Доказване на плащане на държавна такса чрез електронно банкиране

Текстът на акта

Ключови фрази

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 195

гр. София, 15.04.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 744 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.

Образувано е по частни жалби на Б. Й. Б. - Ф., А. Ф., „Форбо“ ООД и „Бетамакс Джей Ви Си“ ЕООД - всички чрез адв. А. П. от ВТАК, срещу разпореждане от 08.02.2021 г., постановено от съдията - докладчик по в. т. д. № 659/2020 г на Апелативен съд - София. С посоченото разпореждане са върнати подадените от частните жалбоподатели касационни жалби с вх. № 76021/02.11.2020 г., вх. № 76030/02.11.2020 г., вх. № 76022/02.11.2020 г. и вх. № 76035/02.11.2020 г. срещу решението по в. т. д. № 659/2020 г. на Апелативен съд - София поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса.

В частните жалби се излагат идентични оплаквания за недопустимост и за неправилност на обжалваното разпореждане и се прави искане за неговата отмяна и за връщане на делото на въззивния съд за администриране на касационните жалби. Частните жалбоподатели поддържат, че разпореждането е недопустимо, тъй като съдържа произнасяне по редовността на няколко частни жалби, подадени от различни жалбоподатели, и е постановено при липса на законово основание, доколкото в закона не е регламентирано правомощие на въззивния съд да проверява факта на постъпване на внесената държавна такса по сметката на ВКС. Твърдят, че са внесли своевременно дължимата държавна такса като са депозирали по делото платежни нареждания с отразена референция на обслужващата ги банка, удостоверяващи изпълнението на указанията за внасяне на таксата, поради което връщането на касационните жалби е незаконосъобразно. Излагат доводи, че депозираните документи изхождат от банката, на която е наредено да извърши превод на таксата, и отразяват счетоводната операция по превода, а референтният номер на операцията потвърждава нейното извършване и доказва отстраняването на нередовностите на касационните жалби. Развиват съображения, че изискването на съдията - докладчик за поставяне на печат от банката върху платежния документ като доказателство, че таксата действително е платена и постъпила по сметката на ВКС, ограничава плащанията с електронно банкиране и възлага в тежест на платците допълнителни и незаконосъобразни ограничения относно начина на плащане на държавните такси.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подаден отговор от ответника по частните жалби Национална агенция за приходите - [населено място].

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Частните жалби са допустими - подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу разпореждане на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

За да постанови обжалваното разпореждане, съдията - докладчик от Апелативен съд - София е приел, че в предоставения им едноседмичен срок жалбоподателите Б. Б. - Ф., А. Ф., „Форбо“ ЕООД и „Бетамакс Джей Ви Си“ ЕООД не са отстранили нередовностите на подадените касационни жалби срещу решението по в. т. д. № 659/2020 г., посочени в разпореждания от 16.11.2020 г. и от 14.01.2020 г., и конкретно - не са представили документи за внесена държавна такса в размер на 30 лв. по сметката на ВКС.

При постановяване на разпореждането съдията - докладчик е констатирал, че в изпълнение на разпореждането от 16.11.2020 г. процесуалният представител на жалбоподателите е представил „разпечатани платежни нареждания“ за превод на дължимите такси по сметката на ВКС с обяснения, че същите представляват извлечения от системата на ОББ за електронни разплащания и че отразените в съдържанието им референтни номера и счетоводни дати показват, че плащането е извършено. След преценка на извлеченията съдията - докладчик е направил извод, че те доказват само, че е преводът на сумата е нареден, но не и че сумата е постъпила по сметката на ВКС, който факт е от значение за редовността на касационните жалби. Съдията - докладчик е изложил съображения, че посоченият в платежните нареждания референтен номер не може да бъде проверен и поради това, за да се установи извършването на плащането и генерирането на платежния документ в системата на банката, е необходимо документът да е скрепен с печат на банката и/или да е представено извлечение от сметката, от която са преведени сумите за държавна такса.

Разпореждането за връщане на касационните жалби е допустимо, но неправилно.

Неоснователни са оплакванията в частните жалби за недопустимост на разпореждането. Частните жалбоподатели са участвали във въззивното производство в едно и също процесуално качество и са подали касационни жалби срещу решението на въззивния съд на една и съща дата, като жалбите са с идентично съдържание. Съдията - докладчик от въззивния съд е администрирал касационните жалби едновременно и след като е констатирал, че по отношение на всяка от жалбите е налице основанието по чл.286, ал.1, т.2 ГПК, е постановил един общ съдебен акт, с който е върнал жалбите. В процесуалния закон няма забрана в хипотеза като процесната съдът да се произнесе с един съдебен акт, поради което обжалваното разпореждане не е недопустимо на поддържаното от частните жалбоподатели основание. Наличието или отсъствието на законово правомощие за въззивния съд да изисква от жалбоподателите да докажат постъпването на сумите за държавна такса по сметката на ВКС е от значение за правилността на разпореждането, но не и за неговата допустимост.

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.3, т.4 ГПК прилагането на документ за внесена държавна такса е условие за редовност на касационната жалба. Когато касационната жалба не отговаря на изискването на чл.284, ал.3, т.4 ГПК, въззивният съд следва да предостави на подателя й възможност да отстрани нередовността като представи документ за внасяне на таксата. Ако в срока по чл.285, ал.1 ГПК нередовността не бъде отстранена, жалбата подлежи на връщане на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК. От цитираните разпоредби следва категоричен извод, че връщането на жалбата е предпоставено от неизпълнение на задължението на жалбоподателя да представи документ, удостоверяващ внасяне на таксата, което задължение не обхваща доказване на факта, че таксата е постъпила по сметката на Върховния касационен съд.

В изпълнение на указанията, дадени от съдията - докладчик с разпореждане от 16.11.2020 г., всеки един от четиримата частни жалбоподатели е представил своевременно по делото платежно нареждане за извършено електронно /онлайн/ банкиране от 11.12.2020 г. с отразен референтен номер на банковата операция. Платежните нареждания съдържат данни за наредени от жалбоподателите до „ОББ“ АД плащания на суми в размер на 30 лв. към сметката на ВКС с посочено основание „държавна такса против решение по в. т. д. № 659/2020 г. на С.. Съд“. С представяне на платежните нареждания, изрично обозначени като документи за осъществено електронно банкиране и съдържащи референтен номер и дата на банковата операция по превод на наредените за плащане суми за държавна такса, частните жалбоподатели са отстранили констатираните от съдията - докладчик нередовности на касационните жалби, поради което не е съществувало основание по чл.286, ал.1, т.2 ГПК за връщане на жалбите. Постъпването на таксата по сметката на ВКС подлежи на контрол в процеса на образуване на касационното дело. В случая по делото не е имало индиции, че посочените в платежните нареждания суми не са постъпили по сметката на ВКС, и поставянето на изискване към жалбоподателите да удостоверят получаването на сумите чрез документ, скрепен с печат на банката, не кореспондира със закона. Представените от жалбоподателите документи за нареден чрез способите на електронното банкиране превод на дължимата за касационното обжалване държавна такса са достатъчни, за да се счетат жалбите за редовни от гледна точка на изискването на чл.284, ал.3, т.4 ГПК. След постъпване на частните жалби във ВКС е извършена служебна проверка относно постъпването на сумите, посочени в платежните нареждания от 11.12.2020 г., по сметката на ВКС за държавни такси. При извършената проверка е установено, че сумите са постъпили по сметката на ВКС на същата дата, на която е наредено плащането - 11.12.2020 г. Предвид изложеното, разпореждането за връщане на касационните жалби е неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на Апелативен съд - София за администриране на жалбите.

Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждане от 08.02.2021 г., постановено от съдията - докладчик по в. т. д. № 659/2020 г на Апелативен съд - София, с което са върнати подадените от Б. Й. Б. - Ф., А. Ф., „Форбо“ ООД и „Бетамакс Джей Ви Си“ ЕООД касационни жалби с вх. № 76021/02.11.2020 г., вх. № 76030/02.11.2020 г., вх. № 76022/02.11.2020 г. и вх. № 76035/02.11.2020 г. срещу решението по в. т. д. № 659/2020 г., и ВРЪЩА делото на Апелативен съд - София за администриране на касационните жалби.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :