Недопустимост за разделяне на братя и сестри при развод

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50029

гр.София, 14.07.2023 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 3402 по описа за 2022 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С. Я. П., чрез адвокат Т. Б., обжалва въззивно решение № 45/19.04.2022 г., постановено от Кърджалийския окръжен съд по въззивно гр.д. № 199/2021 г., в частта, с която родителските права върху детето Г. П. са предоставени на бащата П. П., а на нея е определен режим на лични отношения, като е осъдена да плаща на детето месечна издръжка, както и в частта относно размера на присъдената в полза на детето С. П. издръжка, дължима от бащата. Подала е и втора касационна жалба, чрез адв. В. Д. И.. И двете касационни жалби са депозирани в срок и са насочени към едни и същи части на въззивното решение, като съдът приема, че втората е допълнение към първата. Излага съображения, че въззивното решение в обжалваните части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати са съществени процесуални нарушения, а също е и необосновано.

Насрещната страна П. Г. П. отговаря и на двете, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и, че са неоснователни.

П. Г. П., чрез адвокат И. Б., от своя страна, обжалва въззивното решение в частта, с която родителските права върху детето С. П. са предоставени на майката С. П., а на бащата е определен режим на лични отношения и е осъден да заплаща месечна издръжка за детето С.. Поддържа неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния и процесуалния закон, както и необоснованост.

С. П., чрез адв. Т. Г. Б., отговаря, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от П. част, а още и, че в тази част то е правилно.

В открито съдебно заседание страните поддържат своите жалби и отговори. П. П. повтаря и доразвива съображенията си и в допълнително представени писмени бележки, разгледани от съдебния състав.

Касационните жалби са поставили във висящност и въпроса относно съдебноделоводните разноски.

Касационното обжалване е допуснато по следните правни въпроси: в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – за задължението на съда да обсъди поотделно и в съвкупност релевантните доказателства; как съдът следва да установи интереса на децата и как и кои обстоятелства трябва да прецени и съпостави, за да се произнесе относно предоставянето на родителските права и режима на лични отношения с другия родител; длъжен ли е съдът, когато установи прояви на отчуждение на дете спрямо родител, комуто не е възложил упражняването на родителските права, да определи и нарочни мерки за възстановяване на отношенията между родител – дете; кога е допустимо децата да не се отглеждат заедно и при какви условия съдът постановява те да живеят разделени, всяко при различен родител, комуто е предоставено упражняването на родителските права; и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - когато съдът постанови двете деца да живеят разделено – всяко при различен родител, следва ли да съобрази режимите им на лични отношения с другия родител така, че между тях също да се осъществяват контакти, съответно следва ли да предпише и други мерки, за съхраняване на връзката между двете деца.

Съставът на Върховния касационен съд дава следните разрешения:

По въпроса за задължението на съда да обсъди поотделно и в съвкупност релевантните доказателства, практиката на ВС на РБ и на ВКС е непротиворечива, че правораздавателният орган не може да пропусне да изясни фактическите положения във връзка с предмета на иска и възраженията на страните, щом това има отношение към предмета на спора. Съдът е длъжен да прецени всяко допустимо и относимо доказателствено средство поотделно и в съвкупност помежду им, като по вътрешно убеждение изясни спорните по делото факти и ясно и точно изложи съображения по своите фактически заключения. Ако не го стори, нарушавайки чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, той засяга принципа за установяване на истината, разписан като основен в чл. 10 ГПК.

На въпроса как съдът следва да установи интереса на децата и как и кои обстоятелства трябва да прецени и съпостави, за да се произнесе относно предоставянето на родителските права и режима на лични отношения с другия родител, следва да се отговори, че водещ е най-добрият интерес на децата, съпоставяйки условията при двамата родители според критериите по чл. 59, ал. 4 СК и § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 14 от 2009 г.), както и разясненията в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, които са актуални и при действието на СК от 2009 г. Тези обстоятелства са: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата възраст и конкретно развитие (чувствата на детето трябва да се отчита, както и ефекта от принудата в неговата възраст, като се изхожда, както от конкретното му състояние и зрелост, но и от специфичните обстоятелства, които са го мотивирали; по-голямата привързаност на детето следва да се има предвид, когато е породена от чувствата, породили се от авторитета на родителя и, когато то е могло свободно да изрази привързаността си към него, без външна намеса); физическите, психически и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, способността на родителите да се грижат за детето, поведението на родителите по време на съвместното им съжителство и след раздялата – помежду им, във връзка с децата, както и спрямо децата; готовността да водят диалог в името на децата, да не ги въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител; умението на родителите да поддържат непрекъсната връзка с детето, познаване на неговите интереси и амбиции; умение на родителите да го подкрепят и помагат; доколко всеки от родителите е в състояние да удовлетвори разнообразните нужди на детето; социалното обкръжение и материалните възможности на родителите; реалната привързаност на детето към родителите, пола и възрастта му; възможността за помощ от трети лица – близки на родителите; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, при които е живяло. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства, спрямо други, те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики. Желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерии за решението на съда е интересът на децата. (в този смисъл напр. решение № 24/2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г., решение № 152 от 18.06.2012 г. по гр.д. № 1066/2011 г. на трето г.о. на ВКС, решение № 470 от 09.11.2012 г. по гр.д. № 1156/2011 г. на четвърто г.о. ВКС)

По поставения правен въпрос - длъжен ли е съдът, когато установи прояви на отчуждение на дете спрямо родител, комуто не е възложил упражняването на родителските права, да определи и нарочни мерки за възстановяване на отношенията между родител – дете, е налице трайна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, намерила израз, напр. в решение № 29 от 04.04.2019 г. по гр.дело № 3138/2018 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 102 от 27.07.2019 г. по гр. д. № 4210/2018 г. на ВКС, III г.о., решение № 60287 от 09.12.2021 г. по гр.дело № 85/2021 г. на IV г.о. на ВКС и мн. др. Дадените от съставите на ВКС разрешения напълно се споделят и от настоящия състав, който намира, че при всички форми на отчуждение и напрежение в отношенията родител-дете, се засяга правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано от двамата си родители и да има лична връзка с всеки от тях, поради което интересът му изисква предприемане на мерки за преодоляване на установено отчуждаване и възстановяване на отношенията родител-дете. В подобна хипотеза, съдът е длъжен да определи съдържанието на мерките относно упражняването на родителските права, както и да постанови при какви условия да се осъществяват личните отношения на детето с другия родител, в каква степен да бъдат разширени или ограничени, като отчете и неосъзнаването от родителите на вредата за детето от родителското отчуждение, тяхното съдействие или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на проблема, готовността за продължаване на работата за преодоляването му. Режимът на личните отношения и мерките трябва да бъдат така определен от съда, че да предоставят оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат взаимоотношенията на детето с другия родител и роднините на майката и бащата. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му, а при необходимост да се предвиди преходен период или професионална помощ от експерт за осъществяването му, вкл. и предписание на подходящи защитни мерки, някои от които са посочени в чл. 59, ал. 8 СК (не лимитивно и изчерпателно), когато това е необходимо. Съдът може да предпише в своето решение и мерки, предвидени по ЗЗДт, още повече, че дори и без изрично съдебно разпореждане, такива могат да бъдат предприети– било по искане на родителите, било служебно от ДСП (арг. чл. 59, ал. 10 СК).

На въпроса - кога е допустимо децата да не се отглеждат заедно и при какви условия съдът постановява те да живеят разделени, всяко при различен родител, комуто е предоставено упражняването на родителските права, отговорът се съдържа в разясненията, дадени с Постановление № 1/1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС на РБ – всички деца следва да живеят при този родител, на когото са предоставени родителските права, като дори съдебна спогодба на родителите за разделяне на децата е недопустима. Само като изключение е мислимо отделно живеене на децата, но за това е необходимо да са налице важни причини. Примерно са посочени като такива голямата разлика във възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност; продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо единия родител, без непременно при наличието им да се постановява предоставянето отглеждането и възпитанието на едни деца при единия родител, а на други - при другия родител. Други възможни важни причини не се посочени, а и е невъзможно те да бъдат изчерпателно изброени с оглед многообразието на житейските ситуации, но несъмнено, както и по всеки друг въпрос, свързан с родителските права и отговорности, определящ е интересът на всяко от децата.

По въпроса - когато съдът постанови двете деца да живеят разделено, всяко при различен родител, следва ли да съобрази режимите им на лични отношения с другия родител така, че между тях също да се осъществяват контакти, съответно следва ли да предпише и други мерки, за съхраняване на връзката между двете деца, съставът на Върховния съд приема следното: Близостта между братята и сестрите следва да се съхрани, като се стимулират чувствата на привързаност и взаимопомощ. Това е в интерес на психичното здраве, емоционалното състояние и израстване на всяко дете. Контактите между тях следва да се ограничават и изключват само, когато това се налага за охраняване здравето, психоемоционалното състояние и възпитанието на някое от децата. От казаното следва, че при съобразяване с важните причини, дали основание за разделянето на децата, както и другите конкретни обстоятелства, следва да се предпише такъв режим на лични контакти с другия родител, който да не възпрепятства, а напротив, да съдейства за близост и опознаване на двете деца, а ако отношенията между тях са били и дотогава добри, да способства за развитието им. При необосновано отчуждаване, да се предвидят мерки за сближаване между децата.

По касационните оплаквания:

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният Кърджалийски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Кърджалийски районен съд, е определил, на осн. чл. 59, ал. 2 СК, местоживеенето на непълнолетното дете Г. П. П. при бащата, на когото е предоставил и упражняването на родителските права спрямо него. Определил режим на лични отношения с майката както следва: да вижда и взема детето Г. П. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден, с преспиване, както и един месец през годината, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като вземането и връщането на детето да става от и в дома на бащата; осъдил я да плаща месечна издръжка за детето в размер от 225 лв., считано от влизане в сила на въззивното решение или настъпване на друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска. По отношение на детето С. П. съдът е определил, на осн. чл. 59, ал. 2 СК, местоживеенето му при майката, на която е предоставил и упражняването на родителските права спрямо него. Определил режим на лични отношения с бащата както следва: да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден, с преспиване, както и един месец през годината, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето да става от и в дома на майката; осъдил бащата да плаща месечна издръжка за детето в размер на 225 лв., считано от влизане в сила на въззивното решение или настъпване на друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска.

С влязло в сила решение, постановено в същото производство, бракът между родителите е прекратен с развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения по вина и на двамата съпрузи. От брака са родени две деца - Г. ( [дата на раждане] ) и С. ( [дата на раждане] ). Съдът установил, че в отношенията между родителите е настъпил разрив, конфликтните взаимоотношения и враждебната комуникация продължават от години и говорят за липса на критичност по отношение на собственото им поведение; липсва и най-елементарно разбирателство помежду им. Съдът намерил, че и двамата родители притежават родителски капацитет, имат добра работа и близки доходи. Раздялата на родителите е оказала негативно психологическо въздействие спрямо двете деца, по-интензивно при по-малкото дете С.. У него е констатирано ситуативно напрежение и объркване. При голямото дете негативните изживявания от раздялата е балансирана от възрастта му, която му позволява да осмисля, да разсъждава върху ситуацията. И при двете деца е съхранена емоционалната връзка и привързаност към двамата родители. По-малкото дете е по-привързано към майка си, налице е конфликт на лоялност по отношение на таткото и по-големия брат, като детето се чувства притиснато от това да избира страна, макар и несъзнателно. Детето се чувства по-обгрижвано при майка си. От друга страна, голямото дете (Г.) се чувства по-привързано към баща си – вижда мъжки модел за подражание и авторитет. Налице е известна степен на отчужденост на Г. към майката, но не и синдром на родителско отчуждение. Прието е, че това се дължи и на омаловажаване и обезличаване от страна на бащата на образа на майката. Налице са опити за дискредитиране на личността и авторитета на майката от страна на бащата. От друга страна, прието е, че майката успява да разграничи личните отношения с бащата от отношенията деца – баща и не е налице опит за подриване на авторитета на бащата от нейна страна. Налице е липса на желание за компромис между двамата родители. В този аспект е отчетена по-ниска степен на родителски капацитет. У голямото дете е налице усещане за прекомерна отговорност като пример за по-малкото, а у малкото – усещане за дълг от подражание (да върви по стъпките на по-голямото дете). Двете деца имат добра емоционална връзка, малкото припознава голямото като авторитет и модел за подражание. Страните са заявили, че не желаят децата им да бъдат разделяни, но не са и направили стъпка назад, не са стигнали до компромис на кого следва да се възложат родителските права – и двамата искат възлагане в своя полза. Децата са свидетели на конфликти, противоречия, дори враждебност, объркани са. Голямото дете е споделило, че в негово присъствие майка му обижда татко му, обратното не се е случвало, бащата не отвръщал на обидите.

За да възложи родителските права върху голямото дете на бащата, а върху малкото – на майката, съдът е приел, че водещ е интересът на децата, като следва да се съобразят и условия от фактическо естество – родителски капацитет, социална среда, материални грижи и т.н. Посочил, че от решаващо значение за решението му са изслушаните социални доклади, психологическа експертиза, както и изслушването на по-голямото дете. Съдът приел, че малкото дете предпочита близостта на майка си, има по-силна емоционална връзка с нея; поради темперамента си и емоционалните си потребности то се чувства по-обгрижвано и по-обичано именно при майка си. Отчетено е, че тя има стабилна работа, дом, финансова независимост и възможност да полага грижи за С., може да разчита на подкрепа и от своите родители; от друга страна – по отношение на голямото дете съдът приел, че то е по-привързано към баща си, с него детето се чувства по-добре, детето осъзнато прави избор да живее с баща си, той му е авторитет и модел за подражание. Макар да е приел, че действително, по правило, децата следва да се отглеждат заедно, в случая били налице „важни причини за разделно упражняване на родителските права, базирани на емоционалната привързаност и предпочитание на всяко от децата към всеки един от родителите“.

К. съд намира, че по поставените правни въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените по чл. 290 ГПК от настоящия състав разяснения, като е нарушил материалния закон и е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Въззивният съд не е обсъдил всички доказателства и не преценил всички обстоятелства, релевантни за спора, с което е допуснал нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, като също така не е изследвал всички аспекти на най-добрия интерес на децата според критериите по пар. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето.

В противоречие с указанията на Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС не е обсъдил всички доказателства и установени обстоятелствата, които имат значение за произнасянето на съда по въпроса на кого да предостави упражняването на родителските права спрямо децата, като не е взел предвид заключението на вещото лице – психолог, докладите на ДСП и докладите на екипа специалисти от Центъра за обществена подкрепа (ЦОП - Ардино), съдържащи констатации за силната връзка между двете деца, опасността за психиката им, ако бъдат разделени и препоръката да се предоставят родителски права на единия родител и по отношение на двете деца, както и развитието на отношенията между родители и деца в хода на съдебни процес във връзка с определените от първостепенни съд привременни мерки и предприета работа с родителите и децата в ЦОП. Следва да се посочи, че така, както са определени - „свободен режим“, привременните мерки са в състояние да предизвикат канфликти и да въведат децата в нови спорове. При липса на съгласие между родителите относно режима на лични отношения и начина на упражняването им, явно е, че те имат различно разбиране за това, което е най-доброто за децата им и именно съдът е този, който трябва да определи привременните мерки по начин, който да не създава предпоставки за последващи конфликти, съответно неизпълнение, а от там и на практика да не вреди на децата. Съдът е този, който определя рамката, той постановява какъв е интересът на децата и задължава родителите да съобразят поведението си със съдебното постановление. При така постановеното от първостепенния съд и некоригирано от втората инстанция, контактите на децата с майката да се осъществяват „по споразумение“, на практика не се дават никакви указания, не се охраняват интересите на децата, поставят се в риск, създават се условия за неизпълнение, а още и за напрежение и спорове между родителите, между деца и родители. В хода на процеса са установени конфликтни ситуации, някои от които и публично осъществени, както и намесата на трети лица, във връзка с контактите на родителите с децата и между родителите в тази връзка, а още и с членовете на разширеното семейство. Съдът не е уточнил правилата, при които родителите трябва да се „споразумяват“; не е даден вариант за разрешение, ако не го сторят. Съдът не е отчел и липсата на контакти между родителите, влошените им отношения, наличието на действащи ограничителни заповеди, които имат един за друг. Всичко това предполага, че постигането на взаимно съгласие между тях е трудно, почти невъзможно. Във връзка със съдържащите се данни още в първия доклад на ДСП за нежелание на детето Г. да контактува с майката, не са предписани и никакви защитни мерки от съда.

Събраните по делото доказателства, обсъдени от съда по въпроса за привременни мерки, също е следвало да се обсъдят в съвкупност, ведно с всички други при постановяване на окончателен акт по съществото на спора, вкл. с оглед установяване развитие в отношенията между родителите, между родителите и децата по време на процеса. Установените промени или липса на такива в хода на процеса следва да се анализират, като се прецени евентуалната динамика в отношенията между родителите и децата, съответно, ако са предприети мерки за закрила, те дават ли резултати и от там – да се продължи ли с определените привременни мерки и след приключване на съдебния спор, за какъв период от време, в същия или видоизменен вид; необходима ли е замяната им с други, подходящи с оглед развилите се отношения; готовността на родителите да съдействат.

Въззивният съд, независимо от изброяване на множество други обстоятелства, е извел като решаващ и на практика единствен фактор за решението по чл. 59, ал. 2 СК желанията на децата, което е в противоречие с цитираната разпоредба и § 1, т. 5 от ДР ЗЗДт.

Въззивният съд в нарушение на чл. 59, ал. 2 и ал. 8 СК не е определил в крайното решение и режим на лични отношения на всяко от децата с неотглеждащия родител, съответстващ в пълна степен на интереса на децата и не е детайлизирал същия относно личните и национални празници и ваканции, предвид установеното нежелание за комуникация между родителите. Правилно е заключил, че не е налице родителско отчуждаване на детето Г. спрямо майката, но при установените епизодични отчуждителни прояви и известни трудности в общуването, а още и при изрични препоръки за необходимостта да се продължи работата с детето и родителите по предоставената социална услуга, мнението на съдебния експерт за необходимост от работа с психолог и опасност от задълбочаване на дистанцираността на детето Г. към майката след развода, съдът е трябвало да определи мерки в защита на детето – за възстановяване и стабилизиране на нормалните отношения с майката

Съдът не се е произнесъл според най-добрия интерес и на двете деца, съгласно пар 1, т. 5 от ДР ЗЗДт, с оглед опасността или вредата, която е причинена досега или има вероятност на им бъде причинена, като е оставил без последици и конкретни мерки експертното мнение и това на социалната служба за рисковете относно психоемоционалното им състояние, ако комуникацията между родителите не се възстанови и те продължат да въвличат децата в своя личностен конфликт, както и предложените от тях насоки за справяне с проблема.

В противоречие с благополучието и на двете деца, съдът е постановил огледален режим на лични отношения, при който, когато едното от децата е при бащата, другото да е при майката и така, на практика е осуетил поддържането на непосредствена близост и връзките помежду им и допълнително е създал предпоставки за отделяне на двете деца и риск от емоционален и психологически срив, особено по отношение на по-малкото дете.

Неправилно, също така, съдът намерил, че са налице важни обстоятелства, които да обусловят разделянето на Г. и С., което е допустима възможност само по изключение, а в случая връзката между братята е най-силната, безконфликтната и подкрепящата, която им помага да се справят със ситуацията. Предпочитанията на всяко от децата, с кого от родителите желае да живее не е такова важно обстоятелство, при това те се вземат предвид, без да са задължителни за съда, когато оценява интереса на детето при съвкупната преценка на множество други обстоятелства.

В заключение, въззивното решение следва да се касира, като спорът се разгледа по същество от настоящия състав:

Няма спор и по делото е установено, че понастоящем Г. е на 15 г., а С. - на 11 г. И двамата са ученици в СУ „О. П., [населено място].

Бащата работи в отдел „Криминална полиция“, а майката като старши експерт в Областно управление на МВР – Кърджали. И двамата получават доходи, които им позволяват да задоволяват потребностите на децата. И двамата са социално интегрирани в обществото, имат приятелски кръгове, с които общуват в ежедневието си. Децата познават роднините си по майчина и по бащина линия и контактуват с тях, имат приятели, с които общуват в училище и извън него.

Майката живее в семейното жилище от 140 кв.м., което е собственост на баща й. Апартаментът разполага с пространство и уют за децата; състои се от 4 стаи – хол с кухненски бокс, отделна кухня детска стая, спалня, мокро помещение, баня и тоалетна.

Бащата живее при своите родители в дом, който разполага с хол, кухненски бокс и две стаи. За децата има отделна стая, с отделни легла и обзавеждане с всички необходими аксесоари и мебели, според възрастта и потребностите им.

В жилищата се поддържа много добра хигиена. Апартаментите са на близко разстояние.

Според социалните доклади от 04.01.2021 г. и 19.01.2021 г. режимът на отглеждане при бащата е съобразен с възрастта и потребностите на децата. Г. е дисциплиниран, с висок успех, без отсъствия от училище. Тренира футбол и смята, че реализира добри спортни постижения. Разбира се с всеки свой съученик и никога не е проявявал проблемно поведение; умее да комуникира, както с връстници, така и с възрастни. Спокоен, уравновесен, умее да контролира емоциите си. С. е ученик във 2-ри клас, участва в онлайн обучение, работи добре, но често се разсейва; трябва му повече време за концентрация, има пропуски в учебното съдържание. По характер е по-стеснителен и по-тих, поддържа добри взаимоотношения със съученици; спокойно дете е, но лесно се изнервя и става раздразнителен със съучениците си; случва се да влезе в конфликтни ситуации, които обаче не са постоянни.

Децата са привързани към родителите си и искат да общуват с тях. В разговор със служител от ДСП – Кърджали, Г. е споделил, че обича и двамата родители, но желае да живее с баща си, заедно с по-малкия си брат, с когото имат изградена силна емоционална връзка. Няма особено желание да контактува с майката, но никога не ѝ го е казвал. На желанието на майката, той и бащата да посещават психолог към Център за обществена подкрепа, Г. категорично отказва, защото смята, че не е необходимо.

С определение от 11.01.2021 г. съдът определил привременни мерки, като предоставил родителските права спрямо децата на бащата, при когото е определено и местоживеенето. На майката е определен „свободен режим“ на лични отношения с децата, като вземането и връщането на децата да става от и в дома на бащата, до приключване на делото.

Констатациите на съдебно-психологична експертиза от 14.05.2021 г. са следните: Налице е ниска към средна самооценка при детето С. П., която се дължи на липсата на утвърждаване на личността му сред връстниците, расте в недостатъчно стимулираща успехите и новите познания и подкрепяща и спокойна семейна среда, от която се нуждае. Към момента на проведеното психологично интервю високата тревожност и шок при С. все още са неотработени емоции, което е една от причините, поради която детето не „израства“ в конфликта, емоционалното му възприятие е останало на ниво, на което е било към момента на фактическата раздяла.

Г. е със средна към висока самооценка, която се дължи на успешното утвърждаване на личността му сред връстниците; налице са задоволителни граници на отношенията с бащата, добър родителски авторитет на бащата и здравословна семейна среда, в която се възпитава и подкрепя детето. Избягва тесни междуличностни взаимоотношения, съществува стереотипизация на отношенията, които на този етап от развитие на детето се проектират спрямо майката. Детето се самоопределя в тези взаимоотношения негативно. Налице е т.нар. „постигната идентичност“ – децата с такава идентичност имат свои собствени планове за бъдещето, често различни от тези на родителите, целящи спасителни себещадящи последствия. Детето Г. е с достатъчно развити когнитивни фукции, за да се опита да разбере конфликта, но не се наблюдава цялостно разбиране на динамиката в отношенията между родителите, което е довело до конфликт в емоционалните възприятия и фактическите действия около раздялата. Именно породилият се конфликт у детето е едната причина за нежеланието му да се вижда с майката в първите месеци след фактическата раздяла. Двамата родители не са успели да дадат по достъпен за децата начин обяснение на ситуацията, причините, довели до нея и варианти за справяне с травмата. Установява се онихофагия (гризане на ноктите) като неврологичен симптом на внезапно, нервно напрежение, стрес и неудовлетвореност, които са отражение на конфликти между личността и заобикалящата я среда.

Между двете деца е налице силна психоемоционална връзка, с усещане за заедност в дългосрочната им памет. Детето Г. се възприема като пример и носи несъзнателна, а понякога и съзнателна отговорност за примера и подражанието спрямо по-малкото дете. В настъпилата промяна на семейната структура след раздялата, тези отношения продължават да действат, което носи усещане за прекомерна отговорност у детето Г. и е също толкова тежко усещане за дълг от подражание „по стъпките на по-голямото дете“ у братчето му С..

Диагностика на родителско отношение по К. К.:

По скала „Приемане – отхвърляне“ – сходни резултати за двамата родители: за бащата 9 от 31 бала (граничен резултат до ниския), за майката 10 от 31 възможни бала – малко над граничния резултат. И двамата се характеризират със стремеж да приемат и уважават децата такива, каквито са, но на моменти е налице отрицателно отношение – неудовлетвореност, срам, гняв, раздразнение, обида; липсва доверие към децата, досада. Стремят се да уважават индивидуалността на децата и да прекарват време заедно с тях.

По скала „Кооперация“ : За двамата родители еднакви резултати - 6 от 8 възможни бала. Стараят се да оценяват интелектуалните и творчески способности на децата си, изпитват чувство на гордост от тях, поощряват инициативността и самостоятелността и се стараят да приемат децата си като равни, макар и не винаги да ги чувстват като такива; стремеж да се поставят на мястото на децата при спорни въпроси.

По скала „Симбиоза“, която отразява междуличностната дистанция в общуването с детето – за бащата 5 от 7 възможни бала, близка до граничната с високи стойности; има реална възможност от преминаване оптималната граница на психологическа дистанция между родителя и детето с недоизградена изява на отговорност и независимост – С.. За майката – 4 от 7 възможни бала, който се приема за оптимален и изолира възможността от нездрава симиотичност или прекомерна дистанцираност; оптимална граница между майката и по-малкото дете.

Скала „Авторитарна хиперсоциализация“ отразява формите и насочеността на контрола върху поведението на детето. За двамата родители се отчитат 3 от 7 възможни бала, резултатът е оптимален и разкрива липса на крайно авторитарно и деспотично отношение към децата; стремеж да се даде право на детето на свободен избор. Приемат отговорно интересите, желанията, плановете, амбициите на по-голямото дете, оказват му подкрепа и насърчаване. Същият родителски модел обаче се оказва неефективен спрямо детето С., поради когнитивната му и емоционална незрялост и отражението на семейната дестабилизация в този период на детско развитие.

Скала „Отношение към неуспехите“: За бащата и майката резултатите отново са еднакви - 2 от 8 възможни бала, което показва, че възрастният вярва в силите на децата, а неуспехите им се приемат за случайни.

И двамата родители са в състояние да осигурят основни грижи, гарантиране на сигурност, емоционална топлота, стимулиране, напътствия и работещи родителски умения, и макар възпитателните им методи и подход към децата да се различават, те са ефективни. Моралните и базисните ценностни основи, изграждащи личността на майката и бащата, са достойни за подражание от децата. И двамата са в добро здравословно състояние и са функционални като зрели, самостоятелни, социални личности, демонстрират еднаква готовност за родителска съпричаност към физическото, емоционално и душевно обогатяване на децата. Професионалната ангажираност и на двамата родители ги поставя в равенство по отношение на възможността им да са на разположение на децата, с оглед конкретно присъствие и участие в живота на децата. И двамата разчитат на помощ от страна на разширените семейства; и двамата отчитат еднакво необходимостта от наличие на приятели в живота на децата им. Установява се висока оценка на родителска ангажираност при майката към образованието на децата – в учебно и извънучебно време, както и стремеж за ангажираност, като новонастъпила отговорност, у бащата, след фактическата разяла, която е споделена с бабата по бащина линия. И двамата родители са съпричастни на здравословните потребности на децата, като не се установява ниска здравна култура.

Комуникацията между двамата родители е заплашително неефективна, заявяват готовност за сътрудничество, но такова не се постига поради неспособността им да надскочат собствените си личностни несъответствия. Към момента на психологическото изследване, заключението на експерта е, че родителското сътрудничество на този етап има зловреден характер и ниско развитие – двупосочно.

Установяват се опити за дискредитиране личността и авторитета на майката от страна на бащата; обвиненията за злоупотреба с алкохол, насочени към нея са явни, и пред двете деца, като родителят с висок родителски капацитет по този критерий, независимо от истинността на обвиненията, следва да подходи подкрепящо спрямо слабостта на другия родител и да поддържа отношенията на децата в тази насока, вместо да подхожда осъдително, което е признак на явна невербална агресия. По показателя „оценяване ролята на другия родител при отглеждането на децата“ майката демонстрира по-висок родителски капацитет, тъй като разграничава личните отношения и конфликтите с бащата от родителския му образ. Липсва воля у бащата за съзнателна подкрепа по отношение образа на майката и авторитета й като родител. Чрез принципа на „лоялност“, който е водещ в поведението на детето Г. и конфликта в емоциите на детето С. спрямо майката, се счита, че съзнателно или не, бащата е заложил чрез собственото си отношение и поведение към майката фактора „въвличане“ на децата в отношенията между възрастните.

При Г. се отчита настанен комфорт с отглеждащия към момента родител – бащата и наличие на известна емоционална отчужденост на майчиния образ. Налице са симптоматични поведенчески епизоди на отчуждение, в лека степен, спрямо нея.

У детето С. се наблюдава страдание от наложената от раздялата между родителите дистанция с майката, която не е компенсирана от друг значим възрастен.

И двете деца са съхранили емоционалната връзка и привързаност към майката, като при детето С. категорично се отчитат силно чувство на обич и копнеж, усещане за липсата на майчината фигура.

Според вещото лице, изслушано в открито съдебно заседание, ако двете деца бъдат разделени едно от друго, това би могло да укаже отрицателно въздействие върху по-малкото.

В хода на съдебното производство, на детето Г. е предоставена социална услуга от Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Кърджали. Въз основа на направление към Центъра за обществена подкрепа, на 18.02.2021 г. е сключен договор с бащата. Екипът – психолог и социален работник, за първото тримесечие от работата по случая, са провели 10 консултации, от които 3 сесии с детето, 4 с майката и 3 с бащата. Екипът е установил, че личното отношение на родителите един към друг в значителна степен възпрепятстват поддържането на положителен майчин и бащин образ за детето Г., като не е изключено да възникнат трудности в поддържането на пълноценна връзка и положителна нагласа у детето за отсъстващия родител след финализиране на делото за развод. И двамата родители са с действащи ограничителни заповеди един към друг, което възпрепятства осъществяването на съвместни консултации помежду им.

Детето Г. демонстрира разбиране и приемане раздялата на родителите си и дори я определя като „необходима“. Силно е привързан към бащата, прави впечатление силната идентификация с бащиния образ и ясно заявява позиция, че желае да живее с него. В отношенията с майката демонстрира полярни чувства и споделя, че има известна дистанция помежду им; определя я като „грижовна, добра и лоша“. Детето е въвлечено в конфликта на лоялност между родителите си; изцяло е присвоил ролята на единия родител – бащата.

Детето е затворено, лаконично и пасивно по време на сесия; демонстрира апатия, нежелание за общуване и съпротива за открито споделяне, което затруднява изграждането на доверителна връзка между специалиста и детето, налице е ниска мотивация за съдействие в консултативния процес. Г. не отделя внимание на собствените си емоционални потребности и омаловажава собствените си преживявания в хода на настъпилата семейна криза. Има силна потребност от повече независимост и автономност.

Центърът за обществена подкрепа – Ардино, по искане на ОЗД, е изготвил цялостна оценка на детските нужди и родителския капацитет към 30.09.2021 г. – за всяко дете поотделно. Към този момент е постановено решение от първостепенния съд, който предоставя родителските права спрямо детето Г. на бащата, а спрямо детето С. – на майката. Екипът от психолог и социален работник са отчели кризата в отношенията между двамата родители, която се задълбочава в следствие от актуалните процедури по развода. Съществуват конфликти и между членовете на разширеното семейство – майката е в конфликтни отношения с родителите на бащата, а бащата – с родителите на майката. Допълнително взаимоотношенията се усложняват от действащи ограничителни заповеди, които родителите имат един за друг, като това допринася и за повишеното напрежение в отношенията между децата и родителите. Тези взаимоотношения възпрепятстват изграждането на стабилна семейна основа за децата.

Установена е липса на ясни правила и последователност на родителското поведение – децата посещават майка си, когато пожелаят, като бащата не възпрепятства срещите. Настоящата инстанция намира, че това е последица и от начина, по който са определени от съда привременните мерки, с които не само, че не са поставени в рамка взаимоотношенията между родители и родители – деца, а е създадена предпоставка за ескалация във взаимоотношенията, отправяне на взаимни обвинения, обида, отказ от всякаква комуникация. Както е посочил екипът на ЦОП, конфликтните взаимоотношения и враждебност между родителите възпрепятстват наличието на съгласуваност и последователност в родителското поведение. Въпреки това, родителите се опитват да насърчават диалог между тях и децата, използват прийоми като сътрудничество и договаряне; придружават ограниченията и санкционирането с подробни обяснения, отнасят се толерантно към мненията и желанията на децата. Бащата и майката са интелигентни, успели, млади хора, които се стремят в живота на децата да не липсва нищо; задоволяват потребностите им от различно естество, но изпитват трудност да постигнат емоционален неутралитет и да повишат чувствителността си към потребностите на децата, вместо към своите собствени; демонстрират липса на критичност към собственото поведение, заемат обвинителна спрямо другия родител позиция.

Двете деца са объркани, не им се предоставя защитено от критики пространство да изразят своите тревоги и притеснения от съображения за лоялност към единия или другия родител. Детето Г. се притеснява да споделя открито детайли относно семейството и себе си; обича да бъде подготвен, когато попада в необичайна ситуация – на първата среща с екипа проучва какво точно е естеството на работа на психолозите и какви са вероятните задачи, които ще му бъдат поставени. Враждебната комуникация между майката и бащата са източник на тревожност и несигурност и създава предпоставки за усвояване на неефективен и агресивен поведенчески модел от страна на Г.. Възприятията и привързаността му към единия и другия родител са амбивалентни и уязвими в конфликтния семеен климат. Детето С. е интовертен, чувствителен, тих и сдържан; пасивен е в общуването – притеснява се да говори за себе си и вътрешния си свят; силно привързан към брат си, майка си и баща си. Съдейства в консултативния процес.

Дадени са препоръки за необходимите дейности по консултиране на децата и родителите, като са изготвени и индивидуални планове за подкрепа за срок от 30.09.2021 г. до 15.03.2022 г.

Представен е нов социален доклад от 18.01.2022 г., в който е съобразена динамиката в отношенията между децата и родителите, както и извършеното ново социално проучване, включващо срещи и разговори с класните ръководители на децата, педагогически съветници и възпитатели, заместник-директора на училището; срещи и разговори с родителите, децата, с бабите и дядото по бащина линия,; посещения в домовете на родителите и наблюдение на децата в семейна среда. Взети са предвид и докладите на ЦОП - Ардино.

Социалните работници са установили, че децата преобладаващо пребивават при бащата, като отиват при майката, когато пожелаят, като към януари 2021 г. има данни, че детето Г. остава при майката за повече дни. Преди коледните празници 2021 г. двете деца и двамата родители заедно посещават И., като двете деца са били много щастливи. След това, отношенията между родителите отново се влошават и те не поддържат никакви контакти. Посещават сесиите на ЦОП – Ардино, отзовават се на покани за среща със социален работник, провеждат се и телефонни разговори с тях.

Детето С. е спокоен и контактен, но се нуждае от повече напътствия и помощ, защото по-трудно усвоява учебния материал; детето комуникира с двамата родители, просто взаимоотношенията между възрастните са променливи – ако днес са „на нож“, то утре няма проблем помежду им и така го объркват. С. е споделил на социалния работник, че иска да продължи да живее с баща си.

Липсата на всякакво разбирателство между родителите съдът също установява и от обясненията им, дадени пред социални работници и в съдебни заседания относно едни и същи ситуации – гледната точка е коренно различна, като всеки търси вина и обвинява другия родител; липсва самокритичност, налице е вглеждане само в своята гледна точка.

Според отразеното в последния доклад относно Г., е констатирано, че е спокоен, контактен, поддържа връзка и с двамата си родители, живее и при двамата. Връзката с майката не е прекъсвана. Потвърдил е желанието да живее с бащата. Това е заявил и пред съда.

Заключението на ДСП е, че силната емоционална братска връзка между децата продължава да съществува. И двамата родители считат, че децата не бива да се разделят и желаят родителските права да им бъдат предоставени. Взаимоотношенията им са променливи, липсва нормално общуване, което е риск за нормалното психоемоционално развитие и израстване на децата. Въпреки препоръките от екипите, предоставящи подкрепа, както и оценката на съдебния експерт – психолог, родителите продължават да не съумяват да комуникират по между си, не са склонни на взаимни компромиси в интерес на децата, липсва им самокритичност и реални, а не по намерение, действия за прилагане на съгласувани семейни правила и невъвличане на децата в конфликт на лоялност. Тук съдът намира за нужно да акцентира, че децата, особено по-малките, следват модела, примера, а не думите, като в техния свят е от съществена важност получаването на подкрепа - така те имат сигурност и изграждат умения сами да се справят с трудностите и да постигат успехи.

Съдът не установи прояви у двамата родители, които да ги правят негодни или опасни за децата. Това се установява и от показанията на свидетелите Р. Г., Л. М., А. П., М. М.. Свидетелските показания, дадени от майката и сестрата на бащата – Д. П. и И. П., както и от бащата на майката – Я. Д., съдът цени като вероятно предубедени, те са взаимно противоречиви и не се подкрепят от показанията на другите свидетели. Страните по делото също заявяват различни твърдения, с които обясняват поведението си и отношението към бившия партньор. Твърдението за алкохолизъм на майката не е установено. Казаното от децата, както е отбелязал и съдебният психолог, следва да се цени внимателно, а изслушването им от съда е, за да може правораздавателният орган да получи непосредствени впечатления и сам да узнае за предпочитанията на детето, за неговите чувства и емоции, като придобие и информация за нивото на емоционалното му и психическо развитие. Изслушването на детето не е равнозначно на снемане на свидетелски показания; няма за цел установяване твърденията на родителите – насрещни страни по спора; то е единствено и само с оглед най-пълна защита интереса на самото дете. Възможно е също реакцията на детето пред съда или социален работник да не способства за установяване на действителните му чувства и желания. При всички случаи намесването на детето в съдебната процедура следва да се преценява много внимателно, особено по спорове относно родителски права.

Представеното по делото удостоверение от психолог В. Д. Б. е недопустимо доказателствено средство – съставлява свидетелки показания в писмена форма и то съдържащи, изразени пред психолога твърдения на бащата П. П..

Ограничителните заповеди по ЗЗДН и констативни протоколи, също не са годни доказателствени средства за отразените в тях обстоятелства.

От установеното по делото, след съвкупна преценка на релеватните и допустими доказателства, доводите и възраженията на страните, съдът приема, че двете деца не бива да се разделят, родителските права спрямо тях трябва да бъдат предоставени на единия родител. Касае се за единствената ясна, неконфликтна, безстресова и безсъмнителна връзка в живота на децата. Не съществуват важни причини, които да налагат отглеждането и възпитанието им непосредствено да се осъществява от различни родители, при различно местоживеене. Също така, препоръките и предупрежденията на социалните служби, на ангажирания екип в ЦОП и на вещото лице – психолог, са за потенциално неблагоприятно въздействие върху всяко от децата при раздялата им, особено силно при по-малкото дете.

И двамата родители имат желание да задоволят всички нужди на децата – здравословни, духовни, емоционални, материални, и имат тази възможност. Осигурили са жилищните потребности на децата, притежават добри възпитателски качества, могат да разчитат на помощ от своите родители. Имат добра работа, в добро здравословно състояние са, функционално зрели, с изявен родителски ангажимент към образованието на децата, съпричаност.

В същото време, и двамата проявяват липсата на желание за компромис, надскачане на личните обиди и конфликти, неспособност за осъзнато разграничаване на ролята „партньор“ от ролята „родител“, което възпрепятства ефективната комуникация между тях. Тя е дотолкова неефективна, че съдебният психолог я определя като зловредна, като за съжаление, освен междуличностните проблеми между тях, това им поведение е най-вече вредно за техните децата; липсват ясни правила и последователност на родителско поведение, не съществува съгласуваност. В този аспект и двамата родители демонстрират дефицит на родителски капацитет и носят лична и морална отговорност за сегашните и бъдещи психоемоционални страдания и негативни последствия в развитието и растежа на децата.

Връзката родителите и с двете деца не е прекъсната.

Детето С. е изключително привързан към майката, раним, психически нестабилен, неуверен в себе си; лесно се изнервя и става раздразнителен. Раздялата на родителите, при това настъпила по време на пандемия и наложени ограничения в контактите, вкл. онлайн обучение и намалени срещи със съученици, оказва негативно психологическо въздействие, и детето С. не съумява да осъзнае ситуацията, поради което е налице напрежение и объркване, изпитва страдание от наложената дистанция с майката. Той е във възрастта, в която емоционалната интелигентност като практика трябва да бъде обяснена. Има нужда да се стимулира социалното и емоционалното му развитие, което включва формирането на редица социално-емоционални умения, идентифициране и разбиране на собствените чувства, разбиране и говорене за своите собствени чувства; точно разчитане и разбиране на емоционалните реакции на другите; разбиране на гледните точки на другите и осъзнаване, че техните чувства могат да бъдат различни от неговите; управляване на силните емоции и техните изяви по конструктивен начин; управляване на собственото поведение.

Предвид възрастта, емоционално и психично състояние на С., съдът намира, че упражняването на родителските права спрямо него следва да се предоставят на майката, която е по-пригодният родител да го предразположи и подпомогне да се справи с раздялата на родителите. Детето се чувства притиснато в избора на страна и в конфликт на лоялност по отношение на бащата и по-големия брат, като майката е родителят, който успява до известна степен да разграничава личните отношения и конфликти с бащата от родителския образ, т.е. би способствала вповече за успокояване и намаляване на стреса и тревожността, за приемане на сложилите се отношения в разделеното вече семейство. В същото време у бащата се забелязва явна невербална агресия спрямо майката, липса на воля за съзнателна подкрепа по отношение образа на майката, като съзнателно или не „въвежда“ децата в отношенията между възрастните.

Зрялото родителство изисква от двамата родители да бъдат отговорни за преминаването на децата по максимално щадящ начин през процеса на раздяла. Отговорността за психоемоционалния статус на децата, страданията, поведенията или отуждението е изцяло на двамата родители. Детето има нужда от насърчаване, за да запази отношенията си с родителя, при когото не живее постоянно.

В интерес и на двете деца е да живеят заедно.

Не се установява родителско отчуждаване на детето Г. спрямо майката. Наличието на симптоматични епизоди на отдръпване от майката са преодолими чрез психологическа подкрепа и фамилна медиация, насочени към възстановяване на нормалната комуникация между двамата родители в интерес на детето, както и на емоционалната връзка между майката и детето. Пример за това е отличната работа на социалните служби и ЦОП, при оказаното съдействие на родителите, което е довело в хода на процеса до положителна промяна в отношенията на Г. и майката; детето не отказва да контактува с нея, напротив, зачестил е посещенията, които стават все по-продължителни като време, докато при първия разговор със социален работник е заявил, че няма особено желание да се среща с нея. Съдът приема, предвид дадените препоръки в последния доклад на ДСП, за необходимо да продължи работата на родителите с ЦОП – Ардино по набелязаните от тях направления, за да се подпомогне детето напълно да нормализира връзката с майката и най-вече да се предложат мерки за помощ на и двамата родители, за да достигнат до нормалност в отношенията. Именно поведението на последните е проблемът в случая, за да се гарантира спокойното, здравословно и щастливо израстване на децата, без опасност за тяхната психика и емоции. За децата е от изключително значение в емоционален и здравословен план да запазят уважението към всеки от родителите, които за всяко дете, особено в ранна детска възраст, са най-важните хора, пример и образец. Родителските взаимоотношения продължават, въпреки че партньорските са прекратени. Ако детето има нужда от майчина ласка и помощ, така има нужда и от силата, защитата и вниманието на бащата; и двамата родители имат своето значение и място в живота му. Връзката майка – дете е изключително необходима и благоприятства физическото и психическо развитие на детето във всяка възраст; изключително значима за изграждането на личността и характера е модела на поведение на бащата, неговата сила и подкрепа, още повече, че в случая и двете деца са момчета. Те успешно ще се адаптират социално и емоционално обаче, когато е гарантирана близостта им с двамата родители и спокойният, ненатоварен с изискване за лоялност контакт.

Наложително е родителите по това дело да започнат редовно и отговорно да контактуват по въпросите, засягащи децата, като поставят техните интереси над своите лични чувства.

При установеното по делото, съдът намира, че родителските права спрямо двете деца следва да бъдат предоставени на майката. Съдът има предвид желанието на Г., но намира, че приетото решение е с оглед комплекса от обстоятелства, относими към най-добрият му интерес. Съдът преценява изразеното от него предпочитание още и с възрастта, емоционално състояние и зрялост на детето, неговия темперамент, сложилите се отношения, в които бащата е възприет като пример; съзнателните или не опити на бащата за дискредитиране на майката; стериотипизацията на отношенията. Също така, съдът отчита доколко децата са заявили желанията си в защитено от критики пространство.

На бащата следва да бъде определен максимално възможен разширен режим на лични отношения, предвид силната му връзка с децата, както и значимата роля за отглеждането и възпитанието им, тяхното физическо, емоционално и душевно израстване и обогатяване. Предвид близостта на жилищата, в които живеят двамата родители и възрастта на децата, съдът намира, че е оправдано и без особени неудобства за учебния процес и заниманията им, децата да преспиват при бащата в определените им дни не само в събота, както е обичайно, но и в неделя. В интерес на децата е и през лятото да са с баща си за по-дълъг период от време.

Съдът препоръчва, като мярка за закрила и на двете деца, родителите да продължат с предоставената им от социалните служби услуга или да потърсят помощ при друг специалист, като счита, че те имат потенциала, интелигентността, желанието и искрената обич към децата, за да успеят да превъзмогнат личните противоречия в интерес на децата си.

Независимо от казаното, предвид отношенията им към настоящия момент, режимът на лични отношения на бащата и с двете деца следва да бъде максимално детайлизиран, при установеното понастоящем на практика нежелание и неумение на родителите да взаимодействат и да вземат общи решения относно контактите и общуването с децата.

При определяне режима на лични отношения на бащата с двете деца следва да се има предвид връзката на всяко едно от тях с него и същевременно да се избегне опасността от възникване на ревност помежду им или нежелателни оценки. И двамата родители следва да положат усилия да съхранят силната емоционална и духовна връзка между двете деца, чувствата им на обич и общност.

При положение, че родителите не постигнат съгласие за личните отношения на децата с бащата, както и провеждане на официалните и лични празници, съдът намира, че следва да се възприеме следния режим:

Бащата да взема децата при себе, с преспиване, всяка първа и трета седмица от месеца, от 19:00 ч. в петъчния ден на съответната седмица, до 18:00 часа в понеделник на следващата седмица или по-късно, ако учебните или извънкласни занимания на някое от децата продължават след указания час, при предварително уточнение с майката за часа, когато ще върне децата в дома ѝ; да взема при себе си децата с преспиване за лятната ваканция - общо 40 дни (възможно е и с прекъсване, при съгласие с майката) през периода от края на учебната година до началото на следващата учебна година, като 40-дневния период не трябва да съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30.04. да уведоми писмено бащата кога ще ползва същия. Ако до 30.04. майката не уведоми писмено бащата за времето на платения ѝ годишен отпуск, бащата да има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми майката писмено до 30.05.

През нечетните години , бащата да взема двете деца по време на коледната ваканция, като да взема децата в 19.00 часа в деня, в който ги разпускат от училище, ако няма друга изрична взаимна уговорка с майката, и да ги връща до 17.00 часа в деня преди децата да тръгнат на училище; да взема децата в 19.00 часа на последния учебен ден и да ги връща до 17.00 часа на последния ден преди да тръгнат на училище, за пролетната ваканция. Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през нечетните години, бащата да взема децата, включително и за Великден.

През четните години , бащата да взема децата по време на Великден – петък, събота, неделя и понеделник (които в съответната година са определени за празнуването му), есенната и междусрочната ваканция, като да взема децата в 19.00 часа, в деня, в който ги разпускат от училище и да ги връща до 17.00 часа в деня, преди да тръгнат на училище. Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през четните години, децата да останат при майката, включително и за Великден.

Бащата да взема и двете деца за рождения ден на Г. през всяка четна година и за рождения ден на С. през всяка нечетна година , за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 18.00 часа. Когато рождената дата и денят, следващ рождения ден, се падат почивни дни, вземането да е с преспиване от 10.00 ч. на рождената дата, до 17.00 ч. на следващия ден.

Бащата да взема и двете деца за своя рожден ден всяка година, за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 18.00 часа.

Когато рождения ден на майката се пада в дни, определени за лични контакти с бащата, и двете деца да остават при нея.

За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема децата от дома на майката и съответно да ги връща в този дом, освен в случаите, когато с това решение е указано друго.

Така определените мерки могат да бъдат изменяни винаги по взаимно съгласие на родителите, с оглед конкретните обстоятелства. Доколкото няма взаимно съгласие за промяна, необходимо е и двамата родители да спазват предписанията на съда за упражняване на родителските права и за личните отношения. При разногласия, да търсят първо пътя на диалога, ако е необходимо и услугите на Дирекция „Социално подпомагане”.

Разширеният кръг роднини следва да съдейства на родителите, както и да подпомага децата с оглед адаптацията им и справяне със ситуацията.

Нуждите и благополучието на децата изискват определяне на обща месечна издръжка, дължима от бащата и майката за всяко от тях. Съдът, като взе предвид възрастта на всяко едно от децата и специфичните им нужди, както и възможностите на родителите, както и непосредствените грижи, които ще се полагат, намира, че на детето Г. следва да бъде определена месечна издръжка в размер на 450 лв., от която бащата следва да заплаща по 250 лв., а на детето С. – 350 лв., от която бащата следва да заплаща 200 лв. Приоритетното му участие се определя от това, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата, ще се осъществяват от майката. В същото време, разликата в участието на родителите в общо определения паричен размер на издръжката не е съществена, защото два пъти в месеца, от седем дни в седмицата, децата ще бъдат 3 дни при бащата.

Издръжка се дължи от датата на влизане в сила на настоящото решение (обявяването му). Дотогава, съгласно привременните мерки, постановени от съдилищата, децата са с местоживеене при бащата, а майката плаща определен от съда размер на месечна издръжка по силата на предварително изпълнение на първоинстанционното решение в частта за издръжката. Издръжката е платима до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на същата.

Предвид резултата, П. П. следва да заплати на С. П. сумата в размер на 1115 лв. съдебноделоводни разноски за инстанцията – 75 лв. общо платена държавна такса и 960 лв. платен адвокатски хонорар. В представен от страната списък по чл. 80 ГПК е посочена сума от 1200 лв. като платено адвокатско възнаграждение, но няма доказателства за действително направен разход в този размер.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 45/19.04.2022 г., постановено от Кърджалийския окръжен съд по въззивно гр.д. № 199/2021 г. в частта, с която родителските права върху детето С. П. са предоставени на майката С. П..

ОТМЕНЯ въззивно решение № 45/19.04.2022 г., постановено от Кърджалийския окръжен съд по въззивно гр.д. № 199/2021 г. в частта, с която родителските права върху детето Г. П. са предоставени на бащата П. П., а на майката е определен режим на лични отношения и тя е осъдена да плаща за детето месечна издръжка; както и относно определения режим на лични отношения на бащата с детето С. П., както и съдебноделоводните разноски и вместо това ПОСТАНОВИ:

ПРЕДОСТАВЯ родителските права върху детето Г. П. П. ЕГН [ЕГН] на майката С. Я. П. ЕГН [ЕГН], като определя местоживеенето на детето при майката.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата П. Г. П. ЕГН [ЕГН] с двете деца - Г. П. П. ЕГН [ЕГН] и С. П. П. ЕГН [ЕГН], при който бащата да взема децата при себе, с преспиване, всяка първа и трета седмица от месеца, от 19:00 ч. в петъчния ден на съответната седмица, до 18:00 часа в понеделник на следващата седмица или по-късно, ако учебните или извънкласни занимания на някое от децата продължават след указания час, при предварително уточнение с майката, кога ще върне децата в дома ѝ; да взема при себе си децата с преспиване за лятната ваканция - общо 40 дни (възможно е и с прекъсване, при съгласие с майката) през периода от края на учебната година до началото на следващата учебна година, като 40-дневния период не трябва да съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30.04. да уведоми писмено бащата кога ще ползва същия. Ако до 30.04. майката не уведоми писмено бащата за времето на платения ѝ годишен отпуск, бащата да има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми майката писмено до 30.05.

През нечетните години , бащата да взема двете деца по време на коледната ваканция, като да взема децата в 19.00 часа в деня, в който ги разпускат от училище, ако няма друга изрична взаимна уговорка с майката, и да ги връща до 17.00 часа в деня преди децата да тръгнат на училище; да взема децата в 19.00 часа на последния учебен ден и да ги връща до 17.00 часа на последния ден преди да тръгнат на училище, за пролетната ваканция. Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през нечетните години, бащата да взема децата, включително и за Великден.

През четните години , бащата да взема децата по време на Великден – петък, събота, неделя и понеделник (които в съответната година са определени за празнуването му), есенната и междусрочната ваканция, като да взема децата в 19.00 часа, в деня, в който ги разпускат от училище и да ги връща до 17.00 часа в деня, преди да тръгнат на училище. Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през четните години, децата да останат при майката, включително и за Великден.

Бащата да взема и двете деца за рождения ден на Г. през всяка четна година и за рождения ден на С. през всяка нечетна година , за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 18.00 часа. Когато рождената дата и денят, следващ рождения ден, се падат почивни дни, вземането да е с преспиване от 10.00 ч. на рождената дата, до 17.00 ч. на следващия ден.

Бащата да взема и двете деца за своя рожден ден всяка година, за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 18.00 часа.

Когато рожденият ден на майката се пада в дни, определени за лични контакти с бащата, и двете деца да остават при нея.

ПРЕПОРЪЧВА на родителите да продължат с предоставената им от социалните служби услуга или да потърсят помощ при друг специалист.

УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали да следи случая и с оглед развитието по него да предлага на родителите съответните услуги и предписания.

РАЗПОРЕЖДА на родителите и на техните близки да оказват съдействие на служителите при Дирекция “Социално подпомагане” - Кърджали.

ОСЪЖДА П. Г. П. ЕГН [ЕГН] да заплаща на непълнолетното дете Г. П. П., ЕГН [ЕГН], действащ със съгласието на своята майка С. Я. П. ЕГН [ЕГН], месечна издръжка в размер по 250 лв. и на малолетното дете С. П. П., ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законен представител С. Я. П. ЕГН [ЕГН], месечна издръжка по 200 лв., считано от влизане на решението в сила, до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването ѝ, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума.

ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН [ЕГН] да заплати на С. Я. П., ЕГН [ЕГН] сумата в размер на 1115 лв., сторени разноски в производството пред ВКС.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали и на двамата родители.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: