Нищожност на арбитражно решение по спор с потребител

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение- спорът не подлежи на арбитраж или противоречие с обществения ред

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50024 [населено място], 13.12. 2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в открито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

И. АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1953 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.47 и сл. ЗМТА.

Образувано е по искова молба на Н. П. Х. от [населено място] - чрез пълномощник адв. К. Т., с която е предявен иск против „Профи Кредит България“ АД за прогласяване нищожност на основание чл.47, ал.2 ЗМТА на арбитражно решение № 2186 от 31.10.2013 г., постановено по в. арб. д. № 2186/2013 г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ.

В исковата молба се излагат твърдения, че от получена на 14.07.2022 г. покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 20198940401184 на ЧСИ И. - Л. К. Е., ведно с приложен изпълнителен лист от 19.12.2013 г. по т. д. № 8301/2013 г. на Софийски градски съд, ищецът узнал, че срещу него е проведено арбитражно производство и е постановено посоченото арбитражно решение, с което е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД (цедент на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД) отразени в решението парични суми. Ищецът поддържа, че тъй като с арбитражното решение е разрешен правен спор, възникнал от договор за потребителски кредит, и той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП, решението е нищожно съгласно чл.47, ал.2 ЗМТА. Поради това прави искане арбитражното решение да бъде прогласено за нищожно при съобразяване на обстоятелството, че тримесечният срок по чл.48, ал.1 ЗМТА е започнал да тече за него от датата на узнаване на решението - 14.07.2022 г., и претендира разноски.

Ответникът „Профи Кредит България“ АД със седалище в [населено място] - чрез процесуален представител юрисконсулт, е подал отговор на исковата молба, в който са направени възражения за недопустимост и за неоснователност на иска. В отговора се твърди, че искът е предявен след изтичане на предвидения в чл.48, ал.1 ЗМТА преклузивен тримесечен срок, тъй като арбитражното решение е връчено надлежно на ищеца по смисъла на чл.32, ал.1 ЗМТА още през 2013 г., когато е изпратено от арбитъра на последния негов известен адрес и е получено на 15.11.2013 г. В условията на евентуалност ответникът поддържа, че дори да не е получил препис от решението, ищецът е узнал за неговото съществуване по повод образуваното срещу него изпълнително дело № 2509/2014 г. на ЧСИ М. Б., в хода на което на 21.10.2014 г. му е връчена (чрез залепване на уведомление) покана за доброволно изпълнение, съдържаща информация за издадения въз основа на арбитражното решение изпълнителен лист, а на 17.06.2015 г. е осъществено фактическо изпълнение чрез удръжка по наложени запори върху банковите му сметки. Според ответника, с оглед извършените по изпълнителното дело процесуални действия, ищецът е узнал за решението най-късно на 17.06.2015 г., която дата следва да се приеме за начало на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА (ако не се възприеме по-ранната дата 21.10.2014 г.). Недопустимостта на иска е аргументирана и с доводи, че същият е предявен срещу ненадлежен ответник, тъй като с договор за цесия от 08.08.2018 г. „Профи Кредит България“ ЕООД е прехвърлило вземанията си по арбитражното решение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕООД и това дружество следва да отговаря по иска за прогласяване нищожност на арбитражното решение. По същество ответникът изразява становище, че не са налице предпоставки за прогласяване нищожност на арбитражното решение, доколкото арбитражното производство, по което то е постановено, е приключило преди влизане в сила на § 6 ЗИДГПК, обн. ДВ бр.8/2017 г., и новите разпоредби на чл.3, ал.4 ЗЗП и чл.47, ал.2 ЗМТА нямат обратно действие, респ. не преуреждат, възникнали преди влизането им в сила материални правоотношения (в т. ч. и възникналото от договора за потребителски кредит правоотношение с ищеца).

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

По допустимостта на иска :

Съгласно чл.48, ал.1 ЗМТА, иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. В константната практика на ВКС е възприето разрешението, че срокът по чл.48, ал.1 ГПК е приложим и по отношение на иска за прогласяване нищожност на арбитражно решение на основание чл.47, ал.2 ЗМТА.

Арбитражното дело, по което е постановено оспорваното с иска арбитражно решение, не съдържа доказателства за получаване на арбитражното решение от ищеца. Твърдението на ответника, че решението е връчено от куриер на 15.11.2013 г. на адреса, посочен от ищеца в договора за заем, чрез лице, съгласило се да приеме и да предаде пратката, не се подкрепя от доказателствата. В арбитражното дело се намира товарителница на „МиБМ Експрес“ ООД R № 3100014741589/05.11.2013 г. и обратна разписка към нея с извършено на 07.11.2013 г. отбелязване, че предадената пратка, съдържаща „съобщение за решение по арб. д. 2186“, не е потърсена от адресата Н. Х.. От отбелязването в разписката може да се приеме за доказано само обстоятелството, че арбитражният орган е направил опит за връчване на решението, но не и че е извършено връчване на сочената дата 07.11.2013 г., включително при условията на чл.32, ал.1 ЗМТА. За да започне да тече срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, решението трябва да е връчено на ответника в арбитражното производство чрез някой от уредените в закона способи, поради което доводите на ответника, че според общите условия към договора за заем опитът за връчване е равнозначен на връчване на арбитражното решение, не се възприема от настоящия съдебен състав.

В кориците на т. д. № 8301/2013 г. на Софийски градски съд, образувано по молба на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на изпълнителен лист въз основа на постановеното в производството по в. арб. д. № 2186/2013 г. арбитражно решение, също няма доказателства за връчване на арбитражното решение на длъжника (ищец в настоящото производство), въпреки констатацията в мотивите към определението за издаване на изпълнителен лист, че решението е връчено надлежно.

Недоказано е и твърдението на ответника за връчване на арбитражното решение в хода на образуваното по негова молба изп. д. № 20148380402509 по описа на ЧСИ М. Б., извършено чрез изпратената до Н. Х. покана за доброволно изпълнение от 20.10.2014 г. Поканата е изпратена на адреса, посочен от ищеца в договора за потребителски кредит - [населено място],[жк][жилищен адрес] и в разписката към нея връчителят е удостоверил, че е посетил адреса на 27.10.2014 г., че „липсва индикация“ и че е залепил уведомление на входа в 17 ч. Разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК в действащата към посочената дата редакция урежда изрично предпоставките, при които може да се извърши връчване чрез залепване на уведомление - когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. От съдържанието на разписката и конкретно от констатацията „липсва индикация“ не следва извод, че преди да бъде залепено уведомлението, връчителят е извършил необходимата проверка, за да се увери, че ответникът не пребивава на адреса, и че не е намерил лице, съгласно да получи съобщението. Поради изложеното поканата, ведно с разписката към нея, не доказват връчване на арбитражното решение на ищеца.

Единственото доказателство, въз основа на което може да се направи категоричен извод, че ищецът е узнал за воденото срещу него арбитражно производство и за постановеното арбитражно решение, е изготвената от ЧСИ И. -Л. Е. с рег. № 894 покана за доброволно изпълнение с изх. № 10529/14.07.2022 г., която съдържа подробна информация за арбитражното решение, за издадения въз основа на него изпълнителен лист, за размера и основанието на подлежащите на принудително изпълнение задължения към „Профи кредит България“ ЕООД, респ. към взискателя по делото „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, придобил присъдените с арбитражното решение парични вземания по силата на сключен с първоначалния кредитор и ищец в арбитражното производство договор за цесия от 08.08.2018 г. Поканата е получена на 14.07.2022 г. от адв. К. Т. в качеството й на пълномощник по изпълнителното дело на длъжника Н. Х.. При липса на други доказателства, установяващи връчване или узнаване на арбитражното решение в по-ранен момент, съставът на ВКС приема, че преклузивният тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА за предявяване на иска по чл.47, ал.2 ЗМТА е започнал да тече от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение. Искът е предявен на 03.08.2022 г. (чрез изпращане на исковата молба по пощата), т. е. в рамките на тримесечния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, поради което е допустим.

Неоснователно е възражението в отговора на исковата молба за недопустимост на иска поради предявяването му срещу ненадлежен ответник. Надлежни страни в производството пред Върховния касационен съд по искове с правно основание чл.47, ал.1 и ал.2 ЗМТА по правило са лицата, които са имали качеството на страни в арбитражното производство и на това основание са обвързани от оспорваното с исковете арбитражно решение. Арбитражното производство по арб. д. № 2186/2013 г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, е образувано по иск на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Н. П. Х. и с постановеното на 31.10.2013 г. арбитражно решение арбитражният съд е уважил така предявения иск. Процесуалната легитимация в настоящото производство е предопределена от съдържанието на арбитражното решение и с оглед на него надлежен ответник по иска с правно основание чл.47, ал.2 ЗМТА е „Профи Кредит България“ ЕООД, а не „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕООД, на когото участвалият в арбитражното производство кредитор е прехвърлил вземанията си по арбитражното решение с договор за цесия от 08.08.2018 г.

По основателността на иска :

С постановеното от Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ арбитражно решение от 31.10.2013 г. по арб. д. № 2186/2013 г. е осъден Н. П. Х. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД общо сумата 18 084.10 лв., ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, разноски за арбитражното производство в размер на 80 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 811.68 лв. От мотивите към решението се установява, че присъдената сума от 18 084.10 лв. е формирана като сбор от непогасена главница, неустойка и лихви по договор за револвиращ заем от 26.07.2012 г., сключен при действието на приети от кредитополучателя Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за револвиращ заем на физически лица. При постановяване на решението арбитражният съд е обосновал компетентността си да разгледа спора с арбитражно споразумение между страните, обективирано в чл.13.1 от общите условия. Предвид предмета на договора, във връзка с който е уговорено споразумение за арбитраж, и липсата на данни, че договорът е сключен за целите на извършвана от ищеца търговска или стопанска дейност, следва да се приеме, че ищецът е получил заема като физическо лице за негови лични нужди и че той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП.

Със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.8/24.01.2017 г., е изменена разпоредбата на чл.19, ал.2 ГПК като е въведена забрана за постигане на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП. Със ЗИДГПК е създадена нова алинея 4 на чл.3 ЗЗП, предвиждаща, че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на ЗЗП, е недействителна. В § 6, ал.2 ПЗР ЗИДГПК е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитруеми потребителски спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП, да бъдат прекратени, като по този начин е отречена възможността тези производства да приключат с постановяване на арбитражно решение. С § 8, т.5 ЗИДГПК е изменен чл.47, ал.2 ЗМТА и според действащата след изменението редакция, арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение и е развил правни доводи, че законодателните промени в ЗИДГПК, обн. в ДВ бр./2017 г., нямат обратно действие и не намират приложение по отношение на конкретния правен спор, тъй като арбитражното споразумение е сключено, респ. арбитражното производство е приключило, преди датата на влизането им в сила. Цитираните по-горе разпоредби са приложими и за образуваните пред Върховния касационен съд производства по чл.48 ЗМТА за отмяна на арбитражни решения, които са постановени по спорове с участие на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП преди тяхното влизане в сила. Според тълкуването, дадено от Конституционния съд на Република България в т.3 от решение № 9/24.10.2012 г. по конституционно дело № 15/2002 г., защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий, който е факултативен, е предявяването на иск по чл.47 ЗМТА пред Върховния касационен съд. От това тълкуване следва извод, че ако първият стадий на защита е приключил преди влизане в сила на законодателните изменения от ДВ бр.8/24.01.2017 г., но преди да е изтекъл срокът по чл.48, ал.1 ЗМТА и след като са влезли в сила измененията е предявен иск за прогласяване на арбитражното решение за нищожно на основание чл.47, ал.2 ЗМТА, разпоредбата на § 6, ал.2 ПЗР на ЗИДГПК е приложима по отношение на арбитражното решение, постановено по спор с участие на потребител. Предвид възприетото в случая разрешение относно началото на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, обсъжданите законодателни промени намират приложение и спорът дали арбитражното решение е нищожно при предпоставките на чл.47, ал.2 ЗМТА следва да бъде разрешен съобразно тях. В подкрепа на този извод е новата ал.5 на чл.405 ГПК, създадена със ЗИДГПК от ДВ бр.8/2017 г., съгласно която съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА /ред. ДВ бр.8/2017 г./. Разпоредбата на чл.405, ал.5 ГПК е процесуална и поражда незабавно действие от влизането й в сила, което означава, че се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, покриващи критериите за нищожност по чл.47, ал.2 ЗМТА. С чл.405, ал.5 ГПК преценката за нищожност на арбитражното решение е възложена на окръжния съд, който е компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист. По аргумент за по-силното основание компетентен да констатира нищожността на решението е и Върховния касационен съд в случаите, когато е сезиран надлежно с иск по чл.47, ал.2 ЗМТА. Предвид изложеното, съставът на ВКС не възприема доводите на ответника за неприложимост на разпоредбата на чл.47, ал.2 ЗМТА по отношение на оспорваното с иска арбитражно решение.

По делото е установено, че арбитражното решение разрешава спор с участие на потребител и независимо, че арбитражното производство се е развило преди влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр.8/24.01.2017 г., втората фаза от защитата срещу решението чрез иск по чл.47, ал.2 ЗМТА се е развила в срока по чл.48, ал.1 ГПК при действието на въведените със законодателното изменение нови разпоредби на ГПК и ЗМТА, уреждащи забрана за сключване на арбитражно споразумение за разрешаване на спорове с участие на потребител (чл.19, ал.1 ГПК) и предвиждащи нищожност на арбитражното решение, с което е разрешен такъв спор (чл.47, ал.2 ЗМТА). Съобразявайки посочените обстоятелства, съставът на ВКС приема, че постановеното от Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ решение от 31.10.2013 г. по арб. д. № 2186/2013 г. е нищожно на основание чл.47, ал.2 ЗМТА и предявеният иск за прогласяване на неговата нищожност следва да бъде уважен.

В зависимост от изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството пред Върховния касационен съд разноски, отразени в списък по чл.80 ГПК, в размер общо на 1 450 лв. (в т. ч. 50 лв. - платена държавна такса при подаване на исковата молба, и 1 400 лв. - адвокатско възнаграждение, заплатено в брой на основание договор за правна защита и съдействие от 03.08.2022 г.).

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО на основание чл.47, ал.2 ЗМТА арбитражно решение № 2186 от 31.10.2013 г., постановено по в. арб. д. № 2186/2013 г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, по иск, предявен от Н. П. Х. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] срещу „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], [жилищен адрес].

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] да заплати на Н. П. Х. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] сумата 1 450 (хиляда четиристотин и петдесет) лв. - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :