Връщане на платена цена след унищожаване на договор за продажба на имот

Текстът на акта

Ключови фрази

1

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 70

София, 11.07.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр.д.№1942 по описа за 2021 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. И. М., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат С. Д., срещу решение №11969 от 08.09.2020 г. по гр. дело № 6260/2020 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 22.02.2017 г. по гр. дело №20478/2014 г. на Софийския градски съд и е отхвърлен предявеният от касатора срещу Р. Н. К., действащ чрез настойника си и законен представител Р. И. К. иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД за присъждане на 34 000 евро, с левова равностойност 66498,22 лева, представляващи платена продажна цена по унищожен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 22.12.2009г. по нотариален акт № .., том .., рег.№ ..., нот. дело № .../...г. на нотариус Л.З..

Въззивният съд е приел, че

с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 715/2011г. по описа на СГС, І-13 състав, е унищожен договорът за покупко продажба на недвижим имот от 22.12.2009г. по нотариален акт № ..., том .., рег.№ ..., нот. дело №../...г. на нотариус Л.З., с който К. е продал на М. собствения си недвижим имот – апартамент в [населено място]. Основанието за недействителността на сделката е душевната болест на продавача К., която му е попречила да разбира свойството и значението на постъпките си към момента на сключване на сделката. С влязло в сила решение от 09.07.2010г. по гр.д.№ 1567/2010г. по описа на СГС, ІV бр. състав, К. е поставен под пълно запрещение, като е прието, че същият страда от параноидна шизофрения, която му пречи да разбира свойството и значението на постъпките си.

Заболяването на ищеца и неспособността му да разбира свойството и значението на постъпките си към 22.12.2009 г. са потвърдени от неоспореното заключение на в.л. К., прието по настоящото дело. Съгласно отбелязаното в нотариален акт № 097/ 22.12.2009г., продавачът К. е заявил, че е получил изцяло и в брой от купувача М., преди подписване на договора, продажната цена от 63 293, 60 лева.

Съгласно разписка от 22.12.2009г., двустранно подписана, на 22.12.2009г. ответникът е получил от ищеца сумата 34 000 евро за същия апартамент. Според заключението на СЧЕ, за периода 2004 год.-2008 г. ищецът не е декларирал годишни доходи като физическо лице. Не е установено по делото ищецът да е имал активни кредити към края на 2009г. – справката от БНБ удостоверява наличието на такива към 2016г., без да е ясен размерът на отпуснатите средства.

Свидетелят Н.. заявява, че в края на 2009 г. е дал пари назаем на ищеца, за да си купи много изгодно тристаен апартамент в кв. Лозенец. Той разполагал със средства, тъй като бил изтеглил кредит в лева за строеж на къща, дал на ищеца малко над 50 000 лева в евро и отишъл в деня на изповядване на сделката, за да се увери, че всичко е наред. В кантората на нотариуса, в коридорче пред кабинета му, Р. И. М.. преброил парите и ги предал на Р. Н. К.. Последният също ги преброил и подписали разписка, която била подготвена предварително.

Свидетелят Б. заявява, че е използвал мазето към апартамента през 2010 г., виждал е ответника, който имал вид на човек, който „си пие“ и бил свидетел на това как същият вади пари и плаща в заведение пред къщата. В частта, с която купувачът е заявил, че е платил цената, а подавачът – че я е получил, нотариалният акт е частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодния за продавача факт на получаване на цената - той материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден факт и има характер на разписка за плащане. В случая е налице и такава, отделно от договора, с която се удостоверява получаването на 34 000 евро. Съдържащото се в двата документа изявление за получаване на продажната цена е направено от дееспособно лице, което към момента на удостоверяването му, не е могло да разбира или ръководи действията си, а причината за това състояние е трайна – душевна болест - параноидна шизофрения, епизодично протичане с устойчив дефицит, хронично заболяване с дългогодишна давност. Състоянието на ответника към 22.12.2009г. е изключвало възможността не само да волеобразува, но и да формира знание за факта на получаване на продажната цена. По тази причина изявленията за този факт, съдържащи се в нотариалния акт и разписката не са доказателство за действителното получаване на сумата. Доказателствената тежест да установи получаването от ответника на сумата, чието връщане се търси, е на ищеца. Удостоверителните изявления на последния нямат доказателствена стойност. С останалите събрани по делото доказателства не е проведено пълно доказване на релевантното обстоятелство. Показанията на свидетеля Н. са изолирани, лишени от житейска логика и тенденциозни, поради което съдът не ги кредитира. Нелогично е заявеното от свидетеля, че в момент, когато сам се е нуждаел от средства, за което е изтеглил кредит, е заел на ищеца голяма сума от получения такъв. Няма обяснение и за присъствието му в нотариалната кантора в деня на сделката – след като е имал доверие на ищеца, за да му предостави в заем около 50 000 лева, не е било необходимо да проверява дали всичко ще е наред при сключване на сделката. Извън това, ищецът въобще не е твърдял да е заел от приятел сума за плащане на покупната цена и съответно не е искал събиране на свидетелски показания за подобно обстоятелство.

Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него съдът неправилно е приел, че искът за сумата 34 000 евро, с левова равностойност 66498,22 лв., представляващи платена продажна цена по унищожен договор за покупко – продажба на недвижим имот не е основателен.

Ответникът по касационната жалба Р. Н. К., [населено място], действащ чрез настойника си и законен представител Р. И. К., не е заявил становище.

С определение №60864 от 07.12.2021 г. е допуснато касационно обжалване на решение №11969 от 08.09.2020 г. по гр. дело № 6260/2020 г. на Софийския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос за това дали при унищожаемите договори страните си дължат връщане на даденото като насрещни престации на отпаднало основание или това важи само при нищожните договори.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: В решение №403 от 10.01.2012 г. по гр. дело №1543/2010 г. на ВКС, III г.о. е посочено, че съобразно разпоредбата на чл. 34 ЗЗД когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен всяка от страните по него трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Следователно в случаите, при които договорът бъде унищожен страните си дължат връщане на даденото като насрещни престации на отпаднало основание – чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. с чл. 34 ЗЗД. Нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора. В частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни, Фактическата недееспособност като основание за унищощаване, засяга волеизявлението на лицето да се разпорежда с имуществото си лично. Затова унищожаемостта засяга разпоредителната част на сделката, но не и тази част, която съдържа изявление за знание. Изявленията за знание се преценяват с оглед на тяхната истинност и касаят факти извън психиката на лицето. Те могат да бъдат верни или неверни. Нотариалният акт представлява официален свидетелстващ документ, а в частта, с която купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът, че е получил цената, нотариалният акт е частен свидетелстващ документ за знание и материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден факт - плащането на цената, респективно получаване на продажната цена, и има характер на разписка за плащане. Когато обективираното в документа изявление принадлежи на подписалото го лице, но това изявление не е вярно, защото не съответства на обективната действителност, документът е автентичен, но с невярно съдържание. Доказателствената тежест за опровергаване на верността на удостовереното обстоятелство за получаване на цената е на страната, която оспорва верността на направеното от нея удостоверително изявление, т. е. на страната, която твърди, че признатият от нея факт в действителност не се е осъществил.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за частично основателна поради следните съображения:

Правилно въззивният съд е приел, че в частта, с която купувачът е заявил, че е платил цената, а подавачът – че я е получил, нотариалният акт е частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодния за продавача факт на получаване на цената - той материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден факт и има характер на разписка за плащане. В случая е налице и такава, отделно от договора, с която се удостоверява получаването на 34 000 евро. Съдържащото се в двата документа изявление за получаване на продажната цена е направено от дееспособно лице, което към момента на удостоверяването му, не е могло да разбира или ръководи действията си, а причината за това състояние е трайна – душевна болест - параноидна шизофрения, епизодично протичане с устойчив дефицит, хронично заболяване с дългогодишна давност. С оглед отговора на повдигнатия въпрос обаче неправилно въззивният съд е направил изводите, че състоянието на ответника към 22.12.2009г. е изключвало възможността не само да волеобразува, но и да формира знание за факта на получаване на продажната цена. По тази причина изявленията за този факт, съдържащи се в нотариалния акт и разписката не са доказателство за действителното получаване на сумата и доказателствената тежест да установи получаването от ответника на сумата, чието връщане се търси, е на ищеца. Доказателствената тежест за опровергаване на верността на удостовереното обстоятелство за получаване на цената е на страната, която оспорва верността на направеното от нея удостоверително изявление, т. е. на страната, която твърди, че признатият от нея факт в действителност не се е осъществил. Освен това получаването на продажната цена от ответника по иска в случая е установено по безспорен начин от свидетелските показания по делото. Въззивният съд неправилно е приел, че не може да кредитира същите, като не е съобразил, че трябва да прецени способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията си и да ги изложи добросъвестно пред съда. Не е съобразил също при какви обстоятелства свидетелят е узнал съответния факт и за кое време в хода на развитие на правоотношенията между страните се отнася той. Не е взел предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантите, узнали са правнолевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Съобразно изложеното по-горе неправилен е изводът, че искът е неоснователен.

Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Искът трябва да се уважи за сумата 34 000 евро, с левова равностойност 66498,22 лева, представляващи платена продажна цена по унищожен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 22.12.2009г. по нотариален акт № .., том .., рег.№ ..., нот. дело № .../...г. на нотариус Л.З., заедно със законната лихва от 19.12.2014 г. На касатора трябва да се присъдят 6063,08 лв. деловодни разноски за всички съдебни инстанции.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №11969 от 08.09.2020 г. по гр. дело № 6260/2020 г. на Софийския апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Р. Н. К., [населено място], действащ чрез настойника си и законен представител Р. И. К., да заплати на Р. И. М., [населено място], на основание чл.34 ЗЗД сумата 34 000 евро, с левова равностойност 66 498,22 лв., представляващи платена продажна цена по унищожен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 22.12.2009г. по нотариален акт № ..., том .. рег.№ ..., нот. дело № .../...г. на нотариус Л.З., заедно със законната лихва от датата на исковата молба - 19.12.2014 г. до окончателното изплащане, както и 6063,08 лв. деловодни разноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.