Встъпване на цесионер като взискател по издаден изпълнителен лист

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е
№50207
Гр. София, 28 ноември 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 26.10.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

При участието на секретаря Валентина Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3597/21 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на „ЕОС Матрикс” ЕООД, гр. София срещу въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора по гр.д. №1327/21 г., с което са уважени предявените от П. П. срещу касатора искове по чл.439 ГПК – за установяване на недължимост на сумата от общо 20 661,07 лв. по образуваното изп. дело №180/12 г. на ЧСИ М. Д., и за връщане на сумата от 6 417,77 лв., получена от ответника без основание въз основа на проведеното принудително изпълнение по това изпълнително дело. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1и ал.2 ГПК – поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС / р. по т.д. №2530/17 г. на първо т.о. и р. по т.д. №2352/13 г. на второ т.о./ по въпросите за правоприемството при сключен договор за цесия, като се отчита и спецификата на изпълнителното производство, в което разпоредбата на чл.226 ГПК е неприложима като свързана по специфична цел само с исковото производство, както и с оглед позоваването на касатора на очевидна неправилност на въззивното решение.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба я оспорва като неоснователна по подробно изложени в отговора на жалбата, в съдебно заседание и представените писмени бележки съображения.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: В практиката на ВКС – цитираното р. по гр.д. №2530/17 г. на първо т.о., опр. по ч.т.д. №945/20 г. на второ т.о. и посочената в него трайна практика, е застъпено становището, че „съгласно чл. 405, ал. 1 ГПК изпълнителният лист се издава въз основа на някой от актовете, посочени в чл. 404 ГПК , след като съдът провери въз основа на данните от самия акт дали същият е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане ( чл. 406, ал. 1 ГПК ). Тъй като именно изпълнителното основание очертава предмета и страните на принудителното изпълнение, издаваният въз основа на него изпълнителен лист трябва да възпроизвежда точно съдържанието на изпълнителното основание. При прехвърляне на спорното право в хода на висящия съдебен процес, ако не е налице хипотезата на заместване на ищеца-цедент от цесионера като страна в процеса по реда на чл. 222 ГПК , производството продължава между първоначалните страни, като, макар вече да не е носител на спорното материално право, ищецът, в качеството му на страна по делото, в чиято полза е присъдено вземането, разполага с правото да иска издаване на изпълнителен лист за него. Реализирането на правата по прехвърленото вземане от цесионера, който съгласно чл. 226, ал. 2 ГПК е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното във връзка с него решение, следва да се осъществи впоследствие по реда на чл. 429, ал. 1 ГПК в рамките на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения в полза на цедента изпълнителен лист, както е и в настоящия случай. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 322 от 21.05.2012 г. по ч. т. д. № 256/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 105 от 07.02.2018 г. по ч. т. д. № 62/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о.”
„Изпълнителният процес се ръководи от специален орган, чиято е дискрецията да удовлетвори изпълняемото право и който осъществява тази дейност чрез предприемане на конкретни изпълнителни действия. Тези действия не рефлектират върху материалноправните предпоставки за наличие на правото, предмет на изпълнение, тъй като са насочени не към установяване на неговото съществуване, а към неговото удовлетворяване. В тази насока предприетите действия на съдебния изпълнител във връзка с конституиране на друг взискател – правомощие въведено от чл. 429, ал. 1 ГПК , като изключение от правилото, че страните в изпълнителния процес са тези очертани от титула на изпълнение, са именно такива действия, които са неотносими към материалните предпоставки за наличие на правото, както и за дължимостта на вземането, което длъжникът следва да погаси принудително. В тази връзка и частните правоприемници на взискателя, изведено от цитираната норма, също могат да упражнят придобитото право, удостоверено като изпълняемо в изпълнителния лист. С оглед изложеното при частно правоприемство /каквото се поражда в резултата на сключен договор за цесия/ в хода на процеса не се прилагат ограниченията по чл. 226 ГПК , чиято специфична цел се свързва само с исковото производство.”
ВКС на РБ в този си състав възприема тази практика. Не е в противоречие с нея решението по гр.д. №2576/18 г. на ВКС, трето г.о., на което се е позовал въззивният съд в случая. То се отнася само за платилите изцяло дълга поръчител и солидарен длъжник, които се суброгират в правата на кредитора/ чл.127, ал.2 ЗЗД и 146 ЗЗД/, но не и за общия случай на наследяване и частно правоприемство на страната на взискателя – чл.429, ал.1, пр.1 и 2 ГПК. „Следователно в хипотезите на законна суброгация правоприемството по чл. 429, ал. 1 ГПК принадлежи единствено на поръчителя, респ. на солидарния длъжник, които са платили дълга, а не на всяко трето лице, което по силата на закона се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор по изпълнителния лист”/ р. по гр.д. №2576/17 г. на трето г.о./. Такова приемство не е предвидено напр. за платилия дълга приобретател на недвижим имот по правна сделка, обявена за недействителна спрямо кредитора на осн. чл.135 ЗЗД, както е посочено в р. по гр.д. №2576/17 г..на трето г.о..
Не е в противоречие с цитираната и възприета от настоящия състав практика на ВКС и соченото от ответника по жалба р. по т.д. №1103/17 г. на второ т.о. на ВКС. То се отнася до правата на длъжника спрямо цедента, като страна по договора между двамата - вкл. правото да предяви искове за признаване на нищожност или унищожаване на договора и за обезщетение за неизпълнение на договора от него – т.е. решението не обхваща частното правоприемство за вземането, визирано в чл.429, ал.1 ГПК, което винаги следва издаването на изп. лист / р. по гр.д. №2576/17 г. на трето г.о. на ВКС./.
С оглед на изложеното по същество на жалбата ВКС намира следното: Неправилен – незаконосъобразен е обобщеният правен извод на въззивния съд, че съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК в хода на изпълнителния процес по издаденото изпълнително основание може да се суброгира в правата на взискателя само платилият дълга поръчител или солидарен длъжник, но не и цесионерът по сключен в хода на изп. процес договор за цесия, следващ датата на възникване на изпълнителното основание. Незаконосъобразни и необосновани са и конкретните му фактически и правни изводи по съществото на спора , че с изкупуване на вземането от страна на ответника "Еос Матрикс " ЕООД с договор за цесия от 08.11.2013 г. е погасено правото на принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист "Райфайзенбанк " ЕАД ( чл. 73 ЗЗД ), но правоприемството по чл. 429, ал. 1 ГПК не е настъпило в полза на ответника "Еос Матрикс" ЕООД. За да събере дълга настоящият ответник "Еос Матрикс " ЕООД, който твърди, че с плащането се е суброгирал в правата на кредитора по изпълнителния лист "Райфайзенбанк " ЕАД, следва да инициира съответното съдебно производство по снабдяване с изпълнително основание - да предяви осъдителен иск или заявление за заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците по изпълнителния лист. Чл. 429, ал. 1, изр. 1 ГПК изключва възможността ответникът "Еос Матрикс " ЕООД да се ползва от изпълнителния лист от 09.03.2012 г. по ч. гр. д. № 1784/2012 г. на Районен съд - Стара Загора, издаден в полза на цедента "Райфайзенбанк България " ЕАД.
Разгледаното от въззивния съд възражение на ищеца – длъжник по изпълнението, че ответникът като цесионер не може да иска изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя – цедент изпълнителен лист, е неоснователно по изложените във връзка с допуснатото обжалване съображения и не обосновава уважаване на исковете, както неправилно е приел въззивният съд. Цесията следва да се разграничава от законната суброгация, която настъпва по силата на закона и е функция на регресните права.
Останалите възражения на ищеца в исковата молба са относно нарушената разпоредба на чл.26, ал.1 ЗПК, според която кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит, само ако договорът предвижда такава възможност и за неуведомяване на длъжника П. П. за цесията. В отговора на въззивната жалба ищецът е уточнил във връзка с оспорената от ответника пасивна легитимация по иска, че не оспорва извършената цесия между двете дружества „Райфайзенбанк” ЕАД и „Еос Матрикс” ЕООД , обективирана в договор за цесия от 8.11.13 г., а оспорва единствено правото на цесионера да встъпи в изпълнителния процес на мястото на носителя на изпълнителния титул, без да се е снабдил с отделно изпълнително основание.
По изложените по - горе съображения това конкретизирано пред въззивния съд като „единствено” оспорване е неоснователно, поради което неоснователни са и предявените искове по чл.439, ал.1 ГПК и чл.55, ал.1 ЗЗД. Въззивното решение, с което е прието противното е неправилно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново за отхвърляне на исковете като неоснователни. На ответника при изхода на спора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции в размер от общо 450 лв., според поисканото в касационната жалба. Други разноски не се претендират.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора по гр.д. №1327/21 г. от 14.07.21 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от П. И. П. срещу „ЕОС Матрикс”ЕООД, гр. София искове с пр. осн. чл.439, ал.1 ГПК - за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумата от 20 661, 07 лв. /двадесет хиляди шестстотин шестдесет и един лв. и седем ст./ по изп. дело №180/12 г. на ЧСИ М. Д., и по чл.55, ал.1 ЗЗД – за връщане на сумата от 6 417,77 лв. / шест хиляди четиристотин и седемнадесет лв. и седемдесет и седем ст./, като получена без основание въз основа на проведеното принудително изпълнение по изп. дело №180/12 г. на ЧСИ М. Д..
ОСЪЖДА П. И. П. да заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции в размер на 450 лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: