Отмяна на осъдителна присъда за шофиране след употреба на алкохол заради пропуски

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * немотивирано отхвърляне на доказателствено искане * съществени процесуални нарушения

Р Е Ш Е Н И Е

№ 92

гр. София, 16 февруари 2026 година

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурор М. К., изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 1070/25 година и съобрази следното:

Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК.

Образувано е по жалба на защитника на подсъдимия В. А. К. срещу нова въззивна присъда № 16/13.10.2025г. на Разградския окръжен съд, постановена по внохд № 251/25г. по описа на същия съд.

В жалбата и допълненията към нея, депозирани от подсъдимия и защитниците му, се сочат всички касационни основания. Заявява се и друга причина за констатация за алкохол в кръвта на водача, която неправилно е била отхвърлена от комплексната токсилогична и медицинска експертиза. В недостатъчна степен и избирателно съдът е кредитирал резултатите от проведения следствен експеримент. Твърдението за допуснати процесуални нарушения се основава на доводи за непълноценна аналитична дейност на въззивния съд и неуважаване на доказателствените искания на защитата с цел пълно изясняване на обективната истина по делото, направени пред първоинстанционния съд. Претендира се отсъствие на субективната страна на деянието, като се сочат подробни доводи в подкрепа на възражението. Справедливостта на наложеното наказание се оспорва с доводи за неотчитане на многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Както в касационната жалба, така и в допълненията към нея, при условията на алтернативност се правят искания за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия; за отмяна на присъдата и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане; за изменяване на съдебния акт с намаляване размера на наложеното наказание.

В касационното съдебно заседание подсъдимият и защитниците му поддържат направените искания.

В предоставената му последна дума подс. К. моли делото да бъде върнато за новото му разглеждане.

Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила въззивната присъда, при постановяването на която не са допуснати нарушения от предвидените в чл. 348, ал. 1 НПК.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, прие следното:

С присъда № 11/04.12.24г. по нохд № 55/23г. , Районен съд- Исперих признал подсъдимия В. А. К. за невиновен в това, че на 18.06.2022 г. в сeло Лъвино, област Разград управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0, 5 на хиляда – 0, 80 на хиляда, установено по надлежен ред с повторна комплексна съдебномедицинска експертиза № 1279/01.12.2022 г., след като е осъден с влязла в сила присъда – Споразумение № 7 от 29.01.2020 г. по нохд № 13/2020 г. на РС - Исперих, влязло в сила на 29.01.2020 г., за деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което на осн. чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК.

По протест на прокурор при РП - Исперих било образувано внохд № 251/25г. по описа на Окръжен съд - Разград, по което е постановена атакуваната понастоящем пред ВКС въззивна присъда.

С нея окръжният съд отменил първоинстанционната присъда и постановил нова, с която:

- признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.2 от НК, за което е бил предаден на съд, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание 8 (осем) месеца лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим, както и глоба в размер на 500 (петстотин) лева;

- на осн. чл. 68, ал.1 от НК привел в изпълнение наложеното на подсъдимия по нохд № 13/20г. на РС - Исперих наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 (шест) месеца, като постановил изтърпяването му при първоначален общ режим;

- на осн. чл. 343г от НК наложил на подсъдимия наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 2 (две) години и 6 (шест) месеца, като на осн. чл. 59, ал. 4 от НК приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред;

- произнесъл се по разноските по водена на делото, като ги възложил на подсъдимия.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е основателна.

За да постанови новата присъда въззивният съд е извършил нова оценка на събраните по делото доказателствени източници, като е достигнал до различен извод относно обективната и субективната съставомерност на деянието, за което е бил предаден на съд подсъдимия К..

Приел е от фактическа страна, че вечерта преди деянието подсъдимият е употребил около 200 – 300 грама ракия, а на сутринта почиствал стопанисвани от него казани за варене на ракия, след което предприел действия по управление на собствения си автомобил. При това бил спрян за проверка от органите на полицията, които го проверили с техническо средство за употреба на алкохол, което отчело 0,8 промила алкохол в издишания въздух. Впоследствие, при изследване на дадената от подсъдимия кръвна проба било установено 0,71 %о, а при повторното изследване - 0,68 %о.

Извършената касационна проверка и прегледът на материалите по делото сочи на допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждането на делото от въззивния съд, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия.

Основателно защитата възразява, че в мотивите на въззивния съд отсъства какъвто и да е коментар на проведения от първия съд следствен експеримент и то в контекста на поддържаната пред двете инстанции защитна теза за кумулиране на приетия от подсъдимия алкохол вечерта преди деянието ведно с вдишаните от него алкохолни пари по време на почистване на казаните, т.е. за недоказана съставомерна по чл. 343б, ал. 2 от НК концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия.

Изяснено е, че в съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 02.08.2024г. по нохд № 55/23г. (л.190 от нохд № 55/23г. на РС - Исперих) е проведен следствен експеримент, допуснат за проверка на гласните доказателствени средства, включително и на обясненията на подсъдимия (вж. л. 156 на гърба и л.157 от първоинстанционното производство) относно твърдението му за извършена от него преди проверката дейност по почистване на казани, времетраенето й и конкретния начин на осъществяването й.

В хода на проведеното съдебно - следствено действие, започнало в 14,21ч. и приключило в 15,45ч., с вземане на кръвна проба от подсъдимия, са откроени следните констатации:

- преди започване на експеримента, подсъдимият е тестван с техническо средство за измерване на концентрация на алкохол, издишана от него, като апаратът отчел 0 промила;

- действията на подсъдимия по почистване на казаните продължили от 14,28ч. до 15,02ч., когато се пристъпило към повторното изследване на издишания от подсъдимия въздух с техническо средство, което отчело 0,50 промила алкохол в издишания въздух;

- в 15,15ч., била извършено второ изследване с техническото средство, което отчело 0,33 промила.

- в 15,43ч. на подсъдимия била взета кръвна проба по негово искане, която проба била запечатана по установените в МБАЛ - Исперих правила и била изпратена за изследване от експерт при ОДМВР - Разград.

Съгласно протокол за химическо изследване за определяне концентрация на алкохол по газхроматографски метод установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия след провеждане на следственият експеримент е 0 промила.

Така посочените фактически данни са дали основание на защитата на подсъдимия, да направи доказателствено искане пред първоинстанционния съд в съдебно заседание на 06.11.2024г. (л. 219 и сл. от нохд № 55/23г.) за изясняване по експертен път на въпроса на какво се дължат разминаванията в показанията на техническото средство и изследванията на кръвната проба на подсъдимия по време на следствения експеримент. Съдът го е оставил без уважение тъй като експертите по тройната комплексна химическа експертиза са посочили изрично, че „…концентрацията на алкохол в кръвта, която е установена, както с измерване с дрегера, така и в кръвната проба се дължи по тяхно мнение на прием на алкохол от предходната вечер“. Според съда посочените заключения кореспондирали и с данните от проведения следствен експеримент и в заключенията на химическите експертизи (отчели 0 промила в кръвта на подсъдимия след следствения експеримент).

Във въззивното производство (образувано по протест на прокурора), защитата, в хода по същество, отново е обърнала внимание на спорния момент относно причината за конкретно установената в кръвта на водача концентрация на алкохол по време на деянието. Изтъкнала е изключително подробни съображения както в контекста на доказателствената непълнота, свързана с необходимостта от допускане на допълнителна задача на повторната комплексна съдебномедицинска експертиза, така и съображения за необоснованост на самата експертиза по отделни нейни заключения и постановки.

Въззивният съд се е ползвал от събраните пред първата инстанция доказателствени материали и на практика се е съгласил с извода на районния съд, че провеждането на допълнителен разпит на експертите и/или пък поставянето на допълнителна задача към тях, не е необходимо за разкриване на обективната истина. По този начин съдът не само не е изпълнил задължението си по чл. 13 от НПК да разкрие значимата за процеса фактология в пълнота, но и се е поставил в невъзможност да даде ясен и еднозначен отговор на възраженията на защитата, а като следствие - е нарушил процесуалните права на подсъдимия. Обяснимо – в мотивите не е даден отговор на възраженията на защитата, а част от съображенията са оставени без какъвто и да е коментар. Макар и да е отразил различните заключения по отделните експертни заключения и по проведения от първия съд следствен експеримент, съдът не ги е съпоставил помежду им. Като последица - несъответствието между заключението на експертизата (относно това, че в среда на алкохолни пари концентрацията на алкохол не може да бъде по-висока от 0,1 промила при 4 - часово присъствие на лицето в тази среда) и проведения следствен експеримент (за измерена стойност от 0,5 промила с техническо средство след около 30 минути почистване на казаните от страна на подсъдимия) е останало без адекватно експертно обяснение. Посочените по - горе данни от следствения експеримент, са допуснати и събрани в по-късен момент от изслушването на вещите лица по повторната комплексна съдебномедицинска експертиза, на която изцяло са е доверил въззивния съд. Така, въпреки че по делото са били установени обстоятелства, които се различават от експертните становище, те не са били предмет на експертно обсъждане - било то или чрез допълнителен разпит на вещите лица, или чрез назначаване на допълнителна задача към тях.

С оглед на това въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения на принципите на чл. 13 и 14 от НПК и на правилата, уреждащи правото на защита на подсъдимия в наказателния процес. Нарушенията са особено съществени, тъй като допускането им е довело до невъзможност подсъдимият да упражни пълноценно правото си на защита, а съдът да се произнесе по неговите оправдателни аргументи.

При новото разглеждане пред въззивната инстанция процесуалните пропуски следва да бъдат отстранени чрез допускане на допълнителен разпит на експертите по повторната комплексна съдебномедицинска експертиза, чрез който да бъдат обяснени показанията на техническото средство, непосредствено след следствения експеримент, 15 минути по-късно и резултата на кръвното изследване, като се отчете, че техническото средство показва прогнозен резултат на съдържание на алкохол в кръвта, а не на издишания въздух и се даде отговор дали е налице основание за промяна в основното заключение, включително и относно отсъствието на причинна връзка между дейността по почистване на казаните с алкохол и установената при подсъдимия концентрация на алкохол в кръвта му по време на инкриминираното деяние.

Предвид изложените съображения и на осн. чл. 354, ал.1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ присъда № 16/13.10.2025г. на Окръжен съд – Разград, постановена по внохд № 251/2025г. по описа на същия съд и ВРЪЩА делото за новото му разглеждане от друг състав на окръжния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: