Нарушаване на карантина при пандемия като малозначително деяние

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 355, ал. 1 и ал. 3 НК * малозначителност на деянието * административно нарушение * неоснователност на касационен протест

Р Е Ш Е Н И Е
№ 14
гр. София, 11 януари 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ДАНИЕЛ ЛУКОВ

при секретаря Илияна Петкова и

с участието на прокурора от ВКП Атанас Гебрев,

като разгледа докладваното от съдия Грозева н.д.№878/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Касационното производство е образувано на основание чл.346, т.2 от НПК по протест на прокурор при Окръжна прокуратура-Кюстендил срещу въззивна присъда № 17 от 28.09.2022г., постановена по внохд №399/22г. по описа на Окръжен съд-гр.Кюстендил.
В протеста е релевирано касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Претендира се, неправилно приложение на материалния закон, поради това, че въззивният съд е стигнал до извода за приложение на чл.9, ал.2 от НК, който е в разрез с друго решение на ВКС № 193/13.01.2021 г. постановено по н. д. № 806/20 г. Несъгласието на прокуратурата се състои в приетата липса на реална заплаха от разпространение на болестта, тъй като подсъдимата не е била болна и причината да наруши деветия ден от предвидения в предписанието 14-дневен срок на карантината е за да не загуби работата си в чужбина. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при съда.
В съдебно заседание пред ВКС, подсъдимата Н., редовно призована не се явява. Защитникът й адвокат В., изразява мнение за правилно приложение на чл.9, ал.2 от НК и настоява за оставяне в сила на атакувания акт.
Прокурорът от ВКП не поддържа протеста на прокурора от ОП-Кюстендил, тъй като според него не е допуснато нарушение на закона и изводите на въззивната инстанция за това, че деянието е малозначително и не съставлява престъпление, поради явно незначителната му обществена опасност са верни и за това присъдата следва да остане в сила .
ВКС, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, съобразно пределите в чл.347 от НПК, намери следното:
Протестът е неоснователен.
С присъда №10 от 19.05.2022г., постановена по н.о.х.д.№791/2021г. Районен съд-гр.Кюстендил, признал подсъдимата С. Ж. Н. за виновна в това, че на 04.07.2020г., в [населено място], е нарушила мерки, издадени против разпространението на заразна болест по хората-коронавирусна инфекция „ковид -19“, въведени на територията на Република България със Заповед №РД-01-371/30.06.2020г. (и отменена със същата заповед №РД-01-333/12.06.2020г.) на Министъра на здравеопазването на Република България - като лице, поставено под карантина с предписание изх.№200626/836681 от 26.06.2020г. на Регионална здравна инспекция –гр.Варна, не е изпълнила задължението си да не напуска дома си на адрес: [населено място], /адрес/, на който е посочила, че ще пребивава и където е карантинирана за посочения в предписанието срок от 14 дни, като деянието е извършено по време на пандемия и извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г.,обн. В ДВ, бр.22 от 13.03.2020г. във връзка с разрастващата се пандемия от коронавирусна инфекция „ковид- 19“, поради което и на основание чл.355, ал.1, вр. ал.1 от НК й наложил наказание от три месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК, отложил за срок от три години, както и наказание глоба в размер на 10 000 лева.
По жалба на подсъдимата Н. в Окръжен съд-гр.Кюстендил е образувано внохд №399/2022г. С нова въззивна присъда №17 от 28.09.2022г. първоинстанционната присъда е отменена изцяло и подсъдимата е призната за невиновна по повдигнатото й обвинение. Окръжният съд е приел, че извършеното деяние представлява административно нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето и наложил на подсъдимата С. Н. административно наказание „глоба“ в размер на 500/петстотин/ лева.
Релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1 т. 1 от НПК - неправилно приложение на материалния закон- не намира опора в материалите по делото. При правилно установена фактическа обстановка напълно споделяем е извода на въззивния съд, че от обективна и субективна страна са осъществени всички признаци от състава на престъплението по чл.355, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Съвкупната преценка на значимите за предмета на доказване обстоятелства, обаче налага извод за явно незначителна степен на обществена опасност на извършеното от подс. Н. деяние по смисъла на чл. 9, ал.2, пр. 2 от НК. Цитираната норма визира две хипотези, при които деянието макар и привидно да съдържа признаците на определен състав на престъпление не е престъпно : първо - то не е обществено опасно въобще и не оказва отрицателно въздействие върху обществените отношения, и второ, обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да е изключена напълно. В конкретния случай е налице именно втората хипотеза, и за това подсъдимата не следва да носи наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Това е така защото, преценявайки съвкупно всички елементи от състава на престъплението, в това число характера и обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или застрашен, характеристиките на дееца, които намират отражение върху обществената опасност на личността му и обществено опасните последици от извършеното деяние, се налага извода за това, че конкретното деяние се явява малозначително. В съдебната практика и доктрина се приема, че дори и когато малозначителността не изключва обществената опасност на деянието ,но обосновава една нейна явна незначителност , т.е. такава ниска степен на обществена опасност, която не е достатъчна за да бъде третирано едно деяние като престъпление, отново е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК /проф. Н., НП на НРБ, ОЧ изд. Наука и изкуство, 1972 г., стр. 294/.Направената от съда оценка на обстоятелствата, сочещи на липсата на обективно отрицателно въздействие на извършеното върху обществените отношения, които са обект на посегателство, а също така и на субективните характеристики на самото деяние, каквито са подбудите и мотивите за неговото извършване, извън вината са верни и се споделят от ВКС. Деянието е извършено от подсъдимата Н. на деветия ден след поставянето й под карантина, като тя е влязла в страната на 26.06.2020 г. в 11,50 ч.и е била поставена в 14 дневна карантина от РЗИ-Варна на адреса и в [населено място], на [улица]. По делото е не е спорно, че през този период, в който тя е била на адреса, така и след напускането на дома си, нарушавайки карантината, подсъдимата не е проявила симптоми на „Ковид 19“, не е заболяла и не е поставила в опасност живота и здравето на други лица, носила е предпазна маска, с която е спазвала частично дадените от МЗ предписания. Безспорно е, също така, че тя е нарушила карантината на 4.07.2020 г. като е направила опит да напусне страната през Аерогара /населено място/, без да е оспорила информираността си за наложена й забрана от РЗИ- Варна. При отиването си на летището подсъдимата не е имала болестни симптоми, не е представлявала реална заплаха за околните, за което значение има факта, че след изтичане на предвидената карантина, тя е напуснала страната на 12.08.2020 г., което сочи че тя не е била разпространител на болестта и не е представлявала риск за здравето на другите. Отделно от това данните за нейната личност я разкриват в положителна светлина- подсъдимата, е в зряла възраст, не е осъждана, трудово ангажирана и липсват данни за други противообществени прояви в живот й, като инкриминираното поведение е инцидентна проява за нея. Всички тези обстоятелства, оценени в тяхната съвкупност, недвусмислено сочат, че деянието само формално осъществява от обективна и субективна страна престъпен състав на чл. 355, ал.2, вр. ал.1 от НК и показват явно незначителна степен на обществена опасност. В този смисъл са Р№ 49/17 г. по н. д. 1301/16 г. на ІІ НО на ВКС, Р № 74/16 г. по н. д. № 242/16 г. на ІІ НО, Р № 324/13 г. по н. д. № 910/13 на І НО на ВКС и др.
Е като е обсъдил задълбочено всички посочени обстоятелства, относими към предмета на доказване и конкретно към степента на обществена опасност на деянието, въззивният съд е достигнал до верен краен извод, че деянието, осъществено от подсъдимата Н. е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2,пр.2 от НК и я е оправдал по повдигнатото обвинение, с което не е изпълнил със съдържание релевираното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. Съдът в хипотезата на чл. 305, ал. 6 от НПК е направил вярна преценка за това, че извършено деяние следва да се квалифицира като административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и е приложил правилно закона, санкционирайки Н. с глоба в размер на 500 лв., съобразена със смекчаващите отговорността обстоятелства и с данните за имущественото й състояние.
Предвид всичко гореизложено, не са налице основания за намеса на ВКС и за отмяна на атакувания с протеста въззивен съдебен акт, тъй като сочените от прокурора пороци не намират опора в материалите по делото. С оглед на изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС – трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №17 от 28.09.2022г., постановена по внохд№399/2022г. по описа на Окръжен съд-гр.Кюстендил.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове : 1. 2.