Отказ за възобновяване на наказателно дело след задочно осъждане

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 579

Гр. София, 23 декември 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БУКОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА в присъствието на прокурора К. Н., като разгледа докладваното от съдия Букова наказателно дело № 963 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.423, ал.1 от НПК въз основа на постъпило искане от осъдената Г. А. А. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 356/2022 г. на Районен съд - Харманли. По същото е постановена присъда № 11/09.04.2024 г., с която молителката е осъдена за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б от НК, за което й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим, като с допълнителна присъда от 23.04.2024 г. е осъдена заедно с Д. А. А. да заплатят на гражданския ищец Община Харманли сумата от 207.87 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието.

В подкрепа на искането за възобновяване се излага единствено довод по смисъла на чл.423 от НПК за протекло без участието на осъденото лице производство, като се твърди липсата на информация за делото и желание за сключване на споразумение.

В съдебно заседание искането се поддържа от осъдената и назначения й служебен защитник с основанието за него. В тази връзка се твърди неустановено знание на лицето за осъждането и размера на присъдата, въпреки че е взела участие в първоинстанционното производство.

Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище, че искането следва да се уважи като основателно. Акцентира на това, че осъденият е участвала в досъдебното производство и в част от заседанията пред първата инстанция, като след установеното напускане на страната е следвало да се подаде сигнал по ШИС за издирването и уведомяването й за датата на съдебните заседания, както и за последиците от неявяването й пред съда и конкретно за това, че съдебното производство може да се проведе в нейно отсъствие.

Върховният касационен съд, като обсъди искането, съображенията на страните и извърши проверка в рамките на наказателното производство, прие следното:

Депозираното искане за възобновяване на наказателното производство по нохд № 356/2022 г. на РС- Харманли е подадено от процесуално легитимирано лице срещу акт по чл.419, ал.1, изр.1 НПК в срока по чл.423, ал.1 НПК и е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

Съдебното производството спрямо осъдената Г. А. А. е образувано по внесен в съда обвинителен акт, препис от който й е бил лично връчен ведно с уведомление за датата и часа на съдебното заседание, както и с указанията на съдията-докладчик за задължителността на участието й и възможността при неявяване делото да бъде разгледано и решено в нейно отсъствие при условията на чл.269 от НПК. В разпоредителното заседание, проведено на 14.11.2022 г. Г. А. се е явявала заедно с упълномощения от нея защитник – адв. М. А., като е потвърдила получаването на книжата, както и разяснените й права в производството. Впоследствие адв. А. е уведомила съда за отказ от поетата защита, поради разминаване с линията на защитата, като в съдебното заседание на 21.02.2023 г. А. не се е явила без да посочи уважителна причина.Опитите да бъде открита на установения по делото адрес са останали без успех, като според сведение на съседите й е заминала да живее и работи в Нидерландия. Според предоставена справка от ОД МВР Хасково по делото напускането й на страната е регистрирано през ГКПП Видин Дунав мост на 11.02.2023 г.

Поради неуспешните опити да се установи точното й актуалното местонахождение, включително и чрез постановено общодържавно издирване с оглед принудително довеждане (без данни да е извършено включване в системата „ШИС“) след изменение на мярката й за неотклонение в „задържане под стража“, съдебното производство е проведено по реда на чл.269, ал.3, т.1, т.2 и т.4, б. „а“ НПК без нейно участие в присъствието на назначен от съда защитник.

Постановената по делото осъдителна присъда е била атакувана пред въззивната инстанция от служебния защитник на подсъдимата, като тя отново не е взела участие в производството, поради невъзможността да бъде установено актуалното й местонахождение извън страната (видно от справки на л.49-50 от внохд № 399/24 на ОС - Хасково). С постановеното решение № 199/11.10.2024 г. на ОС – Хасково, първоинстанционата присъда е изменена спрямо Г. А. единствено в частта й относно осъждането й за извършване на деянието при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. „а“ от НК.

От приложените по делото писма на МВР РУ – Харманли и постановление на прокурор при Районна прокуратура – Хасково, се установява, че въз основа на ЕЗА осъдената Г. А. е предадена на българските съдебни власти от тези на Нидерландия и понастоящем е задържана за изпълнение на наложеното й наказание лишаване от свобода, чието начало е зачетено от 15.09.2025 г.

При така проследената фактология по делото, следва да се приеме, че пропускът на молителката да вземе лично участие в съдебното производство се дължи главно на собственото й поведение. Обвинението е било обявено в нейно присъствие, препис от обвинителния акт е надлежно връчен с указания за необходимостта от задължително явяване пред съда, като е налице и уведомление за възможността от провеждане на задочно производство. Подсъдимата тогава А. е имала упълномощен защитник и в проведеното разпоредително заседание изрично е потвърдила запознаването с правата й в процеса, заявявайки и съгласие за провеждането на съдебното следствие по общия ред. Впоследствие не се е явила в съдебно заседание, за което е била уведомена и е констатирано отклонението й от посочения й адрес, след като е било налице ограничението за това по силата на определената мярка за неотклонение „подписка“. За да проведе следващите заседания по делото без личното й участие, съдът е предприел действия за издирването й, които са останали без успех, като е приложил процесуалният ред по чл.269, ал.3 от НПК в присъствието на служебно назначен защитник при заявения по-рано отказ от защита на упълномощения такъв. На свой ред този подход е имала и въззивната инстанция, сезирана и с жалба от защитника на А..

Компенсирането на неупражненото й право на лично участие чрез предвидения ред за възобновяване на производството на основание чл.423, ал.1 от НПК, в случая не се обуславя от разрешенията на СЕС в решение от 20 май 2025 г. по дело С -135/25 г., в каквато насока е тезата на участвалия в производството прокурор. То е постановено по преюдициално запитване на ВКС с искане за установяване съвместимостта на националната правна уредба в чл.423, ал.1, изр.2 НПК (изключваща възобновяване спрямо задочно осъдено лице, укрило се след предявяване на обвинението в досъдебното производство) с изискването по чл.8, параграф 4 и чл.9 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (Директива (ЕС) 2016/343). Съобразно решението на СЕС лицето може да бъде осъдено в отсъствието му и да му се откаже правото на нов съдебен процес при условие, че компетентните национални власти са използвали всички разумни средства за установяване на местонахождението му преди съдебния процес и то да е било своевременно уведомено за последиците от неявяването си или да е упълномощило адвокат, който да го представлява пред съда в негово отсъствие. Несъмнената задължителност на така дадените предписания налага проверката за спазването на посочените изисквания за преценката за основателност на искането за възобновяване на задочно проведеното наказателно производство, в който смисъл е и актуалната практика на върховната съдебна инстанция (решения по к.д. № 1107/2024 г., на ВКС, І НО; по к.д. № 420/2025 г., ВКС, ІІ НО; по к.д. № 229/25, ВКС, І НО).

В процесния случай след уведомяването на осъдената А. за образуваното срещу нея съдебно производство въз основа на внесения обвинителен акт за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК, опитите да бъде открита на съобщения адрес, вкл. и в местата за задържане, са били без успех. Същият краен резултат са имали и предприетите действия за общодържавно издирване след изменение на постановената мярка за неотклонение. Съобразно изисканите справки за задгранични пътувания и предоставената от съседи информация в двете съдебни фази на процеса е изяснено напускането на страната и пребиваването на неустановен адрес в Нидерландия, като единствено няма данни осъдената да е била обявена за международно издирване чрез Шенгенската информационна система в съответствие с чл.34 от Регламент 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването, функционирането и използването на ШИС в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. При наличната по делото информация за пребиваването на А. в съседна държава – членка действително използването на този способ би могло да се приеме за разумен и ефективен такъв за установяване местонахождението й, но то не е било необходимо за известяването й именно за сочените в решението на СЕС обстоятелства – за образувания съдебен процес и за неблагоприятните последици от неявяването й, доколкото с тях тя вече е била надлежно запозната и по своя воля се е отказала да упражни правото си на лично участие в производството.

Неоснователността на искането за възобновяване на производството произтича и от обстоятелството, че А. не само е била своевременно уведомена за последиците от неявяването си, но е имала първоначално упълномощен изрично адвокат да я представлява, а след отказа от защитата му – служебно назначен такъв в приключилото в крайна сметка задочното съдебно производство. Съобразно цитираното решение на СЕС по дело С -135/25 г. (т.39) и решение на СЕС по дело С -644/23 (т.51) уведомяването за възможността делото да се разгледа и реши в отсъствие на обвиняемия, какъвто е смисълът на чл.8, параграф 2, б. а) от Директива 2016/343, може да бъде направено още в досъдебното производство. В процесния случай при започване на съдебното дело, са налице доказателства, че това условие е изпълнено при личното връчване на препис от обвинителния акт, уведомление за часа и датата на съдебното производство и указанията на съда за необходимостта от участие в процеса с разяснени неблагоприятни последици от неявяването на лицето, имащо вече качеството на подсъдим. В още по-голяма степен тези въпроси са били изяснени в проведеното разпоредително заседание, в рамките на което отново са разяснявани правата й в това качество. Поради това и последващото процесуално поведение, свързано с отклонение от потвърдената мярка за процесуална принуда, несъмнено сочи за собствен отказ от право на лично участие, а не на нарушение на правата, пораждащо необходимост от компенсирането му по реда на чл.423 от НПК.

Алтернативно посоченото изискване по чл.8, параграф 2, б. б) от Директива 2016/343 за упълномощаването на адвокат, който да представлява отсъстващия подсъдим също е спазено по настоящото делото. В задочно проведеното съдебно такова е участвал назначен служебен защитник, на когото е било изрично възложено представителство във водения неприсъствено за осъдената процес и който в пълен обем е осъществил защитата й, включително и с оспорването на постановената осъдителна присъда пред въззивната съдебна инстанция.

Предвид изложените съображения и преценката за спазване на изискванията на чл.8, параграф 2 от Директива 2016/343 в процесния случай, искането на осъдената Г. А. А. за възобновяване на производството и провеждането на нов процес с ней участие е неоснователно и не следва да бъде уважено.

В постъпилото искане наред с вече обсъдения и счетен за неоснователен довод за наличието на задочно проведено производство, не се правят и оплаквания за допуснати процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствата по делото, както и за справедливостта на наложеното наказание, поради което не възниква необходимост от изпращане на делото на компетентния апелативен съд за извършване на преценка по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

По изложените съображения, касационният съдебен състав счете, че следва да остави без уважение искането за възобновяване, направено на основание чл.423 от НПК.

Така мотивиран и на основание чл.423, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

Оставя без уважение искането на осъдената Г. А. А. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 356/2022 г. на Районен съд – Харманли.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.