Увеличаване на обезщетение за незаконно обвинение след 22-годишно наказателно производство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 290

София 15.05.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на прокурор Раева за Върховна касационна прокуратура и на секретаря Кристина Григорова, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2496 по описа за 2023г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 490 от 5.02.2024г. по касационната жалба на В. Р. М., подадена чрез процесуалния представител адвокат Ц. против въззивно решение № 257 от 6.03.2023г. по в.гр.д. № 2434/2022г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 262101 от 24.06.2022г. по гр.д.№ 12496/2018г. в частта, с която е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на В. Р. М., на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от 20 000лв., представляваща разлика между 30 000лв. и присъдените 50 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие повдигнато обвинение за извършено престъпление,във връзка с което е образувано н.о.х.д.№ 285/2004г.на СГС, ведно със законната лихва от 8.01.2018г. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска за посочената разлика от 20 000лв., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2018г., като е потвърден акта в останалата му отхвърлителна част. Искането на касатора, потвърдено в съдебно заседание, е за отмяна на постановения въззивен акт в тази част и уважаване на иска в пълен размер. Счита,че не са отчетени в пълна степен интензитета на настъпилите отрицателни последици за личния, семейния и професионалния живот, както и за здравословното състояние на обвиненото лице, прекомерната продължителност на наказателното производството, видът и характера на обвиненията, които са за тежки умишлени престъпления, за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от повече от десет години, не е отчетено обстоятелството, че двадесет години от живота на пострадалия /от 50-годишната му възраст до 70-те/ са преминали в страх, унижения и оскърбления, което като краен резултат е съсипало живота му. Претендира направените разноски, за които представя списък.
Изразеното в съдебно заседание становище на представителят на Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита, че определеният размер на обезщетение е съобразен с принципа за справедливост, с актуалната практика по аналогични случаи, както и със съответната икономическа обстановка и стандарт на живот към момента на увреждането. Излага становището си, че въззивният съд е съобразил всички релевантни обстоятелства. Във връзка с претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, се позовава на нормата на чл.10, ал.3 ЗОДОВ и счита, че същите следва да се присъдят съразмерно с уважената част от иска.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди изразените становища и ангажираните по делото доказателства, намира за установено следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос, касаещ приложението на обществения критерии за справедливост и необходимата преценка на всички релевантни обстоятелства при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди. По същия, настоящият съдебен състав споделя трайно установената съдебна практика /вж. ППВС № 4/23.12.1968 г.и напр. решения по гр.д.№ 2034/2017г. на IV г.о., гр.д.№ 288/2015г. на III г.о., гр.д.№ 574/2010г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 937/2022г.на ІІІ г.о./, съгласно която справедливостта като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква не само преценка на всички установени по делото обстоятелства, примерно очертани в ППВС № 4/1968 г. , но и съобразяване на тяхното конкретно отражение върху живота на засегнатото лице, защото целта е да се овъзмезди стойността, която засегнатите от непозволеното увреждане блага са имали за увреденото лице. На обезщетяване подлежат всички неимуществени вреди, причинени от увреждането. Всеки отделен случай е различен, всеки случай изисква отделна и самостоятелна преценка и доколкото е приложим индивидуалният подход, се изисква изследване и проверка как установените факти са се отразили на конкретното лице, но и съобразяване на размера на вече присъденото обезщетение за лицата, участвали в същото наказателно производство.
В случая спор по установените факти не е имало.
Ищецът е заемал длъжността „началник управление международни операции“ и „Валутни пазари и ликвидност“ на ЦКБ АД, когато е бил привлечен като обвиняем, на 15.11.1996г., за престъпление във връзка с осъществяваната от него служебна дейност по чл.282, ал.1, вр.чл.26 НК. Наложена му е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 250 000лв., впоследствие заменена с „подписка“. На 2.04.1997г.е привлечен като обвиняем и за престъпление по чл.219 ал.4, вр. ал.1 и ал.2, вр.чл.26, ал.1 НК. През 2004г. обвинението е изменено и той е обвинен в присвояване на сума, равняваща се на 6 000 000 щатски долара, като за улесняване на присвояването е извършил престъпление по служба – деяние по чл.203 ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр.чл.282, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, чл.26, ал.1 НК. На 26.05.1997г. му е наложена административна мярка „забрана за напускане на страната“и е иззет задграничния му паспорт. Тази мярка е била отменена на 10.11.2008г. /т.е. наложена е за период от повече от 11 години/. През 2004г. делото е внесено в съда, като е постановена на 5.02.2013г. оправдателна спрямо ищеца присъда. След подаден от Прокуратурата протест, присъдата е потвърдена с решение по в.н.д.№ 101/2014г. на САС. Последвал е нов протест. С решение на ВКС от 2015г., решението на САС е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. След новото разглеждане САС отново е потвърдил оправдателната присъда. Последвал е нов протест от страна на Прокуратурата. С решение по н.д.№ 818/2017г., ВКС е оставил в сила акта на САС. Или наказателното производство е водено в продължение на около 22 години - от 15.11.1996г. до 8.01.2018г. Случаят е придобил изключително широка медийна разгласа.
При тези данни, въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетение за причинените неимуществени вреди е 30 000лв., като е посочил, че съобразява следните обстоятелства: 1. Повдигнатото обвинение е за престъпление от общ характер, представляващ особено тежък случай и е свързано със заеманата от ищеца длъжност. Предвиденото за него наказание е тежко /от 10г.до 20г.лишаване от свобода, конфискация на цялото или част от имуществото и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.5 и т.7 НК/, 2.Видът и характерът на упражнената процесуална принуда – привличан е осем пъти като обвиняем, а обвинителният акт срещу него е внасян три пъти в съда. Досъдебното производство е продължило 6г.и 2м., а съдебното – 14г., 6м. и 22 дни. Делото многократно е отлагано /поради неявяването на подсъдими, свидетели или съдебни заседатели/, събирани са доказателства, извършвани са множество действия, участвали са различни лица, но като цяло продължителността на производството не отговаря на стандартите по чл.6 ЕКЗПЧ, 3.Въз основа на ангажираните доказателства въззивният съд е извел извод, че интензитетът на въздействие върху ищеца е бил висок – само той е разпитван единадесет пъти и е участвал в три очни ставки. Към момента на започване на наказателното производство той е бил на 50 години, в разцвета на професионалната си дейност, а когато е приключило – на 71г., в пенсионна възраст. Обвинението е във връзка със заеманата длъжност /началник на дирекция в банка/ и е причинило силно негативно влияние както върху психиката на незаконно обвиненото лице, така и върху неговия авторитет в професионалните среди /по начин, че той да не може в бъдеще да упражнява професията си/, 3.Съдът е отчел и факта на широката медийна разгласа на случая – делото е определяно като „знаковото дело на прехода“, свързано с „източването на ЦКБ“ и „изчезването на внесените от М. Ч. шест милиона долара“, 4.Посочил е, че съобразява и „икономическата конуктура и данните за икономическото състояние в страната за процесния период“/от 1997г. до 2018г./ Въззивният съд е приел за недоказано наличието на причинна връзка между воденото наказателно производство и влошаването на здравословното състояние на лицето. Съобразил е и обстоятелството, че на лицето е изплатено обезщетение от Министерство на правосъдието в размер на 10 000лв. за нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок.
Съобразявайки горепосоченото в даденият отговор на поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай въззивният съд не е осъществил в пълна степен изискуемата се преценка на конкретното отражение върху живота на засегнатото лице на правилно установените от него релевантните факти. Не е оценено въздействието върху личността на следните обстоятелства:

Ищецът е търпял различни по вид ограничения в резултат на образуваното срещу него наказателно производство. Била му е наложена мярка – забрана за напускане на страната, за продължителен период от време, с която значително е било ограничено както правото му на свобода на движение, така и възможността за намиране на работа.

Не е отчетено в достатъчна степен обстоятелството, че предмет на наказателното дело е обвинение за извършено деяние, което е пряко свързано с изпълняваната работа и заеманата от ищеца длъжност /за причинени вреди на „ЦКБ“ АД в размер на 6 000 000 щатски долара/, за което – от една страна са причинени стрес, страх, несигурност /заради предвиденото изключително тежко наказание/, а от друга – са накърнени професионалната му чест и авторитет /заради отражението на делото в банковия сектор/.

Не е отчетен фактът, че обвиненото лице е било оправдано през 2013г., но производството е продължило до 2018г. заради подаването на протести от страна на Прокуратурата.

Не е съобразено в съответната степен и установеното с гласни доказателства въздействие, което воденото наказателно производство е оказало върху личния, семейния и професионалния живот на незаконно обвиненото лице. С гласни доказателства е установено, че ищецът е бил принципен човек и утвърден специалист в банковата сфера. След образуване на наказателното производство той е загубил не само работата си, но и авторитета си. Огромната продължителност на воденото производство му е причинила психологически срив и е довела до тотална промяна в живота му. Променило се е отношението към него на част от неговите роднини, близки, познати. Житейски логично е - заради воденото срещу него производство да е изпитвал срам. Тези негативи той е търпял в продължение на повече от двадесет години, а за човек, който понастоящем е над 70 години, този период е решаващ, защото е унищожил всякакви възможности за развитие и благоприятна промяна. Независимо, че не е установено настъпило психическо или физическо заболяване с траен характер, е безспорно, че отражението на воденото производство е изключително негативно.

Съобразявайки изложеното, както и обстоятелството, че на друго лице, което е било обвиняем по същото дело, за по-кратък период от време е присъдено обезщетение от 90 000лв., настоящият състав намира,че в конкретния случай справедливият размер на обезщетение за причинените неимуществени вреди възлиза на 100 000лв.

Пред вид изхода на делото, направеното искане с представен списък и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска. При заплатените разноски за адвокатско възнаграждение от 4 545лв. /съгласно представения списък и договорите за правна помощ и съдействие, във всеки един от които е посочено, че сумата е заплатена в брой/, следва да се присъди сумата от 3 030лв. /т.е. 2/3 от претендираните/.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 257 от 6.03.2023г. по в.гр.д. № 2434/2022г. на Апелативен съд София, и потвърденото с него решение № 262101 от 24.06.2022г. по гр.д.№ 12496/2018г.в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 30 000лв. до 100 000лв. и в частта за разноските и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на В. Р. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място],ж.к.“С. Т.“ [жилищен адрес] на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, допълнително и сумата от 70 000лв. /седемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконното обвинение, ведно със законната лихва от 8.01.2018г. /с което заедно с вече присъдените 30 000лв., общият размер на обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 100 000лв./, както и сумата от 3 030лв. /три хиляди и тридесет лева/, направени разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 257 от 6.03.2023г. по в.гр.д. № 2434/2022г. на Апелативен съд София в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :