Дължимост на електроенергия, отчетена в невизуализиран регистър на електромера

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. София 02.04.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 24.01.2024 (двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и четвърта) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова
Членове : Владимир Йорданов
Димитър Димитров

при участието на секретаря ДИАНА АНАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4817 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 6451/16.08.2022 година, подадена от „Електроразпределение Север“ АД [населено място], против решение № 283/18.07.2022 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 321/2022 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Велико Търново е отменил първоинстанционното решение № 375/23.03.2022 година на Районен съд Велико Търново, ХVІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 2953/2021 година и е признал за установено, че Р. В. М. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД [населено място] сумата от 13 138.73 лева, представляваща стойност на потребена, но неотчетена и незаплатена електроенергия, за периода от 01.11.2016 година до 13.10.2018 година, за обект на потребление, намиращ се в [населено място], по партида с клиентски номер [ЕГН] и абонатен номер [ЕГН], за която сума има издадена фактура № [ЕГН]/27.09.2021 година.

В подадената от „Електроразпределение Север“ АД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от Р. В. М. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде отхвърлен.

Ответникът по касационната жалба Р. В. М. е подал отговор с вх. № 8657/28.10.2022 година, с който жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение.

„Електроразпределение Север“ АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 03.08.2022 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 6451/16.08.2022 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С определение № 2461/16.08.2023 година, постановено по ч. гр. д. № 4816/2023 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. производството по това дело е било присъединено към производството по гр. д. № 4817/2022 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. за общо произнасяне, превит връзката между делата.

Присъединеното по делото производство е по реда чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 8158/17.10.2022 година, подадена от „Електроразпределение Север“ АД [населено място] срещу определение № 780/22.08.2022 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 321/2022 година с което, въз основа на молба с вх. № 5913/21.07.2022 година на Р. В. М. чл. 248 от ГПК, е изменено постановеното по същото дело решение № 283/18.07.2022 година като „Електроразпределение Север“ АД [населено място] е осъдено, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Р. В. М. общо сумата от 13 25.55 лева представляваща направени съдебно-деловодни разноски, в рамките на производството по гр. д. № 2953/2021 година по описа на Районен съд Велико Търново, включващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна защита и съдействие, внесена държавна такса по подадената искова молба и внесен депозит по назначената съдебно-техническа експертиза.

В частната жалба са изложени доводи за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което е и необосновано. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което подадената от Р. В. М. молба по чл. 248 от ГПК с вх. № 5913/21.07.2022 година за изменение на постановеното по делото решение № 283/18.07.2022 година в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК бъде оставена без уважение.

Р. В. М. не е подал отговор на частната жалба като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.

„Електроразпределение Север“ АД [населено място] е било уведомена за обжалваното определение на 12.10.2022 година, а частната й жалба е вх. № 8158/17.10.2022 година. Поради това е спазен определения от чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С постановеното по делото определение № 2466/16.08.2023 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правните въпроси за това допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено само с косвени доказателства?; за това когато за даден факт липсват преки свидетелства, следва ли да се приеме, че този факт не се е осъществил?; за това следва ли съдът да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, т. нар. презумпция ад хоминем, съпътства друг-установен по делото факт?; за това присъща ли е на документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред, материална доказателствена сила и валидно ли установява той обективираните в него факти?; за това длъжен ли е съдът са зачете това доказване при формиране на решението му по спора в случай, че не е проведено оспорване на представения документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените за това форма и ред?;за това кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на количеството електрическа енергия, измерена в неизведен на дисплея регистър и правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред обстоятелството кой е собственик на средството за измерване и кой следва да го поддържа в изправност? и за това отпада ли отговорността на потребителя, ако електроразпределителното дружество, собственик на средството за измерване и носещо задължението да поддържа в изправност електроразпределителната мрежа, е монтирало в обекта на потребителя ново, метрологично годно и технически изправно средства за измерване, включително и към датата на проверката му в Българския институт по метрология?.

Първите три въпроса са свързани помежду си като касаят начина и способите за доказване на правнорелевантните за спора факти и обстоятелства. По тях следва да се има предвид, че съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна в производството е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Касае се до правило относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, по силата на което всяка една от страните следва да понесе неблагоприятните последици от това, че даден факт не е установен в хода на производството. То е следствие от установеното в чл. 6, ал. 2 от ГПК правило, че предметът на делото и обемът на дължимата се защита и съдействие се определят от страните. Налице е константна съдебна практика, съгласно която в зависимост от това дали се установява пряко релевантния за спора факт или се установява такъв факт, от който може да бъде направен извод за съществуването на правнорелевантния факт доказването бива пряко или косвено. При последното се установяват факти от действителността, които се намират във връзка с релевантния за спора факт, който трябва да бъде доказан в спорното производство. Установяването на тези факти и връзката им с подлежащия на доказване в производството правно релевантен факт е основанието последният да бъде счетен за доказан. Самите доказателствени факти не са нормативно предопределени, а възможният им кръг е неограничен, като връзката им с подлежащия на доказване правнорелевантен факт се определя във всеки конкретен случай. Всеки или всякакъв факт може да се окаже в такава връзка с подлежащия на доказване правнорелевантен факт, че да може да послужи за обосноваване на извод за неговото съществуване или несъществуване, като наличието на такава връзка се преценява с оглед на всички обстоятелства по конкретното производство. Затова когато за даден факт липсват преки доказателства, но съществуването му се установява от косвени такива не може да бъде прието, че той не се е осъществил. За да може косвеното доказване да послужи за нуждите на главното такова, чрез него трябва да бъде установена такава система от доказателствени факти, която като изключва всяка друга вероятност, да създаде сигурност, че правнорелевантния факт, за съществуването на който се прави извод от съвкупността на доказателствените факти действително се е осъществил. Един правнорелевантен факт, който е от значение за спора, може да бъде доказван както чрез пряко, така и чрез косвено доказване, освен ако не съществува законово ограничение за вида на доказването. Затова не съществува пречка главното доказване, което е и пълно такова да бъде реализирано чрез косвени доказателства. Наред с това при преценка на доказателствата съдът следва да изхожда от тяхната съвкупност и взаимовръзка, а също така и от логическите и опитните правила. Поради това той следва да приеме за установен факт, който обикновено, според опитните правила, т. нар. презумпция ад хоминем, съпътства друг-установен по делото факт, освен ако от това следствие не е опровергано от данните по делото. В последния случай обаче съдът трябва да посочи с какви доказателствени средства и как точно е установено това опровергаване.

Четвъртият и петият от посочените по-горе въпроси е пряко свързан с протоколите за метрологична проверка на електромерите, извършвана от Българския институт по метрология. Въпросът за доказателствената сила на официалните документи е установен в закона, като същите имат материална доказателствена сила за документираните с тях действия на длъжностното лице, издател на документа, за възприетите от него факти и за направените пред него изявления. Таса признатата материална доказателствена сила на тези документи задължава съда и страните да приемат за доказани удостоверените с документа факти, обстоятелства и изявления, за които тя се отнася, освен ако същата не бъде оборена по установения за това ред. Оборването на материалната доказателствена сила може да стане чрез провеждане на производството по оспорване на съдържанието на документ по чл. 193 и чл. 194 от ГПК, крайният резултат от което обвързва със задължителна сила участниците в производството по отношение на истинността на документа. По отношение на първоначалния и последващия метрологичен контрол Българския институт по метрология действа като орган, на който по силата на чл. 8, ал. 1 от ЗИ е възложено осъществяването на държавната политика в областта на измерванията. Затова издадените от него във връзка с този контрол документи са официални такива и се ползват с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК за извършените от съответните длъжностни лица при проверките действия, а също така и за направените от тези лица констатации и причините за тях. С оглед на това констатациите на длъжностните лица, относно отчетеното в тарифите на електромера количество електроенергия, има обвързващо действие по отношение на отчетеното количество в съответната тарифа. При това се констатира факта на отчета, за което не е необходимо проверяващите да са наблюдавали реалното преминаване на съответното количество електроенергия през електромера, но последното произтича от факта на отчитането. Вещите лица обичайно дават заключения въз основа на познанията и опита си в съответната сфера на познанието, относима към спорния въпрос, въз основа на вече осъществени факти, които не могат да бъдат наблюдавани пряко от тях, освен в случаите когато се касае до оглед и освидетелстване, поради което за да бъдат възприети и ценени заключенията им не се изисква те пряко да са възприели тези факти или те да са се осъществили пред тях.

По отношение на шестия и седмия въпрос разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ предвижда, че в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. От граматическото тълкуване следва, че отговорността по този текст на ПИКЕЕ е обективна и за преизчисляването е достатъчно само установяването на наличието на измерени в невизуализирания регистър на електромера количества електрическа енергия като не е отдадено правно значение на причините, довели до наличието на измерени количества електроенергия в невизуализирания регистър на електромера, като се приема, че за да бъдат измерени тези количества, то те са преминали през СТИ и са реално потребени. В този случай е без значение е обстоятелството дали измерването на електроенергията в невизуализирания регистър на електромера се дължи на техническа повреда или на съзнателна човешка намеса, доколкото електроенергията е доставена, а остойностяването й е по реда на чл. 56 от ПИКЕЕ-по цени за покриване на технологични разходи. От логическото тълкуване обаче следва, че хипотезата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ съдържа в себе си и изискването електромерът да е технически изправен като цяло, като измерва цялата преминала през него електроенергия в рамките на допустимите грешки. В този случай промяната трябва да засяга само начина, по който електромерът отчита преминалата през него електроенергия в различните тарифи, но не и другите му функции. Затова преизчисляването по реда на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ не може да бъде извършвано, когато се установи, че показанията в невизуализирания регистър се дължат на такава техническа повреда, при която електромерът не работи в рамките на допустимото или измерените в невизуализирания регистър количества електроенергия не преминават реално през електромера, а са само неточно отразени в паметта му. Разпоредбата не отдава значение и на обстоятелството, кой е собственик на средството за търговско измерване, доколкото това не е предвидено като елемент от фактическия състав за извършване на начисляването. Във всички случаи, когато основанието за начисляване на сумите по чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ е налице потребителят може да бъде задължен само за тази част от отчетената в невизуализирания регистър на електромера електрическа енергия, която е измерена след монтажа му на обекта на това лице, като доказването на действителния размер на тази част е в тежест на лицето, което извършва начислението. От редакцията на разпоредбата следва, че за извършването на начисляването по нея не се изисква виновно поведение на потребителя. Това следва от обстоятелството, че количеството електроенергия реално е преминало през електромера и е било потребено, поради което отношенията между страните ще следва да се уредят по реда на чл. 183 от ЗЗД, тъй като в случая претендираната от дружеството сума представлява цена на доставена и потребена електроенергия, а не обезщетение за вреди от манипулирането на електромера. Касае се до задължение на потребителя, което възниква при наличието на установени в правната норма предпоставки. Това изключва възможността към тези предпоставки, по пътя на тълкуването, да бъдат прибавяни допълнителни такива, които не са изрично посочени в правна разпоредба или пък по същия път да се приеме, че определена в разпоредбата предпоставка не е необходима. Изпълнението на определени задължения от страна на електроразпределителното дружество не е предвидено като условие за възникване на задължението на потребителя. При извършване на постоянни или чести проверки от страна на дружеството може само да се ограничи периода, през който електроенергията се е натрупвала в невизуализирания регистър. Липсата на такива проверки би могло да доведе до отговорност за вреди причинени на потребителя, от оператора на мрежата или крайния снабдител, което задължение обаче е различно от задължението за заплащане на стойността на електроенергията, макар и между двете да би могло да се извършва прихващане. Затова неизпълнението на задължения на електроразпределителното дружество не е основание за освобождаването на потребителя от отговорност, тъй като изпълнението на такива не е предвидено в чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ като предпоставка за възникване на задължението.

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Велико Търново е неправилно по следните съображения:

Съставът на Окръжен съд Велико Търново е изложил съображения, че първоинстанционният съд в пълнота бил установил фактите, които били част от предмета на доказване. Фактическата обстановка била изяснена подробно и в цялост, поради което въззивната съдебна инстанция не намира за необходимо да я възпроизвежда отново, като на основание чл. 272 от ГПК, изцяло препращала към мотивите на постановения първоинстанционен съдебен акт в тази тяхна част. Въз основа на приетите фактически констатации, първоинстанционният съд бил извел и изводи по същество на правния спор. Действително, при определени изрично предвидени хипотези, възниквало правото на „Електроразпределение Север“ АД [населено място] за извършване на едностранна корекция в дължимата цена на електроенергията. Редът, по който т. нар. „корекционна процедура“ се осъществявала, бил регламентиран в разпоредбите на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), представляващи подзаконов нормативен източник. При извършване на проверката на техническите измервателни устройства било предвидено и съставянето на определени документи. В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 49 ПИКЕЕ, било изрично предвидено, че начисляването или т. нар. едностранна корекцията на дължимата сума за електроенергия от съответния абонат, се извършвало въз основа на издаден при спазване на реда на чл. 49 от ПИКЕЕ констативен протокол. На първо място, „Електроразпределение Север“ АД [населено място] било установило по надлежния ред (чрез съставен протокол на основание чл. 49 от ПИКЕЕ) факта на наличие на показания в невизуализиран регистър на процесното СТИ. Въззивната съдебна инстанция изцяло споделяла съображенията на първоинстанционния съд относно спазване на процедурата по чл. 49 от ПИКЕЕ. Констативният протокол бил съставен в отсъствие на абоната и бил подписан от свидетел-неговият син. В този смисъл първоинстанционният съд правилно бил приел, че процесният КП бил съставен при спазване на процедурата по чл. 49 от ПИКЕЕ и с оглед показанията на разпитания свидетел по делото отразявал вярно фактическото положение. На следващо място, действително в изготвения на база осъществената проверка от служителите на ЕРП-Север на дата 03.08.2021 година констативен протокол № 5500958, били посочени определени факти-констатирано наличие и конкретно посочени показатели не само на тарифа 1 и тарифа 2, които били визуализирани на дисплея на процесното СТИ, но и тарифни показания в невизуализиран регистър-по ненастроена за отчет тарифа (тарифа 3). След демонтирането на процесното СТИ и замяната му с ново, технически изправно, на демонтираното устройство била извършена метрологична проверка в БИМ. Констатациите от същата били обективирани в констативен протокол № 208/20.09.2021 година. В него се сочело, че СТИ измервало в класа си на точност, като не отчитало с грешка над допустимото при съответно натоварване, преминалата през СТИ електроенергия, както не били констатирани видими механични дефекти на същото измервателно устройство. От експертното заключение по назначената комплексна съдебно-техническа експертиза, изготвено изцяло по писмени данни от приобщените в хода на първоинстанционното производство-писмени доказателства, ставало ясно, че при осъщественото софтуерно прочитане на паметта на процесното СТИ, не било възможно да се извлече информация и данни относно причината, поради която било започнало натрупване на показания в невизуализирания регистър (тарифа 3), както и началният момент, от който било започнало това натрупване. Вещите лица посочвали няколко възможни причини за натрупването на показания в невизуализирания регистър, като не можели да посочат с достатъчна степен на яснота и конкретност, на какво се дължало в настоящата хипотеза. Не можела да бъде извлечена и информация относно това как първоначално е било настроено да отчита процесното СТИ, в т. ч. по каква тарифна схема, тъй като в паметта му не били съхранени данни за деня и часа на осъществяваните самоотчети (общо шест на брой). Достъпът до тези показания, съответно тяхното количествено измерване и отчитане, се осъществявало единствено със софтуерна програма, достъп, до която притежавал единствено доставчикът на електроенергия. Поради съществуващата техническа особеност на самото СТИ за извличане на показания от самоотчета му по дни и тарифи за изминали периоди от време, то като безспорна стойност можело да се определи констатираното количествено показание в невизуализирания регистър (тарифа 3) единствено при демонтажа на СТИ. Така на практика, от една страна не можело да се установи с достатъчна степен на яснота и категоричност дали към момента на монтажа на СТИ при абоната въобще било имало показания, натрупани в невизуализираните регистри (тарифа 3), както и количествените им стойности. От друга страна, констатациите обективирани в изготвения след осъществената метеорологична проверка на СТИ от БИМ за техническата изправност на същото-констативен протокол, не притежавали обвързващо доказателствено значение, тъй като по отношение на същия не било предвидено изрично, подобно на съставяния протокол при извършване на проверка по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ, че притежава такава доказателствена стойност. Поради това, на общо основание следвало да намерят приложимост общите правила на ГПК относно процеса по доказване на фактите и обстоятелствата от предмета на делото, следователно доказателственото значение на тези констатации следвало да бъде определено с оглед на всички останали писмени и гласни доказателства, в т. ч. с експертното заключение по назначената комплексна съдебно-техническа и софтуерна експертиза. Тук било мястото да се отбележи, че при приемането на изготвеното експертно заключение в производството пред първоинстанционния съд, в разясненията си по въпросите на експертизата, вещите лица отбелязвали, че макар при метеорологичната проверка да било констатирано, че СТИ измерва в класа си на точност преминалата електроенергия, то не било осъществено тестово измерване на процесната тарифа 3, по която било налице натрупване на показания. Вещите лица допълвали още, че електроенергията можела да премине през СТИ и да се натрупа по същата тарифа в невизуализирания регистър, през относително продължителен период, без това по никакъв начин да се отрази на измервателната способност на процесното СТИ. В тази връзка преценката дали била налице основание за корекция на основание чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ била правна преценка, която следвало да бъде осъществена от съда, на база на релевантните факти и събраните доказателства. С оглед на това, след осъществен доказателствен анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, както и от изготвеното и приобщено в хода на настоящото производство експертно заключение по назначената комплексна СТИ, което въззивната съдебна инстанция кредитирала изцяло като пълно, обективно и безпристрастно, за нея се формирал извода за липсата на достатъчно доказателства за приложимостта на основанието за начисляване на електроенергия по реда на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ. Доколкото към момента на осъществяване на проверката, а и преди това, в рамките на процесния период, за който била извършена едностранно корекцията, „Електроразпределение Север“ АД [населено място] следвало да носи отговорността за поддържане на електроразпределителната мрежа и на измервателните устройства в техническа годност (най-малкото поради обстоятелството, че се явявала собственик на същите), то не било правно и логически обосновано в тежест на Р. В. М. да бъдат възложени неблагоприятните последици, при положение, че не би могло да се установи с достатъчна степен на яснота, безспорната причина поради която било натрупано процесното количество електроенергия в невизуализирания регистър (тарифа 3), както и началният момент, от който е започнало натрупването на тези показания. Поради това, за настоящата съдебна инстанция се формира извода за основателност на предявеният отрицателен установителен иск, поради което постановеното първоинстанционното съдебно решение, предмет на въззивното производство следвало да бъде отменено в цялост.

Така посочените изводи на състава на Окръжен съд Велико Търново не могат да бъдат възприети. От данните по делото е видно, че се касае до електромер, който е технически изправен и при който е констатирано наличие на електроенергия в невизуализиран на екрана регистър в размер на 68 751.846 kWh. От протокол от № 5065088/31.10.2016 година за монтаж се установява, че електромерът е бил монтиран в обекта на Р. В. М. в [населено място] на 31.10.2016 година, като е отбелязано, че същият има показания от 0.00 kWh–за дневна и 0.00 kWh–за нощна електрическа енергия, като не са отбелязани показанията на останалите тарифи. Същевременно от заключението на допуснатата и изслушана по делото комплексна съдебно-техническа експертиза с вещи лица И. Н. М. и Й. Л. А. се установява, че електромерът е бил произведен през 2016 година, като възможностите му са за отчитане по няколко тарифи, но фабрично е настроен да отчита електроенергията по тарифите, които се визуализират на дисплея. Последните в случая са две, а именно дневна и нощна тарифа. Самият електромер е минал метрологична проверка при производителя, като е бил сертифициран, което означава, че показанията му не само по посочените две тарифи, но и по останалите такива са били нулеви. Липсват данни преди монтажа му на обекта на Р. В. М. в [населено място] електромерът да е бил монтиран на друг обект и да е работил на него. Предвид това следа да бъде прието, че електромерът е бил монтиран на обекта на М. като нов, с нулеви показатели по всички тарифи.

От заключението на допуснатата и изслушана по делото комплексна съдебно-техническа експертиза не е установена промяна в електрическата схема за свързване и с схемата на електромера, а такива промени не са установени и при извършената на 03.08.2021 година проверка, при която е било констатирането наличието на отчет в невизуализирана на дисплея тарифа. Външна намеса в електромера не е констатирана и с протокола за метрологична проверка на Българския институт по метрология № 208/20.09.2021 година, доколкото липсват отбелязвания в тази насока. С оглед на това електромера се счита за технически неизправен само поради това, че вследствие на софтуерна намеса, част от преминаващата през него електроенергия се отчита през невизуализирана на дисплея тарифа. При метрологичната проверка не е установена датата на която е извършена посочената намеса, а съгласно заключението на допуснатата и изслушана по делото комплексна съдебно-техническа експертиза това е невъзможно. Доколкото обаче е установено, че електромерът е монтиран на обекта на Р. В. М. в [населено място] като нов, с нулеви показатели на всички тарифи и преди това не е работил на друг обект, трябва да бъде прието, че намесата е извършена след монтажа на електромера на 31.10.2016 година и количеството електроенергия е било натрупано в невизуализирания регистър след този момент. Отношенията между страните в тази връзка следва да бъдат уредени по реда на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр. 35/30.04.2019 година, в сила от 04.05.2019 година, във връзка с § 1 от ПЗР на същите. Съгласно посоченото правило случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. От редакцията на разпоредбата следва, че за извършването на начисляването по нея не се изисква виновно поведение на потребителя. Това следва от обстоятелството, че количеството електроенергия реално е преминало през електромера и е било потребено, поради което отношенията между страните ще следва да се уредят по реда на чл. 183 от ЗЗД, тъй като в случая претендираната от дружеството сума представлява цена на доставена и потребена електроенергия, а не обезщетение за вреди от манипулирането на електромера. При това в случая не се изисква неправомерно действие от страна на Р. В. М.. Съгласно правилото на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. От редакцията на разпоредбата следва, че за извършването на начисляването по нея не се изисква виновно поведение на потребителя. Това следва от обстоятелството, че количеството електроенергия реално е преминало през електромера и е било потребено, поради което отношенията между страните ще следва да се уредят по реда на чл. 183 от ЗЗД, тъй като в случая претендираната от дружеството сума представлява цена на доставена и потребена електроенергия, а не обезщетение за вреди от манипулирането на електромера. Този извод не се опровергава от посоченото в заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза, че като предполагаема причина за показанията в невизуализираната тарифа на електромера може да се посочи изменение на техническите характеристики в параметрите на полупроводниковите елементи на средството за търговско измерване, вследствие на пренапрежение възникнало от преходни процеси в електрическата мрежа, софтуерни неизправности, софтуерен бъг и други. Вещите лица не сочат конкретна причина за натрупването, от което следва, че твърдението им се основава на предположение и не може да обори установеното с констативния протокол на БИМ причина за натрупването на електроенергията в невизуализирания регистър. При това не се дава обяснение как другите предполагаеми, според вещите лица, причини се свързват с това, че електромерът е технически изправен .

Неоснователно е позоваването на състава на Окръжен съд Велико Търново, макар и без изрично да се цитира разпоредбата, на установеното с чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ задължение извършването на обслужването на измервателните системи да се извършва най-малко веднъж на три месеца, като включва и проверка на същите и при констатирани неизправности се състави протокол по чл. 49 от ПИКЕЕ. С решение № 7843/30.06.2021 година, постановено по адм. д. № 12 199/2020 година по описа на ВАС, петчленен състав е потвърдено решение № 10 003/21.07.2020 година, постановено на адм. д. № 7772/2009 година по описа на ВАС, VІ отделение, с което разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ е отменена, като противоречаща с действащата към момента законова уредба, която не предвижда ПИКЕЕ да съдържат регламентация на реда и начина на обслужване на средствата за търговско измерване. Затова противоречието си със закона посочената разпоредба не следва да се прилага от момента на влизането на ПИКЕЕ в сила. Това следва и от факта, че същата не предвижда имуществени размествания между страните, които да водят до уреждане на отношения между тях, възникнали вследствие на отмяната на разпоредбата. Евентуалното неизпълнение на задълженията по чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ не може да освободи потребителя от задължението му по чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ да заплати вече потребената електроенергия, а може само да ограничи периода, през който тя се е натрупвала в невизуализирания регистър. Затова то би могло да доведе до отговорност за вреди причинени на потребителя, от оператора на мрежата или крайния доставчик, което обаче е различно от задължението за заплащане на стойността на електроенергията, макар и между двете да би могло да се извършва прихващане. Затова дори и хипотетично да се приеме, че хипотезата на чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ е намирала приложение между страните в производството, то неизпълнението на установеното с нея задължение не е основание за освобождаването на Р. В. М. от отговорност.

На последно място, дори и да бъде прието, че възражението на Р. В. М. за изтекла погасителна давност е направено в изискуемия се за това преклузивен срок същото е неоснователно, като във връзка с това е решение № 232/18.12.2023 година, постановено по гр. д. № 3799/2022 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.

С оглед на всичко това предявеният от Р. В. М. срещу „Електроразпределение Север” АД [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен. Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго в посочения смисъл. Във връзка с това следва да бъде отменено и обжалваното определение по чл. 248 от ГПК.

Предвид изхода на делото Р. В. М. ще трябва да заплати на „Електроразпределение Север” АД [населено място] сумата от 8454.27 лева, представляваща направени по делото разноски за всички съдебни инстанции.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 283/18.07.2022 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 321/2022 година и определение № 780/22.08.2022 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 321/2022 година като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. В. М. от [населено място], [община], с ЕГН [ЕГН] против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД [населено място], В. Т. Е, [улица] иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че Р. В. М. не дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД [населено място], В. Т. Е, [улица] сумата от 13 138.73 лева, представляваща стойност на потребена, но неотчетена и незаплатена електроенергия, за периода от 01.11.2016 година до 13.10.2018 година, за обект на потребление, намиращ се в [населено място], по партида с клиентски номер [ЕГН] и абонатен номер [ЕГН], за която сума има издадена фактура № [ЕГН]/27.09.2021 година.

ОСЪЖДА Р. В. М. от [населено място], [община], с ЕГН [ЕГН] да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД [населено място], В. Т. Е, [улица] сумата от 8454.27 лева, представляваща направени по делото разноски за всички съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.