Определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от Гаранционния фонд

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 98

гр. София 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 24 януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

при секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 770 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца А. А. Б. от [населено място], чрез адв. Г. Х. от САК, срещу решение № 1463 от 01.12.2022 г. по гр. дело № 2184/2022 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 262011/17.06.2022 г. по гр.дело № 14176/2020 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 558, ал. 5, вр. с чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за разликата над 20 000 лв. до присъдената сума от 30 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 01.07.2017 г., ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е неправилно в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени въззивното решение в обжалваната част и предявения иск се уважи в пълен размер.

Ответникът по касационната жалба Гаранционен фонд, [населено място], чрез юрисконсулт К. Я. в писмен отговор и в съдебно заседание е изразил мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба на ищеца.

С определение № 2593/19.03.2023 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос: Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1986 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?

Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса срещу въззивно решение, което в обжалваната част относно присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд по гр.дело № 14176/2020 г. в уважената част на иска с правно основание чл. 558,ал.5,вр.чл.557,ал.1,т.1 КЗ за сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 01.07.2017 г. в резултат на виновно поведение на водач на моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2020 г. до окончателното изплащане не е обжалвано и е влязло в сила. С влязлата в сила част от въззивното решение, с която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл. 558,ал.5,вр.чл.557,ал.1,т.1 КЗ от А. А. Б. срещу Гаранционен фонд се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при разглеждане на спора относно останалата част от вземането. Следователно в настоящият случай с влязлата в сила част от въззивното решение е установено със сила на пресъдено нещо факта на настъпилото ПТП на 01.07.2017 г., наличието на виновно и противоправно поведение на дееца – неустановения водач на неустановения лек автомобил, довело до процесното ПТП, причиненото увреждане на ищеца – счупвания на втора, трета и четвърта метатарзални кости на лявото ходило, както и наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди.

От приетата пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза се установява, че като пряка последица от ПТП ищецът е претърпял счупвания на втора, трета и четвърта метатарзални кости на ляво ходило. Лечението на ищеца е проведено след спешен прием на 03.07.2017 г. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” и е вкючвало оперативна интервенция – открито наместване и вътрешна фиксация на фрактурите на втора и трета метатарзални кости с остеосинтезни игли на 05.07.2017 г. След престоя в болницата ищецът е изписан с подобрение и дадени указания за амбулаторно лечение. На 08.08.2017 г. в същата болница е бил опериран, като е отстранен остеосинтезния материал. Лечението е било адекватно и съобразено с тежестта на травмата. Според заключението на вещото лице възстановителният период при нормално протичане на получените счупвания на ходилните кости е обичайно около 3 - 4 месеца, което включва период на имобилизация, след което рехабилитация на засегнатия крайник. Интензитетът на болките е бил засилен след травмата и след оперативното лечение, и постепенно е намалял. Възможно е ищецът да търпи болки в бъдеще при смяна на времето и при сериозни натоварвания, което е обичайно след такава травма. При извършения личен преглед на ищеца е установено отклонение на втори пръст на лявото ходило в разгънато положение, както и ограничение на движението на същия пръст, дължащи се на зарастването с дислокация на втора метатарзална кост и имат траен характер. Към момента на прегледа вещото лице е констатирало, че пострадалият е възстановен напълно, без сериозен функционален дефицит. Болките и страданията, които А. Б. съобщил, че изпитва са субективни по своя характер и е трудно да се оценят. При приемане на експертизата вещото лице е посочило, че описаните травматични увреждания е възможно да възникнат при описания механизъм на настъпване на ПТП и падане от мотоциклет.

От показанията на разпитания свидетел В. (приятел на ищеца) се установява, че след катастрофата в края на лятото на 2017 г., лявото стъпало на ищеца е било оперирано, бинтовано с шина и поставен пирон в него. Шината му е била премахната след около 3-4 месеца, като през това време се придвижвал с патерици или с помощта от някой от семейството му. Дълго време след това е изпитвал затруднения да стои изправен и продължил да си помага с патерицата, след като му премахнали шината, но се изморявал и продължил да има болки в крака. След инцидента изглеждал потиснат, депресиран, но не толкова от болката, колкото от това, че не може сам да се обслужва, а майка му, брат му и баща му се наложило да му помагат. Свидетелят посочва, че не знае дали ищецът е търсил помощ от психиатър или психолог след ПТП, но е възстановен психически. Преди инцидента ищецът е ремонтирал покриви, като след излекуването си не е продължил с тази работа. През пролетта на 2018 г. отишъл да работи в Англия, поради болките в крака, където работел като стругар-фрезист или нещо подобно и доколкото му е известно е работел седнал. Към момента приятелят му има леко изкривяване на крака, но стъпвал и се придвижвал самостоятелно, без болка. От Англия ищецът се прибрал в България пред 2020 г.

При определяне на размера на дължимото обезщетение, въззивният съд е съобразил възрастта на пострадалия ищец, естеството на травмата (фрактури в една зона на тялото, лекувани оперативно, двукратно), времето за възстановяване, трудностите в обслужването и ежедневните дейности, необходимостта от чужда помощ и съдействие, както и е отчел, че пострадалият понастоящем (въпреки констатираното неправилно зарастване на костите на стъпалото) е напълно възстановен, като в тази насока са и данните, че той е подновил трудовата си дейност, макар и на друга, щадяща състоянието му, позиция. Прието е, че по делото няма установени факти, които да сочат, че понастоящем ищецът страда от последиците на инцидента поради функционален дефицит, трайна увреда, продължаващи перманентни болки и пр.; търпените страдания са отшумели, а проявата им е спорадична при промяна на времето или преумора; няма данни за усложнено лечение, спазване на строг постелен режим, трайно обездвижване, негативна и постоянна промяна на житейския ритъм и др. Предвид изложените по-горе съображения, според въззивния съд подходящият размер на дължимото обезщетение е 20 000 лв., възлизащо на стойността от приблизително 10 минимални работни заплати за страната към датата на инцидента (460 лв.) за всеки от четирите месеци на възстановяване на пострадалия. При определяне на размера съдът е посочил, че е отчел съдебната практика по сходни дела, обществено икономическия критерий и принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, поради което е отменил частично обжалваното решение, като е отхвърлил предявеният иск за разликата над 20 000 лв. до присъдените 30 000 лв.

По правния въпрос:

С т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е прието, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.

С решение № 158/28.12.2011 г. на ВКС, I т.о. по т. д. № 157/2011 г. по чл.290 ГПК е постановено, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и следва да се преценява въз основа на конкретно обективно съществуващи обстоятелства. Последните обаче не съставляват съдържание на понятието справедливост, а елементи на възмездяване, които при това следва да бъдат възмездени, именно по справедливост. В този смисъл е задължителна практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, установена с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., с което е прието, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В същият смисъл е и разрешението на правния въпрос с решение № 99/08.10.2013 г. по т.д. № 44/2012 г. на ВКС, II т.о. по чл.290 ГПК. Настоящият съдебен състав възприема задължителната практика на ВС и цитираната практика на ВКС.

Като взема предвид посочената задължителна практика на ВС и практиката на ВКС, събраните по делото доказателства и доводите на всяка от страните съдът преценява, че касационната жалба на ищеца е основателна.

При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди въззивният съд е допуснал известно отклонение от цитираната задължителна практика на ВС и практиката на ВКС и в нарушение на чл.52 ЗЗД присъденото обезщетение е занижено. Въззивният съд не е отчел в необходимата степен полученото от ищеца увреждане, периода на лечение и възстановяване, обстоятелството, че е налице отклонение на втори пръст на лявото ходило в разгънато положение, както и ограничение на движението на същия пръст, дължащи се на зарастването с дислокация на втора метатарзална кост, които имат траен характер. От събраните по делото доказателства се установи, че полученото увреждане от ищеца е счупване на втора, трета и четвърта метатарзални кости на лявото ходило. Проведеното лечение включва оперативна интервенция с оглед естеството на увреждането – открито наместване и вътрешна фиксация на фрактурите на втора и трета метатарзални кости с остеосинтезни игли на 05.07.2017 г. Извършена е след повече от месец втора операция на 08.08.2017 г. за отстраняване на остеосинтезния материал. През този период интензитета на претърпяните болки от ищеца е засилен и след повторната операция е намалял. За същия период, а и след повторната операция ищецът е търпял значителни неудобства, ползвал е патерици. Възстановителния период е с продължителност 3 - 4 месеца. Към момента на увреждането ищецът е бил на 29 години. От заключението на вещото лице е установено, че към момента на прегледа ищецът е напълно възстановен, без сериозен функционален дефицит, но вещото лице е констатирало, че втора метатарзална кост на лявото ходило е зараснала с дислокация, налице е отклонение на втори пръст на ляво ходило в разгънато положение, както и ограничение на движението на същия пръст, поради зарастването с дислокация на втора метатарзална кост, които имат траен характер. Като взема предвид изложеното и социално - икономическите условия на живот в страната съдът намира, че адекватно обезщетение на претърпените болки и страдания от ищеца е в размер на сумата 30 000 лв. В този размер предявеният иск е основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2020 г. до окончателното изплащане.

Съобразявайки изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК , въззивното решение следва да се отмени в обжалваната част – в отхвърлената част на иска с правно основание чл.558,ал.5,вр.чл.557,ал.1,т.1 КЗ и вместо отменената част в полза на ищеца следва да се присъди допълнително сума от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Въззивното решение следва да се отмени в частта, с която ищецът е осъден да заплати на Гаранционен фонд разноски в размер на 350 лв.

По отношение на разноските:

Ответникът по касационната жалба следва да заплати на ищеца с оглед изхода на делото сумата 1790 лв. разноски по делото за настоящото производство, включващо държавни такси и адвокатско възнаграждение

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя решение № 1463/01.12.2022 г. по гр.дело № 2184/2022 г. на Апелативен съд София в частта, с която е отменено решение № 262011/17.06.2022 г. по гр.дело № 14176/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която е осъден Гаранционен фонд да заплати на А. А. Б. сумата над 20 000 лв. до сумата 30 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.07.2017 г., ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. до окончателното изплащане и е осъден Гаранционен фонд да заплати на А. А. Б. разноски над сумата от 2506.67 лв. до сумата 3760 лв. и вместо това е отхвърлен предявения от А. А. Б. ЕГН [ЕГН] срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл.558,ал.5, вр.чл.557,ал.1,т.1 КЗ за разликата над 20 000 лв. до присъдената сума от 30 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.07.2017 г., ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и е осъден А. А. Б. да заплати на Гаранционен фонд разноски в размер на 350 лв. и вместо това постановява

Осъжда Гаранционен фонд със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на А. А. Б. ЕГН [ЕГН] сумата от още 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.07.2017 г., в резултат на виновно поведение на водач на моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено/неидентифицирано моторно превозно средство/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъжда Гаранционен фонд със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на А. А. Б. ЕГН [ЕГН] сумата 1790 лв. разноски по делото за производството пред ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: