Обезщетение при повреждане на самолет от кетъринг камион на летището

Текстът на акта

Ключови фрази

12
Р Е Ш Е Н И Е № 37

гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цанова
При секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4520 по описа за 2022 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 594/16.08.2022 г. по т.д. № 1208/2021 г., с което Апелативен съд – София, отменя решение № 261363/04.10.2021 г. по т.д. № 915/2019 г. на Софийски градски част в осъдителната част и отхвърля исковете на „Българиан Еър Чартър“ АД за сумата 287 511.68 лв. – обезщетение за вреди на самолет с рег. Знак LZ-LAD Airbus A 320 – 231, сериен № 0353 от инцидент от 08.07.2018 г. на летище Бургас, стоянка МС 16, както следва:

· главния по чл. 432 КЗ срещу ЗАД „Армеец“ АД;

· евентуалния по чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД (предявен под условие неоснователност на главния иск) и

· втория евентуален по чл. 49 ЗЗД срещу „Панджи 2000“ ООД [населено място], предявен под условие неоснователност на първия евентуален.

По процесуалноправния въпрос :

Разследването на авиационните произшествия е уредено в глава дванадесета от Закона за гражданското въздухоплаване „Произшествия с въздухоплавателни средства. Търсене и спасяване.“ Съгласно чл. 142, ал. 1 ЗГВ, разследването е процес, провеждан с цел предотвратяване на авиационни произшествия, който включва събиране и анализ на информация, подготовка на заключения, включително установяване на причините и изработване на препоръки за осигуряване безопасността на въздухоплаването. Разследването се извършва от комисия, определена със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (приложимата редакция на чл. 142, ал. 2 ЗГВ към 08.07.2018 г.), а сега – е нормативно възложено на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт. Условията и редът за организиране и провеждане на разследването се определят с наредба на министъра на транспорта (чл. 142, ал. 4 ЗГР). Съгласно чл. 142, ал. 6 ЗГВ, установяването и степента на вината или отговорността не са предмет на дейността по разследването. В делегацията по чл. 142, ал. 4 ЗГВ е издадена Наредба № 13/27.01.1999 г. за разследване на авиационни произшествия (НРАП). Чл. 12, ал. 1 НРАП предвижда, че информацията, получена при разследване на авиационни произшествия, не се използва за други цели освен за целите на разследването и за предотвратяването на произшествия в бъдеще. Съгласно чл. 12, ал. 6 НРАП, материалите и информацията от техническото разследване на авиационно произшествие не могат да се използват като доказателства при съдебни спорове. Чл. 12, ал. 6 НРАП съответства на 142, ал. 6 ЗГВ. Съгласно чл. 1, ал. 2 НРАП, разследването във връзка с безопасността на авиационните произшествия и инциденти с граждански ВС, регламентирано с тази наредба, е независимо от съдебното разследване на такива събития.

С тази правна рамка на национално ниво е транспонирана Директива 94/56/ЕО от 21.11.1994 г. на Съвета относно определяне на основните принципи на разследването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване. След отмяната на Директива 94/56/ЕО националната правна рамка е в съответствие с Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване и за отмяна на Директива 94/56/ЕО. Съгласно неговия чл. 1, § 1, целта на регламента е подобряването на безопасността на въздухоплаването посредством гарантиране на високо ниво на ефикасност, бързина и качество на разследванията във връзка с безопасността в гражданското въздухоплаване в Европа, чиято единствена цел е предотвратяване на бъдещи произшествия и инциденти, без да се изследва въпросът за вината или отговорността, включително чрез създаване на Европейска мрежа на органите на разследване във връзка с безопасността в гражданското въздухоплаване.

Следователно отговорът на въпроса е: Всички материали и информация, събрани и съставени в процеса на нормативно установената дейност по разследване на авиационни произшествия се използват само за целите на разследването и служат само на администрацията за предотвратяването на произшествия в бъдеще. Те не могат да се използват по гражданското дело. Всички те, включително окончателният доклад, който се съставя по установени форма и ред (приложение № 4 към НРАП), са недопустими доказателствени средства за установяване на основанието на отговорността и степента на вината от гражданския съд, който разглежда гражданските последици от авиационното произшествие, сериозния инцидент или инцидента, дефинирани в § 3, т. 2, т. 34 и т. 35 ДР ЗГВ. Аргументът е в нормативно установената забрана за това, следваща и от Правото на европейския съюз, което е с директен ефект на територията на Република България като държава-членка на Съюза. Забраната е проведена в националния закон. Обяснението е в това, че установяването и степента на вината или отговорността не са предмет и цел на разследваните авиационни произшествия. Разследването обслужва дейността на националната администрация, включително с осъществяване на възложените й и от ПЕС правомощия да изяснява и предотвратява за в бъдеще авиационните произшествия с граждански въздухоплавателни средства. Чрез събраните материали и съставени документи в процеса на конкретното разследване, възложено и/или извършено от компетентните органи в системата на изпълнителната власт на Република България, релевантните обстоятелства за установяване на гражданската, а и на наказателната отговорност на виновните лица за авиационното произшествие, инцидента или сериозния инцидент не могат да бъдат доказани пряко. Когато по образуваното гражданско дело те са спорни и поради това – включени в предмета на доказване (чл. 153 ГПК), е необходимо да бъдат доказани с други, предвидени в ГПК доказателствени средства. Когато първоинстанционното решение е основано на такива доказателства, но във въззивната жалба и/или в отговора на жалбата няма изрично оплакване за нарушената забрана по чл. 142, ал. 6 ЗГВ, въззивният съд може да основе своето решение и на тях (арг. от чл. 269, изр. 2 ГПК, а така и решение № 177/31.12.2020 г. по гр.д. № 293/2020 г., решение № 50250/17.01.2023 г. по гр.д. № 667/2022 г. IV-то ГО и други).

Настоящият състав като разгледа касационната жалба от ищеца съгласно изискванията по чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира за основателна по следните съображения:

Правилно въззивният съд е приел, че общият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД е в основанието на всеки от предявените искове. Според твърденията в исковата молба, ищецът е регистриран в България опериращ въздушен превозвач, притежаващ и свидетелство за авиационен оператор. На 08.07.2018 г. около 17.00 ч. на летище Бургас, стоянка МС 16 при извършване на дейност по обслужване на бордния бюфет, възложена от ищеца на третия ответник с договор от 24.01.2017 г. за кетеринг, настъпва инцидент, при който са причинени вреди на самолет, с рег. Знак LZ-LAD Airbus A 320 – 231, сериен № 0353, собственост на ищеца. При изтегляне на заден ход от зоната на стоянката, където е установен самолетът, водачът на товарен автомобил, марка IVEKO, рег. [рег.номер на МПС] , работник на третия ответник, извършва маневра, при която след зареждане на бордния бюфет и при движение на заден ход за момент изгубва визуален контакт и по непредпазливост удря задната част на дясното полукрило на самолета. От удара са деформирани и разрушени елементи на задната част на дясното полукрило - задкрилка, обтекател, капак на механизация на закрилка, наранено е дясното полукрило в областта на горивния резервоар. Ищецът е ремонтирал вредите, заменяйки счупените и деформирани части с части от друг свой самолет и заплащайки труда за ремонта. Общата стойност на претърпените загуби възлиза на исковата сума. С главния иск ищецът я претендира от първия ответник, при когото третият ответник, лицензиран оператор на наземно обслужване за дейността „Обслужване на борден бюфет“, е застраховал своята гражданска отговорност за вреди на трети лица - задължителна застраховка, която е предвидена като условие за лиценза в чл. 41, ал. 1, т. 5 от Наредба № 20/24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване на летища. По нея покритият риск са вредите, понесени от ищеца при възложеното и извършено от третия ответник кетерингово обслужване на самолета (чл. 432, вр. чл. 461, т. 3 КЗ, вр. чл. 469 КЗ). С първия евентуален иск сумата се претендира от втория ответник по задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена от третия ответник като собственик на товарния автомобил (чл. 432, вр. чл. 477, вр. чл. 493, ал. 1, т. 3 КЗ). С втория евентуален иск сумата се претендира от третия ответник като работодател/възложител на работата, при изпълнение на която водачът на товарния автомобил виновно е причинил вредите (чл. 49 ЗЗД). Неправилно обаче въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства не доказват фактите в състава по чл. 45 ЗЗД, поради което и неправилно е санкционирал ищеца с неблагоприятните последици на доказателствената тежест (чл. 154 ГПК), разглеждайки и отхвърляйки исковете в поредност според евентуалното им пасивно съединяване. Във въззивната жалба на първия ответник срещу осъдителното за него първоинстанционно решение е нямало оплакване, че делото е решено по недопустими доказателства - на снимките и документите по разследвания инцидент, т.е. че е нарушена забраната по чл. 142, ал. 6 ЗГВ. Оплакванията в жалбата са, че увреждащия механизъм е недоказан, защото събраните доказателства са недостатъчни, за да проведат необходимото пълно доказване, и по конкретно, че след като сред документите няма официален удостоверителен с материалната доказателствена сила по чл. 179 ГПК е било необходимо по делото да се изслуша автотехническа експертиза. В отговорите на въззивната жалба по чл. 263 ГПК също няма оплакване, че първоинстанционното решение е основано на недопустими доказателства. Въззивният съд е бил длъжен да реши спора съобразно оплакванията в жалбата и в отговорите, като обсъди всички събрани доказателства, включително в нарушение по чл. 142, ал. 6 ЗГВ (чл. 269, изр. 2 ГПК). Ако ги бе анализирал според изискванията по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, той би достигнал до различен извод. В нарушение по чл. 41, т. 5, вр. т. 11 Приложение № 1 към Наредба № 20/24.11.2006 г. и по чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договора, по който третият ответник е застраховал гражданската си отговорност за вреди от дейността „Обслужване на борден бюфет“, въззивният съд е приел, че инцидентът от 08.07.2018 г. не е застрахователно събитие. Неправилното решение следва да се отмени в частта, с която главният иск е отхвърлен. Не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, а касационната инстанция е длъжна да реши спора по същество.

Настоящият състав приема за доказани твърденията в исковата молба, че на 08.07.2018 г. около 17.00 ч. на летище Бургас, стоянка МС 16 при извършване на дейност по обслужване на бордния бюфет на собствения на ищеца самолет, с рег. Знак LZ-LAD Airbus A 320 – 231, сериен № 0353, са причинени вреди. След зареждане на бордния бюфет с кетеринг при изтегляне на заден ход от зоната на стоянката, където е установен самолетът, водачът на товарния автомобил, марка IVEKO, рег. [рег.номер на МПС] , извършва маневра, при която за момент изгубва визуален контакт и по непредпазливост удря задната част на дясното полукрило. Самолетът е собственост на ищеца, регистриран в България опериращ въздушен превозвач, притежаващ и валидно свидетелство за авиационен оператор. От удара са деформирани и разрушени елементи на задната част на дясното полукрило - задкрилка, обтекател, капак на механизация на закрилка, наранено е дясното полукрило в областта на горивния резервоар. Това се установява от протокол за инцидент/произшествие/получени повреди при наземно обслужване от 08.07.2018 г., съставен от „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД (ФТСЕМ), наземният оператор на Летище Бургас, с приложен снимков материал, от съобщение „Протокол за инцидент/произшествие/получени повреди при наземно обслужване“ на ФТСЕМ, от доклад до ГД ГВА за техническо събитие, от окончателния доклад до ГД ГВА, от доклада за безопасност с превод на български език, от констативен протокол за инцидент при наземно обслужване № 00001/08.07.2018 г. При липсващите оплаквания във въззивната жалба за нарушение на забраната по чл. 142, ал. 6 ЗГВ е допустимо касационната инстанция да установи фактическата обстановка на материалите и документите, съставените при разследването по глава ХII ЗГВ. Увреждащият механизъм обаче се установява не само според тях, но и според други събрани доказателства. Това са удостоверение за регистрация на самолета и свидетелството за авиационен оператор на ищеца, писмените обяснения на водача на товарния автомобил пред работодателя/пред третия ответник; показанията на свидетеля Ц., авиоинженерът, посетил местопроизшествието непосредствено след инцидента; офертите до ищеца за замяна на увредените части на самолета с нови; трудовите договори на водача на товарния автомобил и тези на работниците и служителите на ищеца, ангажирани с ремонта на самолета; фишове за възнагражденията, които ищецът е платил за допълнително положения труд; заключения по допуснатите от първата инстанция съдебно-оценителна и съдебно-техническа експертиза и становището на Комисията по финансов надзор от 19.07.2019 г.

Деянието на водача на товарния автомобил е противоправно. С маневрата са нарушени: 1) чл. 417, ал. 3, т. 6 от Наредба № 14/15.10.212 г. за летищата и летищното осигуряване – самолетообслужващата техника се приближава до ВС на разстояние, което изключва повреждането му; 2) раздел IV, чл. 2.9.4. и чл. 2.9.7, булет 7 и булет 11 от Инструкцията за движение на МПС и СОТ в летателното поле на летище Бургас, утвърдена при условията по чл. 417, ал. 1 от Наредбата, които забраняват приближаване на разстояние по-малко от 3 м. с изключение на случаите, когато конкретното обслужване, включително на бордния бюфет изисква по-малки дистанции, и движение на техниката към ВС на заден ход с изключение на автомобилите за обслужване на санитарните възли и 3) Инструкцията на работодателя за работа при обслужване на самолети, с която водачът е бил запознат и която изисква придвижването на автолифта (такава е специалната функция на товарния автомобил, пригоден механично да повдига необходимото оборудване, храни и напитки за кетеринга до борда на самолета) към самолета на стоянка да се извършва с 5 км/ч, с повишено внимание и при условие, че се осигурява безопасна дистанция от самолета и обслужващата наземна техника (т.3.5), а при маневрата шофьорът е длъжен да спре веднага, ако изгуби визуален контакт (т.4.13).

Водачът на товарния автомобил (на автолифта) причинява вредите като работник по трудово правоотношение с третия ответник, при доставка на кетеринг на самолета.

Ищецът възстановява вредите, претърпявайки следните загуби: за сумата 261 203.00 лв. - стойност на заменените счупени и деформирани части на самолета с части от друг собствен на ищеца самолет; за сумата 21 491.00 лв. – разходи за вложения от работниците и служителите на ищеца допълнителен труд по ремонта на самолета; за сумата 3 200 лв. – разходи за транспорта и разтоварването на резервните части от единия самолет към другия; за сумата 1 169.59 лв. – разходи за използваната специализирана техника при ремонта; за сумата 478.09 лв. – разходи за командировъчни и транспорт на участвалите в ремонта работници и служители на ищеца. Изложеното се установява при съвкупна преценка на доказателствата от представените разходни документи и на тези, събрани чрез заключенията на съдебнооценителната и съдебнотехническата експертиза. Касационната инстанция възприема остойностяването на заменените части на самолета с частите от другия самолет на ищеца според второто заключение. Изготвилото го вещо лице е авиоинженер. За разлика от вещото лице, дало по-ниска оценка, авиоинженерът е тясно специализиран в областта на поставените задачи.

При осъществените фактически състави по чл. 45 ЗЗД и по чл. 49 ЗЗД, установяващи гаранционно-обезпечителната отговорност на третия ответник към ищеца в размер на общата сума 287 541.68 лв., необходимо е да се изследва дали инцидентът от 08.07.2018 г. е застрахователно събитие, покрит риск по застрахователна полица № 17 120 1101 [ЕГН]/01.08.2017 г.

Видно от полицата, към 08.07.2018 г. третият ответник е застраховал при първия ответник следните рискове, които могат да произтекат от дейността „Обслужване на борден бюфет“: 1) телесно нараняване или увреждане на имущество (секция І от ОУ към полицата); 2) загуба или увреждане на самолет или самолетно оборудване, които не са собственост на застрахования, нито са наети или дадени под наем от него, докато са на земя под грижата или контрола на застрахования (секция II от ОУ) и 3) телесни вреди или увреждане на имущество, причинени от застрахования във връзка с дейността „Обслужване на бордния бюфет“ (секция III от ОУ). За дейността „Обслужване на борден бюфет“ третият ответник има лиценз за наземен оператор, а по договора от 24.01.2017 г. му е възложено срещу възнаграждение кетеринговото обслужване на самолетите на ищеца, извършващи международни полети от летище Бургас. Застраховката е с характеристика на задължителна „професионална отговорност“ в смисъла по чл. 469 КЗ. Условие е по чл. 41, ал. 5 Наредба № 20/24.11.2006 г. за издадения лиценз (чл. 461, т. 3 КЗ). Покритите рискове следва да се изяснят според нормативно установената дейност „Обслужване на бордния бюфет“ и действителната обща воля на страните, изразена в полицата и ОУ на застрахователя/на първия ответник към нея (чл. 20 ЗЗД).

Съгласно чл. 3, ал. 3 Наредба № 20/24.11.2006 г., лицензът за оператор по наземно обслужване или самообслужване се издава за дейностите, съгласно приложение № 1. Съгласно т. 11 от Приложението, Обслужването на бордния бюфет включва: 11.1. връзка със снабдителите и административната управа; 11.2. съхранение на храна и напитки и оборудването, необходимо за приготовлението им; 11. 3. почистване на това оборудване и 11.4. приготовление и доставка на оборудване, както и доставка на храни и стоки за бара. Следователно дейността по доставка на оборудването, на храните и стоките за бара включва и транспорт до обслужвания самолет. Доставката на кетеринг на борда е възможна само със специализиран товарен автомобил/автолифт – извод, следващ както от необходимостта доставените стоки, напитки и оборудване за кетеринга да се качат на самолета с помощта на специализираното съоръжение, така и от забраната в летателната зона на летище Бургас да се придвижват пешеходци.

Съгласно секция II от ОУ към застрахователната полица, покрит застрахователен риск е загуба или увреждане на самолет или самолетно оборудване, които не са собственост на застрахования, нито са наети или дадени под наем от него, докато са на земя под грижата и контрола на застрахования, или докато са обслужвани или по оказвани услуги по поддържане от застрахования или от негови служители. Следователно покрит застрахователен риск е всеки елемент от дейността „Обслужване на борден бюфет“, така както описана в т.11 от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 3 Наредба № 20/24.11.2006 г., и при извършване на която застрахованият чрез своите работници или служители е причинил вреди на самолет, който не е негова собственост или даден под наем от него, докато е на земя под неговата грижа и контрол, или докато е обслужван по оказваните от него услуги. Не е налице изключение към секция II от ОУ: а) загуба или увреждане на облекло и дрехи, лични вещи или стокови наличности от всеки вид и описание; б) загуба или увреждане на самолет или самолетно оборудване, наето или дадено под наем от застрахования; в) загуба или увреждане на самолет, докато е в полет. Не се прилага и изключението по т. 2, б. „а“ от секция I от ОУ – увреждания на имущество от превозно средство с механично задвижване, което се експлоатира от застрахования или той е разрешил на друго лице да го ползва по пътищата по такъв начин, та да постави застрахования в положение да е отговорен по закони, отнасящи се до движението по пътищата или там, където такива закони не съществуват – докато такова превозно средство е на обществени главни пътища. Съгласно края на т. 2, б. „а“ и „б“, изключенията в секция I от ОУ „се считат за неприложими спрямо самолети, притежавани от други, които са на земя или за които обезщетение се предвижда съгласно секция II от ОУ“. Извършеното тълкуване по критериите по чл. 20 ЗЗД налага извод, че на 08.07.2018 г. настъпва застрахователно събитие, покрит риск по полицата, секция II от ОУ, а на основание чл. 432, вр. чл. 461, т. 3, вр. чл. 469 КЗ първият ответник е длъжен да възстанови на ищеца/трето увредено лице сумата 287 541.68 лв. – застрахователно обезщетение за вредите от дейността „обслужване на борден бюфет“, при извършването на която работникът на третия ответник противоправно и по непредпазливост причинява вредите на собствения на ищеца самолет при доставката на кетеринга/при обслужването на бордния бюфет на самолета чрез транспортирането му с товарния автомобил/с автолифт. Неоснователно е възражението, че ищецът не е направил разходи, защото при ремонта на самолета е вложил части от друг свой самолет. Първо, ищецът е лишен от използваните и вложени при ремонта части от друг негов самолет, годни за употреба, а имуществото му е намаляло. Второ, ищецът е направил необходимото, за да ограничи вредите от застрахователното събитие. Приемането на офертите за нови части и изчакването на доставянето им би отложило ремонта във времето. Забавата би причинила отмяна на планирани полети през лятото на 2018 г., а ищецът би понесъл и други вреди от непозволеното увреждане – загуби от претенции на пътниците по отменени полети. Според неоспорените твърдения в исковата молба, към инцидента от 08.07.2018 г. ищецът не ползва другия самолет за полети.

Случаят е на многократно застраховане в смисъла по чл. 392, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1, изр. 1 КЗ. Това е така, защото:

Първо, третият ответник е сключил два отделни застрахователни договора, всеки от които с действие към 08.07.2018 г.

Второ, застрахователите са повече от един – първият и вторият ответник, без да са свързани помежду си (чл. 134 КЗ).

Трето, налице е частично покриване на застрахователния интерес и на застрахователния риск. И по двата договора третият ответник застрахова опасността да отговаря пред трето лице за вреди от непозволено увреждане: по договора с първия ответник – по причина на дейността „Обслужване на бордния бюфет“, която включва и доставката на оборудване, на храни и стоки за бара на самолета, собственост на ищеца (чл. 11.4 Приложение № 1 към чл. 3, ал. 3 Наредба № 20/24.11.2006 г. и секция ІІ на ОУ към застрахователната полица); по договора с втория ответник – при използване на товарния автомобил марка IVEKO, рег. [рег.номер на МПС] по време на движение, включително на територията на стоянките на летище Бургас (чл. 477, вр. чл. 493 КЗ).

Четвърто, частично се припокрива обектът на задължителните застраховки „гражданска отговорност“: по договора с първия ответник – за вредите, причинени при доставки за бордния бюфет на обслужваните самолети, включително на самолетите на ищеца; по договора с втория ответник – за вредите, причинени при използване на товарния автомобил като превозно средство, включително на територията на летището при маневра на заден ход, т.е. в обичайната му функция като средство за транспорт, а не като автолифт – на средство за механично повдигане на товари към борда на самолета.

За този извод значение имат решенията на СЕС по преюдициални запитвания по задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, така както е уредена в Директива 72/166/ЕО на Съвета от 24 април 1972 г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, а след нейната отмяна – в Директива 2009/103/ЕО от 16 септември 2009 г. на Европейския парламент и на Съвета относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Решенията на СЕС са задължителни за всички национални съдилища в държавите-членки.

Решение по дело С-162/13 е по преюдициално запитване на Върховния съд на Словения за тълкуване на Директива 72/166/ЕО. СЕС приема, че чл. 3, пар. 1 Директива 72/166/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „използване на превозни средства“ включва всяко използване, което отговаря на обичайната функция на превозното средство, т.е. необходимо е вредите да са настъпили при използването му като средство за транспорт, за да са покрит риск от задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Решение на СЕС от 28.11.2017 г. по дело С-514/16 г. е по преюдициално запитване на въззивен съд в Португалия за тълкуване на същата директива. Предмет на главното производство е иск на увреденото физическо лице срещу застрахователя „гражданска отговорност на автомобилистите“ за обезщетение на вреди, настъпили в резултат на преобръщане на селскостопански трактор, който не се е движил, а двигателят му е бил използван за задвижване на помпа за пръскане с хербицид. СЕС приема, че чл. 3, пар. 1 Директива 72/166/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в разпоредбата понятие „използване на превозни средства“ не обхваща случая, в който селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към произшествието не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира като работна машина двигателна сила за задвижване на помпа на пръскачка с хербициди. СЕС подчертава, че при определени категории превозни средства се наблюдава съвместяване на функции. Те могат да се използват както за средство за транспорт, така и за машини, които генерират двигателна сила. Така могат да причинят вреди не само когато се движат, но и когато са използват в спряло положение като машини, генериращи двигателна сила. СЕС е намерил за съществено националната юрисдикция, съобразявайки конкретния случай, да прецени дали увреждането е настъпило в резултат на използване на превозното средство за транспорт или като работна машина, т.е. не за транспорт. Вторият случай не е покрит риск от застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“.

Решение на СЕС по С-344/16 СЕС е по преюдициално запитване на Апелативен съд в Испания. Предмет на главното производство е иск на пътник, който се е намирал във високопроходимо военно МПС, движещо се в зона, предназначена за верижни превозни средства. Съгласно решението, чл. 3, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че националната правна уредба не бива да изключва от обсега на задължителната застраховка „гражданска отговорност“ вреди, настъпили при управлението на застраховано срещу гражданска отговорност МПС, движещо се по пътища и терени, които не са пригодени за движение и да се ограничава само до широко използваните пътища.

Пето, сборът от отделните застрахователни суми е 3 000 000 лв. = 1 000 000 лв. (по застрахователна полица № 17 120 1101 [ЕГН]/01.08.2017 г.) + 2 000 000 лв. (нормативно определения лимит на застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“) и надвишава сумата 287 511.68 лв. (размера на действително претърпените вреди от ищеца).

Съгласно чл. 392, ал. 2 КЗ, застрахованият може да претендира обезщетението за застрахователното събитие от 08.07.2018 г., покрит риск и по двете застраховки „гражданска отговорност“, по избор от първия или от втория ответник. Ищецът е избрал за предпочитан ответник застрахователя по застраховката вреди на трети лица от дейността „Обслужване на бордния бюфет“. Дължимото застрахователно обезщетение е в размера на застрахователната сума по полица № 17 120 1101 [ЕГН]/01.08.2017 г., т.е. покритието е достатъчно да репарира вредите на ищеца. Главният иск с правна квалификация чл. 432, вр. чл. 461, ал. 3, вр. чл. 469 КЗ е изцяло основателен, а законните лихви касационната инстанция следва да пресъди от 08.07.2018 г. Това е датата, на която първият ответник е уведомен за застрахователното събитие, и е най-ранната (а и възможната) в смисъла по чл. 429, ал. 3 КЗ.

Не е осъществено условието, под което са предявени евентуалните искове срещу втория ответник и третия ответник – неоснователност на главния, респ. на първия евентуален иск. Касационната инстанция следва да обезсили решението в частта, с която въззивният съд ги е отхвърлил.

По разноските.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на първия ответник следва да се постави сумата 33 324.08 лв. - разноските, които ищецът е направил по главния иск. Пред първата инстанция те са в общ размер на сумата 19 983.84 лв. Ищецът не е правил разноски пред втората инстанция. Пред третата инстанция те са в общ размер на сумата 13 340. 24 лв. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, защото уговореното и заплатено възнаграждение за представителството на първия ответник пред касационната инстанция е за сумата 7 560.00 лв., т.е. под размера по чл. 7, ал. 2, т. 5 НМРАВ.

Въззивният съд е изменил своето решение в частта по разноските, като с определение № 702/04.11.2022 г. при условията по чл. 248 ГПК и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК ищецът е осъден да заплати на втория ответник сумата 8 736.28 лв. В отговора на касационната жалба вторият ответник иска разноски и пред настоящата инстанция. По аналогия с чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът по неразгледания евентуален иск също има право на възстановяване на разноските по делото. Липсват доказателства за извършени разноски от втория ответник пред касационната инстанция. Въззивното решение в частта по разноските, присъдени с определението по чл. 248 ГПК, следва да се отмени с присъждане на същата сума, но на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Настоящият състав напълно споделя мотивите, с които въззивната инстанция е намалила адвокатското възнаграждение по възражението от ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 594/16.08.2022 г. по т.д. № 1208/2021 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е отхвърлен искът на „Българиан Еър Чартър“ АД срещу ЗАД „Армеец“ АД за сумата 287 511.68 лв. – застрахователно обезщетение по полица № 17 120 1101 [ЕГН]/01.08.2017 г. за вредите на самолет с рег. Знак LZ-LAD Airbus A 320 – 231, сериен № 0353 от инцидента от 08.07.2018 г. на летище Бургас, стоянка МС 16, и в частта, с която въззивното решение е изменено по разноските с определение № 702/04.11.2022 г. по т.д. № 1208/2021 г. на Софийския апелативен съд.

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати на „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД (новата фирма на „Българиан Еър Чартър“ ЕАД) със седалище и адрес на управление [населено място], кв. Г., ул. П. К., ЕИК[ЕИК], на основание чл. 432, вр. чл. 461, т. 3 КЗ, вр. чл. 469 КЗ сумата 287 511. 68 лв. – застрахователно обезщетение за вредите на самолет с рег. Знак LZ-LAD Airbus A 320 – 231, сериен № 0353 от застрахователното събитие от 08.07.2018 г. на летище Бургас, стоянка МС 16, по полица № 17 120 1101 [ЕГН]/01.08.2017 г., ведно със законните лихви от 08.07.2018 г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД сумата 33 324.08 лв. – разноски по делото.

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение в частта по евентуалните искове на „Българиан Еър Чартър“ ЕАД (сега „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД) срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД и „Панджи 2000“ ООД.

ОСЪЖДА „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 5, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 8 736. 28 лв. – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.