Отказ за възобновяване на дело при вече изтърпяно наказание лишаване от свобода

Текстът на акта

Ключови фрази

Kвалифицирани състави на производство, пренасяне , изготвяне , търговия и др. на наркотични вещества * неоснователност на искане за възобновяване

РЕШЕНИЕ

№ 69

Гр. София, 05 май 2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

МАРИЯ МИТЕВА

при секретаря .........Илияна Петкова ...... и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев, като разгледа докладваното от съдия МИТЕВА НОХД № 208 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Образувано е по искане за възобновяване на НОХД № 2433/2020 г. г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 11 състав, депозирано от Главния прокурор на Република България.

В искането се развиват доводи за нарушения на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, които са основания за възобновяване на наказателното дело. Излагат се съображения във връзка с това, че неправилно е бил определен първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание вместо строг режим, както и че е налице неточност в цифровата квалификация на престъплението.

В заключение се прави искане за възобновяване на НОХД № 2433/2020 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 11 състав, за отмяна на определението от 14.09.2020 г. за одобряване на споразумение за решаване на делото в съдебното производство и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа искането на Главния прокурор, тъй като макар да е формално основателно, искането е безпредметно. Сочи, че видно от постъпилото писмо от Затвора – гр. София осъденият С. А. е освободен от затвора на 05.11.2020 г., поради изтърпяване на наложеното наказание, макар и при неправилно определения му режим на изтърпяване и понастоящем искането е несъстоятелно.

Защитникът на осъдения А., адв. Ж. Н. развива съображения, че искането на Главния прокурор е процесуално допустимо, но е неоснователно. Подчертава, че през по-голяма част от времето осъденият е бил с мярка за неотклонение ”задържане под стража” и на практика осъденият А. е изтърпял наказание лишаване от свобода при общ режим между 12 и 14 дни.

Моли искането за възобновяване да бъде оставено без уважение.

Представя писмено становище с идентични доводи и изтъква, че не е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като неточността в изписването на цифровата квалификация на престъплението, се дължи на техническа грешка.

Осъденият С. А. в лична защитата заявява, че не знае защо се явява пред съда, след като е изтърпял наказанието си и заплатил всички разноски.

В последната си дума осъденият С. А. моли искането на Главния прокурор да не бъде уважено.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, намери следното.

Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК.

Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането не е лишено от основание, но понастоящем е безпредметно.

С одобрено споразумение от 14.09.2020 г. подс. С. М. А. се е признал за виновен в извършено на 05.11.2019 г. престъпление по чл. 354, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1 и ал. 3 НК му е определено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, което да се изтърпи при първоначален общ режим.

Изложените в искането за възобновяване съображения сочат, че Главният прокурор се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се съдържа позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, които са предвидени в закона като основания за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Върховният касационен съд намира, че доводите развити във връзка с неправилно определения общ режим на изтърпяване на наложеното наказание поначало са основателни, но понастоящем са напълно безпредметни. Действително на осъдения С. А. е следвало да се определи първоначален строг на изтърпяване на наказанието, защото той е осъждан и преди извършване на престъплението, за което е сключено споразумението, като от изтърпяване на наказанието по последното осъждане /13.09.2016 г./ до извършване на престъплението по НОХД № 2433/2020 г. на СГС – 05.11.2019 г. не са изтекли повече от 5 /пет /години. Така определеният от първостепенния съд общ режим на изтърпяване на наказанието е в разрез с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” ЗИНЗС. Видно обаче от постъпилото по делото писмо от Министерство на правосъдието, ГД „Изпълнение на наказанията”, Затвора – гр. София, осъденият С. М. А. е освободен от затвора на 05.11.2020 г. поради изтърпяване на наказанието. При това положение искането за възобновяване макар и формално основателно в тази част, е напълно безпредметно и следва да бъде оставено без уважение.
Що се отнася до оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение поради неточна цифрова квалификация на престъплението, то също е неоснователно. Действително на стр. 4 от споразумението е допусната неточност, но тя е с характер на техническа грешка, защото на стр. 2 от протокола от съдебно заседание на 14.09.2020 г., когато е одобрено споразумението цифровата правна квалификация е изписана правилно и в съответствие с обвинението по обвинителния акт. Ето защо и посоченото в искането несъответствие в цифровата правна квалификация не представлява съществено процесуално нарушение.
С оглед на изложеното исканото възобновяване на НОХД № 2433/2020 г. по описна на Софийския градски съд, наказателно отделение, 11 състав не следва да бъде допуснато.

По изложението съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на НОХД № 2433/2020 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 11 състав, депозирано от Главния прокурор на Република България.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател:

Членове: