Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 04 Април 2023

Доказване на привидна покупко-продажба на имот при изтеглена продажна цена

Върховен касационен съд · 04 Април 2023

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Наследници оспорват покупко-продажба на апартамент, сключена от техния починал баща в полза на сестра му, с твърдението, че тя е привидна и прикрива дарение, тъй като купувачката веднага е изтеглила платената цена по пълномощие. Въззивният съд уважава исковете, но Върховният касационен съд отменя решението и ги отхвърля. ВКС приема, че плащането по сметката има погасителен ефект, а последващото теглене на средствата касае отношенията по пълномощието, а не доказва симулация на продажбата.

Какво приема съдът

Тежестта за доказване на симулация и прикрито съглашение е върху страната, която ги твърди. Изтеглянето на платената по банков път продажна цена от купувача в качеството му на пълномощник на продавача не доказва само по себе си, че продажбата е привидна и прикрива дарение.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

привидна сделкасимулацияпокупко-продажбаприкрито дарениепълномощно

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50057

гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 4535 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Р. М. - Т., чрез пълномощник адв. М. Д. от ПАК, срещу решение № 86/27.07.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 353/2021 г. по описа на Окръжен съд - гр.Хасково. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение №260134/01.03.2021г., постановено по гр.д.№18/2020г. на Районен съд-Хасково, с което са уважени предявените от Р. Н. Д. и В. Н. Д. против Р. Р. М. - Т. искове с правни основания чл.26 ал.2 изр.1 пр.5, и чл.17 ал.1 от ЗЗД, като е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.05.2016 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № том II рег. № н.д. № 304/2016 г. на нотариус с рег. № 352, по силата на който Н. Р. Д. е продал на Р. Р. М. следния свой собствен недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № , попадащ в сграда № 3 в поземлен имот с идентификатор № по КК и КР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК, с административен адрес: [населено място], [улица] вх.А ет.3 ап.14, целият с площ от 83 кв.м., с предназначение на обекта – жилище/ апартамент, на едно ниво, при съседни обекти: на същия етаж - № ; под обекта - № ; над обекта - №, заедно с таванско помещение при граници по документ за собственост: Р. и В. М., А. и Г. А. и коридор, заедно с избено помещение, при граници по документ за собственост: Р. и В. М., парцели XVIII, XVII, XVI и XV и коридор, ведно с 2.33 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот; с уговорената продажна цена от 15 000 лв. - като привиден, прикриващ договор за дарение, и е обявен за действителен прикрития договор за дарение, по силата на който Н. Р. Д. е дарил на Р. Р. М. посочения по-горе свой собствен недвижим имот, описан в нотариален акт № том II рег. № н.д. № 304/2016 г. на нотариус с рег. № 352.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответниците по жалбата Р. Н. Д. и В. Н. Д., в писмен отговор изразяват становище за становище за неоснователност на жалбата.

С определение № 50725/11.10.2022 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните?.

По правния въпрос, във връзка с който е допуснато касационното обжалване на решението: Съгласно практика на ВКС, включително посочената от касатора, задължение за въззивния съд е да основе решението си върху всички приети за установени и относими към предмета на спора факти и закона. Съдебната практика приема, съгласно чл.12 ГПК и чл.235 ал.2 ГПК, че решаващият съд е длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателства, поотделно и в тяхната взаимосвързаност, съотнесено към доводите и възраженията на страните. Съблюдаването на това правило обезпечава истинността и обосноваността на фактическите констатации относно релевантните за спора факти и обстоятелства и правилността на решението. Когато трето лице предяви иск и твърди насочена срещу него симулация с наличие на прикрита сделка, чието съществуване ответника оспорва, доказателствената тежест за тези обстоятелства е за ищеца. В практиката на ВКС /решение № 163/2011г по гр.д № 1536/2009г., І г.о./ се приема, че в тежест на страната, която претендира привидна сделка е да докаже симулацията, а в тежест на страната, която претендира, че съществува прикрито съглашение, е да докаже неговото съдържание. Доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. За да се постигне, чрез косвени доказателствени средства пълно доказване е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

От данните по делото е видно, че ищците Р. Н. Д. и В. Н. Д. са единствени наследници по закон на Н. Р. Д., починал на 18.12.2019 г. С атакувания договор от 20.05.2016 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № том II, рег. №, н.д. № 304/2016 г. на нотариус с рег. № 352, наследодателят на ищците продал на ответницата Р. Р. М. - Т., негова сестра, процесния недвижим имот за сумата в размер на 15000 лв. / при данъчна оценка 45 547 лв./, като съгласно вписаното в договора продавачът е получил тази сума от купувача изцяло по банков път, в деня на подписване на нотариалния акт. С договора продавачът си запазил правото на ползване върху имота до края на живота си. Прието е за установено, че с представените по делото: платежно нареждане от 20.05.2016 г. и вносна бележка от същата дата, издадени от „УниКредит Булбанк“- филиал Хасково, по банковата сметка на продавача, на основание покупко-продажба на недвижим имот с пълномощно, и на основание- вноска пълномощно са били приведени сумата 8000 лв. и 7000 лв., с наредител и на двата превода Р. Р. М.. Установено е също, още същия ден, ответницата е изтеглила сумата от общо 15 000 лв. и е закрила сметката на Н. Р. Д.. Установено е, че М. е била упълномощена от Д. за различни процесуални действия, включително за откриване и закриване на банковите му сметки. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че доказателствата по делото опровергават отразените в нотариалния акт волеизявления досежно наличие на уговорка за прехвърляне на правото на собственост върху описания имот срещу продажна цена от 15 000 лв., тъй като категорично се установило, че макар на 20.05.2016 г. по сметка на наследодателя на ищците да били преведени общо 15 000 лв., още същия ден ответницата, разполагайки с пълномощно от брат си, е изтеглила сумата от сметката на продавача и е закрила същата. Според въззивния съд не било доказано от ответницата, че именно с изтеглената от нея сума в размер на 15 000лв. са покрити разходите по лечението и грижите за брат й, и че това е станало по негово изрично желание. След анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели е направен извод, че между страните по договора е имало договорки различни от отразените в неговото съдържание, поради което въззивния съд е приел, че е налице симулативност на волеизявленията на договарящите досежно обстоятелството, че е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а не за дарение на същия имот. Нямало и основание да се приеме, че действителната им воля е била за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу поемане на задължение за полагане на грижи и издръжка, тъй като по делото било установено, че договорът е „безпаричен“. Прието е, че посочената в договора продажна цена от 15 000 лв. не била платена, тъй като сумата още същия ден от внасянето й по сметка на продавача, била изтеглена от ответницата и сметката закрита.

Макар правилно да е установил фактическата обстановка по делото, въззивният съд е направил неправилен извод, че договорът от 20.05.2016 г. е нищожен като привиден. В нотариалния акт са удостоверени волеизявленията на страните по договора, че договорената от тях цена е 15 000 лв., и че същата е платена напълно по банков път преди подписването на нотариалния акт. По делото са представени платежно нареждане и вносна бележка платежно от 20.05.2016 г., издадени от „УниКредит Булбанк“- филиал Хасково, от съдържанието на които е установено, че преведените суми в общ размер на 15000 лв. са били в изпълнение на задълженията на купувача да заплати дължимата се продажна цена. Автентичността на документите не е оспорена, т.е същите обективират волеизявленията на страните по договора за покупко-продажба за наличие на уговорена между тях цена и начин на плащане, и в този смисъл отразяват волята им да сключат именно договор за покупко- продажба.

По делото липсват други доказателства, установяващи факти, въз основа на които да се направи извод, че страните по договора не са желаели настъпване на правните последици на сключения договор за покупко-продажба. Разпитани са били двама свидетели. Ангажирания от ищците свидетел К., няма впечатления от процеса на договаряне между Н. Д. и Р. М. - Т., а показанията и са за предполагаем мотив за сключване на договора- влошени отношение между Н. Д. и децата му и желание да ги лиши от това което притежава. Показанията на този свидетел се опровергават: от показанията на св. К. /посочена от ответницата/, която е заявила, че желанието на страните е било ответницата да купи апартамента, а наследодателя на ищците да остане да живее в същия, както и от обстоятелството, че ищците са получили наследство - приели са по опис с молба от 04.03.2020 г. оставеното от баща им наследство, включващо множество недвижими имоти - поземлен имот, представляващ дворно място с построените в него гараж, мазе и жилищна сграда и още 10 земеделски имота.

Ищците не са провели пълно доказване на твърдението си и не са установили, че атакуваната сделка е привидна, а действителната/прикрита/ сделка е дарение. Такъв извод не може да се направи от обстоятелството, че непосредствено след двата превода в полза на Н. Д. са били предприети действия от купувача по изтегляне на сумите /същите могат да бъдат разглеждани като иницииращ симулацията факт, но сами по себе си не доказват твърдението/. Преведените суми на 20.05.2016 г. по сметката на продавача, са били в изпълнение на задълженията на купувача да заплати дължимата се продажна цена, като осъщественото плащане е имало редовен пагасителен ефект. Осъществените от купувача последващи действия по изтегляне на сумата излизат извън обхвата на възникналото между него и продавача договорно правоотношение. Те не могат да се тълкува еднозначно, доколкото освен на привидност на удостоверените в нотариалния акт волеизявления, сочат и на наличие на други правоотношения между страните по договора: установено е, че наследодателят на ищците и продавач по договора от април 2015 г. е бил във влошено здравословно състояние, което до смъртта му на 18.12.2019 г. прогресивно се е влошавало: хоспитализиран през м.04.2015 г. с диагноза мозъчен инфаркт /в следствие на мозъчния инфаркт получил десностранна хемипареза и затруднена походка, наложили провеждане на рехабилитации в болнична и домашна среда/; претърпял реинсулт и бил хоспитализиран в периодите 17-18.02.2016 г., 26.02.-08.03.2016 г. и 30.03.-06.04.2016 г.. При реинсулта състоянието му било тежко, като е изписан със задържана десностранна централна хемиплегия, вертикализиран до седеж с добра поносимост, невъзможна походка. Дадени са препоръки за болнична рехабилитация и физиотерапия, каквито са били проведени. С експертно решение от 14.07.2016 г. от ТЕЛК, му била определена оценка на работоспособността - 100%, без чужда помощ, пожизнено, с дата на инвалидизирането 26.02.2016 г. и водеща диагноза – последици от МСБ. През периода 17-19.09.2019 г., отново бил хоспитализиран, с диагноза дребноклетъчен белодробен карницом в дясно, авансирал. Установено е, че през цялото това време, тежестта по лечението и по грижите за Н. Д. е била поета от ответницата – негова сестра, чрез лични действия или чрез наети лица - физиотерапевти, медицински сестри към края на живота му, сключен договор с домашен социален патронаж, и жени, които ежедневно да се грижат за него /включително св. К./. Прието е от предходните инстанции, че грижата, която ответницата е оказала на своя брат в последните 5 години от живота му, несъмнено е имала финансово изражение. Т.е. налице е била необходимост от финансови средства за това. Наличието или липсата на доказване от ответницата, за какво е разходвана изтеглената сума касае отчета по мандатното правоотношение, тъй като отношенията на страните във връзка с упълномощителната сделка се уреждат от правилата регламентиращи договора за поръчка, и за пълномощника от момента на получаването на сумата възниква задължение да отчете на упълномощителя полученото от негово име и за негова сметка. Само по себе си обстоятелството, дали Р. М., разполагаща с пълномощно от брат си да тегли пари от неговата сметка, е доказала, че с изтеглената от нея сума в размер на 15 000 лв. са покрити разходите по лечението и грижите за брат й, и че това е било неговото изрично желание /в каквато връзка са твърденията на ответницата/, не може да обоснове извод за симулация на договора за покупко-продажба, респ. такъв че сключеният договор е договор за дарение.

По изложените съображения, обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, като предявените искове бъдат отхвърлени от касационната инстанция.

Предвид изхода на делото, на касатора се дължат заплатените от него разноски. Същият е направил разноски за възнаграждения на вещи лица в общ размер 307 лв., разноски за държавни такси в общ размер на 699,36 лв. и за адвокатско възнаграждение общо в размер на 3000 лв. /по 1000 лв. при разклаждане на делото пред всяка инстанция/. Предвид изложеното в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 4006,36 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 86/27.07.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 353/2021 г. по описа на Окръжен съд - гр.Хасково.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Н. Д. и В. Н. Д. против Р. Р. М. - Т. иск с правно основано чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 от ЗЗД, да бъде прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.05.2016 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № том II рег. № н.д. № 304/2016 г. на нотариус с рег. № 352, по силата на който Н. Р. Д. е продал на Р. Р. М. следния свой собствен недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № , попадащ в сграда № 3 в поземлен имот с идентификатор № по КК и КР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК, с административен адрес: [населено място], [улица] вх.А ет.3 ап., целият с площ от 83 кв.м., с предназначение на обекта – жилище/ апартамент, на едно ниво, при съседни обекти: на същия етаж - № ; № ; под обекта - № ; над обекта - № , заедно с таванско помещение при граници по документ за собственост: Р. и В. М., А. и Г. А. и коридор, заедно с избено помещение, при граници по документ за собственост: Р. и В. М., парцели XVIII, XVII, XVI и XV и коридор, ведно с 2.33 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот; с уговорената продажна цена от 15 000 лв. - като привиден, прикриващ договор за дарение, и иск с правно основание чл.17 ал.1 от ЗЗД да бъде обявен за действителен прикрития договор за дарение, по силата на който Н. Р. Д. е дарил на Р. Р. М. посочения по-горе свой собствен недвижим имот, описан в нотариален акт № том II рег. № н.д. № 304/2016 г. на нотариус с рег. № 352.

ОСЪЖДА Р. Н. Д. и В. Н. Д. да заплати на Р. Р. М. - Т. разноски по делото, в общ размер на 4006,36 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.