Практика · Върховен касационен съд · 05 Юли 2024
Давност при обезщетение за непредвидими разходи след тежка катастрофа
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Пострадало при пътно произшествие дете претендира от застрахователя възстановяване на разходи за лечение, рехабилитация и помощни средства, направени години след инцидента. Застрахователят прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност от датата на катастрофата. Върховният касационен съд уважава по-голямата част от иска, като приема, че за непредвидимите разходи давността започва да тече едва от момента на тяхното реално извършване.
Какво приема съдът
Погасителната давност за имуществени вреди, които не са били сигурни и установими по размер още към датата на увреждането (непредвидими вреди), тече не от момента на деликта, а от момента на извършване на съответния разход.
Приложени разпоредби
- чл. 197 КЗ (отм.)
- чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)
- чл. 51 ЗЗД
- чл. 114, ал. 1 ЗЗД
- чл. 290 ГПК
- чл. 293, ал. 2 ГПК
- чл. 38 ЗАдв
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
погасителна давностнепозволено уврежданеимуществени вредизастраховка Гражданска отговорностразходи за рехабилитацияПТП
Текстът на акта
Ключови фрази РЕШЕНИЕ № 493 Гр.София, 23.07.2024г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА АТАНАС КЕМАНОВ и при участието на секретаря Д.Никова, като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№484/23г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на А. А. Н., действаща чрез своите родители и законни представители, чрез процесуалния й представител адвокат К. Р., против решение № 262928 от 12.09.2022 г. по в. гр. д. № 9982/2020 г. на Софийски градски съд. Състав на Софийски градски съд е отменил решение № 78488 от 29.04.2020г. , постановено по гр. дело № 64328/2019г. на Софийския районен съд, допълнено с решение № 122771 от 16.06.2020г. , в частта с която „Дженерали застраховане“АД, ЕИК 030269049 е осъдено да заплати на А. А. Н., [ЕГН], действаща чрез своите родители и законни представители А. В. Н. и Д. Н. Н., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ сумата от 15 484.34лв. - представляваща дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди от реализирано на 05.06.2010г., на първокласен път I-3 /гр. Бяла-гр. Плевен/, в района на километър 0+700 в посока Бяла ПТП, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането, съставляващи разходи за лечение, рехабилитация и закупуване на медицински изделия и консумативи извършени в следствие на горния деликт, по фактури издадени за периода от 12.05.2016г. до 10.10.2019г., като вместо него е постановил друго, с което предявените искове са били отхвърлени като неоснователни. В подадената касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост като се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди бъде уважен изцяло. Ответникът по касация „Дженерали застраховане“АД е изразил становище за неоснователност на подадената касационна жалба и правилност на обжалваното решение. С постановеното по делото определение №4128/18.12.2023 година обжалваното въззивно решение е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса от кога започва да тече погасителната давност относно непредвидимите вреди, които са претърпени от непозволено увреждане. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, e формирана практика на тричленни състави на ВКС – решение № 11 от 3.05.2018 г. по т. д. № 643/2017 г., I т. о., решение № 60140 от 9.02.2022 г. по т. д. № 875/2020 г., I т. о. и решение № 50048 от 21.06.2023 г. по т. д. № 312/2022 г., II т. о., както и задължителна практика – ППВС № 2/1981г ., в която е прието, че при настъпили имуществени вреди от застрахователно събитие, за което се дължи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при действието на КЗ /отм./, моментът на изискуемостта им е от датата на деликта.В случай, че се касае за изменение в състоянието на увредения или за изменение в стойността на престацията, което налага нови имуществени разходи и тази бъдеща прогноза не е била съобразена при първоначалното определяне на обезщетението за имуществени вреди, е налице ексцес, като за новите имуществени вреди пострадалият може да иска съответстващо само на тях обезщетение от момента на проявление на изменението. С оглед наведените в исковата молба фактически твърдения следва да се приеме, че ищцата не претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди, които са в резултат на влошаване на здравословното й състояние, а които представляват разходи за поддържането на живота и ежедневното й обслужване във връзка с трайното тежко здравословно състояние, в което е изпаднала вследствие ПТП на 05.06.2010г. С решение № 50035 от 20.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 2728/2021 г., I т. о., което се споделя изцяло от настоящия състав, е прието, че принципът на чл. 51 ЗЗД за пълно обезщетяване, изисква възстановяване на всички реално претърпени вреди, както и на пропуснатите ползи, щом са пряка и непосредствена последица от увреждането, като претърпените имуществени и неимуществени вреди са, както вече настъпилите, така и бъдещите, които са следствие от деликта и са естествено продължение на обективния процес на вредоносното проявление на самото увреждане и които със сигурност ще настъпят в бъдеще време.Не съществува пречка да бъдат обезщетявани бъдещи вреди, респективно за периодичното им обезщетение, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът – установим. Като установими по размер и сигурни с оглед бъдещото им настъпване още от момента на настъпване на увреждането следва да се приемат разходите, които са били направени за покупката на наколенници, ортопедични сандали и материали за лична хигиена/памперси, кърпи и други/.От заключението по допуснатата по делото СМЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че ищцата е пострадала при ПТП, вследствие на което се намира в тежко увредено общо състояние, централна атаксия с липса на зрение и слух, както и с тежък когнитивен упадък.Пострадалата няма самостоятелен изправен вървеж, а се придвижва пълзейки, което би довело до нараняване на колената ако не се използват наколенници.Още от момент на увреждането лицето не е в състояние да контролира физиологичните си потребности, което налага ползването на памперси.Вземането на ищеца за обезщетение за имуществени вреди във връзка с тези разходи, които са направени в периода от 13.07.2016г. до 06.10.2019г., възлизаще на сумата от общо 2 552.34лв., е погасено по давност на основание чл. 197 КЗ /отм./ вр. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, тъй като давността е започнала да тече от датата на увреждането и петгодишният давностен срок е бил изтекъл към момента на подаване на исковата молба – 07.11.2019г. Останалите разходи, които са били направени за подобряване здравословното състояние на пострадалата – логопедични и психологични услуги ; водна рехабилитация ; закупуването на триколесен терапевтичен велосипед ; доплащане за покупката на инвалидна количка с чужда помощ ; комбиниран стол за баня и тоалет и антидекубитален дюшек не могат да се определят като установими по размер и сигурни с оглед бъдещото им настъпване още от момента на настъпване на увреждането/непредвидими вреди/.От заключението по допуснатата по делото СМЕ се установява, че всички прилагани рехабилитации при ищцата са били абсолютно необходими и адекватни за здравословното й състояние : двигателна рехабилитация чрез активни и пасивни в салон и в басейн упражнения, ерготерапията за укрепване на стоежа и тялото, топлинна рекреационна терапия, говорната логопедична терапия и рехабилитация.Закупеният терапевтичен триколесен велосипед е подходящо терапевтично средство за непродължителни преходи извън дома.Обезщетението за тези вреди е изискуемо не от момента на деликта, а от датата на извършване на съответния разход.По отношение на тази претенция направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като разходите са извършени в периода от 2016г. до 2019г., а исковата молба е подадена в съда на 07.11.2019г.Както бе посочено по-горе, на основание чл.197 от КЗ/отм./ правата по застраховка „гражданска отговорност“ се погасяват с изтичане на петгодишна давност. По делото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което на основание чл.293, ал.2 от ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен предявения иск за заплащане на сумата от общо 13 865лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи, които са били направени за подобряване здравословното състояние на пострадалата : логопедични и психологични услуги ; водна рехабилитация ; закупуването на триколесен терапевтичен велосипед ; доплащане за покупката на инвалидна количка с чужда помощ ; комбиниран стол за баня и тоалет и антидекубитален дюшек, като вместо него се постанови друго, с което претенцията до посочения размер следва да бъде уважена като основателна.В останалата част, с която решението е било отменено и иска за заплащане сумата от 2 552.34лв., представляваща разходи за покупката на наколенници, ортопедични сандали и материали за лична хигиена, е отхвърлен като неоснователен следва да бъде потвърдено. В полза на процесуалния представител на касатора следва да се определи адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв, тъй като се установява, че предоставеното безплатно процесуално представителство е безплатно.На адв.Кр.Р. следва да се определи адвокатско възнаграждение за всяка една съдебна инстанция, което с оглед цената на иска/обжалваемия интерес/ и предмета на делото, касационната инстанция определя на 950лв.Върху така определения размер на възнаграждението следва да се начисли и дължимия се ДДС, тъй като се установява, че адв.Р. е регистриран по ЗДДС. На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция от 100лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 262928 от 12.09.2022 г. по в. гр. д. № 9982/2020 г. на Софийски градски съд в частта, в която е отменено решение № 78488 от 29.04.2020г. , постановено по гр. дело № 64328/2019г. на Софийския районен съд, допълнено с решение № 122771 от 16.06.2020г. , в следната част : отхвърлен е иска на А. А. Н., [ЕГН], действаща чрез своите родители и законни представители А. В. Н. и Д. Н. Н. срещу „Дженерали застраховане“АД, ЕИК 030269049 за заплащане на сумата от 13 865/тринадесет хиляди осемстотин шестдесет и пет/лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи, които са били направени за подобряване здравословното състояние на пострадалата : логопедични и психологични услуги ; водна рехабилитация ; закупуването на триколесен терапевтичен велосипед ; доплащане за покупката на инвалидна количка с чужда помощ ; комбиниран стол за баня и тоалет и антидекубитален дюшек, които са в резултат на ПТП от 05.06.2010г., както и в частта на присъдените в полза на „Дженерали застраховане“АД,ЕИК030269049 разноски за разликата над 46.64/четиридесет и шест цяло и шестдесет и четири/лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“АД,ЕИК030269049 да заплати на А. А. Н., [ЕГН], действаща чрез своите родители и законни представители А. В. Н. и Д. Н. Н. сумата от 13 865/тринадесет хиляди осемстотин шестдесет и пет/лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 07.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи, които са били направени за подобряване здравословното състояние на пострадалата : логопедични и психологични услуги ; водна рехабилитация ; закупуването на триколесен терапевтичен велосипед ; доплащане за покупката на инвалидна количка с чужда помощ ; комбиниран стол за баня и тоалет и антидекубитален дюшек, които са в резултат на ПТП от 05.06.2010г. ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“АД,ЕИК030269049 да заплати на адв.К. П. Р. от АК – [населено място] сумата от 3 420/три хиляди четиристотин и двадесет/лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. ОСЪЖДА А. А. Н., [ЕГН], действаща чрез своите родители и законни представители А. В. Н. и Д. Н. Н. да заплати на „Дженерали застраховане“АД,ЕИК030269049 сумата от 100/сто/лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.