Практика · Върховен касационен съд · 06 Октомври 2024
Недопустимост на съдебно решение, присъждащо обезщетение на починал ищец
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Ищец завежда иск срещу Прокуратурата за обезщетение заради незаконно наказателно преследване, но почива по време на въззивното дело, а на негово място са конституирани наследниците му. Въззивният съд осъжда Прокуратурата, но в диспозитива присъжда част от сумата директно в полза на починалия ищец. Върховният касационен съд обезсилва това решение като недопустимо и връща делото за ново разглеждане, тъй като съдът е длъжен да постанови акта си спрямо надлежните страни — наследниците.
Какво приема съдът
След конституирането на наследниците на починалия ищец като страни в процеса, съдебният диспозитив трябва да се постанови спрямо тях според наследствените им права, а не в полза на починалото лице.
Приложени разпоредби
- чл. 227 ГПК
- чл. 270 ГПК
- чл. 280, ал. 3 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 293, ал. 4 ГПК
- чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
- чл. 194, ал. 1 НК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
ЗОДОВнезаконно обвинениеправоприемствопочинал ищецнаследнициобезсилване на решение
Текстът на акта
Ключови фрази 4 Р Е Ш Е Н И Е № 609 гр.София, 22.10.2024 г. Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЗЛАТИНА РУБИЕВА при секретаря К.Цветкова като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 4463 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 4463 от 11.08.2023 г. по в.гр. д. № 11794/2021 г. на ГС - София, с което частично е уважен предявения иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Допуснато е касационно обжалване с оглед преценка за вероятната недопустимост на постановения съдебен акт. Жалбоподателят Прокуратура на Република България, излага съображения за недопустимост на съдебното решение, но и за неправилност на същото поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците - Н. М. Н. и С. М. Н., които са конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия им наследодател М. Н., чрез процесуалния си представител , в писмено становище излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., , приема за установено следното: Въззивният съд , като е отменил частично първоинстанционното решение и го е потвърдил в друга част, е осъдил Прокуратурата на Република България, да заплати на С. М. и Н. М. , конституирани на основание чл.227 от ГПК, като ищец по делото на мястото на починалия в хода на производството по делото ищец , на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от по 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от починалия в хода на производството по делото наследодател М. Д. неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 от НК- отнемане на чужди движими вещи- компютърна конфигурация,монитор и клавиатура и два броя тонколони, всичко на стойност 518 лева, за което е оправдан с влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.д. № 24474/ 2011 г., СРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.03.2021 год./ датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, както и да им заплати сума от по 275 лева, представляваща обезщетение за претърпени от починалия в хода на производството по делото наследодател имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.д.№ 24474/ 2011 г., СРС, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 25.03.2021 год./ датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане. Със същото решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която на починалия в хода на въззивното производство М. Н. е било присъдено обезщетение в размер на 750 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване и е отхвърлен иска за разликата до пълния му размер от 1300 лева, както и в частта му, с която прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на починалия М. Н. сумата 8 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване . Касационната жалба в частта ѝ, с която се обжалва решението относно иска предявен за сумата 1300 лв. – представляваща обезщетение за претърпени от починалия в хода на производството по делото наследодател - ищец М. Н. Д. имуществени вреди – разноски за заплатен адвокатски хонорар във връзка с незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда,постановена по н.о.х.д. № 24474/2011 г. РС – София заедно със законната лихва върху тази сума, същата с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК следва да се остави без разглеждане. По делото е установено, че ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 НК. С присъда от 09.05.2017 год., постановена пон.о.х.дело № 24474/ 2011 год. на СРС, Наказателно отделение, 103 състав, ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.194, ал.1 НК. Присъдата на първостепенния съд е била потвърдена с решение от 20.08.2018 год., постановено по в.н.о.х.дело № 2038/ 2018 год. на Софийски градски съд, чието решение е окончателно. Повдигнато му е било обвинение за това, че на неустановена дата, в периода 17.08.2010г.-01.09.2010г. в [населено място], е отнел чужда движима вещ –компютърна конфигурация, монитор, клавиатура и мишка, два броя тонколони, всичко на стойност 518лева, с намерение незаконно да ги присвои. В хода на въззивното производство въззивникът - ищец М. Н. Д. е починал - на 11.11.2022 г. и с определение от 04.01.2023г. по в.гр.д. № 11794/2021 г. по описа на ГС - София са конституирани на основание чл.227 от ГПК, като ищци по делото на мястото на починалия ищец неговите наследници по закон: С. М. Н. - дъщеря и Н. М. Н. – син, които чрез пълномощника си адв.А. Б. са поддържали въззивната жалба подадена от техния наследодател. За да постанови решението си въззивният съд е съобразил личността на ищеца, който е бил неосъждан; възрастта му в периода на воденото наказателно производство - 65 години – към момента на привличането му като обвиняем и 72 години - към момента на влизане в сила на оправдателната присъда/; продължителността на наказателното производство, което е протекло почти 7 години. Съдът е приел, че продължителността на наказателното производство е надхвърлила разумния срок за провеждането му, от което претърпените от ищеца тревоги, притеснения, стрес и грижи във връзка с обвинението и воденото наказателно производство, от което са настъпили негативни последици върху ищеца респективно е неговата семейна и близка среда. Съдът е съобразил вида и тежестта на инкриминираното деяние - на ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на тежко престъпление по чл.194, ал.1 НК, като по повдигнатото обвинение ищеца е оправдан, тъй като не е осъществил от обективна страна състава на престъплението. Съдът е приел, че престъплението, в което е бил обвинен ищеца е тежко умишлено по смисъла на НК и е съобразил, че му е наложена и мярка за неотклонение "подписка", която е най – леката предвидена в НПК. Съдът е счел, че за претърпените неимуществени вреди от починалия в хода на производството ищец се следва обезщетение в размер на 14 000 лева, като 8000 лева е присъдил на вече починалия ищец, и по 3000 лева е присъдил на всеки един от наследниците му. Допуснато е касационно обжалване за преценка относно вероятната недопустимост на постановения съдебен акт. Настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение е недопустимо. Въззивният съд е констатирал, че първоначалния ищец М. Д. е починал в хода на въззивното производство и правилно е конституирал неговите наследници по закон , взели участие в същото като въззиваеми страни , но е следвало да се произнесе по иска на наследниците. След конституирането на наследниците по закон като страни в процеса , те са ищците по делото, страни в спорното материално правоотношение и въззивният съд е следвало да постанови съдебния си диспозитив по отношение на тях , а не по отношение на починалата страна, потвърждавайки първоинстанционното решение по отношение на нея , както недопустимо е сторил . Затова въззивното решение следва да се обезсили и делото да се върне на Софийски градски съд, който да постанови допустимо съдебно решение спрямо надлежни страни , съобразявайки естеството на спорното право. След като определи размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване причинени на починалия в хода на процеса М. Д., съдът следва да се произнесе по исковете на новоконституираните страни- наследниците по закон, с оглед наследствените им права. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.4, вр.чл.270 ГПК и предвид обезсилването на въззивното решение делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане по същество от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото с оглед изхода по спора съдът ще следва да присъди и дължимите се за всички инстанции разноски. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №4463/11.08.2023г. по гр.д.№11794/2021г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане по същество от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.