарни нарушения: 1) на 03.06.2021 година В. К. А., заемаща длъжност „педагогически съветник“ в ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] била извършила нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в проявена агресия и оскърбително поведение спрямо друг служител на ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място]-Т. Б., заемаща длъжността главен учител в гимназията в присъствието на колеги; 2) на 04.06.2021 година В. К. А. била извършила нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в проявена агресия и оскърбително поведение спрямо други служители на ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място]-заместник директора Д. С. и директора Н. К., изразяващо се в безпричинен скандал и крещене, в това число и отправянето на обвинения към директора на училището, че прикривал нарушенията на своя заместник С., както и изричането на думите „мразя те“ на висок тон по адрес на директора на училището в присъствието на двамата заместник-директори-Д. С. и Й. Ц.. 3) за периода от 07.07.2020 година до 07.07.2021 година В. К. А. не била изпълнявала възложените й със заповед № РД-08-241/19.11.2018 година задължения, в качеството й на служебно лице по администриране на Междуинституционалната платформа „Посещаемо и безопасно училище“. 4) на 04.06.2021 година след събитията, описани в раздел 1, т. 1 от заповедта, В. К. А. била извършила нарушение на трудовата дисциплина, като била напуснала работното си място преди края на работния ден-14. 00 часа, около 13. 30 часа и не била присъствала на обучението, за което предварително била дала съгласие. Съгласно трайно установената съдебна системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, било налице три или повече дисциплинарни нарушения, поне за едно от които да не било наложено преди това дисциплинарно наказание (да не било санкционирано с предходна заповед на работодателя), като по отношение на вече санкционираните нарушения-наказанията следвало да не били заличени. За да приемел съдът, че ищецът бил извършил системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, ответникът-работодател, за когото била тежестта за доказване в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, следвало да установи (да докаже) извършването от страна на ищеца на поне три от нарушенията, описани в заповедта за дисциплинарно уволнение; в противен случай-ако доказаните по делото нарушения били две или по-малко, не било налице системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. По отношение на нарушението: на 03.06.2021 година в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание била посочена датата на нарушението, но не било посочено времето, мястото, на което било извършено нарушението, както и не били посочени лицата, за които се твърди, че били присъствали, респективно чули изявленията на А.. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не било описано и в какво се състои агресията и оскърбителното поведение. От гласните доказателства-показанията на свидетелките В., Б. и С. се установявало, че на 03.06.2021 година между А. и Б. бил възникнал конфликт на лична основа. Същевременно гласните доказателства били противоречиви относно отправените реплики „маймунски работи“, „маймуна“, „маймуна от а до я“, като всички, на които било станало достояние поведението на В. К. А., включително и свидетелката Б., били възприели конфликта като касаещ техни лични отношения, а не служебни такива. По отношение на нарушението: на 04.06.2021 година от гласните доказателства се установявало, че в кабинета били присъствали и тримата заместник директори-свидетелите С., Ц. и В.. В показанията си свидетелите С. и Ц. сочат, че А. била отправила към директора думите: „мразя те“, но показанията им са разколебани от показанията на свидетелката В., която сочела, че не била чула от А. по отношение на директора отправяне на думите „мразя те“, а само спор относно неоказано съдействие на А. за работа с „Школо“. За описаното нарушение била образувана етична преписка, по която етичната комисия приела, че А. била извършила етично нарушение, като предложението на комисията било решаване на спора чрез диалог или налагане на минимално наказание. По отношение на нарушението: за периода от 07.07.2020 година до 07.07.2021 година неизпълнението на задълженията датирало от момента на тяхното възлагане, но разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ предвиждала, че служителят не можел да бъде наказан за нарушения, които били извършени преди повече от една година, независимо кога били открити, поради което и част от периода на неизпълнение на трудовите задължения бил релевантен за издаването на заповедта. От събраните по делото доказателства се установявало, че със заповед на директора на ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] на А. било възложено администрирането на посочената платформа, но в заповедта липсвало описание на задълженията, които следвало да изпълнява в тази връзка. Същевременно, в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание липсвало описание каква част от трудовите задължения не е изпълнила А.. От гласните доказателства се установявало, че в системата към 04.06.2021 година като администратор в ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] било фигурирало и името на св. С., с чиято парола свидетелят и А. били влизали в системата. На следващо място, от гласните доказателства се установявало, че в ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] през процесния период не било имало ученици, които да били в риск от отпадане от училище, които да бъдели въведени в системата, респективно да били настъпили вредни последици от това бездействие. По отношение нарушението: на 04.06.2021 година от писмените доказателства се установявало, че приемното време на А. било от 07. 30 часа до 13. 30 часа. Това обстоятелство се установявало и от показанията на свидетеля Ц., поради което въззивният съдебен състав намирал за недоказано нарушението напускане на работа преди края на работния ден. Установило се, че на 31.05.2021 година в ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] била получена покана за онлайн обучение на 04.06.2021 година от 15. 00 часа, както и че директорът на училището на 04.06.2021 година в 13. 00 часа бил наредил участие на А. в обучението. Безспорно законните нареждания на работодателя следвало да бъдат изпълнявани, но в случая се касаело за нареждане, дадено на 04.06.2021 година около 13. 00 часа, което било за обучение след работното време на служителя на 04.06.2021 година от 15. 00 часа, поради което не можело да се вмени вина на служителя, при положение, че работодателят бил уведомен от служителя за планирано пътуване, което обстоятелство било посочено в съставен от работодателя констативен протокол № 15/04.06.2021 година. Обстоятелствата, които трябвало да прецени работодателят, съответно съдът, за да съобразил дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението, били тези по чл. 189, ал. 1 от КТ. За тежестта на нарушението било от значение значимостта на неизпълненото задължение като конкретното деяние, преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя, а също доколко тя сочела за оказано от работодателя по-високо доверие; обемът на неизпълнение; съобразявали се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици били повлияли или можело да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя можело да могли да настъпят неблагоприятни последици и други. Допълнителните обстоятелства, които също се преценявали били конкретните условия и обстановка в предприятието, възприети практики и норми на очаквано поведение; отражение върху останалите работници и служители и други подобни. В случая в заповедта за налагане на дисциплинарното нарушение били описани четири нарушения. Така описаното нарушение в т. II, 2 от заповед № РД-08-499/07.07.2021 година представлявало нарушение на Етичния кодекс, за което етичната комисия при ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] била дала предписание за уреждане на конфликта с диалог или налагане на минимално наказание, поради което същото не можело да се приеме като тежко нарушение на трудовата дисциплина. По отношение на нарушението, описано в т. II, 1, заповедта не съдържала място на извършване на нарушението, описание на нарушението-в какво се състои агресията и оскърбителното поведение, кои били присъствалите лица. Установило се, че на същата дата било имало конфликт между свидетелката Б. и В. К. А., но същият бил на лична основа, а не по повод и при изпълнените на трудовите задължения. Установило се безспорно, че от посоченото нарушение в т. II, 3 не били възникнали вреди за работодателя, като същите въобще не можели да възникнат, тъй като се установило, че в ПМГ не било имало деца, за които съществувал риск от отпадане от училище. По отношението на нарушението, посочено в т. II, 4 от страна на работодателя не се доказвало преждевременно напускане на работното място, както и неизпълнение на нареждането на работодателя за участие в обучение. С оглед на това въззивният съдебен състав намирал, че липсвала изискуемата от закона системност на нарушенията, която да обусловила оспорваното уволнение. Липсвала и съразмерност на така посочените нарушения с наложеното най-тежко дисциплинарно наказание. Поради всички изложени съображения уволнението, извършено с оспорваната заповед, било незаконно и следвало да бъде отменено.

Трябва да се посочи, че В. К. А. е оспорвала наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“, като е навела доводи за нарушена предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ, което ако бъде установено би довело до отмяна на дисциплинарното наказание по реда на чл. 344, ал. 3, пр. 2 от КТ, без спора за законността на уволнението да бъде разглеждан по същество. Въззивният съд е разгледал това твърдение на А., като е приел, че същата не е доказала, че се ползва от посочената от нея предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ.

Горния извод на Окръжен съд Благоевград е законосъобразен. От служебна бележка с изх. № 018/01.02.2021 година на Регионален синдикален съюз на КТ „Подкрепа“ [населено място] е видно, че В. К. А. е с редовно отчислен членски внос към структурите на КТ „Подкрепа“ до 09.07.2021 година и е пълноправен член на КТ „Подкрепа“, Същата е синдикален секретар в синдикална секция на КТ „Подкрепа“ към ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място]. В служебната бележка е посочено, че е подписана от Д. И. М. в качеството му на председател на Регионален синдикален съюз на КТ „Подкрепа“ [населено място], като пред подписа обаче е поставена запетайка. Това е дало подов на ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] да оспори удостоверителната й сила, като видно от показанията на М. И. Ш., заемаща длъжността офис-мениджър в Регионален синдикален съюз на КТ „Подкрепа“ [населено място], служебната бележка е изготвена от нея, по нареждане на председателя на Регионален синдикален съюз на КТ „Подкрепа“ [населено място] И. М., след като е извършила съответните справки, като и е положила й подписа със запетая въз основа на същото нареждане. Тези действия на Ш. са потвърдени и от показанията на самия Д. И. М., поради което трябва да се приеме, че служебната бележка установява валидно посочените в нея факти. Още повече, че от показанията на разпитаните по делото свидетели Т. А. Б., Й. С. Ц., К. А. С., К. А. В. и Б. В. Поповска може да се направи извод, че А. е била член на синдикалната организация на КТ „Подкрепа“ при ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] и е участвала в проведеното на 11.12.2019 година отчетно-изборно събрание на организацията, което произтича и от представените по делото книга на членовете на СС на Синдикат образование към КТ „Подкрепа“ при ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място], както и поименен списък на същите към 11.12.2019 година и тези присъствали на отчетно-изборното събрание на тази дата. От представения протокол е видно, че на това събрание В. К. А. е избрана за секретар на организацията заедно със С. И. А.. Съгласно § 1, т. 6 от ДРКТ под „синдикално ръководство“ по смисъла на чл. 333, ал. 3 от КТ се разбират председателят и секретарят на съответната синдикална организация. Във връзка с това е прието, че не съществува законова забрана синдикалната организация да има повече от един секретар, но с предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ се ползва само един от тях, този който изпълнява организационни функции (чиито функции) са най-съществени. В случай, че функциите между избраните секретари не са разграничени, този който твърди, че се ползва с предварителната закрила при уволнение трябва да докаже, че именно той изпълнява тези функции. Тези обстоятелства могат да бъдат удостоверени, както с представянето на съответните учредителни актове и такива за избора, така и с издаването на нарочен удостоверителен документ от съответния горестоящ синдикален орган, като в конкретния случай такива доказателства са налице по отношение на съществуването на синдикална организация на КТ „Подкрепа“ при ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място], на която В. К. А. е член и по отношение на това, че последната е избрана за секретар на организацията. В производството по чл. 344 от КТ не може да бъде извършвана проверка на това дали синдикалната организация, а също така и нейните териториални организации са учредени по предвидения за това ред, а също така и дали членственото правоотношение на работника или служителя в организацията, респективно избора му за член на съответния синдикален орган е извършено по надлежния ред, поради което доводите на работодателя в тази насока са ирелевантни. Не доказано обаче, тъй като са били избрани двама секретари на синдикалната организация, че именно В. К. А. е била този от тях, който се ползва със закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ предвид изпълняваните от нея функции. Във връзка с това показанията на Д. И. М., че функциите на А. като секретар включват и организационни такива не е достатъчен за да обоснове извод за приложението на чл. 333, ал. 3 от КТ, тъй като не се установява точно какви са били постоянно, а не инцидентно изпълняваните от А. функции, в качеството й на секретар на синдикалната организация (показанията в тази си част имат декларативен характер). С оглед на това не е установено, че В. К. А. се е ползвала от предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ, която не е била преодоляна при уволнението й.

Работодателят твърди, че трудовото правоотношение на В. К. А. е прекратено, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, което е извършено с две последователни заповеди-заповед № РД-08-499/07.07.2021 година, издадена на основание чл. 195, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7, във връзка с чл. 188, т. 3 от КТ и заповед № РД-09-501/08.07.2021 година, издадена на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 от КТ, двете на Директора на ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място]. Не се спори, че както е отбелязано върху заповедите, първата от тях е връчена на А. на 08.07.2021 година, а втората на 09.07.2021 година, като и двата пъти връчването е станало при условията на отказ установен с подписа на двама свидетели. Съгласно чл. 195, ал. 3 от КТ дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка, като с оглед на това не е необходимо издаването на нова нарочна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Дори и такава да бъде издадена същата има само констативен характер относно вече настъпилото прекратяване на трудовото правоотношение и с нея не може да се посочи друга дата на прекратяването, различна от тази на връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. С оглед на това от значение за спора е само първата заповед № РД-08-499/07.07.2021 година, но не и последващата такава, доколкото към момента на нейното връчване трудовото правоотношение на В. К. А. е било вече прекратено.

Както е прието в обжалваното решение на въззивният съд в заповед № РД-08-499/07..2021 година на Директора на ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] са посочени четири дисциплинарни нарушения, за които е наложено дисциплинарното наказание, като първото от тях е, че на 03.06.2021 година В. К. А., заемаща длъжност „педагогически съветник“ в ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] била извършила нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в проявена агресия и оскърбително поведение спрямо друг служител на ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място]-Т. Б., заемаща длъжността главен учител в гимназията в присъствието на колеги.

От показанията на Т. А. Б. се установява, че на 03.06.2021 година имало конфликт между нея и В. К. А., като свидетелката била нападната и обидена от А. в стаята на заместник-директорите в присъствието на други колеги и ученици, като на висок тон била наречена „маймуна“. Присъствали още около пет-шест колеги, а тъй като конфликтът бил по време на междучасие по коридора имало ученици. А. си позволила да удря леко по шкафа, който се намирал в стаята на заместник-директорите. Свидетели на конфликта били К. А. В., Й. С. Ц. и Д. А. С.. Б. влязла в стаята от коридора защото трябвало да даде пари, когато възникнал конфликта, при което свидетелката тръгнала да излиза от стаята и отишла до тоалетната, като точните думи на А. били „маймуна от а до я“. Свидетелката не може да посочи поименно учениците, които били пред кабинета по информационни технологии, тъй като не познава всички учащи се в училището. Репликата на А. била чута и в съседния кабинет. Т. А. Б. се почувствала засегната и обидена от репликата на В. К. А., но не подавала жалба, въпреки че имало настояване за това от семейството й, той като решила, че не няма нужда да се стига до там. Достатъчно било, че в момента не поддържа отношения с А. и не разговаря с нея, а спорът между тях бил личен, а не професионален. Същевременно свидетелят Димитър А. С. твърди, че на посочената дата Т. А. Б. била при него в стаята, когато В. К. А. е влязла през отворената врата и е започнала да я обижда на висок тон, д думите „интригантка“, „маймуна от а до я“, което било станало в присъствието на К. А. В.. Тъй като вратата на стаята била отворена и в коридора имало движение на хора те чули всичко. Б. само се била изчервила, но не казала нищо. Впоследствие била споделила, че случката била във връзка със събиране на пари за подаръци. От своя страна свидетелката К. А. В. твърди, че присъствала на разговор между Т. А. Б. и В. К. А., който обаче не бил напрегнат. Разговорът бил личен и се отнасял до ходене на абитуриентски бал на децата на две колежки. Били се разбрали да се събира една сума, но Б. била решила да даде повече и така създала ситуацията. По този повод А. й била казала: „това са маймунски номера, които ги правиш“.

По повод на това дисциплинарно нарушение въззивният съд е посочил, че заповедта не съдържала място на извършване на нарушението, описание на нарушението-в какво се състои агресията и оскърбителното поведение, кои били присъствалите лица. Същевременно е посочил, че от показанията на разпитаните свидетели се установявало, че на 03.06.2021 година между В. К. А. и Т. А. Б. бил възникнал конфликт на лична основа. Самите свидетелски показания били противоречиви относно отправените реплики „маймунски работи“, „маймуна“, „маймуна от а до я“, като всички, на които било станало достояние поведението на В. К. А., включително и свидетелката Б., били възприели конфликта като касаещ техни лични отношения, а не служебни такива. Самият конфликт действително бил на лична основа, а не при и по повод изпълнение на служебните задължения. От тези мотиви на съда следва, че от една страна той е счел заповедта за налагане на дисциплинарно наказание в тази й част за недостатъчно мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 от КТ, а от друга, че събраните в производството доказателства не са достатъчни, за да се направи извод за осъществяване на дисциплинарното нарушение. По повод на тези мотиви на въззивния съд следва да се посочи, че изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е въведено във връзка с установеното в чл. 189, ал. 2 от КТ правило за еднократност на наказанието, а също така и с оглед необходимостта от преценка за спазване на сроковете по чл. 194 от КТ и възможността на работникът или служителят да се защити в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Именно посочените в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание факти и обстоятелства определят предмета на исковото производство по оспорване на наказанието и въз основа на тях се извършва и преценката дали работодателят е изпълнил задълженията си по чл. 193 от КТ и чл. 189, ал. 1 от КТ. Затова когато изложените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание мотиви са достатъчни, за да удовлетворят тези изисквания заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. При това, в случай че работодателят неправилно определи правната квалификация на нарушението, това не води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарното нарушение съобразно фактическите основания изложени в заповедта. Последните са от основно значение за законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Законът обаче не поставя изискване в заповедта да бъдат посочени всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностна характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво е дисциплинарното нарушение според класификацията в чл. 187 от КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи. При това не може да се изисква от работодателя да извършва анализ на нормативни разпоредби или на длъжностната характеристика, когато с тях са възложени общо формулирани, но конкретно нарушени задължения. В този случай за законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно да са посочени нарушенията на тези задължения, а въпросът за изясняване на обема и причините за неупражняването им в конкретната ситуация, е въпрос по същество. В конкретния случай заповедта за налагане на дисциплинарно наказание отговоря на тези изисквания, като не е необходимо в нея да бъдат посочвани имената или други данни на присъствалите на конфликта трети лица. Поради това не е налице нарушение на задължението на работодателя по чл. 195, ал. 1 от КТ. Наред с това фактите относно това нарушение трябва да се считат за доказани от показанията на свидетелите Т. А. Б. и Д. А. С., които макар и да се разминават в някои от несъществените детайли (относно това кой е влязъл в стаята) съвпадат в основното, като несъществените разминавания не се отразяват на достоверността на показанията. Това, че свидетелите не възпроизвеждат еднакво казаните от В. К. А. думи също не е основание показанията им да не бъдат възприети, тъй като възпроизведеното от тях е по памет, като казаното от всеки един е близко до казаното от другия, като смисълът е един и същ. В такива случаи не може да бъде изисквано от свидетелите да възпроизвеждат точно и без отклонения казаните от съответното лице думи, като и да не допуска несъществена разлика възпроизведеното. Показанията на свидетелката К. А. В. не водят до друг извод, доколкото тя, както и първите двама, установява наличието на конфликт между Т. А. Б. и В. К. А., но само смекчава казаното от последната при този конфликт. Наред с това посочването, че действията на Б. представляват „маймунски номера“ по своето същество представляват, макар и непряко, а косвено сравнение на лицето с „маймуна“, за което свидетелстват другите двама свидетели, поради което естеството на извършеното от А. не се променя. По своя характер конфликта между Т. А. Б. и В. К. А. се припокрива в значителна степен с второто от посочените в заповедта основания за налагане на дисциплинарното наказание, поради което двете трябва да бъдат разгледани общо.

Второто от посочените в заповедта основания за налагане на дисциплинарното наказание се състояло в това, че на 04.06.2021 година В. К. А. била извършила нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в проявена агресия и оскърбително поведение спрямо други служители на ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място]-заместник-директора Д. С. и директора Н. К., изразяващо се в безпричинен скандал и крещене, в това число и отправянето на обвинения към директора на училището, че прикривал нарушенията на своя заместник С., както и изричането на думите „мразя те“ на висок тон по адрес на директора на училището в присъствието на двамата заместник директори-Д. С. и Й. Ц..

Във връзка с това нарушение са показанията на разпитаните по делото свидетели Й. С. Ц., Д. А. С. и К. А. В.. Първият от тях твърди, че след обяда е отишъл стаята на заместник-директорите. След известно време е дошла В. К. А., която била превъзбудена и започнала да коментира за обучението, което следвало да се състои в същия ден. Малко след това дошъл и директора и се е получил скандал между него и А.. Последната крещяла и била афектирана.Директорът се е опитал няколко пъти да я успокои, но не успял. Скандалът бил за обучението за работа с компютърната платформа по Междуинституционалната информационна система „Посещаемо и безопасно училище“, като ставало въпрос, че Д. А. С. не оказвал никакво съдействие на А., въпреки исканото такова от нея, никой не и показвал как се работи. А. била заявила на директора на училището: „Мразя те, мразя те“ и нещо от рода на: „едва чакам деня, в който няма да те има“, в смисъл, че ще се пенсионира и няма да го има. Разговорът бил на доста силен тон, тъй като след него П., която била директор на Езиковата гимназия и чиито кабинет бил през две стаи била дошла да попита нещо и казала: „И друг път са се карали, но такова нещо не е било, чак при мен се чуваше“. Наред с този свидетел, свидетелят Д. А. С. твърди, че на посочената дата В. К. А. отишла в кабинета на заместник-директорите и започнала да обвинява свидетеля, че не я е научил да работи с информационната система и че тя не можела да се справя с нея. Това било казано на висок тон, в присъствието на горепосочения свидетел и свидетелката К. А. В.. След това се появил и директорът като със същия висок тон А. започнала да му вика, че ще го съди и на няколко пъти му казала, че го мрази. Точните й думи били „мразя те“, като били повторени два три пъти. Всички били учудени и стъписани от нейното поведение като причината за него можела да бъде това, че обучението, за което я бил уведомил директора, щяло да се проведе онлайн и тя трябвало да се включи в него по този начин. От друга страна свидетелката К. А. В. твърди, че на посочената дата с В. К. А. били на обяд, когато А. разбрала, че директорът я търси, поради което веднага отишла в дирекцията, а свидетелката сее прибрала в нейния кабинет. След известно време при нея дошла и А., която била видимо напрегната, притеснена, разтревожена и не била спокойна. Освен това там били Й. С. Ц. и Д. А. С.. Впоследствие там дошъл и директора, който попитал свидетелката дали когато тя го е замествала, А. е искала съдействие от нея за програмата „Школо“. В. отговорила, че многократно била казвала на С., който бил администратор на програмата, да окаже такова съдействие. В този момент се получил спор на висок тон между директора и А., защото тя искала да знае защо не и било оказано исканото съдействие. С. отговорил, че и бил изпратил линк, при което свидетелката се намесила, като посочила, че дори и на нея да изпратят линк, като не била администратор и тя не могла да се регистрира, затова трябвало да се съдейства. Самият спор не продължил дълго, като директорът на няколко пъти казал на А. да млъкне, на което тя отговорила, че няма да млъкне, тъй като искала да разбере защо не и било оказано исканото съдействие. Директорът излязъл от стаята, а на А. започнала да и лепне устата, при което свидетелката й дала вода. Преценявайки тези доказателства съставът на Окръжен съд Благоевград е приел, че от гласните доказателства се установявало, че в кабинета били присъствали и тримата заместник директори-свидетелите С., Ц. и В.. В показанията си свидетелите С. и Ц. сочат, че А. била отправила към директора думите: „мразя те“, но показанията им са разколебани от показанията на свидетелката В., която сочела, че не била чула от А. по отношение на директора отправяне на думите „мразя те“, а само спор относно неоказано съдействие на А. за работа с „Школо“. За описаното нарушение била образувана етична преписка, по която етичната комисия приела, че А. била извършила етично нарушение, като предложението на комисията било решаване на спора чрез диалог или налагане на минимално наказание. Извършеното представлявало нарушение на Етичния кодекс, за което етичната комисия при ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] била дала предписание за уреждане на конфликта с диалог или налагане на минимално наказание, поради което същото не можело да се приеме като тежко нарушение на трудовата дисциплина. От това следва, че въззивният съд е приел, че В. К. А. е извършила посоченото нарушение, но то не е толкова тежко, че да обоснове налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Действително дисциплинарното наказание трябва да бъде прието за доказано въпреки показанията на свидетелката К. А. В., тъй като по косвен път се установява и от проведеното пред Етичната комисия при ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] производство. По повод случая на 04.06.2021 година Директорът на ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] е подал жалба с вх. № АТС-05-547/09.06.2021 година до Комисията. Видно от протокол № 11/10.06.2021 година на посочената дата е бил изслушан като свидетел Й. С. Ц., като е прието, че се установявало, че става въпрос за нарушаване на добрия тон на общуване, бурна емоционална реакция и излизане извън контрол при разговор между директор и служител. Във възникналата ситуация са се създали предпоставки за смесване на професионални и лични отношения. След коментар на случая Комисията е решила да покани за изслушване В. К. А. и при нужда другите свидетели в удобно за тях време, за да може да изрази мотивирано становище по случая. Съгласно протокол № 13/30.06.2021 година Комисията е изслушала В. К. А. и се е обединила около становището, че същата е нарушила чл. 33, ал. 2 и ал. 3 от Раздел V от Етичния кодекс на ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място], като нарушението не е породено от едностранни действия. Обстоятелствата във връзка с това производство представляват косвено доказателство, че В. К. А. действително е извършила вмененото й дисциплинарно нарушение.

По отношение на твърдяното дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че за периода от 07.07.2020 година до 07.07.2021 година В. К. А. не била изпълнявала възложените й със заповед № РД-08-241/19.11.2018 година задължения, в качеството й на служебно лице по администриране на Междуинституционалната платформа „Посещаемо и безопасно училище“ въззивният съд е посочил, че от събраните по делото доказателства се установявало, че със заповед на директора на ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] на А. било възложено администрирането на цитираната платформа, но в заповедта липсвало описание на задълженията, които следвало да се изпълняват в тази връзка. Същевременно, в уволнителната заповед липсвало и описание каква част от трудовите задължения не била изпълнила А.. Същевременно от показанията на разпитаните по делото свидетели се установявало, че в системата към 04.06.2021 година като администратор в ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] било фигурирало и името на свидетеля К. А. С., с чиято парола свидетелят и А. били влизали в системата. На следващо място, от същите показания се установявало, че в ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] през процесния период не било имало ученици, които да били в риск от отпадане от училище, които да бъдели въведени в системата, съответно да били настъпили вредни последици от това бездействие. Във връзка с това нарушение В. К. А. е твърдяла, че не е имала основание да влиза в системата, поради което не е налице нарушение от нейна страна. При това твърдение ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място], в чиято доказателствена тежест е да докаже дисциплинарното нарушение, е трябвало да установи, че невлизането на А. в системата представлява неизпълнение на нейни конкретни задължения. Такива обаче не са посочени в самата заповед, а и не са наведени впоследствие в производството по оспорване на наложеното дисциплинарно наказание. Поради това отрицателното твърдение на В. К. А. за липса на задължение за влизане в системата не е оборено и във връзка с това така посоченото дисциплинарно нарушение не може да се счита за доказано.

По отношение на това, че на 04.06.2021 година след събитията, описани в раздел 1, т. 1 от заповедта, В. К. А. била извършила нарушение на трудовата дисциплина, като била напуснала работното си място преди края на работния ден-14. 00 часа, около 13. 30 часа и не била присъствала на обучението, за което предварително била дала съгласие въззивният съд е посочил, че от писмените доказателства се установявало, че приемното време на А. било от 7. 30 часа до 13. 30 часа. Същото обстоятелство се установявало и от показанията на свидетеля Й. С. Ц., поради което въззивният съдебен състав намирал за недоказано нарушението напускане на работа преди края на работния ден. Установи се, било че на 31.05.2021 година в ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] била получена покана за онлайн обучение на 04.06.2021 година от 15. 00 часа, както и че директорът на училището на 04.06.2021 година в 13. 00 часа бил наредил участие на А. в обучението. Безспорно законните нареждания на работодателя следвало да бъдат изпълнявани, но в случая се касаело за нареждане, дадено на 04.06.2021 година около 13.00 часа, което било за обучение след работното време на служителя на 04.06.2021 година от 15. 00 часа, поради което не можело да се вмени вина на служителя, при положение, че работодателят бил уведомен от служителя за планирано пътуване, което обстоятелство било посочено в съставен от работодателя констативен протокол № 15/04.06.2021 година. Във връзка с тези мотиви на въззивният съд следва да се посочи, че приемното време не се приравнява на работното такова, което според трудовия договор на В. К. А. е осем часа. Такова работно време за педагогическите специалисти е посочено и Правилника за вътрешния трудов ред на ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] като е конкретизирано, че работното време на учителите и педагогическия съветник се определя със седмичното разписание и с дневния и седмичния режим на училището, съгласно Правилника на гимназията. Същевременно посоченото от А. приемно време е общо 6 часа, като се твърди още че това е работното й време определено по реда на Наредба № 4/20.04.2017 година за нормиране и заплащане на труда. Това обаче е неоснователно доколкото в чл. 4, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че в рамките на работното време на педагогическите специалисти, установено в трудовите им договори, се включват изпълнението на нормата за преподавателска работа и на функциите, определени в държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, а ал. 6 от същата разпоредба сочи, че нормата преподавателска работа на психолозите и педагогическите съветници включва индивидуални или групови консултации с деца и ученици, свързани с лични, социални или поведенчески проблеми, кариерно ориентиране и подпомагане на личностното им развитие. Минималните норми преподавателска работа се определят съобразно конкретните задължения на педагогическите специалисти, като по силата на чл. 4, ал. 11 от Наредбата при нормална продължителност на работното време по смисъла на чл. 136 от КТ на педагогическите специалисти се възлага изпълнението на не по-малко от минималните норми преподавателска работа, определени в приложение № 1, като конкретно за педагогическия съветник това време се определя в астрономически часове-чл. 4, ал. 3 от Наредбата и е 30 часа седмично-т. 3.12 от приложение №1 или 6 часа дневно при петдневна работна седмица. Така определената норма на преподавателска работа съвпада с приемното време на В. К. А., но видно от нормативната уредна не представлява пълното и работно време. В случай, че началото на работното време е 7.30 часа (началото на приемното време), то края му би трябвало да е в 15.30 часа, ако в него не се включва обедна почивка. От данните по делото е видно, както че на 04.06.2021 година В. К. А. е напуснала ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] преди края на работното време, така и, че работодателят не е имал възражения за това. При разговора с директора на училището А. е попитала дали може да се включи в предвиденото за същия ден обучение онлайн, тъй като имала ангажименти, на което директора не е възрази, като и е предоставил линк за включване в обучението. Поради това не е установено, по категоричен начин, че напускането на работното място от А. представлява дисциплинарно нарушение, а невключването в провежданото обучение може да се третира като такова нарушение само ако участието в него е било задължително, което в случая не е направено.

От изложеното следва, че по делото е доказано извършването на две от посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения, които се изваряват в нарушение на Етичния кодекс за поведението на учителите, служителите и работниците в ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място]. Конкретно трябва да се приеме, че В. К. А. е нарушила чл. 31 от Етичния кодекс, задължаващ я във взаимоотношенията си с колегите да не допуска действия, които биха уронили престижа на професията и да проявява нетърпимост към подобни действия. Също така А. е допуснала нарушение на чл. 33, ал. 2 от Етичния кодекс задължаващ я да не допуска на работното си място поведение несъвместимо с добрите нрави и чл. 33, ал. 3 от Кодекса задължаващ я да се стреми да избягва в поведението си конфликтни ситуации, а при възникването им да полага усилия да ги преустанови, запазвайки спокойствие и контрол над поведението си. В случая конфликтната ситуация на 03.06.2021 година е създадена от А., като както поведението, така и отправените квалификации за преминали рамките на нормалния тон, като нито поводът за разговора, нито самата ситуация предполагат причини за това. Предвид на това е налице дисциплинарно нарушение като за това е без значение дали другото, участващо в ситуацията, лице е предприе предприело действия за санкциониране на А. или за търсене на обезщетение за претърпени вреди. Също така е без значение и това, че поводът за ситуацията не е бил свързан с работата на участващите в конфликта, тъй като той е станал на работното място, а горепосочените задължения не правят разлика между това дали се касае до отношения възникнали по служебни или по лични поводи. При ситуацията на 04.06.2021 година също са преминати рамките на нормалния тон, без доказани обстоятелства, които да налагат това, като поводът за възникването й обаче е свързан с изпълнение на работата на В. К. А.. Съгласно чл. 175 от ЗПУО спазването на Етичния кодекс на съответното училище е задължителен за всички, за които се отнася, като за педагогическите специалисти това задължение възниква въз основа на съществуващите между тях и училището трудови правоотношение, поради което нарушаването му следва да се разглежда като нарушение на трудовата дисциплина. Това е посочено и в § 1 от Раздел „Други разпоредби“ на Етичния кодекс, съгласно който при неспазване на установените с него норми на поведение служителите носят отговорност съгласно КТ. В случай, че това не е така нормативно установеното задължение за приемане на такъв кодекс не би имало смисъл.

С оглед на изложеното действително по делото не е установена системност на извършените от В. К. А. дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. От значение за това дали е извършено дисциплинарно нарушение е това какви са установените от работодателя и посочени в заповедта по чл. 195, ал. 1 от КТ факти, а не дадената от работодателя правна квалификация на същите. Затова ако последната е грешна, но при оспорването на наложеното дисциплинарно наказание, тези факти бъдат установени е доказано извършено от работника или служителя дисциплинарно нарушение и съдът трябва да прецени законосъобразността на наложеното за него дисциплинарно наказание. Това правило намира приложение и когато в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание са посочени няколко дисциплинарни нарушения, за които наказанието е наложено, но някое от тях не е доказано. В този случай това не води автоматично до отмяна на наложеното дисциплинарно наказание, а съдът дължи преценка за съответствието между доказаните в исковото производство дисциплинарни нарушения и наложеното със заповедта дисциплинарно наказание, като с оглед на това се произнесе по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Предвид на това следва да се извърши преценка на съответствието между доказаните в производството две дисциплинарни нарушения на В. К. А. и наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“. В случая и двете дисциплинарни нарушения са тежки, доколкото са извършени при нарушение на норми, които с оглед на длъжността си В. К. А. е трябвало да спазва стриктно. В този смисъл изцяло относими за спора са постановките на решение № 324/06.01.2017 година, постановено по гр. д. № 2302/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., които намират приложение и по отношение на педагогическите специалисти. Преминаването на границите на добрия тон и при двете конфликтни ситуации е настъпило без специален повод за това, като наред с това същите са станали достояние на трети лица и са от естеството да уронят престижа на участващите в тях. Самото разрешаване на спорните моменти е могло да стане и без преминаването на границите на добрия тон, но няма доказателства да са положени усилия за това. По тези причини двете нарушения са достатъчно тежки, че да обусловят налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. С оглед на така приетото трябва да бъде прието, че при налагането на дисциплинарното наказание от ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] са спазени изискванията на чл. 189, ал. 1 от КТ и правилно е определено дисциплинарното наказание, което е трябвало да бъде наложено на В. К. А., а именно „уволнение“.

Предвид изложеното така предявените от В. К. А. срещу ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] искове с правно искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 2 от КТ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, което налага обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото В. К. А. ще трябва да заплати на ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] сумата от 2525.78 € (4940.00 лева), представляваща направени по делото разноски в трите съдебни инстанции.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 694/23.12.2022 година на Окръжен съд Благоевград, четвърти въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 817/2022 година, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 283/26.05.2022 година на Районен съд Благоевград, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 2203/2021 година, в частта му, с която по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 2 от КТ, предявени от В. К. А. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] срещу ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място], [улица] признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на А. от длъжността „педагогически съветник“, извършено със заповед № РД-08-499/07.07.2021 година и заповед № РД-09-501/08.07.2021 година на Директора на ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място], на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като В. К. А. е възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност, а ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] е осъдено да и заплати сумата от 1027.27 лева, представляваща обезщетение за разликата от по-ниска платената работа, която е заемала след уволнението, спрямо трудовото възнаграждение, което би получила, ако беше на работа, за периода от 13.07.2021 година до 03.08.2021 година, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. К. А. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] срещу ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място], [улица] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 2 от КТ за признаване за незаконно и за отмяната като такова на уволнението на А. от длъжността „педагогически съветник“, извършено със заповед № РД-08-499/07.07.2021 година и заповед № РД-09-501/08.07.2021 година на Директора на ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място], на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като В. К. А. бъде възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност, а ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място] бъде осъдена да й заплати сумата от 1027.27 лева, представляваща обезщетение за разликата от по-ниска платената работа, която е заемала след уволнението, спрямо трудовото възнаграждение, което би получила, ако беше на работа, за периода от 13.07.2021 година до 03.08.2021 година, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

ОСЪЖДА В. К. А. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] да заплати на ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ [населено място], [улица] сумата от 2525.78 € (4940.00 лева), представляваща направени по делото разноски в трите съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.