Обезщетение при трудова злополука и съпричиняване при груба небрежност

Текстът на акта

Ключови фрази

- 9 -

РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. София 21.04.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 04.12.2019 (четвърти декември две хиляди и деветнадесета) година в състав:

Председател : Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров

при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1974 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 1209/15.02.2019, подадена от А. И. К. и касационна жалба с вх. № 1298/19.02.2019 година, подадена от „Златна Панега Цимент“ АД [населено място], двете срещу решение № 284/19.12.2018 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 525/2018 година.

С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Ловеч е потвърдил първоинстанционното решение № 146/15.08.2018 година на Районен съд Тетевен, втори състав, постановено по гр. д. № 1045/2017 година, с което „Златна Панега Цимент“ АД [населено място], на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, е осъдено да заплати на А. И. К. сумата от 13 800.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него, вследствие на настъпила на 14.02.2017 година трудова злополука, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2017 година до окончателното заплащане, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 150 000.00 лева, искът е отхвърлен.

В подадената от „Златна Панега Цимент“ АД [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение в частта му, с която искът по чл. 200, ал. 1 от КТ е уважен, е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което размерът на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на А. И. К., поради допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, бъде определен в по-висок размер от приетия от въззивната инстанция такъв и съответно с това бъде намален размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Ответникът по тази касационната жалба А. И. К. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.

„Златна Панега Цимент“ АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 18.01.2019 година, като подадената от него касационна жалба е с вх. № 1298/19.02.2019, като е подадена по пощата на 18.02.2019 година. Поради това и с оглед на разпоредбите на чл. 62, ал. 2 и чл. 60, ал. 6 от ГПК, тъй като 19.11.2017 година е неприсъствен ден, е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

В подадената от А. И. К. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение, в частта му, с която искът по чл. 200, ал. 1 от КТ е отхвърлен за разликата над уважения до пълния претендиран размер е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен до пълния ме претендиран размер от 150 000.00 лева.

Ответникът по тази касационна жалба „Златна Панега Цимент“ АД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 3603/13.05.2019 година, с който е изразил становище, че жалбата е неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

А. И. К. е бил уведомен за обжалваното решение на 16.01.2019 година, като подадената от него касационна жалба е с вх. № 1209/15.02.2019. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Третото лице помагач на страната на „Златна Панега Цимент“ АД [населено място], а именно „ЗК Уника“ АД [населено място] не е подало отговор, като не е изразило становище по допустимостта и основателността на двете касационни жалби.

С постановеното по делото определение № 681/11.09.2019 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това как се прилага принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. По този въпрос съставът на Четвърто отделение на ВКС приема следното:

Съгласно правилото на чл. 52 от ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Както е посочено в раздел ІІ от мотивите на ППВС 4/23.12.1968 година, които са запазили действието си и след приемането на решение № 2/11.07.1995 година, постановено по гр. д. № 1/1995 година на Пленума на ВС, залегналото в чл. 52 от ЗЗД понятие „справедливост“ не е абстрактно такова. По своето естество „справедливостта” по чл. 52 от ЗЗД представлява критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, който най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Това изброяване е примерно, а не изчерпателно, като от значение, с оглед на всеки конкретен случай, са и множество други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на комплексната преценка, на които да определи какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. Посочването в съдебното решение, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, без посочване на обстоятелствата, въз основа на които се определя същото е нарушение на чл. 52 от ЗЗД, което води и до противоречива съдебна практика по отношение на размера на неимуществените вреди и до големи различия между присъдените размери по сходни случаи, които не винаги могат да се коригират от въззивната инстанция. Затова при определяне размера на неимуществените вреди съдилищата задължителна трябва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията си трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди, в какъвто смисъл са и указанията в т. 11 от диспозитива на ППВС 4/23.12.1968 година. Освен, че е източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност, по определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, посочването в мотивите към решението, на всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и значението на същите за определяне на размера на обезщетението, дава възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и е средство за защита на правата и интересите на страните производството, доколкото обезщетението трябва да съответства на действително претърпените вреди и не може да бъде източник на неоснователно обогатяване.

С оглед на така дадения отговора на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Ловеч е частично неправилно по следните съображения:

При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Ловеч е изложил мотиви за това, че по делото е установено, че А. И. К. е бил в трудовоправни отношения със „Златна Панега Цимент“ АД [населено място], като е заемал длъжността „машинист трошачна инсталация“. В това му качество, на 14.02.2017 година около 10. 00 часа, му е било възложено да почисти отложения прах и дребните камъни по транспортните гумени ленти на северния пътеход. Самото съоръжение било изградено така, че между пътехода и транспортната лента имало открит участък с ширина около 0,50 метра и дълбочина близо 3.00 метра. С цел безопасност на работниците и служителите са били монтирани 4 броя капаци, които при спускането им покривали зоната от 0.50 метра така, че да позволят на работниците безопасно да достигат до гумените транспортни ленти. Имало забрана за стъпване върху тези капаци, като почистването следвало да се извършва откъм пътеката за преминаване, която била оградена с парапет с височина около 1.10 метра. В случая в зоната, където К. се намирал по време на злополуката капаците не били затворени като личали следи от стъпки на металната релса на транспортната лента. Злополуката била настъпила като К. бил прескочил парапета на пътеката за преминаване и бил стъпил върху спуснат капак или върху релсите на транспортната лента, загубил равновесие и паднал през отвора, който не бил затворен с предвидения за това капак. Въззивният съд е изложил съображения, че в резултат на тази злополука К. е получил гръбначна травма, изразяваща се в счупване на предната дъга на първи шиен прешлен с разместване на фрагментите и счупване на основата на зъба на втори шиен прешлен, като бил реализиран медико-биологичния критерий трайно затруднение движението на снагата за период по-дълъг от 30 дни-в случая 6 месеца. Освен това, К. бил получил сътресение на главния мозък, травматична сублукация на дисталната интерфалангеална става на първия пръст на лявата ръка и охлузвания в челната област на главата. Към момента на извършване на прегледа от вещото лице по допусната и изслушана по делото съдебномедицинска експертиза гръбначната травма била преминала без неврологична симптоматика от страна на шийния отдел на гръбначния мозък, фрактурите на прешлените били зараснали, като в шийния отдел на гръбначния стълб бил налице функционален дефицит на екстенция (навеждане назад) и ротация (извиване) на главата в дясна посока. Мозъчното сътресение като нарушение на мозъчната функция се било развило в рамките на три до пет седмици и нямало данни за настъпили усложнения от негова страна. Лечението на К. било приключило успешно като възстановителният период бил в рамките на година-година и половина, без да настъпят трайни усложнения, като единствената последица бил функционалния дефицит на движението в шийния сегмент на гръбначния стълб.

С оглед на горните констатации, съставът на Окръжен съд Ловеч е приел, че следва да се ангажира отговорността на „Златна Панега Цимент“ АД [населено място], за претърпените от К. в следствие на злополуката вреди, като в тази връзка е приел, че пострадалия е търпял силни болки в продължение на два месеца от счупването на шийните прешлени с последващо постепенно затихване на същите, че е налице функционален дефицит на движението в шийния сегмент на гръбначния стълб и че възстановителния период е бил продължителен от една година-година и половина, като по делото безспорно се установявало, че К. е работил извън маршрута за движение при почистване, излизайки извън проходите, разположени успоредно на транспортните ленти и без да ползва лични предпазни средства. За определяне на размера на неимуществените вреди било от значение евентуалното съпричиняване от страна на К. при проявена от негова страна груба небрежност. От събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че е налице такава, изразяваща се в грубо нарушаване на основните правила за безопасност на условията на труд, тъй като К. бил дългогодишен работник на дружеството, бил е надлежно и периодично инструктиран за действията при почистване на гумено транспортните ленти и за ползване на лични предпазни средства като каска, очила, маска за запрашване, ръкавици и др. Първоинстанционният съд бил приел, че дължимата от „Златна Панега Цимент“ АД [населено място] сума за компенсация на неимуществените вреди на К. е 30 000.00 лева. Същевременно с това К. бил работил извън посочените в инструкцията за безопасност в проходи за почистване на гумено транспортните ленти, без да е обезопасил съоръжението и без да ползва лични предпазни средства, въпреки проведения му инструктаж и професионалния му опит. С оглед на това, било налице съпричиняване от страна на К. в размер на 50 % от вредоносния резултат, поради което той имал право на обезщетение в размер на 15 000.00 лева. Неоснователни били възраженията на „Златна Панега Цимент“ АД [населено място], че злополуката е настъпила единствено поради виновното поведение на К., тъй като колкото повече пострадалият е допринесъл за настъпване на вредата, толкова по-голямо е следвало да бъде неговото участие в обезщетяването й. От показанията на разпитания по делото свидетел, който е заемал длъжността „началник цех“ в дружеството, към момента на трудовата злополука се установявало, че същия е бил наказан с дисциплинарно наказание от ръководството заради злополуката, което от своя страна било индиция за неупражнен контрол по време на работа.

По делото е установено, че с разпореждане № 51041016/21.02.2017 година на РУСО Ловеч, издадено по реда на чл. 60, ал. 1 от КСО, осъществената на 14.02.2017 година злополука, при която е пострадал А. И. К. е била призната за трудова такава по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от заключенията на изслушаните по делото съдебномедицински експертизи се установява, че при злополуката К. е получил счупване в областта на предната дъга на атласа (първи шиен прешлен) в зоната на предния туберкул (предната пъпка) с разместване на фрагментите, без компютърно-томографски данни за стесняване на гръбначномозъчния канал на нивото и счупване на зъба (денса) на втори шиен прешлен (аксис) с изместване на тялото назад и вклиняване аксиално. Освен това той е претърпял и сътресение на гръбначния и главния мозък, травматична сублукация на дисталната интерфалангеална става на първия пръст на лявата ръка, охлузвания в челната област на главата. Към момента на злополуката вследствие на фрактурата на първия и втория шийни прешлени, както и на сътресението на гръбначния и главния мозък е имало опасност за живота на К., която впоследствие е била сведена до минимум. Тези счупвания са затруднили движението на снагата на пострадалия за период от около шест месеца. За консолидацията на фрактурите е била необходима около една година, като травмите са преминали без неврологична симптоматика, като е налице ограничение на движенията на главата в дясно. Цялостното лечение на К. е продължило около година-година и половина. Пострадалият е изпитвал болки, които са били най-интензивни в първите два месеца, когато движенията са били ограничени и са били базирани в шийния сегмент на гръбначния стълб. Според вещото лице не се очаква подобрение на състоянието на К. за в бъдеще. В случая пострадалият бил лекуван консервативно, а не оперативно. Както сочи вещото лице оперативното лечение на счупените шийни прешлени е много сложно и по литературни данни не води до много по-добри резултати. Това лечение се прилагало, когато разместването на счупените фрагменти било над 5.00 милиметра, докато в случая то било под този размер.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка М. П. Д. се установява, че след злополуката на К. е била поставена твърда шийна яка, като са били шинирани и засегнатите му пръсти. Пострадалият бил неподвижен като четири дни почти не комуникирал. Поставената яка била носена за период от около шест месеца, през който пострадалият не трябвало да извършва резки движения и бил с придружител, като за него се грижела свидетелката. А. И. К. не можел да осъществява разговор, като контактувал само с очите. Бил е хранен от свидетелката, като водата била поемана със сонда.

С оглед на торното са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на „Златна Панега Цимент“ АД [населено място] за претърпените от А. И. К. вследствие на злополуката от 14.02.2017 година вреди на основание чл. 200, ал. 1 от КТ. Към този момент К. е бил в трудовоправни отношения със „Златна Панега Цимент“ АД [населено място], където е заемал длъжността „машинист трошачна инсталация“, като злополуката е станала при изпълнение на възложена от работодателя работа. С това се покриват изискванията на чл. 55, ал. 1 от КСО за определянето на злополуката като трудова, като тя е била призната за такава с постановено по реда на чл. 60, ал. 1 от КСО разпореждане. С оглед на това по отношение на „Златна Панега Цимент“ АД [населено място] е налице хипотезата на чл. 200, ал. 1 от КТ и то носи отговорност за претърпените от К. вследствие на злополуката вреди. Тази отговорност е гаранционна и обективна, поради което работодателят дължи обезщетението, независимо от това дали вредите са настъпили от виновно действие на негови работници или служители, от такива действия на трети лица или пък от действията на пострадалия работник или служител. Работодателят би могъл да се освободи от тази отговорност само в предвидения в чл. 201, ал. 1 от КТ случай, а именно, когато пострадалият работник или служител е причинил умишлено увреждането. В последния случай обаче злополуката не би могла да бъде квалифицирана като трудова, поради което работодателят трябва да релевира това възражение, в производството за признаване на злополуката за трудова. Пропускът това да бъде направено не може да бъде релевиран, чрез предявяването на възражение по чл. 201, ал. 1 от КТ в исковото производство за обезщетение по чл. 200, ал. 1 от КТ. Също така в исковото производство не би могло да бъде проверяван дали правилно в производството по признаване на злополуката за трудова не е прието направеното от работодателя възражение по чл. 201, ал. 1 от КТ.

Налице са получени при осъществената на 14.02.2017 година злополука от А. И. К. травматични увреждания, вследствие на който той е претърпял неимуществени вреди подлежащи на обезщетяване. Счупванията на двата шийни прешлена са причинили на К. болки и страдания, които са били най-интензивни през първите два месеца, като впоследствие са намалявали. Освен това в началото на оздравителния период е съществувала и опасност от инвалидизация на пострадалия, която е намалявала с течение на времето. Уврежданията значително са ограничили както възможността на К. да извършва ежедневните си дейности, така и възможността му за социални контакти. За един продължителен период от време, той не е могъл да се самообслужва. А. И. К. е търпял неудобства през цялото време, през което се е възстановявал от травмите, който период е бил година-година и половина. След този период основните последици от травмите са преминали като обаче е останал негативен ефект, а именно ограничение на главата в дясно, като не се очаква по-нататъшно подобрение на състоянието на К.. Отчитайки всички тези обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че сумата от 50 000.00 лева справедливо ще обезщети А. И. К. за претърпените от него вреди.

В предвидения за това срок „Златна Панега Цимент“ АД [населено място] е направило възражение за допусната от А. И. К. груба небрежност по чл. 201, ал. 2 от КТ, поради което същото подлежи на разглеждане. По своето естество грубата небрежност не се преценява с оглед субективното отношение на пострадалия към увреждането, а с оглед на степента, тъй като грубата небрежност представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. При наличието на груба небрежност отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен. Последната се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука, с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които представляват и критериите за намаляване на обезщетението. Грубата небрежност е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на пострадалия. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й.

В случая е налице допусната от А. И. К. груба небрежност. Същият освен, че е бил дългогодишен работник на „Златна Панега Цимент“ АД [населено място] е бил подробно инструктиран и запознат с начина, по който е трябвало да бъде извършена възложената му работа, а именно почистване на отложен прах и дребни камъни по транспортните гумени ленти на северния пътеход. Както се посочи по-горе самото съоръжение било изградено така, че между пътехода и транспортната лента имало открит участък с ширина около 0.50 метра и дълбочина около 3.00 метра. Последваната стойност е посочена в мотивите на обжалваното решение на Окръжен съд Ловеч, като в различните документи обаче тази стойност е различна-между 1.50 и 2.00 метра, което обаче не е от съществено значение за спора. Почистването ставала откъм пътеката за преминаване като с цел безопасност на работниците били монтирани четири броя капаци, които при спускането си покривали свободната зона от 0.50 метра, така че да позволят безпрепятственото достигане на гумените транспортни ленти. Самата пътека за преминаване била обезопасена с ограда от парапет с височина около 1.10 метра. В зоната, която работил А. И. К. капаците не били затворени, като личали следи от стъпки на металната релса на транспортната релса. Безспорно е, че К. е пропаднал пред незатворен капак между пътеката за преминаване и транспортната лента, затварянето, на което е негово задължение, с което той е бил подборно запознат. В производството по чл. 200, ал. 1 от КТ не са събирани доказателства за установяване на останалата част от механизма на настъпването на трудовата злополука, като изводите на съда за това са направени въз основа на констатациите направени от трети лица в представени по делото писмени доказателства. Тези констатации обаче нямат обвързваща сила. Работодателят твърди, че А. И. К. е прескочил предпазния парапет на пътеката за преминаване и бил стъпил на металната релса на гумената транспортна лента, тъй като личали следи от стъпки по релсата. От своя страна К. твърдял, че му е прилошало, което е предизвикало и пропадането му през незатворения отвор. С оглед на това степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на К. не може да бъде определена на повече от 50 % от вредите, който размер на съпричиняването се възприема от настоящия състав на съда.

С оглед на горното дължимото се от „Златна Панега Цимент“ АД [населено място] обезщетение за претърпените от А. И. К. вследствие на злополуката от 14.02.2017 година вреди е в размер на 25 000.00 лева. Тази сума обаче следва да бъде намалена и със сумата от 1200.00 лева, представляваща изплатено от „ЗК Уника“ АД [населено място] обезщетение или дължимото се обезщетение е в размер на 23 800.00 лева.

Предвид изложеното обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен предявеният от А. И. К. против „Златна Панега Цимент“ АД [населено място] иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, за сумата от 10 000.00 лева (разликата между дължимото се обезщетение от 23 800.00 лева и присъденото такова от 13 800.00 лева), като искът в тази част бъде уважен, заедно със законната лихва сумата, считано от 14.02.2017 година до окончателното пращане. В останалата обжалвана част решението на Окръжен съд Ловеч трябва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото „Златна Панега Цимент“ АД [населено място] ще трябва да заплати по сметка на ВКС сумата от 200.00 лева, представляваща държавна такса по чл. 78, ал. 6 от ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 284/19.12.2018 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 525/2018 година в частта му, с която е отхвърлен предявеният от А. И. К. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат В. Т. А. против „ЗЛАТНА ПАНЕГА ЦИМЕНТ“ АД [населено място], [улица] иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 10 000.00 лева (разликата между дължимото се обезщетение от 23 800.00 лева и присъденото такова от 13 800.00 лева), представляваща обезщетение за претърпени от него, вследствие на настъпила на 14.02.2017 година трудова злополука, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2017 година до окончателното заплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ЗЛАТНА ПАНЕГА ЦИМЕНТ“ АД [населено място], [улица], на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, за заплати на А. И. К. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат В. Т. А. сумата от още 10 000.00 лева (разликата между дължимото се обезщетение от 23 800.00 лева и присъденото такова от 13 800.00 лева), представляваща обезщетение за претърпени от него, вследствие на настъпила на 14.02.2017 година трудова злополука, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2017 година до окончателното заплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 284/19.12.2018 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 525/2018 година в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА „ЗЛАТНА ПАНЕГА ЦИМЕНТ“ АД [населено място], [улица] да заплати по сметка на ВКС сумата от 200.00 лева, представляваща държавна такса по чл. 78, ал. 6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на „ЗЛАТНА ПАНЕГА ЦИМЕНТ“ АД [населено място], [улица], а имено „ЗК УНИКА“ АД [населено място], [улица].

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.