Неуважена молба за отмяна на влязло в сила решение за собственост на имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 712

София, 27.11.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 3103 /2024 година

Производство по чл. 307, ал.2 ГПК.

Образувано е молба вх.№. 25076876 от 30.11.2022 г., подадена чрез първоинстанционния Софийски РС от С. Г. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 18 от 04.04.2014 г. по гр. д. № 2324/2013 г. на ВКС, IV гр.о. на ВКС, постановено по реда на чл.295, ал.2 ГПК, с което е признато за установено по отношение на молителя, че А. Г. Г., Б. Г. Г. (наследници на починалата в хода на делото С. С. Й.), Т. Р. С. и С. Р. С. (наследници на починалия в хода на делото Р. С. С.) са собственици на 5/6 ид.части от имот пл.№***в кв.*** по плана на [населено място], местност „С. – 1ч.“, а по отменения кадастрален план съставляващ имот пл.№***, полигон ***в местност „Д. – 3 км.“, с площ от 597 кв., при съседи по документ за собственост: А. С., Ц. С., Д. З. и М. П..

В молбата за отмяна молителят С. Г. С. се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК , като представя писмо с дата от 11.10.2022 г., издадено по преписка от 09.09.2022 г. на Столична община до него, подписано от главният архитект на Столична община към посочения момент, касаещо предметния обхват на заповед № 215/10.04.1961 г. Посочва, че това е ново доказателство, установяващо съществено обстоятелство за спора, което не е могло да му стане известно към момента на разглеждане на делото.

Според тезата на молителя, представеното писмо доказва, че имот 71 не е съществувал на местото, на което се приема, че се намира от сто години, респективно не следва да се реституира в очертанията на възстановения на наследодателя му имот.

Ответниците по молбата А. Г. Г. и С. Р. С. оспорват основателността на молбата, тъй като новото доказателство не установява новооткрито обстоятелство, молителят е могъл да се снабди с него в хода на разглеждане на спора пред редовните инстанции. Посочват, че в хода на производството е установена идентичността между имота, който е реституиран на ищците с част от този, който е възстановен на ответниците и липсата на идентичност между нанесения имот през 1983 г. и този, който е притежавал наследодателя на молителя. Позовават се на това, че при разглеждане на спора по същество пред ВКС спорно е било само дали имота е бил застроен и кога.

Т. Р. С. е починала на 22.09.2014 г. и е наследена от участващият в производството С. Р. С.. /виж приложеното гр.д.№ 1106/2018 г. на ВКС/

Л. Б. Н.-Г., ЕГН [ЕГН] и К. Б. Г., ЕГН [ЕГН], конституирани в производството на местото на починалия на 15.04.2021 г., Б. Г. Г., /виж приложеното гр.д.№ 2932/2020 г. на ВКС/, на които е връчена препис от молбата за отмяна, не вземат становище.

С определение № 4119 от 18.09.2024 г., постановено по настоящото дело молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество, тъй като е подадена на 30.11.2022 г. - в тримесечен срок от образуване на преписката от 09.09.2022 г. на Столична община, по която е издадено приложеното писмо от 11.10.2022 г. подписано от главният архитект на Столична община, посочено като ново доказателство, устанвяващо ново обстоятелство от значение за изхода от спора.

Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното:

Решение № 18 от 04.04.2014 г. по гр. д. № 2324/2013 г. на ВКС, IV гр.о. на ВКС е постановено по реда на чл.295, ал.2 ГПК и е влязло в сила от момента на постановяването му. То е постановено по предявен положителен установителен иск за собственост от С. С. Й., заместена в процеса от А. Г. Г. и Б. Г. Г., Р. С. С., заместен от Т. Р. С. и С. Р. С. срещу С. Г. С. за признаване за установено, че ищците са собственици на 5/6 ид.ч. от имот пл. № ***, кв.***, м.”С.”, стар пл.№***, м.”Д.”, [населено място].

За да уважи този иск, съдът е приел в мотивите, че ищците са наследници на С. С. и Т. С., които са притежавали съгласно нотариален акт от 1936г. имот от 600 кв.м., съставляващ имот пл.№ ***в местност “Д.”. Този имот е отчужден през 1965г. по реда на ЗПИНМ за нуждите на Студентски град и 5/6 ид.ч. от него са реституирани през 1994 г. със съдебно решение по адм.д. №607/1993г.на ВАС. Имот пл.№ ***е с площ 597кв.м. Не е поискано възстановяване на останалата 1/6 ид.ч.

Прието е, че наследодателят на ответникът С. Г. С. - С. Й. К. е притежавал съгласно нотариален акт от 1958г. празно неурегулирано място от 1700 кв.м. при съседи: Й. С., П. Й., К. Б., Г. Щ. и път. То не е било заснето в кадастралния план, поради което с решение от 20.12.1982г. по гр.д. № 115645/1982г. на СРС, постановено по иск по чл. 32, т.2 ЗТСУ е признато по отношение на общината, че по плана на м. “Д.-Ч.” следва да се нанесе имота на Г. С. Й., М. П. К., М. С. Й., М. С. Й. и С. Й. С., означен на скица на вещото лице, съставляваща неразделна част от решението и със заповед на СНС - УАГ от 25.01.1983г. е наредено попълване на кадастралния план с нов имот ***по плана на м. “С.-1ч.”, който да се образува от части от имоти пл.№ ***и ***в кв.***. Непосредствено след това имотът е отчужден за нуждите на С. и със заповед от 27.08.1992г. по искане на Г. С. Й. е отменено отчуждаването му.

Установено е, че двата реституирани имота се застъпват частично. Съдебният съставът на ВКС се е позовал на приетите от първата инстанция единична и тройни СТЕ и приложената скица, за да приеме, че имота по нот. акт от 1936 г. не е заснет като самостоятелен имот в плана от 1939 г., а попада в очертанията на имот 1955. Заснет е като самостоятелен имот с пл. № ***, полигон ***за първи път в одобрения план през 1961 г. на основание заповед № 332 от 09.08.1963 г. и след това е отчужден по ЗПИНМ по рег.пр. 161/1965г. В действащия план бившият имот пл. № ***е заснет като имот пл. № ***от к.л. ***. Позовавайки се на приетите от първата инстанция СТЕ, съдебният състав на ВКС приема, че имота по нот. акт от 1958 г. на наследодателяти на ответниците е идентичен по граници с имот пл. № ***, но не е идентичен с имот пл.№ ***/респ. имот пл.№ ***/, който е нанесен в плана на основание съдебното решение по чл. 32, ал.1, т.2 ЗТСУ и попада частично върху имоти ***, ***и ***по плана от 1939г. Съдът се е позовал на заключенията на вещите лица по приетите експертизи, установяващи, че и от двата нот. акт – този от 1936 и този от 1958 г. е видно, че двата имота нямат общи съседи, т.е. и те не са съседни помежду си, че имот пл. №***не е идентичен на заснетия ***, а заснетия през 1983 г. имот е идентичен с имот ***и се намира встрани /североизточно/ от процесния. Затова е прието, че по отношение на ответника не е налице първата предпоставка за реституция – той не е собственик на процесния имот, защото нот. акт от 1958 г. се отнася за друг имот, а на основание съдебното решение по чл. 32, ал.1, т.2 ЗТСУ /отм./ в плана от 1983 г. е нанесен имот, който не е бил идентичен на притежавания от наследодателя. Същевременно това решение е постановено против държавата, представлявана от общината, установява право на собственост към минал момент и не обвързва ищците, респективно праводателите им, защото те не са правоприемници на държавата.

Искът е уважен, като е прието, че са налице предпоставките за реституция за ищците – легитимират се като наследници на бивш собственик на имот, който е отчужден по ЗПИНМ и е идентичен на процесния, върху имота не е реализирано обществено мероприятие до влиза в сила на ЗВСНОНИ – 24.02.1992 г. и е възстановено полученото обезщетение.

По отношение на това решение са проведени и приключили две производства за отмяна на влязло в сила решение.

По гр.д.№ 1106/2018 г. на ВКС, ІІ гр.о. е разгледана молба за отмяна, подадена от молителя по настоящото дело С. Г. С., в която се е позовал на основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и като ново доказателство са приложени нотариален акт № 17, дело № 3533/1968 г. и скица от 01.06.1995 г., издадена от СО Софгео, които установявали, че имот № ***граничи на изток с имот ***, сега ***, за който молителят поддържа, че е на праводателя му Г. С. Й. и между двата имота не е имало имот с планоснимачен № ***, такъв не е съществувал нито към датата на съставяне на нотариалните актове на Т. К. от 1962 г. и на К. К. от 1968 г., нито към 1973 г., когато е изработен кадастралният план. Молбата е оставена без уважение, защото доказателствата не са нови и не установяват новооткрито обстоятелство, няма данни по делото молителят да не е могъл да се снабди с това доказателство при проявена грижа за защита на интересите си в процеса и да ги представи пред инстанциите по същество. Дори да не са му били известни по време на разглеждане на делото пред редовните инстанции, е могъл да включи въпроса в задачата на допуснатите СТЕ. Съдът е приел, че посочените доказателства не биха се отразили и на изхода от спора.

По гр.д.№ 2932/2020 г. на ВКС, І гр.о. е разгледана молба за отмяна, подадена от С. Г. С., молител и по настоящото дело, в която на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК е поискал отмяна на решение № 18 от 04.04.2014 г. по гр. д. № 2324/2013 г. на ВКС, IV гр.о. на ВКС, постановено по реда на чл.295, ал.2 ГПК, като е приложил скица от план, одобрен със заповед №215 от 10.04.1961г.; заповед №215/10.04.1961г. на СГНС; копие от разписен лист, касаещ имот пл.№***– собственост на С. Й. С. и Т. Т. К.; скица-копие от неодобрен кадастрален план за имот пл.№***, изработен през 1960г., кад.лист ***; извадка от ПЗР за м.“Студентски град“, одобрен с решение №468/2010г. на СОС; протокол №32 от 10.12.2001г. на СОС, решение №82. Тази молба за отмяна е оставена без уважение с мотиви, че въпроса за липсата на идентичност между реституираният имот на С. Г. С., като наследник на С. Й. К. и процесния имот е разгледан и изяснен с приетите СТЕ още в първата инстанция, обсъден и от втората инстанция и не е бил спорен при постановяване на решението на ВКС по чл. 295, ал.2 ГПК. Съдът е посочил, че имот пл.№ *** е попълнен в кадастралната основа със заповед №332/09.08.1963 г., поради което не фигурира в представената по посоченото дело заповед №215/10.04.1961 г., издадена две години по-рано и в разписния лист към нея от 1960 г. Съдът е констатирал, че на л. 66 от делото на РС се намира скица за полигон ***с отбелязване, че е издадена въз основа на заповед №215/10.04.1961г., която е идентична с представената с молбата за отмяна и данните от тази скица са взети предвид от вещите лица С. К., Т. Д. и Д. Ч.. Съдът се е позовал и на това, че имот ***е отчужден с тази сигнатура през 1965 г. и с този номер е реституиран с Решение от 26.10.1994 г. по адм.д.№ 607/1993 г. на СГС. Молбата за отмяна на решението на решението на СГС, подадената от С. Г. С. е оставена без уважение с решение № 1297/10.02.2005 г., постановено по адм.д.№7927/2003 г. на ВАС, IV о. Затова е прието, че заповед №215/10.04.1961г. и скицата към нея, както и другите представени с молбата нови доказателства не обосновават отмяна на решение № 18 от 04.04.2014 г. по гр. д. № 2324/2013 г. на ВКС, IV гр.о. на ВКС.

С настоящата молба, молителят С. Г. С. се позовава отново на основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, като представя писмо от 11.10.2022 г., издадено по преписка от 09.09.2022 г. на Столична община до него, подписано от главният архитект на Столична община, приложено на л. 270 от делото на РС. В него е посочено, че текстовата и графичната част на заповед №215/10.04.1961г. на председателя на ИК на СГНС не се отнася за кв.***, че с нея е одобрено изменение на улична регулация на кв.***, отреден за П.И.И. за Дървеница и мебелна промишленост при [населено място], както и проекто регулационен план за кв.*** до [населено място], с който се отреждат парцел ***-за нуждите на Министерство на народната просвета и култура; парцел ***-за обществени нужди; парцел ***-за озеленяване; парцел ***-за трамвайно ухо и озеленяване и проектостроителни линии за кв.2 и охранителна ивица по електропроводите за високо напрежение. При извършена проверка е установено, че не се съхраняват административни актове за полигон ***в отдел „Геодезически и кадастрални дейности“ към НАГ СО.

За да е налице основанието за отмяна по чл.303, ал.1 т.1 от ГПК, на което се позовава молителя, е необходимо кумулативно да са налице следните предпоставки: доказателството, което представя, да е новооткрито и да не е могъл да се снабди с него по обективни, независещи от него причини, да установява новооткрити обстоятелства, които не е могъл да узнае в хода на производството въпреки положената грижа и то да е от съществено значение за изхода от спора.

Изброените предпоставки не са налице. Писмото не установява новооткрито обстоятелство, защото в хода на производството е имало информация за заповед № №215/10.04.1961г. и скицата към нея. Те са приложени към предходната молба за отмяна, но е прието, че не обосновават извод за отмяна на влязлото в сила решение. Писмото не установява относими към спора обстоятелства, имащи значение за изхода от спора, защото към 1961 г. имот пл № ***не е бил нанесен, а е нанесен две години по-късно – през 1963 г. Скиците, приети по делото не отразяват, че имот пл.№ ***е нанесен в кв.***, а сочат само полигон ***. От писмото е видно за какво са отредени посочените парцели на основание заповедта от 1961 г. за одобряване на регулационния план, между които е парцел ***-за нуждите на Министерство на народната просвета и култура. Имот пл.№ ***от полигон ***по рег. плана на м.“Д.“ е отчужден именно за нуждите на Министерство на народната просвета, видно от доказателствата по отчуждителна преписка 161/1965 г. /виж л.54-161 от делото на РС/. В протокола на л. 159 изрично е посочен номера на имота, който се отчуждава - № ***от полигон ***и че е собственост на Т. Т. К. и С. Й. С. и на тях е изплатено обезщетението. В доказателствата от отчуждителната преписка навсякъде е посочен номер на отчуждаващия се имот – ***от полигон ***и никъде не е посочено, че този имот е в кв.***. В представените копия от кадастрални листи за имот ***от полигон ***също не е посочено, че се намира в кв.***. /л.35 от делото на РС/. В становището на кметския наместник по молбата за реституция на ищците също е посочен само имот ***от полигон ***, но не е посочен кв.***, както и в решението на СГС за реституция. Възстановените имоти се намират в кв.*** по регулационния план одобрен 1975 г., респективно в кв.*** е нанесен през 1983 г. имот ***, поради което в комбинираната скица към решението на СГС е посочен кв.***. Предвид изложеното, отразеното в приложеното към молбата писмо, подписано от главният архитект, че текстовата и графичната част на заповед № №215/10.04.1961г. и скицата към нея не се отнасят до кв. *** не се отразява по никакъв начин на изхода от спора по влязлото в сила решение – не е от естество да доведе до друг краен резултат.

Изложеното относно това, че е отчужден имот пл.№ ***от полигон ***, собственост на наследодателите на ищците, според приетите доказателства от отчуждителната преписка от 1965 г. /154-161 от делото на РС/ категорично опровергава тезата на молителя, че приложеното към молбата за отмяна писмо от Столична община доказва, че имот ***не е съществувал от сто години на местото, на което се приема, че се намира, респективно не следва да се реституира в очертанията на възстановения на наследодателя му имот.

Обстоятелството, че в отдел на Столична община не се пази кадастрален лист за полигон ***е без значение, след като по делото е приложен кадастрален лист от полигон ***/л. 35 от делото на РС/, представени са скици-копия от планове, издадени от СО“Софгео“, които са приети като доказателства без да са оспорени. Вещите лица са работили въз основа на тези доказателства. Стари кадастрални планове се съхраняват и в други органи в държавата освен в общината. Отделно от това, молителят е могъл да се снабди с посоченото писмо и в хода на разглеждане на делото по реда на инстанционния контрол.

Предвид изложеното, приложеното към молбата писмо от 11.10.2022 г., издадено по преписка от 09.09.2022 г. на Столична община от главният архитект на Столична община относно предметният обхват на заповед № 215/10.04.1961 г. не доказва предпоставките на наведеното основание по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение, поради което молбата ще се остави без уважение.

Предвид неоснователността на молбата и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, във вр. с чл. 81 ГПК, на ответниците А. Г. Г. и С. Р. С. следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски за настоящото производство в доказаният с договора за правна помощ размер 600 лв.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№. 25076876 от 30.11.2022 г., подадена чрез първоинстанционния Софийски РС от С. Г. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 18 от 04.04.2014 г. по гр. д. № 2324/2013 г. на ВКС, IV гр.о. на ВКС, постановено по реда на чл.295, ал.2 ГПК, с което е признато за установено по отношение на молителя, че А. Г. Г., Б. Г. Г. (наследници на починалата в хода на делото С. С. Й.), Т. Р. С. и С. Р. С. (наследници на починалия в хода на делото Р. С. С.) са собственици на 5/6 ид.части от имот пл.№***в кв.*** по плана на [населено място], местност „С. – 1ч.“, а по отменения кадастрален план съставляващ имот пл.№***, полигон ***в местност „Д. – 3 км.“, с площ от 597 кв., при съседи по документ за собственост: А. С., Ц. С., Д. З. и М. П..

Осъжда С. Г. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], [жилищен адрес]0, на основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплати на А. Г. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [улица] и С. Р. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ж.к.“К. I“, [жилищен адрес] сумата 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящето съдебно производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: