Дължимост на сметки при електроенергия, отчетена в скрит регистър на електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50001

гр. София, 22.03.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска разгледа докладваното от съдията Декова гр. дело № 637 по описа за 2021 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез процесуален представител адв. Л., срещу въззивно решение от 05.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1393/2020 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 26.03.2020 г. по гр. д. № 15987/2019 г. на Варненски районен съд, за уважаване на предявения от Л. Щ. А. срещу „Енерго - Про Продажби“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

С определение № 50401 от 14.12.2022 г. поправено с определение № 50410 от 19.12.2022 г., настоящият състав е обезсилил поради частичен отказ от иска на основание на основание чл. 233 ГПК въззивно решение от 05.11.2020 г. по в. гр. д. № 1393/2020 г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 26.03.2020 г. по гр. д. № 15987/2019 г. на Варненски районен съд за уважаване на предявения от Л. Щ. А. срещу „Енерго - Про Продажби“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Л. Щ. А. не дължи на „Енерго - Про Продажби“ АД сумата за размера над 4998,39 лв. до предявения размер от 6458,39 лв. от корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в описан обект в [населено място], клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН] през периода 08.02017 г. до 07.09.2018 г., за която е издадена фактура № [ЕГН]/30.08.2019 г. и потвърденото с него първоинстанционно решение и е прекратил производството по делото в тази част.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 494 от 01.06.2022 г. по поставения от касатора въпрос: „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?“, който е обусловил изхода на спора. Касационното обжалване се допуска, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС.

В практиката на ВКС, обективирана в решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., реш. № 21 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г., ВКС, I г. о. реш. № 124 от 18.06.2019 по гр. д. № 2991/2018 г., ВКС, III г. о., реш. № 150 от 26.06.2019 по гр. д. № 4160/2018 г., ВКС, III г. о. реш. № 160/31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г., ІV г. о., реш. по гр. д. № 169/2020 г., ІV г. о., реш. № 107/26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г., ІІІ г. о., реш. по гр. д. № 1553/2020 г., ІV г. о., реш. по гр. д. № 4124/2019 г., ІІІ г. о., реш. № 216/13.01.2021 по гр. д. № 989/2020 г., ІV г. о., реш. № 47/09.03.21 по гр. д. № 2299/2020 г., ІІІ г. о., реш. № 78/05.05.2021 г. по гр. д. № 2541/2020 г., ІІІ г. о. на ВКС и др., която практика се споделя от настоящия съдебен състав, се приема, че чл. 183 ЗЗД е приложим при липсата на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на средство за търговско измерване, в резултат на установено софтуерно въздействие. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от краен снабдител с краен клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице – нетърговец, тези сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба /чл. 183 и сл. ЗЗД/, респ. на договора за търговска продажба /чл. 318 и сл. ТЗ/. И при двете правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача /да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент/, а за купувача – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите. При сключването на договора се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и той ги обвързва, но предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия. Дружеството снабдител може да преизчислява сметките, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена, и в периода, през който са били отменени разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013 г. с изключение на чл. 48 - чл. 51, и дори да липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за случаи на неотчитане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване /СТИ/ при крайния клиент за минал период. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение и предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника по касация.

Ответникът по касационната жалба Л. Щ. А. не е подал писмен отговор на жалбата. С молба вх. № 510195 от 29.12.2022 г., подадена чрез процесуалния представител адв. В. Г., изразява становище, че делото е останало неизяснено от фактическа страна и следва да се върне за повторно разглеждане от въззивния съд за допускане на комплексна техническа експертиза с участието на вещо лице софтуерен специалист за прочитане паметта на електромера. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

С въззивното решение е установено, че с констативен протокол № 1105007/07.09.2018 г., съставен от служители на „Електроразпределение Север“ АД, за резултатите от проверката на измервателната система на обект в [населено място], м-ст „В.“ № 1409 СТИ е демонтирано със снети показания от регистри 1.8.1,1.8.2,1.8.3.,1.8.4 и 1.8.0, за експертиза от БИМ. Монтиран е нов с вписани „0“ показания от всички регистри. Съгласно метрологичната експертиза на БИМ- КП № 1691/ 23.08.2019 г. провереният СТИ е тип МТ174- D2D54-:МЗКОЗ, статичен, трифазен, тройнотарифен. Налични са всички обозначения и пломби, няма механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок. При проверка на точността не се установява грешка над максимално допустимата/ т.4.4./. В заключение е прието, че СТИ не съответства на техническите характеристики – при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема и преминала електроенергия на тарифа 15.8.4. – 034310,5 кВТч, невизуализирана на дисплея. При тези данни е одобрено становище за начисляване на допълнително количество електрическа енергия в размер на 34 310 кВТч, за период от 08.09.2017 г. до 07.09.2018 г. Фактурираната стройност е 6458,39 лв. с ДДС. Абонатът е уведомен за проверката, съставеният констативен протокол, размер на задължението и срок на погасяване. По искане на ответника е назначена съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещо лице инж. Н. В. е прието без възражения от страните. Преценено е от въззивния съд като обективно по т. 1 и т. 3 за метрологичната годност и параметризация, визуализация на регистри 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3., както и по т. 4; в останалите части вещото лице не формира извод от собствени наблюдения; изпълнението на поставената задача е съобразено изцяло с констатациите на метрологичната експертиза. Съгласно Протокол за монтаж № 1090308/12.05.2016 г., прочесният електромер е монтиран с нулеви показания от активни регистри /нощна, дневна и върхова/, които са визуализирани на дисплея.

Въззивният съд е изложил съображения, че разрешаването на конкретния спор е обусловено от нормативната възможност на доставчика на електроенергия да извършва едностранна промяна в количеството доставена ел. енергия за период, предхождащ датата на констатираното нарушение, при действащите към този момент разпоредби на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по приложението му. Посочил е, че правната регламентация на процесните отношения между доставчика и потребителя на ел. енергия е дадена в отменените ПИКЕЕ /ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./ за извършване и преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, издадени от председателя на ДКЕВР, приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147 /14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 вр. ал. 2 от ЗЕ, в сила от 16.11.2013 г. Към датата на проверката са отменени, съответно чл. 1- 47 и чл. 52 - 56 от ПИКЕЕ с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. ВАС, обн. ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г. Действащи за разглеждания период са разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г., ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018 г. Съдът е посочил, че съобразно всички установени факти по делото енергийното дружество е формирало задължение от допълнително начислено количество електроенергия за реално потребление в посочения корекционен период, прилагайки нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ /отменена с Решение № 2315/2018 г. ВАС, обн. ДВ, бр. 97/2018 г./, в сила за процесния период. Начисленото количество е определено изцяло по показанията от регистър 1.8.4 /Т4/, като реално потребление на доставена и неотчетена ел.енергия за посочения период, след извършена проверка на електромера в лабораторни условия. Потвърдена е параметризацията на СТИ и редовен отчет на консумираната ел.енергия на обекта по три тарифи. Електромерът е без външни дефекти, с необходимите обозначения на табелката, знаци и пломби, т. е. без индикация за неправомерен достъп до вътрешната конструкция. Към датата на демонтажа е в срок на метрологична годност и в класа на точност. Не е включен в системата за дистанционен отчет. Прочит на невизуализиран регистър е извършен със специален софтуер, който по лиценз е предоставен на енергийното дружество. Въззивният съд е посочил, че поради изложеното не приема за основателно възражението за правно обосновано начисляване, съобразно фактическия състав на приложения чл. 50 ПИКЕЕ, като е изложил следните съображения: При установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, възниква право на дружеството да начисли допълнителна сума в рамките на минал отчетен период, за срок от допускане на грешката до нейното констатиране, не по-дълъг от една година. Корекционните предпоставки ще бъдат изпълнени, ако са налице предходни данни за показанията от всички регистри на електромера –активни и неактивни, при които в условията на последваща проверка е възможно установяването на точното количество електроенергия потребено на обекта, за лимитирания едногодишен период. Преценявани комплексно в приложената от дружеството хипотеза ще могат да обосноват заключение за потребление в посочения размер. Въззивният съд е приел, че ответникът не е доказал несъответствие с въведените в информационната база за периода на корекция, респективно основанието на начисленото допълнително количество електроенергия в хипотезата чл. 50 от ПИКЕЕ /отм./; че представеният протокол за монтаж от 2016 г., предвид вписаните „0“ показания само на активните регистри, респ. невписани от регистър 1.8.4, не може да послужи за сравнителен анализ с констатираните при проверката данни, и да формира непроворечиво заключение, че начисленото количество ел. енергия действително е доставено и потребено в посочения корекционен период; че липсата на доказателства за елементите от фактическия състав на приложената норма, обуславя извод за неоснователност на вземането.

Решението е неправилно.

Вещото лице в заключението си по допуснатата и неоспорена от страните съдебно - техническа експертиза, която настоящият състав кредитира като обективно и компетентно дадено, е категорично, че пренасочената в резултат на софтуерното въздействие ел. енергия в регистър 1.8.4 е преминала през електромера, следователно тя е доставена и потребена в имота на абоната. Този извод не се опровергава от невъзможността да се определи точната дата, когато е осъществено въздействието върху електромера и датата, от която е започнало натрупването на енергията в невизуализирания на дисплея регистър 1.8.4. Изводите в заключението по техническата експертиза за преминало и доставено количество енергия, отразено като технически показания в невизуализирания регистър, се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства. Това следва и от констатациите на метрологичната експертиза на БИМ, че не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера. При софтуерно четене е установена външна намеса – неправомерно вмешателство в тарифната схема и преминала електроенергия на тарифа 15.8.4. – 034310,5 кВТч, невизуализирана на дисплея. Основание за дължимостта на цената по сключения между страните договор за покупко-продажба е получаването на съответното количество електроенергия, което може да бъде доказано пред съда чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства и което е направено по настоящото дело. След като е установено точното количество на потребената, но незаплатена енергия, съществуването на задължението не може да бъде отречено по формални съображения, каквито изводи е формирал въззивният съд. Ищецът реално е потребил начисленото му за плащане допълнително количество ел. енергия, неотчетено при редовния отчет, поради натрупването му в невизуализиран регистър на СТИ и чиято стойност правилно е изчислена съобразно приложимите цени на КЕВР. Следователно, ищецът дължи на ответника заплащането на сумата 4998,39 лв., като за остатъка до 6458,39 лв. ищецът се е отказал от иска, поради което предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен. По изложените съображения, обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, като предявеният иск бъде отхвърлен от касационната инстанция.

Възражението за прекомерност относно заплатеното адвокатско възнаграждение от „Енерго - Про Продажби” АД за всяка една инстанция в размер на по 1560 лв. с вкл. ДДС е основателно с оглед не голямата фактическата и правна сложност на делото. При материален интерес 4998,39 лв. дължимото минимално адвокатско възнаграждение за процесуално представителство възлиза на 650 лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в действащата към момента на сключване на договорите за правна помощ и съдействие редакция. Върху това възнаграждение следва да се начисли и ДДС в размер на 20 %, или възнаграждението възлиза на 780 лв. Следователно на ответника се дължат разноски след редуцирането за трите инстанции общо в размер на 2340 лв. Към тях следва да се прибавят и общо направените разноски за държавни такси и експертиза в размер на 448,34 лв. С оглед изхода на спора съобразно правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК дължимите разноски на касатора са в общ размер 2788,34 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение от 05.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1393/2020 г. на Варненски окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Щ. А. против „Енерго - Про Продажби“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Л. Щ. А. не дължи на дружеството сумата 4998,39 лв., представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена на обект с адрес – [населено място], м-ст „В.“, № за периода 08.09.2017 г. - 07.09.2018 г. по издадена фактура № [ЕГН]/ 30.08.2019 г.

ОСЪЖДА Л. Щ. А., ЕГН [ЕГН] да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК[ЕИК] сумата 2788,34 лв. –разноски за всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: