Отговорност на съдебния изпълнител за движими вещи при въвод във владение

Текстът на акта

Ключови фрази

2 решение по.гр.д.№ 4621 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е

№ 59

София, 14.06. 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 4621 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Е. Т. Ш. и Г. П. Г. срещу решение № 260080 от 07.06.2021 г. по в.гр.д.№ 196 от 2020 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 260094 от 08.09.2021 г. по същото дело.

ИЩЦАТА Е. Т. Ш. е обжалвала решението в следните негови части, с които е изменено първоинстанционното решение № 43 от 06.03.2020 г. по гр.д.№ 264 от 2018 г. на Силистренския окръжен съд и по същество:

- са отхвърлени предявените от Е. Т. Ш. срещу Г. П. Г. искове по чл.441, ал.1 ГПК във връзка с чл.74, ал.1 ЗЧСИ за заплащане на вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено от ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител по изп.д.№ 315 от 2009 г. за разликата над присъдените до пълните предявени размери /по иска за имуществени вреди- за разликата над присъдения размер от 1 669 лв. до пълния предявен размер от 14 970 лв. и по иска за неимуществени вреди- за разликата над присъдения размер от 3 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000,02 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от 06.11.2013 г. до окончателното изплащане/ и

- са отхвърлени предявените от Е. Т. Ш. срещу М. С. К. /купувач по публична продан на апартамент, осъществена по изп.д.№ 315 от 2009 г./ искове с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 14 970 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане и за сумата 100 000, 02 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 06.11.2013 г. до окончателното плащане.

ОТВЕТНИКЪТ Г. П. Г. е обжалвал решението в частта му, с която е отменено частично решение № 43 от 06.03.2020 г. по гр.д.№ 264 от 2018 на Силистренския окръжен съд и вместо него е постановено решение за осъждане на Г. Г. да заплати на Е. Т. Ш. на основание чл.441, ал.1 ГПК във връзка с чл.74, ал.1 ЗЧСИ сумата 1 669 лв. обезщетение за имуществени вреди и сумата 3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено от ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител по изп.д.№ 315 от 2009 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 06.11.2013 г. до окончателното им изплащане.

С определение № 77 от 01.03.2022 г. до касационно разглеждане е допусната само жалбата на ответника Г. Г.. Обжалването е допуснато на основание чл.280, а.1, т.3 ГПК по следния поставен въпрос: Включва ли се в съдържанието на изпълнителното действие „въвод във владение“ регламентирано от закона задължение на съдебния изпълнител да пази намерените в недвижимия имот движими вещи на длъжника, както и да му ги върне при негово искане ?

В открито съдебно заседание жалбоподателят Г. П. Г. не се явява и не изпраща представител.

Ответницата по жалбата Е. Т. Ш. също не се явява в проведеното пред ВКС открито съдебно заседание и не взема становище.

На поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС, ГК дава следния отговор: Задълженията, които съдебният изпълнител има при осъществяване на индивидуално принудително изпълнение, са изчерпателно посочени в Част пета „Изпълнително производство“ на ГПК. Други, извън посочените в ГПК, задължения не могат да се вменяват на съдебния изпълнител. Видно от тези разпоредби, съдебният изпълнител няма задължение по ГПК да пази намиращите се в имота- предмет на принудителното изпълнение движими вещи нито преди извършване на въвода във владение, нито след извършване на този въвод. Съгласно чл.486, ал.1 и 2 ГПК, при насочване на принудителното изпълнение върху недвижим имот, този имот заедно с намиращите се в него движими вещи, се описва, но се оставя във владение на длъжника /само по изключение, когато длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на огледа от трети лица, съдебният изпълнител предава управлението на имота на друго лице/. Тоест, в хода на изпълнителното производство длъжникът е във владение на собствените си движими вещи, които се намират в имота, спрямо който е насочено принудителното изпълнение, а съдебният изпълнител няма задължение да пази тези вещи. Съгласно разпоредбата на чл.498 ГПК, след влизане в сила на постановлението за възлагане и след осъществен законосъобразен въвод във владение на недвижимия имот, съдебният изпълнител също няма задължение да пази намиращите се в имота към датата на въвода движими вещи на длъжника. Няма и задължение да организира изнасянето на тези вещи от имота и да определя пазач на същите. Напротив, самото действие „въвод във владение по реда на чл.498 ГПК“ включва в себе си отстраняване от имота не само на длъжника и всяко друго лице, което е във владение на този имот, но и отстраняване от имота на всичко друго, което символизира, че имотът се държи или владее от длъжника, включително намиращите се в имота негови движими вещи. Съдебният изпълнител е длъжен да определи пазач на намиращите се в този имот движими вещи /взискателя или нарочно определен пазач/ и да ги предаде на пазача за пазене, само ако и спрямо тези вещи е насочено принудително изпълнение- чл.470 ГПК.

Когато длъжникът е редовно уведомен за датата на въвода във владение на недвижимия имот, той е длъжен да се яви и освободи имота от намиращите се в него движими вещи. Ако въпреки редовното си призоваване за въвода, длъжникът не се яви в деня на въвода и не е организирал изнасянето на намиращите се в имота движими вещи чрез трето лице, съдебният изпълнител може да разпореди изнасянето на вещите и оставянето им пред имота. В този случай рискът от изчезването, погиването или унищожаването на вещите ще е за длъжника и съдебният изпълнител няма да носи отговорност при евентуално тяхно изчезване, погиване или унищожаване.

Когато длъжникът не е бил редовно уведомен за датата на въвода във владение на недвижимия имот и поради това не се е явил, за да изнесе или организира изнасянето на собствените си движими вещи от имота, съдебният изпълнител ще носи отговорност за изчезването, погиването или унищожаването на тези вещи, както ако е разпоредил те да бъдат изнесени от имота и оставени без пазач, така и ако вещите са били оставени в имота-предмет на въвода във владение и по-късно са изчезнали, погинали или унищожени. В този случай изчезването, погиването и унищожаването на вещите ще е пряка последица от незаконосъобразно извършения от съдебния изпълнител въвод във владение на имота, в който са се намирали тези движими вещи, поради което частният съдебен изпълнител ще носи отговорност за имуществени вреди в размер на стойността на тези вещи по реда на чл.441, ал.1 ГПК във връзка с чл.74, ал.1 ЗЧСИ и чл.45 ЗЗД.

По съществото на спора: Пред ВКС делото е висящо само в частта, с която са уважени предявените от ищцата Е. Ш. срещу Г. Г. искове за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 1 669 лв., представляващи стойността на следните движими вещи на ищцата, които тя твърди, че не са й били върнати след извършения на 18.02.2010 г. въвод във владение на собствения й недвижим имот- предмет на принудително изпълнение по изп.д.№ 315 от 2009 г. / апартамент в [населено място], [улица], вх.Б, ет.4/: лира за баня, кюнец с криви за югли и криви съединителни, аспиратор, кухненски смесител „Видима“, смесител за баня „Видима“, смесител с душ с тръбно окачване, марка „Видима“, стъклена етажерка, поставка- чаша за баня, 1 бр. осветително тяло за баня, огледало за баня, 1 бр. външни ролетни щори, 1 бр. вътрешни щори, телевизор марка S., 32 инча, 3 бр. полилеи, 2 бр. осветителни тела за коридор. Макар да е безспорно установено, че на 18.02.2010 г. ответникът Г. Г. в качеството му на частен съдебен изпълнител е извършил незаконосъобразен въвод във владение на недвижим имот /без да уведоми редовно ищцата и длъжник по изпълнителното дело Е. Ш. за датата на въвода- на Е. Ш. е било изпратено съобщение за датата на въвода, което е получено не от нея, а от лицето „В.“ на 15.02.2010 г., без в съобщението да е отразено качеството на лицето, което го е приело/, предявените от Е. Ш. срещу този ответник искове по чл.441, ал.1 ГПК във връзка с чл.74, ал.1 ЗЧСИ и чл.45 ЗЗД за имуществени и неимуществени вреди са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени поради следното:

1. Обезщетение за имуществени вреди в размер на стойността на част от горепосочените вещи, а именно: лира за баня, кюнец с криви за югли и криви съединителни, аспиратор, кухненски смесител „Видима“, смесител за баня „Видима“, смесител с душ с тръбно окачване, марка „Видима“, не се дължи. Тези вещи са били трайно закрепени към недвижимия имот или представляват част от изградените в него парна, електрическа и В и К инсталации, част от вградена кухня и вградено обзавеждане за баня. Тоест, те представляват подобрения към недвижимия имот, които се включват в цената му и не могат да се отделят от него, без имота и самите вещи да бъдат съществено повредени. Поради това, след приключване на публичната продан на недвижимия имот и въвеждане в него на купувача по тази публична продан, на бившия собственик на имота Е. Ш. не се е дължало връщане на тези вещи. Респективно на Ш. не се дължи и обезщетение за имуществени вреди от обстоятелството, че тези вещи не са й били върнати след извършения на 18.02.2010 г. незаконосъобразен въвод във владение на недвижимия имот.

2. Обезщетение за имуществени вреди в размер на стойността на останалата част от вещите /стъклена етажерка и поставка- чаша за баня, 1 бр. осветително тяло за баня, огледало за баня, 2 бр. осветителни тела за коридор, 1 бр. външни ролетни щори, 1 бр. вътрешни щори, телевизор марка S., 32 инча и 3 бр. полилеи/ също не се дължи, тъй като няма доказателства тези вещи да са се намирали в имота към датата на въвода във владение- 18.02.2010 г. Никой от разпитаните по делото свидетели Ш. Р., С. М., Р. Р., Ж. Д. и Н. М. не свидетелства в апартамента да са се намирали следните движими вещи: стъклена етажерка, поставка- чаша за баня, 1 бр. осветително тяло за баня, огледало за баня, 2 бр. осветителни тела за коридор. Единствено свидетелката С. М. твърди, че в банята е имало пълно обзавеждане, но не посочва конкретно дали това обзавеждане е включвало стъклена етажерка, поставка- чаша за баня, осветително тяло за баня и огледало за баня. За останалата част от вещите /1 бр. външни ролетни щори, 1 бр. вътрешни щори, телевизор марка S., 32 инча и 3 бр. полилеи/ от показанията на свидетелките Ш. Р. и С. М. се установява, че ищцата е закупила и поставила в жилището си такива вещи, но не и че тези вещи все още са се намирали в жилището към датата на извършване на въвода във владение на имота- 18.02.2010 г. Косвено доказателство, че горепосочените движими вещи не са се намирали в жилището към 18.02.2010 г. е, че в съставения от частния съдебен изпълнител Г. Г. на същата дата протокол за опис на намиращите се в жилището движими вещи по реда на чл.465 и сл.ГПК /находящ се на листове 132 и 133 от гр.д.№ 264 от 2018 г./, такива движими вещи не са описани и оценени, нито е посочено такива вещи да са оставени за пазене на длъжника или на друго лице, поради това че спрямо тях не се допуска принудителното изпълнение /чл.467, ал.2 ГПК/.

Дори и да се приеме, че тези движими вещи са се намирали в имота към датата на незаконосъобразно извършения на 18.02.2010 г. въвод във владение, не може да бъде ангажирана гражданската отговорност на частния съдебен изпълнител Г. Г., тъй като не се доказа да са настъпили претендираните от ищцата вреди- никой от разпитаните по делото свидетели не твърди, че тези вещи са погинали, изчезнали или унищожени след извършения на 18.02.2010 г. въвод във владение на апартамента, в който те са се намирали. Нещо повече, твърди се, че след 18.02.2010 г. движимите вещи са останали в жилището, в което е въведен купувача по публичната продан М. С. К., но последният отказва да ги върне на ищцата. В този случай, ако докаже, че в имота са останали нейни движими вещи, ищцата има право да предяви претенция спрямо М. К. за ревандикиране на тези вещи, но не и претенция спрямо осъществилия въвода във владение частен съдебен изпълнител Г. Г. за имуществени вреди в размер на стойността на тези вещи.

3. Частният съдебен изпълнител Г. Г. не дължи и претендираното обезщетение за неимуществени вреди /претърпени от ищцата болки и страдания/ от невъзможността й да си върне горепосочените движими вещи, поради следното: Както бе посочено по-горе, в т.1 и 2, недоказано остава твърдението на ищцата, че в имота, в който на 18.02.2010 г. е бил извършен въвод във владение, са останали каквито и да било нейни собствени движими вещи, нито че, ако са останали такива вещи, те са погинали, изчезнали или унищожени след въвода във владение на 18.02.2010 г. и не могат да й бъдат върнати от владелеца на имота М. К.. Тоест, не се доказа ответникът Г. Г. да дължи на ищцата връщане на каквито и да било движими вещи, поради което изживените от нея болки и страдания от факта на невръщането на тези вещи не представляват вреда, която да е в причинна връзка с извършения на 18.02.2010 г. от Г. Г. незаконосъобразен въвод във владение.

Поради гореизложеното, решението на въззивния съд в допусната до обжалване част следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено решение за отхвърляне на предявените от Е. Ш. срещу Г. Г. искове по чл.441, ал.1 ГПК във връзка с чл.74, ал.1 ЗЧСИ и чл.45 ГПК.

Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ищцата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника Г. направените от него разноски за делото пред ВКС в размер на 123,38 лв., включващи 30 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване и 93,38 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260080 от 07.06.2021 г. по в.гр.д.№ 196 от 2020 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 260094 от 08.09.2021 г. по същото дело, В ЧАСТТА, с която е отменено частично решение № 43 от 06.03.2020 г. по гр.д.№ 264 от 2018 на Силистренския окръжен съд и вместо него е постановено решение за осъждане на Г. П. Г. да заплати на Е. Т. Ш. на основание чл.441, ал.1 ГПК във връзка с чл.74, ал.1 ЗЧСИ сумата 1 669 лв. обезщетение за имуществени вреди и сумата 3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено от ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител по изп.д.№ 315 от 2009 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 06.11.2013 г. до окончателното им изплащане, КАКТО В ЧАСТТА ЗА присъдените разноски в размер на 959,28 лв. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Е. Т. Ш. с адрес за призоваване [населено място], обл.С., [улица] срещу Г. П. Г. от [населено място], [улица], № 5, ет.1 искове с правно основание чл.441, ал.1 ГПК във връзка с чл.74, ал.1 ЗЧСИ и чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 669 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и девет лева/ и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/, от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено от ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител по изп.д.№ 315 от 2009 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 06.11.2013 г. до окончателното им изплащане.

Решението на Варненския апелативен съд в останалата част /с която е потвърдено първонистанционното решение за отхвърляне на тези искове до пълните им предявени размери от 14 970 лв. за имуществените вреди и 100 000,02 лв. за неимуществените вреди, както и в частта, с която са отхвърлени исковете спрямо купувача по публичната продан М. С. К./ е влязло в сила, поради недопускане на касационното обжалване на решението в тази част.

ОСЪЖДА Е. Т. Ш. с горепосочения адрес да заплати на Г. П. Г. с горепосочения адрес на основание чл.78 ГПК сумата 123,38 лв /сто двадесет и три лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща направени разноски по делото пред ВКС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.