Потвърждаване на осъдителна присъда за убийство въз основа на косвени доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

9

Р Е Ш Е Н И Е
№ 433
гр. София, 20 октомври 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев

като изслуша докладваното от съдия Джурковски наказателно дело № 623/2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 346 т.1 НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия П. И. Б. - адв. Н. П. - срещу въззивно решение № 38/05.05.2025 г. на Апелативен съд – Бургас, постановено по внохд № 281/2024 г. по описа на съда.

В жалбата и в допълнението към нея са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК – че атакуваното решение е постановено при нарушение на материални закон; че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че е налице явна несправедливост на наложеното наказание. В жалбата е отправена молба към касационния съд да отмени първоинстанционната присъда и въззивното решение и да оправдае подсъдимия П. Б. по обвинението за престъпление по чл.115 от НК, а в допълнението към нея е отправено искане на основание чл. 354 ал.1 т.4 НПК ВКС да отмени изцяло атакуваното решение и да върне делото за ново разглеждане за отстраняване на нарушенията на процесуалния и материалния закон.

В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия П. Б. адвокат Н. П. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Счита, че са налице пороци в аналитично-оценъчната дейност на въззивната инстанция - събраните по делото доказателства не са подложени на внимателно изследване; не са обсъдени поотделно и във взаимовръзката им помежду им; не са интерпретирани съобразно действителното им съдържание, като някои от тях са били игнорирани, а други от тях съответно надценени или подценени. Моли да бъде отменено решението на въззивния съд и делото да бъде върнато за ново разглеждане, за да бъдат отстранени посочените в жалбата пороци.

В своя лична защита подсъдимият П. Б. заявява, че поддържа жалбата, а в последната си дума моли тя да бъде уважена.

В проведеното съдебно заседание представителят на ВКП изразява становище, че жалбата срещу атакуваното решение е неоснователна. Счита, че деянието е доказано по несъмнен начин и че при постановяването на решението не са допуснати нарушения, поради което не са налице сочените касационни основания. Моли жалбата да се остави без уважение, а решението на Апелативен съд-Бургас в сила.

ВКС, след като обсъди релевираните в касационната жалба доводи и заявените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 19/19.09.2024 г. на Окръжен съд-Ямбол, постановена по нохд № 268/2023 г. по описа на съда, подсъдимият П. И. Б. е признат за виновен в това, че вечерта на 09.07.2022 г. срещу 10.07.2022 г. в двора на имота си на [улица] в [населено място], общ. С., умишлено е умъртвил С. С. С. на 59 години от същото село, като смъртта е настъпила на 12.07.2022 г. около 06:37 ч. в МБАЛ „Св.П." АД - [населено място], поради което и на основание чл.115 вр. чл.54 от НК е осъден на десет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

С посочената присъда подсъдимия П. И. Б. е признат за невиновен в това да е извършил убийството с особена жестокост и по особено мъчителен начин, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 от НК.

С присъдата на основание чл. 59 ал.1 и ал.2 НК е зачетено времето, през което подсъдимият П. И. Б. е бил задържан - с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и с постановление на ОП – Ямбол.

С присъдата си окръжният съд се е произнесъл и по въпросите относно веществените доказателства и разноските по делото, като последните са били възложени в тежест на подсъдимия.

По протест на прокурор при ОП-Ямбол и по жалба на защитника на подсъдимия срещу така постановената присъда пред Апелативен съд-Бургас е било образувано ВНОХД № 281/2024 г., приключило с атакуваното пред ВКС решение № 38/05.05.2025 г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

Касационната жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирана страна; срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт; и в законоустановения срок.

Доколкото ВКС се произнася единствено по надлежно релевирани основания, се налага да бъдат направени следните предварителни уточнения, определящи пределите на настоящата касационна проверка:

Под формата на претенции за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т.2 НПК в голяма част от съдържанието на жалбата и на допълнението към нея са залегнали оплаквания срещу обосноваността на въззивното решение и в частност срещу верността и правилността на възприетите от въззивния съд фактически констатации.

Такива възражения за необоснованост на практика са обективирани в по-голямата част от доводите, с които се оспорват изводите за авторството на деянието в лицето на подсъдимия П. Б.. В тях се излага и собствена на защитника интерпретация на фактите относно съществуването на друг възможен автор на причиняване на нараняванията на пострадалия, като предложената в тази насока фактология е в подкрепа на лансираната и поддържана от подсъдимия в предходните инстанции версия, че той не е извършил вмененото му посегателство спрямо живота на пострадалия, а че това е било сторено от „Мишето“ – св. М. И.. С излагането и поддържането на факти, обосноваващи тази версия, на практика се настоява касационният съд да кредитира именно дадените в този смисъл обяснения на подсъдимия за случилото се (че той не е нанасял побой на пострадалия) и да възприеме нова, различна фактическа обстановка относно авторството на причинените смъртоносни увреждания на пострадалия. Изтъкнатите в тази насока доводи не касаят годността на доказателствената преценка, а достоверността на доказателствените източници, като в тях се изразява несъгласие с преценката на решаващата въззивна инстанция, която е суверенна в упражняване на това си правомощие. От такова естество е и възражението в допълнението към жалбата, с което се заявява несъгласие с оценката на показанията на св. П. Б.. Като тук отделен е въпросът, че не се уточнява в какъв аспект се предявява това възражение и какво е значението на оспорените показания на тази свидетелка за вярното установяване на авторството на деянието, респ. как тези нейни показания са се отразили на верността на констатациите относно авторството.

Затова всички възражения в посочения смисъл ще бъдат оставени без обсъждане. В крайна сметка те целят преоценка на годно събрана доказателствена съвкупност и препроизнасяне по нея, което ВКС не може да стори. Фактическата необоснованост на атакувания съдебен акт не съставлява самостоятелно касационно основание. ВКС няма правомощие да контролира вътрешното убеждение на въззивната инстанция относно приетите за установени факти. Не разполага и с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите, поради което няма правомощие автономно да преценява достоверността, респ. недостоверността на обясненията на подсъдимия и на останалите визирани в жалбата доказателствени източници. ВКС може да проверява единствено юридическата правилност на контролираните съдебни актове с оглед на изложената в тях фактическа обстановка, без да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело. Предвид така изложеното и след като фактическата необоснованост не е изведена като самостоятелно касационно основание за проверка на въззивния съдебен акт, в настоящото производство ВКС не дължи отговор на възраженията на защитника, касаещи оспорването на възприетата фактическа обстановка, вкл. и относно авторството на деянието в лицето на подсъдимия. А с оглед забраната за установяване на нови факти (с изключение на хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК, каквато не е налице в разглеждания случай) поначало не е възможно да бъде постигнат алтернативно целеният от защитата резултат - да се приеме, че подсъдимият Б. не е извършил престъплението, за което е признат за виновен и му е наложено наказание, тъй като постигането на този резултат е свързано с възприемането на различни фактически положения относно авторството на деянието. Поради това и отправеното от защитника алтернативно искане за оправдаване на подсъдимия е изначално неоснователно, тъй като то предполага възприемане на нови фактически положения, каквито в това производство настоящата инстанция не може да извежда.

При касационната проверка установяването на фактологията на деянието може да се изследва и анализира само с оглед процесуалната законосъобразност на извършените от контролираната съдебна инстанция действия по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото и правилността на формирането на вътрешното й убеждение. Затова останалите оплаквания в жалбата и в допълнението към нея, в които се отправя недоволство срещу дейността на апелативния съд по установяването на фактите на деянието, следва да бъдат обсъдени именно от гледна точка на законосъобразността на доказателствената дейност и в частност на спазването на процесуалните изисквания за правилно формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд. В този аспект изложените в касационната жалба и в допълнението допустими за разглеждане съображения могат да бъдат синтезирани като възражения за нарушения на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал.2 и ал. 5 НПК, детерминиращи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

При извършения контрол в тази насока ВКС намира, че решението на въззивната инстанция, потвърждаващо постановената от първия съд осъдителна присъда срещу П. И. Б., не почива на недопустими доказателствени източници, на предположения, на превратно и/или едностранчиво обсъждане на доказателствения материал, на игнориране на доказателства и факти, както и на пренебрегване на съществени възражения на защитата относно доказаността на авторството на деянието в лицето на подсъдимия.

Относимите към извършването на инкриминираното деяние фактически положения са установени в съответствие с процесуалните правила, без да са допуснати нарушения при допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствените материали. За пълното и всестранно изследване на всички значими обстоятелства АС-Бургас е провел въззивно съдебно следствие, в рамките на което по служебен почин е приобщил нови доказателствени материали – показанията на свидетелите В. М., Г. И. и М. И. от ДП. Чрез тази си доказателствена дейност въззивният съд е взел необходимите процесуални мерки за разкриване на обективната истина, като в резултат от нея възприетите фактически констатации се явяват вярно и точно отражение на интересуващите процеса факти. Апелативният съд е проконтролирал както доказателствената дейност на първоинстанционния съд, така и постановената от него присъда, като в рамките на правомощията си мотивирано е обосновал изводите си за възприетите фактически положения относно увреждащото поведение на подсъдимия спрямо пострадалия и неговия механизъм; обстоятелствата, при които е било извършено деянието; причинените вследствие на това посегателство множество увреждания (главно в областта на главата и гръдния кош), както и пряката и непосредствена причинна връзка между тези увреждания и настъпилата смърт на пострадалия С..

При касационната проверка не са констатират процесуални нарушения, които да опорочават установяването на приетите от апелативния съд факти. При извеждането им въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да дадат основания за съмнителност на установената фактология, вкл. и относно авторството. Процесът по оценка на доказателствената съвкупност е законосъобразно осъществен - доказателствените източници са изследвани в пълнота, без да е игнориран някой от тях; съдържанието им не е изопачено; не е налице превратно и/или едностранчиво обсъждане на доказателствения материал по делото (в ущърб на подсъдимия); всички доказателствени материали, на които се е позовал въззивният съд за обосноваване извършването на деянието и неговото авторство, са проверени по надлежния процесуален ред; вътрешното убеждение на съдебния състав при оценката на доказателствения материал е убедително мотивирано с подробни, изчерпателни, ясни и логични аргументи, изложени на стр. 11 - 18 от решението. От залегналите в мотивите на атакувания съдебен акт съображения е видно също, че въззивният съд много внимателно е анализирал всички възражения на подсъдимия и защитата му. Проверил е обстойно и всички изложени и поддържани от подсъдимия и защитата му версии за случилото се - че фаталните наранявания на пострадалия С. са били причинени в резултат на нанесен му от св. М. И. побой; респективно че пострадалият сам си е причинил нараняванията, довели до смъртта му, в резултат на залитане и падане след употребено значително количество алкохол, при което се е ударил в ръба на масата или в цимента в двора на Б.. Изводите за недостоверност на така поддържаните от подсъдимия алтернативни защитни версии са професионално изведени и солидно аргументирани с подробен и задълбочен убедителен анализ на всички относими към тази проблематика доказателствени източници и способи на доказване, като в тази връзка разбираемо особен акцент е поставен върху всички показания, дадени от св. М. И. в хода на производството, както и върху заключението на СМЕ в частта относно броя, местоположението (разположението) и механогенезата на нараняванията на пострадалия.

Следователно начинът на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд по отношение на изводите за участието на подсъдимия в осъществяването на деянието, в извършването на което е бил обвинен, не е опорочен и затова не подлежи на критика. Относно установяването авторството на деянието не е налице превратна (в противовес на действителното им съдържание) и едностранчива оценка на доказателствата, няма подценяване на едни доказателствени източници за сметка на други или избирателно възприемане на доказателства, обслужващи единствено обвинителната теза, нито пък немотивиран (произволен) отказ да се кредитират доказателства, подкрепящи защитните тези. Изразеното в касационната жалба становище, че осъждането на подсъдимия Б. почива единствено на предположения, не може да бъде възприето. Действително, в основата на фактическите изводи на решаващите съдилища са поставени доказателствени факти, изводими предимно от косвени доказателства, но това не е сторено произволно. В принципен план съдебната практика на ВКС е последователна, че осъдителна присъда може да бъде постановена и само на базата на косвени доказателства, когато по своята връзка с предмета на делото, последователност и съвкупност, те водят до категоричен извод по отношение на деянието и неговото авторство.

В случая изводът на въззивната инстанция за доказаност на авторството на деянието в лицето на подсъдимия е резултат от внимателно и задълбочено обсъждане на цялата относима доказателствена съвкупност, при съблюдаване на процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствените материали. Той се основава на изчерпателен и подробен анализ на събраните в хода на съдебното следствие относими доказателствени средства и способи на доказване – кредитираните обяснения на подсъдимия от ДП; показанията на свидетелите С. К., Х. П., П. Б., В. М., Г. И. и М. И.; видеозаписите на камерите от заведението „П.“, разположени срещуположно на дома на подсъдимия, които са били предмет на изследване от видео-техническа експертиза; заключението на СМЕ на трупа на пострадалия. Същевременно изводът за авторството се явява доказателствено обезпечен в необходимата степен на категоричност, тъй като по делото е налице съвкупност от косвени убедителни и устойчиви доказателства, които са позволили на въззивния съд да направи несъмнен извод, че престъплението е извършено от подсъдимия, а именно:

-данните, че след като е помогнал на подсъдимия да пренесе строителните материали, С. е останал в двора на къщата му и не го е напускал до сутринта на следващия ден, т.е. че процесната нощ пострадалият С. не е напускал двора на подсъдимия.

- данните, че преди да влезе в двора на Б. външният вид на пострадалия С. се е отличавал с видимата липса на наранявания.

- данните, че след като свидетелите К. и П. са си тръгнали от двора на Б., други лица не са влизали в имота или излизали от него до сутринта на 10.07.2022 г., когато е заснето излизането на пострадалия на улицата във видимо влошено състояние - залитащ, с наранявания и кръв по лицето и главата.

- данните, че последното движение на хора пред дома на подсъдимия през нощта на 9-ти срещу 10-ти юли 2022 г. се е осъществило около 23.00 часа, когато свидетелите К., М. и И. са отишли да търсят свидетеля К., но са си тръгнали, след като на улицата е излязъл Б..

- данните, че когато свидетелят П., съсед на подсъдимия, станал сутринта на 10.07.2022 г. към 6 часа, той забелязал пострадалия да лежи на земята в циментираната част от двора, паднал до масата заедно със стола и лежащ на лявата си страна, кървящ, опитващ се да стане.

- данните, че около 7,50 часа на 10.07.2022 г. другият съсед на подсъдимия - св. С. К. - видял в близост до дома си пред заведението „П.“ пострадалият да залита по улицата с окървавена глава и „неприлично“ обезобразен.

- данните, че след като пострадалият успял да се прибере в дома си същият ден около 09.30-09.40 часа бил посетен там от св. Г. И., който го намерил да лежи на леглото буден, но в невъзможност да стане поради болка в ребрата, като устата му била цялата разбита със засъхнала кръв, неможещ да диша и държащ се от двете страни на ребрата.

- данните в заключението на СМЕ относно установените множествени травматични увреждания основно в областта на главата и гръдния кош на С. С., механизма на получаването им (вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети при нанасянето на множество удари с такива предмети в засегнатите области), причината за настъпването на смъртта му (изпадането му в състояние на мозъчна кома вследствие на значителната черепномозъчна травма, като в процеса на танатогенезата значителна роля е изиграла и гръдната травма вдясно, със счупените ребра и контузията на десния бял дроб) и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тези увреждания и настъпването на леталния изход за пострадалия.

Изброените косвени доказателства, както вярно е приел АС-Бургас, формират надеждна и стабилна доказателствена основа за осъждане на подсъдимия за извършено престъпление по чл. 115 НК, поради което преценката му, че именно касаторът е извършител на инкриминираното деяние, е в съответствие и с изискването на чл. 303, ал. 2 НПК. Затова изводът на контролираната инстанция, че авторството на деянието в лицето на подсъдимия е доказано по несъмнен и категоричен начин, е законосъобразен.

Във връзка с гореизложеното лишени от основание са възраженията в касационната жалба, че не е изяснено какво се е случвало с пострадалия С. в рамките на двете денонощия след като е напуснал двора на подсъдимия; че няма доказателства с кого е бил в този период от време и упражнявано ли е насилие над него; и че липсата на такива доказателства за случващото се с пострадалия сочи на опосредяване на причинно-следствената връзка. По повод тези възражения, на първо място, следва да се отбележи, че твърдейки наличието на опосредена причинна връзка, защитникът имплицитно не отрича факта на извършено от подсъдимия деяние спрямо телесната неприкосновеност на пострадалия. На второ място, не се сочи кое конкретно поведение на трето лице или кое друго (природно или обществено) явление в случая се е намесило в протичането на причинния процес, предизвикан от деянието на подсъдимия. И на трето място, установените и налични по делото данни за поведението на пострадалия С. и за настъпилите събития с негово участие от момента, в който е напуснал двора на подсъдимия на 10.07.2022 г. около 07.50 часа, до момента, в който на 11.07.2022 г. е бил намерен от св. И. И. в дома си да лежи паднал в безпомощно състояние, категорично не дават основание за извод, че в този период от време спрямо пострадалия е било упражнено ново/допълнително травматично въздействие (било то в резултат на поведението на трето лице, било то в резултат на природно или друго явление), което да бъде оценявано като намеса на външен привходящ фактор в започналия с деянието на подсъдимия причинно-следствен процес и да обосновава наличието на опосредена причинна връзка между деянието и престъпния резултат.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и оплакването в жалбата, че продължава да е особено съмнително, че няма записи от камерите от заведението „П.“, разположено срещу дома на подсъдимия, именно в часовия диапазон от 23.38 часа на 09.07.2022 г. до 07.49 часа на следващия ден. Възражение в тази насока е било поставено и на вниманието на въззивната инстанция, която в отговора на същото аргументирано е посочила защо не го приема за основателно. Изложените съображения напълно се споделят, поради което не е необходимо да бъдат повтаряни.

Не се установява да е допуснато и твърдяното от касационния жалбоподател превратно възприемане на доказателства – че камерите от заведението „П.“, чрез които са направени приобщените видеозаписи, извършвали запис само при движение. Това е така защото, наличните по делото доказателствени материали, установяващи факта, че камерите записват само при засечено движение на обекти (показанията на собственика на заведението – св.П. Б.; и разясненията на вещото лице П. С.), не са интерпретирани в разрез с действителното им съдържание.

Несъстоятелно е твърдението в жалбата и за незаконосъобразна доказателствена дейност на въззивния съд поради това, че са игнорирани показанията на св. И. М., в които се настоява да се съдържат доказателства, че му е известно М. И. да е посещавал и друг път къщата на подсъдимия, като е „прескачал оградата” на дома му. Съгласно виждането на защитата посоченото обстоятелство, както и това, че на 09/10.07.2022 г. св. М. И. се е разделил със св. И. М. и брат му В. М. и по делото няма събрани доказателства, къде и с кого е бил, не изключват хипотезата св. М. И. да е посетил през нощта дома на подсъдимия, пак прескачайки оградата, но този път от друга страна на същата, за да не бъде установен като първия път. Без да е заявено изрично, това възражение очевидно обслужва поддържаната защитна версия за нанесен от св. М. И. побой над пострадалия, в резултат на който са му били причинени смъртоносните увреждания. Но както бе отбелязано по-горе, тази версия подробно и задълбочено е изследвана от въззивния съд и с основание е била отхвърлена като недостоверна. Отделен е въпросът, че сочените показания на св. И. М., в които, според защитата, се съдържат доказателства, че на свидетеля М. му е известно М. И. да е посещавал и друг път къщата на подсъдимия, като е „прескачал оградата” на дома му, не установяват никаква конкретна информация относно причинителя на уврежданията на пострадалия, поради което същите правилно не са преценени като доказателствено средство, опровергаващо или разколебаващо извода за авторството на деянието в лицето на подсъдимия.

Оплакването, че въпреки направеното от защитата в досъдебното производство доказателствено искане за оглед на цялата ограда на дома на Б., не са се събрали важни и относими към предмета на обвинението доказателства, макар и допустимо за разглеждане (по аргумент от чл.351 ал.2 НПК), се явява неоснователно. След внимателен прочит на материалите от досъдебното производство ВКС не установи в тази фаза на производството изобщо да е било правено такова доказателствено искане. Друг е въпросът, че не се сочи какви важни и относими доказателства е пропуснато да бъдат събрани и кои релевантни обстоятелства са останали неизяснени поради неизвършването на така претендираното следствено действие.

Съобразно изложеното дотук и поради неоснователността на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събирането, оценката и анализа на доказателствения материал ВКС намира, че не е налице на претендираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Не се установи и твърдяното от жалбоподателя нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, защитено с довода, че то е резултат от неправилната дейност на съда по установяване на значимата за процеса фактология и в частност от неправилна оценка на доказателствата. В касационната жалба не се съдържат никакви други съображения в подкрепа на оплакването за нарушение на материалния закон извън така формулирания довод, който, както бе отбелязано по-горе, не се споделя от настоящия състав на ВКС. Затова, след като не са констатирани никакви пороци в доказателствената дейност на въззивния съд и в частност след като не са допуснати никакви процесуални нарушения при установяването на фактите на деянието, се налага извод, че в рамките на възприетите фактически положения материалният закон е приложен правилно, като законосъобразно е прието, че поведението на подсъдимия от обективна и субективна страна се субсумира под състава на престъплението по чл. 115 от НК. Изложените в тази насока съображения от въззивния съд почиват на вярно разбиране на закона и се възприемат изцяло от настоящия касационен състав.

В жалбата не са посочени конкретни доводи в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, като е формулирано само декларативно изявление в този смисъл. И макар по тази причина да е поставен в невъзможност да даде задълбочен отговор на това оплакване, касационният съд намира, че в крайна сметка наложеното на подсъдимия П. Б. наказание не е явно несправедливо. Същото правилно е определено при условията на чл. 54 от НК и при съобразяване на всички обстоятелства от кръга на посочените в тази норма на закона, както и при пълно отчитане на установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността му такива, като в отмерения размер напълно съответства на целите по чл. 36 НК.

Изложеното дотук мотивира настоящата инстанция да приеме, че не са налице сочените в жалбата касационни основания, поради което атакуваният въззивен съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 38/05.05.2025 г., постановено по ВНОХД № 281/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: