Отговорност при смърт на пътя след неправомерен престой в аварийната лента

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * доказателствен анализ * съпричиняване

Р Е Ш Е Н И Е
№ 276
гр. София, 08 май 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
при секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Вълкова касационно дело № 211 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба от адвокат Г. В. от САК, защитник на подсъдимия Г. Р., срещу решение № 381 от 09.11.2023 г., постановено по ВНОХД № 616/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд (САС).
В жалбата се ангажират всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1-3 от НПК. Отменително такова по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК (допуснати съществени нарушения на процесуалните правила) се претендира с доводи за опорочена доказателствена дейност на въззивния съд поради непреодоляване на противоречията в доказателствените материали, неоснователно отклонени доказателствени искания на защитника и неизясняване на фактите по делото, дължащо се на непълен доказателствен анализ на събраните доказателства, както и неправилен отказ на въззивния съд да приеме защитната теза, че управляваната от подсъдимия товарна композиция е била в режим на престой в аварийната лента на скоростния път не за „почивка“, а по разпореждане на автоконтрольори, което не е било отменено към момента на ПТП. В тази връзка жалбоподателят възразява, че без основание САС е пренебрегнал бездействията на тези автоконтрольори – свидетелите Д. и В., които са първопричината за процесното тежко ПТП. Касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК (нарушение на материалния закон) се обвързва главно с довод за невиновно поведение на подсъдимия предвид причината за престоя му в аварийната лента, в която е реализирано ПТП, а именно неотмененото разпореждане на полицейските служители, предпоставящо липса на нарушения на правилата за движение по чл.58а, т.1 и чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, с които е обвързано обвинението. За касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК (явна несправедливост на наложеното наказание) не се излагат конкретни доводи и подкрепящи данни освен, че наказанията в определените от въззивния съд размери били явно несправедливи. Иска се ВКС да отмени обжалвания съдебен акт и да оправдае подсъдимия, алтернативно да върне делото за ново разглеждане на въззивния съд с указания за допълнително съдебно следствие относно поисканите от защитата и несъбрани доказателства.
В съдебно заседание подсъдимият Р. и защитникът адвокат В. се явяват лично и поддържат наведените в касационната жалба основания и доводите, които ги подкрепят. В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Представителят на Върховната прокуратура излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила.
Частните обвинители А. И. Б., К. С. С., А. А. В., С. А. Б., Ф. Р. М. и В. С. С. и повереникът им адвокат Р. М., редовно призовани, не се явяват, като в подробно писмено възражение от последната касационната жалба се оспорва и се моли ВКС да остави в сила обжалваното решение.
Частните обвинители Ф. Е. С. и Х. Х. С., редовно призовани, не се явяват. Явява се повереникът им адвокат П. Н., който също оспорва касационната жалба и моли ВКС да остави в сила обжалваното решение.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения в съдебно заседание и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното:
С присъда № 11/27.03.2023г. по НОХД № 20221800200391/2022г. Софийският окръжен съд е признал подсъдимия Г. Р., [дата на раждане] , македонски гражданин, за виновен в това, че за времето от около 21:45 часа на 13.08.2021 г. до около 06:30 часа на 14.08.2021г., при управление на МПС - товарен автомобил марка D. XF с per. № N. и ремарке W. с per. № N. по скоростен път ПП 1-8, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 58а, т. 1 и чл. 98, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП относно престоя и паркирането на МПС, като в района на км. 17+300 в землището на гр. Драгоман, Софийска област, паркирал за почивка управлявания от него товарен автомобил в аварийната лента на ПП 1-8 и по непредпазливост е причинил смъртта на повече лица, а именно четири - С. К. Б. с ЕГН [ЕГН], Е. Х. С. с ЕГН [ЕГН], Е. С. Б. с ЕГН [ЕГН] и К. А. Б. с ЕГН [ЕГН], и причинил на К. А. М. с ЕГН [ЕГН] три средни телесни повреди, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 2, буква „б", пр. 1, вр. ал. 1, буква „в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 54 НК му наложил наказание три години лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години.
На основание чл. 343г от НК подсъдимият е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от пет години.
Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и е възложил деловодните разноски в тежест на подсъдимия.
По жалба на защитника на подсъдимия (също с искане да бъде оправдан) е образувано ВНОХД № 616/2023. по описа на САС, по което е постановено оспорваното пред ВКС въззивно решение, с което първоинстанционната присъда е изменена, като подсъдимият е оправдан по обвинението в частта за нарушение на чл.58а, т.1 и чл.98, ал.1,т.1 от ЗДвП за времето от около 21,45 часа на 13.08.2021год. до около 01,45 часа на 14.08.2021год., наложеното му на основание чл.343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС е намалено на три години и присъдата е потвърдена в останалата й част.
Касационната жалба на защитника на подсъдимия е срещу съдебен акт по чл. 346, т. 1 НПК, депозирана е в законоустановения петнадесетдневен срок от съобщението за изготвяне на въззивното решение и е от страна, която има право на това, поради което е допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила:
С развитите в касационната жалба доводи за несъответствие между фактическите изводи на въззивния съд и събраните по делото доказателства, изводими от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите автоконтрольори Д. и В. и издадените от тях отчетни документи под формата на докладни записки за случилото се на дежурството, както и изразеното несъгласие с оценката им, направена от въззивния съд, се претендира корекция на възприетата в обжалваното решение фактическа обстановка. По - конкретно жалбоподателят цели да се приеме обратно на установеното от САС, че към момента на ПТП даденото от полицейските органи разпореждане за престой на управлявания от подсъдимия товарен автомобил в аварийната лента е било отменено с изрично дадено около 1,45 часа на 14.08.2021 г. друго разпореждане от същите автоконтрольори, съгласно което всички спрени товарни автомобили е трябвало да напуснат аварийната лента и да продължат движението си по посока към границата, което направили десетки от тях с изключение на три-четири, които продължили да престояват, в това число и подсъдимият. Така, чрез представяне на собствена интерпретация на доказателствената съвкупност относно времето и съдържанието на разпорежданията на автоконтрольорите, касаторът оспорва извода на предходните съдилища, че подсъдимият е нарушил правилата за престой на управляваната от него товарна композиция, като продължил да престоява в аварийната лента без законови основания и/или извинителна причина за това за времето след 1,45 часа до около 6,30 часа, когато се случило процесното ПТП. На практика касационният жалбоподател претендира фактическа необоснованост на присъдата, макар и с твърдения за допуснати процесуални нарушения. Както многократно е посочвано в актовете на ВКС, съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК, фактическата необоснованост на атакувания съдебен акт не съставлява самостоятелно касационно основание. Поради това твърденията в касационната жалба за необоснованост на фактическите изводи не съставляват процесуално годен обект на обсъждане. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Също така, в първо по ред касационно производство, каквото е настоящото, ВКС не разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите. ВКС се произнася в рамките на приетата от въззивния съд фактология, като е задължен да разгледа оплакванията за нарушения на процесуалните правила при събиране, интерпретация и оценка на доказателствата.
В настоящия случай, с оглед доводите в жалбата, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, проверката на съдебния акт сочи, че процесуални нарушения от категорията на съществените, включително абсолютните такива по чл.348, ал.3 от НПК, за които ВКС следи служебно, не са допуснати при постановяването му. В т.1 до т.4 на чл.348, ал.3 от НПК, която разпоредба също се сочи в жалбата като несъобразена от САС, са установени четири различни хипотези на т.нар. абсолютни нарушения на процесуалните правила, нито една от които не е заявена и съответно аргументирана в касационната жалба, както изисква чл.351, ал.1 от НПК за нейната редовност, поради което и доколкото ВКС не констатира служебно наличието на нито една от тях, в тази част оплакването на касатора не може да получи по-конкретен отговор.
В изпълнение на задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото въззивният съд е положил допълнителни доказателствени усилия провеждайки въззивно съдебно следствие, в хода на което е бил разпитан подсъдимият Р.. Действително обясненията му, че първоначалното разпореждане от полицейските служители да отбие товарния автомобил и да спре в аварийната лента поради трафика на МПС към граничния пункт, не е било отменено до момента на ПТП, са в противоречие с показанията на свидетелите автоконтрольори Д. и В., което САС убедително е преодолял по реда на чл.305, ал.3 от НПК. За да приеме за достоверни показанията на двамата свидетели, игнорирайки обясненията на подсъдимия за това основнорелевантно за отговорността му обстоятелство, въззивният съд не се е ограничил до сравнението им с подкрепящото ги съдържание на съставените от тях отчетни документи (докладни записки за събитията по време на дежурството), както несъстоятелно твърди защитата, а е извършил проверката им на база подробен анализ на действащите нормативни актове относно изпълняваната от тях длъжност на автоконтрольори и функциите им при възникналата усложнена пътна обстановка, както и чрез показанията на свидетеля очевидец Д. Г., който потвърждава, че към момента на ПТП, което непосредствено възприел, в аварийната лента, където станал ударът с управлявания от пострадалия С., имало само няколко тира, което съвпада с показанията на полицейските служители, че по указания на дежурния офицер и поради нормализиране на трафика към границата около 1,45 часа на 14.08.2021 г., те са отменили разпореждането за престой, като са обходили тировете и са дали ясен знак на водачите им да продължат движението си към границата, включително на подсъдимия. В тази връзка уместно САС се е позовал на безспорното между страните поведение на водачите на останалите товарни автомобили, които според данните по делото, включително обясненията на подсъдимия (вж. л.83 от въззивното дело), са били около 60 на брой и също са били отбити за престой от полицейските служители в аварийната лента, което довело до образуването на колона от няколко километра. След като десетки от тях са потеглили и към момента на ПТП там са били не повече от „три-четири“ товарни автомобила, колкото потвърждава подсъдимият пред въззивния съд, предходните две съдебни инстанции не могат да бъдат основателно упрекнати за недоверието в обясненията му, че към момента на ПТП, разпореждането за спиране и престой в аварийната лента не е било отменено и че не е имало последващо разпореждане за потегляне. Ако това е било така и отмяната не е била явно артикулирана от полицейските служители, както твърди касационният жалбоподател, другите товарни автомобили, които са били принудително спрени за престой със същото полицейско разпореждане, също щяха да са в аварийната лента по времето на ПТП, но предходните две съдебни инстанции са установили по несъмнен начин, че това не е така. САС не е дал вяра на обясненията на подсъдимия поради опровергаването им по убедителен начин и от показанията на споменатия вече случайно преминаващ в района свидетел очевидец Д. Г., който е категоричен, че товарният автомобил, в който престоявал подсъдимият, е бил с изключени светлини, обратно на неговите обяснения. Освен това като причина да продължи да престоява в аварийната лента в утрото на 14.08.2021 г., подсъдимият не е посочил разпореждането на полицейските служители за принудителен престой от вечерта на 13.08.2021 г., а заявил на свидетеля, че се събудил, направил си кафе и когато се приготвил да тръгва, настъпило произшествието (около 6.30 сутринта на 14.08.2021 г.). Че е легнал в леглото в товарния автомобил и заспал, въпреки наличието на свободни часове за шофиране според тахографското устройство, с което бил оборудван, признава и подсъдимият в обясненията си пред въззивния съд (вж. л.83 от въззивното дело). Така заявеното от него намерение да потегли непосредствено след като се събудил и приготвил кафе, логично предпоставя знанието му, че разпореждането за спиране/престой от предната вечер е било отменено преди ПТП и че подсъдимият е продължил престоя в аварийната лента извън действието на първоначалното разпореждане т.е. на забранено място, както неотклонно са свидетелствали автоконтрольорите Д. и В. и както е прието от съдилищата. След като въззивният съд не е интерпретирал превратно показанията на свидетелите автоконтрольори и съвпадащите с тях показания на случайния очевидец Г. и е съобразил действителното им съдържание, излагайки убедителни съображения по реда на чл.305, ал.3 от НПК защо не дава вяра на изолираните от останалия доказателствен материал обяснения на подсъдимия, настоящият касационен състав счита възражението на касатора за превратна оценка на гласните доказателства за неоснователно.
Поддържаното и пред ВКС възражение срещу отказа на въззивния съд да назначи техническа експертиза за истинността на Заповедта на инж. Д. – член на УС на АПИ и „Разрешението за ползване“, издадено от началника на ДНСК за организацията на движението във въпросния пътен участък, както и да изследва водените служебни разговори между автоконтрольорите, свидетелите Д. и В., чрез изискване на разпечатка от Отдел „Координация и информационни системи“ при МВР за времето на наряда им от 19.00 ч. на 13.08.2021 г. до 10 ч. на 14.08.2021 г., с оглед защитната теза на подсъдимия, че полицаите не са чукали по вратата на кабината на ТИР-а, както твърдят свидетелите Д. и В., е неоснователно. В принципен план неуважаване на доказателствени искания не предпоставя априорно съществено нарушение на правилата на доказването, както счита жалбоподателят, ако събраните по съответния процесуален ред доказателствени материали са достатъчни за разкриване на обективната истина в съответствие с основните начала в чл.13 и чл.14 от НПК относно фактите от предмета на доказване по чл.102 от НПК, както е в случая. Освен това САС не е игнорирал безпричинно така направените доказателствени искания, а се е аргументирал за това веднъж в протоколно определение в съдебно заседание (вж. л.82 от въззивното дело) и втори път подробно в мотивите към обжалваното решение (вж. л.99 от въззивното дело) със съображения, които се споделят от настоящата инстанция и е безполезно да се повтарят. Следва само да се обобщи, че претендираните допълнителни доказателствени усилия се обезсмислят при категорично установения, включително от обясненията на подсъдимия, обективен факт, че колоната, образувана по силата на първоначалното полицейско разпореждане за престой, е била пропусната преди настъпването на ПТП, което е обективно невъзможно, ако полицейското разпореждане за престой не е било отменено, както несъстоятелно пледира защитата. Именно отмяната на полицейското разпореждане за престой часове преди ПТП обуславя ирелевантността на възражението в касационната жалба дали то е било нормативно обосновано или не към момента на издаването му, ерго правилно САС е отказал да проведе допълнително следствие за изясняване на този въпрос.
Безпредметно е обсъждането на довода в касационната жалба, че поради неизследване на кръвна проба от подсъдимия, неправилно САС приел наличие на 0,47 промила алкохол в кръвта му на база техническото средство, тъй като нито обвинението, нито индивидуализацията на наказанието са обвързани с това обстоятелство. Иначе казано, употребата на алкохол в кръвта на дееца не е отчетена като квалифициращо или като отегчаващо отговорността обстоятелство. Отделно възражението е неоснователно, тъй като извън изчерпателно установените три изключения в чл. 3а, т.1-3 от Наредба №1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, които не са налице, употребата на алкохол се установява въз основа на показанията на техническото средство и кръвна проба не е необходима (вж. Решение № 37/16.01.2024 г. по н.д. № 728/2023 г., ВКС, първо н.о.).
По оплакването за неправилно приложение на материалния закон:
При липсата на допуснати нарушения на процесуалните правила в процеса по събиране, проверка и оценка на доказателствата, настоящият касационен състав изцяло споделя правния извод на въззивния съд, че поведението на подсъдимия Р. осъществява признаците на състава по чл.343, ал.4, вр. с ал.3, б.“б“, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК за времето след отмяната на първоначалното полицейско разпореждане т.е. от около 1,45 ч. до 6.30 ч. на 14.08.2021 г., когато е станало ПТП. За останалата част от обвинението - за времето от около 21.45 на 13.08.2021 г. до около 1,45 ч. на 14.08.2021 г. деецът е изпълнил разпореждане на полицейските служители, контролиращи трафика на инцидентния пътен участък, съответно престоят му е бил законосъобразен, поради което правилно за този период е оправдан от САС поради липса на виновно поведение. Без каквото и да е съмнение обаче престоят на управляваната от подсъдимия товарна композиция на забранено от закона място, след изрична и съзнавана от подсъдимия отмяна на първоначалното полицейско разпореждане за принудителен престой на това място и още повече след неизпълнение на последващото разпореждане за потегляне, представлява нарушение на правилата за безопасност на транспорта по чл.58а, т.1 и чл.98, ал.1,т.1 от ЗдВ, с които е запълнена бланкетната диспозиция на нормата на чл.343 от НК. Независимо от значителното съпричиняване от страна на един от пострадалите (водача на лекия автомобил, който се ударил без спирачен път и без установена обективна причина, челно в задната част на тира), престоят на товарния автомобил в нарушение на установената в чл.58а, т.1 и чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП забрана за това за времето след 1,45 часа до момента на ПТП около 6,30 сутринта, ведно с причинната връзка между него и съставомерните последици и техните особености, са достатъчни, за да бъдат изпълнени с необходимото съдържание всички обективните и субективни елементи на осъщественото от дееца престъпление, предмет на обвинението срещу него. Обстоятелството, че са останали само три - четири товарни автомобила от образувалата се колона от около 60 на брой, които също били в аварийната лента, не извинява поведението на подсъдимия, защото предвид потеглянето на десетките други такива не е имало обективни пречки подсъдимият да направи същото и по този начин да предотврати опасността за движението. Всъщност поставеният като най - спорен от защитата въпрос дали полицейските служители действително са разпоредили изрично на подсъдимия около 1,45 ч., както е приел САС, да потегли поради отпадане на необходимостта от престой, не е толкова съществен при обективната възможност всички водачи в колоната, в това число подсъдимият, да възприемат, че повечето от тях са потеглили преди ПТП, което е направило възможно и неговото своевременно потегляне. Същото е било задължително предвид императивния характер на правилата за движение, с които е обвързано обвинението. Вместо това, подсъдимият е заспал и сам се е поставил в невъзможност да изключи опасността за движещия се по същия скоростен път лек автомобил, в който пътували петимата пострадали. Ако подсъдимият е бил уморен, същият е следвало да освободи аварийната лента, както са направили в огромно мнозинство останалите му колеги и да намери подходящо място за почивка, още повече, че не е изчерпил разрешените часове за управление на товарния автомобил съобразно тахографа в него. Установеното от САС по съответния процесуален ред, че разпореждането за принудителен престой е било отменено преди ПТП, съответно продължилият престой от страна на подсъдимия след отмяната му не е бил по обективна (извинителна за дееца) причина, а по субективна (неизвинителна) такава, за която той следва да отговаря, опровергава доводът на касационния жалбоподател, че ангажирането на отговорността на дееца е при липса на вина, както се сочи в касационната жалба. В мотивите на обжалваното решение са изложени законосъобразни и съответни на т.5 от ТР №2/2016 г. по т.д. №2/20216г., ОСНК на ВКС, мотиви за наличието на непредпазливост (небрежност) относно конкретно извършеното престъпление по транспорта (вж. л.100 от въззивното дело), с които ВКС напълно се съгласява.
Поради това не може да бъде уважено и искането за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, тъй като това би било възможно само в хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, която в случая не е налице.
По оплакването за явна несправедливост на наложените наказания:
Относно претендираната явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания не са изложени конкретни оплаквания, включително в хода на съдебните прения пред ВКС. С оглед пределите на касационната проверка, определени съобразно разпоредбата на чл. 347, ал.1 от НПК и при така установените по делото факти и правни изводи за осъществено от подсъдимия съставомерно поведение по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК липсва процесуална възможност изразеното несъгласие с наложените наказания да бъде обект на по - подробно обсъждане от настоящия съдебен състав. Достатъчно е да се посочи, че наложеното на подсъдимия Р. наказание от три години лишаване от свобода е в установения от закона минимум поради коректно отчетените от въззивния съд смекчаващи отговорността обстоятелства, между които приноса за вредоносния резултат на пострадалия С. като такова с решаващо значение поради значителната степен на съпричиняване на всички съставомерни последици. В съчетание с постановеното условно осъждане, макар и с максимален изпитателен срок от пет години, определеното минимално наказание лишаване от свобода не разкрива признаците на явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 и т.2 от НПК предвид броя на жертвите - загинали са четири лица, между които двама родители и шестмесечното им бебе, а на пето лице са причинени три средни телесни повреди, което значително надхвърля необходимия такъв за съставомерност на деянието по чл.343, ал.4 от НК.
Относно наказанието лишаване от право подсъдимият да управлява МПС въззивното решение е по - благоприятно за подсъдимия в сравнение с първоинстанционната присъда, защото същото е намалено от САС от пет на три години, което е в минималния възможен срок по закон предвид, че съвпада със срока на наложеното наказание лишаване от свобода и поради това не може да бъде за срок по - кратък от срока на това наказание (вж. ППВС 1/1983 г. и ТР № 61/1980 г. по н.д. № 56/1980 г. , ОСНК на ВС).
Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице посочените в жалбата на защитника на подсъдимия касационни основания за отмяна на въззивния съдебен акт и обжалваното решение следва да се остави в сила.
Искането пред касационната инстанция за освобождаване на внесената гаранция в пари в размер на пет хиляди лева в изпълнение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение е преждевременно направено в контекста на целите по чл.57 от НПК на този вид мярка за процесуална принуда, една от които е гаранцията да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда. Доколкото процесуалните действия по чл.416 от НПК относно изпълнението на осъдителната присъда предстоят, направеното искане не може да бъде удовлетворено на този етап.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 381 от 09.11.2023 г., постановено по ВНОХД № 616/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: