Отмяна на осъдителна присъда за измама със субсидии от ДФЗ поради процесуални нарушения

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 209

гр.София, 23 април 2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двайсет и шести март през две хиляди двайсет и шеста година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при секретаря ….НЕВЕНА ПЕЛОВА….……….…………….…и с участието на прокурора………….КАЛИН СОФИЯНСКИ……….. изслуша докладваното от съдия …………….. .КАЛПАКЧИЕВ …....н.д. № … 155... по описа за ... 2026 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на адвокат А. С. – защитник на подсъдимия М. Х. против присъда № 9/10.10.2025 г. на Варненския апелативен съд, постановена по в.н.о.х.д. № 127/2025 г. по описа на съда.

С касационната жалба и допълнението към нея се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. По отношение на допуснатите от Апелативния съд съществени нарушения на процесуалните правила се твърди, че неправилно е назначена „арбитражна“ агротехническа експертиза, тъй като заключението, изготвено на досъдебното производство от вещото лице П. К. е необосновано; че допуснатата от въззивният съд експертиза е следвало да бъде повторна, а не „арбитражна“, тъй като назначената от първоинстанционния съд е геодезическа и агрономическа, и в този смисъл с различен предмет и обхват от експертизата от досъдебното производство; че Апелативният съд е следвало да назначи нечетен брой вещи лица, както и да включи геодезист; че вещото лице от състава на т.нар. „арбитражна“ експертиза М. Й. е следвало да бъде отведена поради предубеденост и необективност, тъй като е участвала в състава на експертиза със сходен предмет по друго наказателно дело (н.о.х.д. № 49/2021 г. на ОС – Търговище) и вече е изградила убеждение по фактите, които се разглеждат в настоящото наказателно производство; че приетата от въззивния съд „арбитражна“ агротехническа експертиза е необоснована, тъй като не дава отговор на поставените въпроси; че апелативната инстанция е надхвърлила рамките на обвинението, тъй като е обсъждала и мотивирала, дали инкриминираните земеделски площи са били годни и дали са отговаряли на условията за допустимост за подпомагане на земеделски площи, за подпомагане по схеми и мерки за плащане, каквото обвинение срещу подсъдимия не е отправяно; че въззивният съд не е поискал становището на страните по приемане на т.нар. „арбитражна“ агротехническа експертиза; че липсват мотиви на въззивната присъда; че доказателствата по делото са оценени превратно; че за установяване на фактите по делото, съдът е използвал недопустими предположения. Касационният жалбоподател мотивира довода за нарушение на закона с твърдения за приемане от въззивния съд на нова фактическа обстановка, която е в разрез с доказателствата по делото.

С жалбата се отправя искане за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия поддържа подадената жалба и допълнението към нея с доводи за съществени нарушения на процесуалните правила и за нарушение на закона. Защитникът счита, че Апелативният съд изобщо не е следвало да назначава „арбитражна“ експертиза, тъй като не е била назначавана повторна; че първата агротехническа експертиза е необоснована; че едно от вещите лица, назначени от Апелативния съд е следвало да бъде отведено на основание чл. 148 НПК, тъй като са възникнали основателни съмнения за неговата предубеденост; че заключението на т.нар. „арбитражна“ агротехническа експертиза, допусната от въззивния съд, е необосновано; че свидетелските показания по делото са тълкувани и оценени превратно; че съдът е обсъждал факти, свързани със заявяване от подсъдимия пред ДФ „Земеделие“ на недопустими площи, което е извън предмета на обвинението. Защитникът пледира за отмяна на присъдата на Апелативния съд и за връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на доводите в касационната жалба. Прокурорът счита, че назначената от Апелативния съд експертиза, е повторна по своя характер и основателно е била допусната поради противоречия в заключенията на предходните две агротехнически експертизи; че вещото лице Й. не е пристрастна само поради факта, че е участвала в експертиза по друго наказателно дело относно същата овощна градина, с други задачи и липса на личен интерес от даване на невярно заключение; че доказателствата са оценени от въззивния съд при спазване на процесуалните правила и при отчитане на недостатъци във фактурите, представени пред ДФЗ и показанията на свидетелите М., К., С., че не познават подсъдимия и баща му и нямат спомени да са купували от тях сливи; че въззивният съд не е проявил пристрастност, а фактите са осмислени в тяхната взаимовръзка, логично и правдиво. Прокурорът пледира за оставяне на новата присъда в сила.

В лична защита и в предоставената последна дума подсъдимият М. Х. се придържа към казаното от защитника си и моли присъдата на Апелативния съд да бъде отменена.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 1 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, макар и не по всички посочени в нея основания.

Настоящото производство пред ВКС е първо по ред, като преди това са се развили две първоинстанционни и две въззивни производства.

При първото първоинстанционно разглеждане на делото по н.о.х.д. № 131/2023 г. ОС – Търговище е постановил присъда № 12/1.09.2023 г., с която е признал подсъдимия Х. за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 248а, ал. 5, вр. с ал. 2 НК, като на основание чл. 54 НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години; уважил предявения от ДФ „Земеделие“ срещу подсъдимия граждански иск и му възложил разноските.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия било образувано в.н.о.х.д. № 313/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд, по което на 30.10.2023 г. било постановено решение № 150. С решението на основание чл. 334, т. 1 вр. с чл. 335, ал. 2 НПК присъдата била отменена поради липса на мотиви и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд.

При второто първоинстанционно разглеждане на делото е постановена присъда № 3 от 4.02.2025 г. по н.о.х.д. № 401/2023 г., по описа на ОС – Търговище, с която подсъдимият М. С. Х. бил признат за невинен по внесеното срещу него обвинение и оправдан да е извършил престъплението по чл. 248а, ал. 5, вр. с ал. 2 НК; предявеният от ДФ „Земеделие“ срещу него граждански иск бил отхвърлен, а разноските останали за сметка на държавата.

По протест на прокурор от ОП – Търговище срещу оправдателната присъдата пред Варненския апелативен съд било образувано в.н.о.х.д. № 127/2025 г., приключило с нова въззивна присъда № 9 от 10.10.2025 г., с която на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК въззивният съд отменил първоинстанционната присъда, като признал подсъдимия за виновен по обвинението да е извършил престъпление по чл. 248а, ал. 5, вр. с ал. 2 НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години; уважил предявения граждански иск, като осъдил подсъдимия да заплати на ДФ „Земеделие“ сумата от 33 901.71 лева, представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди от престъплението, включително и законната лихва, считано от датата на деянието; възложил разноските на признатия за виновен подсъдим.

Така описаната нова въззивна присъда е предмет на настоящия касационен контрол.

Обобщено доводите в касационната жалба сочат на поддържано нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила – нарушения във връзка с назначената от втората инстанция „арбитражна“ агротехническа експертиза и нарушения при оценка на заключението й; липса на мотиви на въззивната присъда; недопустимо разширяване предмета на обвинението от въззивния съд; превратно тълкуване и оценка на доказателствата, довело до незаконосъобразно осъждане на подсъдимия по чл. 248а, ал. 5, вр. с ал. 2 НК, както и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на закона при приложение на чл. 248а, ал. 5, вр. с ал. 2 НК към установените по делото факти.

С приоритет следва да се разгледа довода в жалбата за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на новата присъда, доколкото изходът от делото се предопределя от неговата основателност.

По възражението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила

1. В жалбата се развиват подробни аргументи за процесуални нарушения при допускане и приемане на агротехническата експертиза от въззивния съд

Въззивното производство по в.н.о.х.д. № 127/2025 г. на Апелативен съд – Варна е образувано по протест на прокурор от ОП – Търговище и по жалба на гражданския ищец ДФ „Земеделие“. В протеста и жалбата не са отправени доказателствени искания, а в определението си по чл. 327 НПК, съдът не е допуснал събиране на нови доказателства във въззивното съдебно производство.

В съдебно заседание, проведено на 3.07.2025 г., съставът на Апелативен съд – Варна по искане на прокурора и служебно е констатирал необходимост от допускане на агротехническа експертиза, която е определил като „арбитражна“, доколкото е установил противоречия по спорния по делото въпрос за количеството добити сливи от обработваните от подсъдимия земеделски площи, между приетите две агротехнически експертизи от досъдебното и първоинстанционното производство.

В определението за допускане на експертизата съдът е формулирал четири въпроса към вещите лица: с кои парцели е кандидатствал подсъдимият за кампания 2017 г. на ДФ „Зедемеделие“ за подпомагане по схеми и мерки на директни плащания; какво е било състоянието на насажденията в тези парцели по отношение на възраст, плододобив и други относими в същината на делото характеристики; заявените площи били ли са подходящи за подпомагане по съответните схеми; обективно било ли е възможно от тях да бъде произведена продукцията, която подсъдимия М. Х. е посочил в количествата, отразени от него в таблиците към декларацията по чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3/17.02.2015 г. и съобразно представените по делото фактури.

По молба на гражданския ищец ДФ „Земеделие“ съдът с определение от 171/14.07.2025 г. е преформулирал третия въпрос от задачата на допуснатата агротехническа експертиза в смисъл дали заявените площи от подсъдимия Х. за кампания 2017 г. отговарят на условията за допустимост за подпомагане на земеделски площи съгласно Наредба № 2/17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ.

С писмена молба от 8.07.2025 г. защитникът на подсъдимия е депозирал отвод на вещото лице М. Й. с аргументи за предубеденост. Твърди се, че Й. е изготвила заключение по агротехническа експертиза в рамките на друго наказателно дело – н.о.х.д. № 49/2021 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, което имало за предмет същата сливова градина, която е инкриминирана и по настоящото дело; че експертизата, изготвена от вещото лице по другото дело е станала причина и повод за образуване на разследването по настоящото дело.

При така установеното процесуално развитие на делото пред въззивния съд, ВКС намира, че при допускане и приемане на заключението на агротехническата експертиза Варненският апелативен съд не е нарушил процесуалния закон.

Защитата оспорва основанието за допускане на агротехническата експертиза, която следвало да бъде повторна, е не „арбитражна“ и да включва нечетен брой вещи лица, както и че при приемането й съдът не поискал становището на страните по този въпрос.

При допускане на агротехническата експертиза въззивният съд се е аргументирал с наличието на две противоположни по съдържание заключения относно спорния по делото предмет.

Според чл. 153 НПК допълнителна експертиза се назначава, когато експертното заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторна – когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.

Прилагайки законовите критерии, става ясно, че допуснатата от съда експертиза е повторна, тъй като поставените задачи изцяло преповтарят въпросите, които са разисквани от предходните експертни заключения. В този смисъл не се касае за непълнота или неяснота на някой от отговорите на вещите лица, а за цялостна ревизия на вече поставените пред агротехническите експертизи въпроси. При тези условия очевидно е, че допусната от Апелативния съд експертиза е повторна, а не допълнителна.

В процесуалния закон не се съдържа понятие за „арбитражна“ експертиза, съществуват единствено първоначална, допълнителна и повторна експертиза, според основанията на чл. 153 НПК. Същевременно, не винаги при наличие на две заключения с противоположно съдържание е задължително да се допуска трета експертиза със същите задачи. В случая са валидни критериите на чл. 153 НПК – единствено ако за съда има основателно съмнение в обосноваността на заключението и неговата правилност се налага назначаване на повторна експертиза. Без значение е как е наречена експертизата от съда, а какво е по същество основанието за нейното допускане, което макар и да не е експлицитно изразено от Апелативния съд е установимо по имплицитен ред. Проследявайки аргументите на съда, за този състав на ВКС е несъмнено, че назначената от АС – Варна агротехническа експертиза е повторна и при допускането й не са налице нарушения на процесуалния закон.

Неоснователно е възражението на защитата за броя на вещите лица. В НПК не съществува ограничение или друго правило при определяне на състава на експертизата, а този въпрос е оставен в дискрецията на решаващия орган, в случая на съда. Поради това, определяйки две вещи лица в състава на агротехническата експертиза, въззивният съдебен състав не е допуснал процесуално нарушение.

Не са били налице основанията за отвод на вещото лице Й. от състава на назначената от Апелативния съд агротехническа експертиза.

В т. 1, л. 140 – л. 147 от досъдебното производство, е приложено копие на изготвено от М. Й. заключение по агротехническа експертиза, което е част от доказателствата на друго наказателно производство – това по досъдебно производство № 14/2020 г. по описа на следствения отдел на Окръжна прокуратура – Търговище. Видно е, че заключението от другото наказателно производство касае поземлени имоти, които са различни от инкриминираните по настоящото дело, макар и част от тях да са разположени в едно и също землище – това на [населено място]. В този смисъл вещото лице Й. не може да се приеме за предубедена, доколкото не е изразявала становище и не е давала заключения по фактически положения, включени в предмета на доказване по наказателното обвинение срещу подсъдимия Х..

Първоначално прокурор от ОП – Търговище е отказал да образува наказателно производство за извършено престъпление по чл. 248а, ал. 5, вр. с ал. 2 НК, което е било отменено от прокурор от АП – Варна, а впоследствие прокурор от ВКП е образувал наказателното производство, по което се развива настоящото съдебно производство. Видно от мотивите на постановлението за образуване на наказателното производство (л- 1-4 от том 1 на досъдебното производство) прокурорът е обсъждал заключението на Й. от другото досъдебно производство, но като част от останалите материали по преписката, които анализирани комплексно, са дали основание за извода за наличие на достатъчно данни за образуване на наказателно производство по смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК.

В този смисъл, заключението на агротехническата експертиза по досъдебно производство № 14/2020 г. по описа на СО на ОП – Търговище няма характер на материал от ревизия, който да е послужил като основание за започване на разследването по настоящето дело. Поради това и не е съществувало основанието по чл. 148, ал. 1, т. 4 НПК за отвеждане на вещото лице Й..

Неоснователно е и последното възражение на защитата, касаещо нарушения при допускане и приемане на заключението на агротехническата експертиза, а именно лишаване на страните от възможност да изразят становище по приемане на заключението.

В протокола от съдебното заседание, проведено на 10.10.2025 г., съдебният състав на Апелативен съд – Варна е провел разпит на вещите лица от състава на агротехническата експертиза, като е осигурил на страните пълна и неограничена възможност да поставят своите въпроси и да изразят становища по заключението. Липсата на изрични изявления на страните по приемане на заключението, след приключване на разпита на вещите лица, не е процесуално нарушение, доколкото правото на защита на страните е гарантирано в пълен обем.

В обобщение следва да се посочи, че Варненският апелативен съд не е осъществил сочените от защитата съществени процесуални нарушения при допускане и приемане на назначената от съдебния състав агротехническа експертиза.

2. По възраженията за допуснати от втората инстанция съществени процесуални нарушения, свързани с оценката на доказателствата

2.1. По възражението за липса на мотиви

В жалбата най-общо се твърди, че липсват мотиви на въззивната присъда, което се поддържа като абсолютно основание за отмяна на съдебния акт.

Това възражение е неоснователно. Второинстанционната присъда като единство от диспозитив и мотиви отговаря в пълна степен по форма и съдържание на изискванията на чл. 339, ал. 3, вр. с чл. 305 от НПК. Апелативният съд е изложил възприетата от съдебния състав фактическа обстановка, подложил е на анализ отделните доказателствени материали, отговорил е на доводите на страните, формирал е съответните правни изводи и съображения при определяне на наказанието.

2.2. По доводите за превратна оценка на доказателствата

Същевременно, в жалбата се поддържа, че доказателствата по делото са оценени превратно от въззивната инстанция, използвани са недопустими предположения и са допуснати логически грешки при доказателствения анализ.

Това възражение на защитата е основателно.

Касационната инстанция приема, че при оценка на доказателствените материали Апелативният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните изисквания по чл. 13 и чл. 14 НПК за всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Освен това, част от доказателствените източници не са били оценени според действителното им съдържание, други са отхвърлени на формално основание, използвани са недопустими от процесуалния закон предположения.

Известно е, че при касационната проверка ВКС не може да подменя вътрешното убеждение на инстанциите по фактите, а следи доколко са спазени процесуалните изисквания и правилата на формалната логика при осъществения анализ и оценка на доказателствата, въз основа на които се е формирало то.

Действително суверенно право на съда по фактите е да възприеме за достоверни или недостоверни определени доказателствени материали, но след като изложи причините за това – да изследва тяхната връзка с останалите доказателства по делото, както ги подложи на анализ за съответствието им с правилата на формалната логика и на процесуалния закон. В случай, че въззивният съд беше обсъдил обясненията на подсъдимия Х., показанията на свидетелите С., М., М., П., И., М., Д., С., М., според действителното им съдържание и взаимовръзка; ако беше съпоставил гласните доказателства с писмените доказателства – фактури и извлечения от банкови сметки; ако беше оценил трите заключения на агротехническите експертизи във връзка и с останалия доказателствен материал, би могъл да достигне до различни изводи по фактите и правото относно обвинението по чл. 248а, ал. 5, вр. с ал. 2 от НК в конкретния казус.

2.3. Процесуални нарушение при оценка на гласните доказателства

Въззивният съд е възприел за безусловно достоверни показанията на свидетеля И. И., но при доказателствената оценка е подменил съдържанието на този доказателствен източник.

На л. 126 от въззивното дело Апелативният съд е възприел становището на свидетеля И. като агроном в бившето АПК – А., като достоверен източник на доказателствени факти. Според чл. 117 НПК със свидетелски показания могат да се установят всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина. В случая мнението на И. като агроном относно плододаването на овощните дръвчета, че „било невъзможно през 2017 г. от тази изоставена градина да се добият 250 тона сливи“ няма характер на свидетелско показание по смисъла на процесуалния закон. И. е свидетел по делото, а не вещо лице, поради което дадените от него оценки и мнения не са свидетелстване за факти по смисъла на процесуалния закон.

Не отговаря на действителното положение и приетото от съда, че последното впечатление на И. било от влизането му в градините две години преди разпита му. В показанията му пред Окръжния съд – л. 75 от съдебното дело на ОС – Търговище, свидетелят е отговорил, че не е влизал вътре в градината, а само е минавал покрай нея – „Минавал съм покрай градината. Вътре какво да правя.“ На л. 75 гръб от съдебното дело на ОС -Търговище, И. уточнява, след прочитане на досъдебните му показания – „Да, само съм минавал покрай градината, не съм влизал в нея. Правя уточнение, че няма изкоренена градина, а съм се подвел.“

Следователно показанията на И. имат доказателствена стойност единствено относно неговите лични възприятия за създаването на градината, в което лично участвал и нейното състояние до 1990 г. В останалата част неговите показания не съдържат доказателствени факти, а мнения и оценки. Същевременно съдът е приел неверен факт за впечатления на И. за състоянието на овощната градина след 1990 г., което не се съдържа в показанията на този свидетел. По този начин АС – Варна е допуснал съществени процесуални нарушения при оценка на показанията на свидетеля И..

Превратно са оценени и показанията на свидетеля Б. М.. Свидетелят е заявил при разпита си пред Окръжния съд – л. 103 гръб от съдебното дело: „Вътре в овощната градина не съм влизал, минавал съм само покрай нея. Аз не влизам вътре. За мен са овощни градини и необработваеми площи, защото аз се грижа за нивите. Като ги отдам под наем аз си гледам наема да ми се плати и оттам нататък не съм се интересувал от състоянието им.“ Според Апелативния съд от показанията на М. следва, че овощните градини, наети от подсъдимия, били необработваеми, никой не работил по тях; че били овошки над 40 години. При положение, че този свидетел никога не влизал в овощните градини, очевидно няма и възприятия за тяхното състояние. Като е приел противното въззивният съд е изопачил съдържанието на този доказателствен източник.

Процесуални нарушения е допуснал Апелативният съд и при оценка на показанията на свидетелите Д. Д., Н. М., М. М., Д. С., С. М..

Свидетелката М. твърди, че месеците август – септемри 2017 г., когато дружеството, в което била съдружник с бившия си съпруг е закупувало сливи, не се е занимала с тази дейност поради ангажираност с болната си майка; че дейността, включително закупуването на сливите, е извършвана от съпруга й. Свидетелят М. твърди, че дружеството „П. и з. – М.“ Е. е имало за предмет търговия с плодове и зеленчуци, но няма спомен за конкретните покупко-продажби през август- септември 2017 г. Подобни са и показанията на останалите съконтрахенти на подсъдимия, които са купували сливи от него или баща му. Д., С., М. са се занимали с търговия с плодове и зеленчуци през инкриминирания период и нямат спомен при разпитите им, проведени много години след това, за конкретните покупко-продажби с подсъдимия.

Същевременно Апелативният съд не е оценил в логическата им последователност следните установени от него факти с правно значение:

- обстоятелството, че всеки един от свидетелите-съконтрахенти на подсъдимия се е занимал с търговия с плодове и зеленчуци през инкриминирания период;

- липсата на спомен у свидетелите за конкретни факти, свързани с инкриминираните покупко-продажби на сливи, обяснима с изминалото време от събитията до провеждане на разпитите;

- липсата на спомен за определени факти, не е идентична с отрицателни твърдения за знанието на тези факти;

- за всяка покупко-продажба е издадена фактура, която е надлежно осчетоводена;

- разликата във фактурите, предоставени от подсъдимия пред ДФ „Земеделие“ и тези, предоставени от свидетелите е единствено в липса на печат на някои от тях, но не и в съдържанието на счетоводните документи, които са напълно идентични;

- налице са извлечения от банковата сметка на подсъдимия, които са в корелация с представените фактури.

Като е приел на л. 126 гръб от съдебното дело, че посочените по-горе свидетелски показания не установяват, че закупените от свидетелите сливи са именно от масивите, които са били наети от подсъдимия, Апелативен съд – Варна е дал оценка на доказателствата, която е в противоречие с процесуалните изисквания за обективност, всеобхватност и логическа обоснованост на доказателствения анализ.

Процесуални нарушения са допуснати и при оценка на показанията на свидетелите С. С., М. М., С. М. и Й. П.. Апелативният съд е игнорирал показанията на тези свидетели на формално основание – родствена връзка или познанство с подсъдимия. Този подход е в противоречие с процесуалните изисквания за оценка на гласните доказателство според собственото им съдържание за логичност и кореспонденция с останалите доказателства по делото. При положение, че никой от останалите свидетели по делото не е влизал в овощните градини и няма преки възприятия от тяхното състояние, нелогичен и произволен е изводът на въззивния съд, че твърденията на С., М. и М. за обработка и грижи за земеделските площи били в отношение на „критично разминаване“ с останалите доказателства по делото.

Оценката на обясненията на подсъдимия, която Апелативният съд е формулирал на л. 129 гръб от съдебното дело, е в противоречие с процесуалните изисквания за обективност, всестранност и пълнота на доказателственото изследване. Подсъдимият не е длъжен да доказва своята невинност, а казаното от него не следва да се определи за недостоверно ако при съпоставка с останалите доказателства по делото не се опровергава. Този основен процесуален принцип за оценка на обясненията на подсъдимия като специфично доказателство, не е бил спазен от решаващата втора инстанция.

2.4. Процесуални нарушения при оценка на експертните заключения

Процесуални нарушения е допуснал въззивният съд и при оценка на заключенията на трите агротехнически експертизи, приети като доказателства по делото. Немотивирана е оценката на съда за некомпетентност на вещите лица от тройната агротехническа и геодезическа експертиза, допусната от Окръжния съд – Търговище; неясна и противоречива е аргументацията на Апелативния съд, за да изключи от доказателствената маса орто-фотокартите от 2014 и 2018 г. на инкриминираните овощни масиви, като се твърди, че според ЗПЗП тези снимки са само система за идентификация; при оценка на достоверността на тройната агротехническа експертиза, въззивният е използвал аргументи от показанията на И. и М. със съдържание, което тези гласни доказателства нямат – л. 128 гръб от съдебното дело на АС – Варна.

Изводите, които Апелативният съд изложил на л. 129 от съдебното дело, че не бил реалистичен декларираният от подсъдимия добив от 238 тона сливи, са изградени на базата на предположения, които процесуалният закон не позволява.

2.5. По възражението за недопустимо въвеждане от съда на нови обстоятелства по обвинението

Основателно е възражението на защитата, че Апелативният съд е допуснал процесуално нарушение, като е въвел нови факти в обстоятелствената част на обвинението, които не се съдържат в обвинителния акт.

По молба на гражданския ищец ДФ „Земеделие“ Апелативният съд с определение от 171/14.07.2025 г. е преформулирал третия въпрос от задачата на допуснатата агротехническа експертиза в смисъл дали заявените площи от подсъдимия Х. за кампания 2017 г. отговарят на условията за допустимост за подпомагане на земеделски площи съгласно Наредба № 2/17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ.

Съдът е възприел изцяло отговора на въпроса, така както е даден от вещите лица, като на л. 128 и л. 129 от мотивите е приел, че заявените от подсъдимия Х. земеделски площи били недопустими за подпомагане, тъй като не отговаряли на критериите за допустимост, уредени в чл. 8 от Наредба № 2/2015 г., тъй като нямали изискуемия 70 % праг на живи трайни насаждения в тях.

Такива факти в обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени, а без да се приложи изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 НПК, което както е известно е възможно само в първоинстанционното производство, привнасянето им служебно от въззивния съд към обвинителните факти е недопустимо.

С оглед констатациите относно незаконосъобразната процесуална дейност на състава на Варненския апелативен съд при упражняване на правомощията му по чл. 334, т. 2 , вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК , релевираните с касационната жалба претенции в този смисъл, се явяват основателни. Това налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото следва да се отстранят констатираните нарушения, да се проведе пълно, всестранно и обективно изследване на обстоятелствата по делото, като се извърши прецизен анализ на всички доказателства и доказателствени средства в тяхната взаимна връзка и съвкупност, с цел разкриване на обективната истина.

Касационната инстанция не следва да разглежда останалите възражения в жалбата, които се отнасят до приложението на закона. Тези въпроси трябва да намерят своя отговор при новото разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд, след като бъдат отстранени съществените процесуални нарушения, описани по-горе.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ присъда № 9 от 10.10.2025 г., постановена по в.н.о.х.д. № 127/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд, наказателно отделение, 1. състав.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.

Настоящото решение е окончателно – не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.