Начален момент на лихвата за забава при пряк иск срещу застраховател

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * лихва

5

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50110
София, 12.03.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1108 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Е. Б. и Л. В. Д., представлявани от адв. П. Керанова, срещу решение № 282 от 20.12.2021г. по в.т.д. № 247/2021г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 260047 от 07.12.2020г. по т.д. № 212/2019г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която предявените от касаторите против ЗК „Лев Инс“ АД искове за законна лихва върху присъдените обезщетения в размер съответно на 420 000 лева и на 70 000 лева са отхвърлени за периода от 13.07.2018г. до 28.02.2019г..

Касаторите поддържат, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излагат съображения за неправилно определяне на началния момент, от който се дължи лихва за забава, като считат, че застрахователят дължи такава от датата на която изтича 7-дневният срок за уведомяване на застрахователя от делинквента или евентуално – най-късно от датата, на която е доказано, че самият застрахован е уведомил застрахователя за събитието – 24.07.2018г. и 30.11.2018г., като се вземе предвид по-ранната дата /24.07.2018г./, когато е направеното от пострадалите уведомление на застрахователя. Поради това молят решението в обжалваната част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което претенциите за заплащане на законна лихва върху присъдените обезщетения бъдат уважени изцяло.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение.

С определение № 50409 от 31.07.2023г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по материалноправния въпрос за началния момент на дължимата лихва за забава в хипотезата на предявен пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице срещу застрахователя.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е приел, че фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства, поради което изцяло я е възприел. Възприел е и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК е препратил към мотивите му относно основателността и доказаността на предявените субективно съединени искове за обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумите 420 000 лв. - за П. Б. и 70 000лв. - за Л. Д..

Въззивният съд е намерил за неоснователни направените оплаквания по отношение на определените размери на обезщетенията, като след обсъждане на заключенията на СПЕ и СМЕ е приел, че обезщетенията са съобразени с всички релевантни обстоятелства в тяхната конкретика - вид, характер и степен на уврежданията, получени от пострадалите, период на тяхното проявление, продължителност и интензивност на претърпените болки и страдания, вкл. психически и емоционални такива, продължителност на оздравителния процес, препятстването на нормалния живот на пострадалите, възрастта им, обективното им здравословно състояние към настоящия момент, датата на настъпване на увреждането и икономическата конюнктура в страната към този момент, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/ 68г. и Постановление № 17/ 63 г. на Пленума на ВС.

Въззивният съд е намерил за неоснователно и оплакването за неправилно определяне на началната дата на лихвата за забава. Посочил е, че застрахователната претенция е предявена пред застрахователя на 30.11.2018г. и срокът за произнасяне по нея е изтекъл на 28.02.2019г. предвид разпоредбата на чл.496, ал.1 КЗ. Взел е предвид, че с писмо от 27.12.2018г. застрахователят е посочил, че пострадалите следва да представят допълнително още два документа - заверено копие от заключително постановление по наказателно производство или от влязла в сила присъда, и автотехническа експертиза по следствено дело. Поради това е намерил, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 КЗ и лихвата за забава върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди се дължи от застрахователя, считано от 01.03.2019г. Позовал се е на трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 167/ 30.01.2020г. по т.д. № 2273/ 2018г. на II т.о. на ВКС, според която, когато не се представят от увреденото лице доказателства поради това, че застрахователят не ги е поискал или поисканите от застрахователя доказателства не отговарят на условията по чл.106, ал.З КЗ /както е в случая/, срокът по чл.497, ал. 1, т. 1 КЗ е неприложим, а в очертаните хипотези се прилага тримесечният срок по чл.497, ал.1, т.2, вр. чл.496, ал.1 КЗ, течащ от предявяване на претенцията към застрахователя, чийто начален момент не е обусловен от представяне на доказателствата по чл.106, ал.З КЗ.

По формулирания материалноправен въпрос е създадена постоянна съдебна практика, която настоящият състав споделя - посоченото от жалбоподателя решение №128/04.02.2020г. по т.д. №2466/2018г. на ВКС, I т.о., служебно известното на настоящия състав решение №72/29.06.2022г. по т.д. №1191/2021г. на ВКС, I т.о. и др. Според възприетото в тази практика, в хипотеза на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят, покривайки отговорността на застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на делинквента, които се включват в застрахователното обезщетение, съгласно чл.493, ал.1, т.5 вр. чл.429, ал.2, т.2 вр. ал.3 КЗ, но не от датата на увреждането, а в съответствие с възприетото от законодателя с разпоредбата на чл.429, ал.3, изр.2 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ разрешение – от по-ранната от двете възможни дати - уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие или предявяването на претенцията на увреденото лице пред застрахователя. След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.

С оглед така даденото разрешение по правния въпрос въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част е неправилно, тъй въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.

От представените по делото доказателства се установява, че ищците са предявили пред застрахователя искане за изплащане на обезщетение за причинените им от застрахования делинквент неимуществени вреди на 30.11.2018г. Съгласно разпоредбите на чл.493, ал.1, т.5 КЗ вр. чл.429, ал.2, т.2 КЗ вр. чл.429, ал.3, изр.2 КЗ задължението на застрахователя към увредените лица, възникнало по силата на застрахователното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, включва и дължимите от делинквента лихви, но не, считано от датата на увреждането, а считано от датата на подаване на заявлението за плащане – 30.11.2018г., до 28.02.2019г. – датата, на която е изтекъл срокът по чл.497, ал.1, т.1 КЗ за плащане от застрахователя. След тази дата, доколкото не е налице изпълнение на задължението му за плащане, застрахователят вече носи отговорност за собствената си забава, за обезщетяването на вредите от която ще продължи да дължи законна лихва.

Предвид изложеното, като е потвърдил първоинстанионното решение, с което претенциите за законна лихва върху присъдените обезщетения са отхвърлени за периода от 30.11.2018г. до 28.02.2019г., въззивният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна в тази му част, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което претенциите за посочения период бъдат уважени. В останалата му, допусната до касационно обжалване част въззивното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. П. Керанова следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищците П. Б. за трите инстанции в размер на 1300 лева, определени при съобразяване на фактическата и правната сложност на спора, в това число предмета на разглеждане в обжалваната част от решението и наведените от страните доводи и възражения. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева с оглед частичната неоснователност на касационната жалба. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 991 лева /4% държавна такса за първоинстанционното производство, 2% държавна такса за въззивното производство и 2% държавна такса за настоящото производство/ съобразно уважената от настоящата инстанция част от иска.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 282 от 20.12.2021г. по в.т.д. № 247/2021г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 260047 от 07.12.2020г. по т.д. № 212/2019г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която предявените от П. Е. Б. и Л. В. Д. против ЗК „Лев Инс“ АД искове за законна лихва върху присъдените обезщетения в размер съответно на 420 000 лева и на 70 000 лева са отхвърлени за периода от 30.11.2018г. до 28.02.2019г., вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на П. Е. Б., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], офис 10, чрез адв. П. Керанова, законна лихва върху сумата 420 000 лева, представляваща присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 06.07.2018г. ПТП, за периода от 30.11.2018г. до 28.02.2019г.

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Л. В. Д., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], офис 10, чрез адв. П. Керанова, законна лихва върху сумата 70 000 лева, представляваща присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 06.07.2018г. ПТП, за периода от 30.11.2018г. до 28.02.2019г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 282 от 20.12.2021г. по в.т.д. № 247/2021г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 260047 от 07.12.2020г. по т.д. № 212/2019г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която предявените от П. Е. Б. и Л. В. Д. против ЗК „Лев Инс“ АД искове за законна лихва върху присъдените обезщетения в размер съответно на 420 000 лева и на 70 000 лева са отхвърлени за периода от 13.07.2018г. до 30.11.2018г.

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. П. Керанова допълнително сумата 1300 лева /хиляда и триста лева/ – адвокатско възнаграждение за трите инстанции на основание чл.38, ал.2 ЗА.

ОСЪЖДА П. Е. Б. и Л. В. Д. да заплатят на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД сумата 100 лева /сто лева/ - юреисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 991 лева /деветстотин деветдесет и един лева/ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: